Съвъвеждаща барока като сил в българските земи е старата силистренска джамия

В залата на „Археологическа експозиция” на Регионален исторически музей в Силистра бе представянето на книгата „Барокови джамии в България”, чийто автор проф. дин Любомир Миков бе гост на събитие, открито от директора на музея д-р Николай Тодоров. Към аудиторията, предимно представители на мохамеданското вероизповедание, както и представители на историческата и архивистката науки, свои послания по темата отправиха районният мюфтия Мюддесир Мехмед и Ведат Ахмед, председател на Висш мюсюлмански съвет.

Книгата представи д-р Мемиш Мердан, преподавател в Шуменския университет, а за нея говори и авторът й – по образование филолог с научни звания в сферата на изкуствознанието, със стаж в БАН и с преподавателска дейност в Национална художествена академия и Нов български университет.

Книгата е интересна за силистренци, защото обект на изследване са три мюсюлмански храма, включително Куршумлу джамия – паметник на културата (1983 г.), Желязната джамия (куполът й е с оловно покритие), както е преводът на името й, е един от над 50-те стари и нови храмове на мохамеданското изповедание в област Силистра. Заедно с другите две описани джамии – Томбул джамия в Шумен, и Байраклъ джамия в Самоков. и силистренската минава в категорията „екзотика” в християнска държава, предвид своя бароков стил, заради което проф. Миков я определя като втора по значимост в България в това отношение. По нея и по предшестващата я в Шумен се съди, че въвеждането на барока по българските земи чрез османската архитектура става в Североизточна България.

Първопроходник в триото по темата е шуменската джамия – описана като великолепен пример за запазени традиции, която води силистренската с 20 години, която пък от своя страна е оценявана високо заради скулптурност и доминираща със своя екстериор и по фасадността си. Храмът е от 16 век, но бароковият му вид е от средата на 18 в. Най-вероятно е била ползвана от елита на общността, защото пространството й не предполага събиране на голям брой хора.

По неофициална информация, пресъздадена по време на срещата от архивиста Огнян Георгиев, джамията е била една от общо 23 в града – крайдунавска крепост и важен център в продължение на много векове, от които 16 са били дървени (бел. - според автора на книгата обаче броят им е варирал от 5 до 17). Твърди се, че е била пример за изграждането през 19 в. на нейна посестрима с име Байраклъ, съществувала в Силистра до 1942 г.

В хода на представянето и на дискусията стана ясно, че книгата е  резултат от междудисциплинарно изследване, изискващо знания за поетиката на османската архитектура (общо, типично, специфично, къде са сходствата и къде разминаванията), още повече, че са необходими познания по религия, история, обредика и др.

Според 75-годишния автор, османската архитектура е малко позната у нас от научна гледна точка, а в случая е изследван барока в нея, при това изпреварващ като процес с един век навлизането му в християнските храмове. За книгата му препоръчващите я казват, че е „прецизна и увлекателна” при представяне на западно влияние, втурнало се внезапно в османската архитектура, за да се доразвие в т.нар. епоха на лалетата до края на 19 в.