Книга на възпитаник на Силистренското педагогическо училище разказва 60 години по-късно за последните му 5 години

 

В навечерието сме на 24 май 2022 г. – най-тачения български празник, защото е свързан с науката и духовността, а и защото „В началото бе словото…“. А на него ни учат хора, които знаят как да ни накарат да проговорим и впоследствие да пишем. За една следа от миналото, свързана с образованието и навършила 60 години от края на…началото на Силистренското педагогическо училище разказва книга, издадена преди две години, но която все още не е получила своята необходима публичност.

Книгата се казва „Последните години на педагогическото училище в Силистра“ и неин автор е педагогът Илия Равалиев, който е от предпоследния випуск на училището (в момента живее в родното си село Попина). В активните си години – учител, директор на училище, служител в регионалния инспекторат по образоването, а в един момент и общински съветник в ОбС Силистра, когато е председател на постоянната комисия по образование.

Авторът се е доверил за отпечатването на своя труд на печатница „Ковачев“ в Силистра и е негово решението само с текст в рамките на 140 страници да разкаже в автобиографичен стил финалните пет години (1957-1962 г.) на „ковачницата на учителски кадри“. В уводните си думи „Да се докоснем до миналото“ Равалиев припомня началото на Педагогическото училище в крайдунавския град, превърнало за кратък период в уникално явление за Северна България.

Той споменава също, че по темата можем да научим повече от Румяна Лебедова в „История на Педагогическото училище в Силистра“ от преди 11 години, а аз бих добавил – вече и от два други момента: от филм в две части, който е достъпен в интернет в Ютуб, дело на екип на Филиал Силистра на Русенския университет, както и от изложба с 20 пана, създадена преди 3 години по проект към изпълнявана от Областна администрация програма на българското правителство.

Научаваме също и факти, които ни убеждават в значимостта на образователния център, предвид създадените „придобивки“ в онези години: метеостанция, ученолюбиво, спортно и музикално дружества, музейна сбирка, хор и оркестри, списание с методическа насоченост, както и библиотека, която после търпи развитие.

Книгата е ценно свидетелство на времето, в което оживяват забравени практики в тогавашната ни образователна система; изплуват имена на хора, които са били важни за обществото в продължение на десетилетия; научаваме за забравени форми на общуване между институциите и сред хората от предишните поколения.

Чрез своята творба Илия Равалиев се изявява като паметлив човек и учител, който отрежда достойно място на своите учители и разплита пред читателя чорапа на изминалото време, за да стане ясно, че всеки житейски период има своя уникален дневен ред и ритъм, правила на поведение и поводи за съставяне на албум със спомени.

Със сигурност добруджанската общественост има необходимост да получи като следпразничен подарък едно мило, носталгично и полезно представяне на книгата на попинеца, чиято кариера е минала в Силистра – градът, в който е учил, и на когото посвещава книгата си, създадена в прослава на отишла си във времето „забележителност“. Нейното място е заето по-късно от Института за подготовка на учители, чийто наследник е днешният Филиал Силистра на Русенския университет.

Йордан Георгиев