Моноспектакъл на актуална социална тема взривява сцената на ДКТ Силистра

В продължение на няколко дни преди и след празника 1 май акктрисата Тезджан Ферад изигра няколко представления от моноспектакъла „Прегръдката на ангела“ на сцената на ДКТ Силистра в рамките на Театрален салон на камерните спектакли.  След едно от превъплъщенията си актрисата бе поздравена задочно с цветя от областния управител Катя Кръстева, както и от свои почитатели.

В интервю за Общинско кабелно радио пред Ирена Маркова от изпълнителката на моноспектакъла научаваме: „Спектакълът за мен е предизвикателство. Той има мисия Когато започнахме работа с режисьорката му Магдалена Ралчева бяхме шокирани – оказа се, че темата е ужасно актуална: всяка трета жена в България е жертва на насилие. -куклен театър-Силистра предстои третото представяне на спектакъла. В хода на репетициите търсехме изразни средства по-близо до документалната игра...

Също така чувствам огромна отговорност. Една от функциите на театъра, извън всичко друго е да просвещава и образова. Посланието на постановката не бива да го формулирам аз. Нека зрителят сам да си направи изводи. Ако мога поне мъничко да окуража едни, да накарам други да се замислят, ще съм щастлива“.

И още от актрисата, родена и израсла  в Силистра: „Принципно е по-трудно да играеш в моноспектакъл, защото нямаш партньори на сцената. Сама съм пред хората, страхувам се да не ги разочаровам. Естествено имам за партньори, хората зад кулисите – неуморната Роси, Наси с костюмите, сценичните работници Наско и Слави; Тошко – нашият домакин, винаги е там, Севди и Логрети с музиката, Краси с осветление и мултимедия...Директорът на театъра ни Злати прави всичко възможно да ни осигури оптимално добра атмосфера за работа...Вижте колко хора се трудят всъщност, а аплодисментите обира само актьорът“.

Други разсъждения по повод спектакъла, породени от темата му: „Мисля, че категорично липсват механизми в закона, които да защитават жертвите. Както и достатъчно организации и механизми, които да помагат след това на жертвата да оцелее, да се адаптира и т.н. Обществото е далеч от мига, когато ще осъзнае, че всеки един е важен и че за проблемите е нужна гласност. Моят начин е театърът...Но за да има например полицията право да се намесва, са необходими конкретни законови мерки.

По-скоро късно идва осъзнаването, но със сигурност различни фактори оказват влияние: средата – обкръжението, финансовата и моралната зависимости, предразсъдъците, манипулацията от страна на насилника и т.н. Последният виновен е жертвата и не бива да оставаме апатични, защото днес е тя/той, но утре може да сме....“ (бел.-примерно всеки от нас, независимо от пол, възраст, имуществено състояние и занятие).„

Нещо и за зрителя: „Силистренската публика е добра театрална публика и не бива да се подценява. В репертоара на театъра ни има широка палитра от спектакли с всякакъв жанр и за всеки вкус. Получавам добри отзиви. Изключително приятни реакции, дори доста лични някои от тях. Аз вярвам, че има смисъл от този спектакъл и след поклона си виждам това в очите на хората, това придава смисъл на нашите усилия“.