От Силистра до Мармарис през Одрин, Чанаккале и Ефес

В политическата литература Балканите са представени като „барутен погреб“, „ябълка на раздора“, „гнездо на оси“ и „заден двор на Европа“, предвид събития от историческо естество, повлияли на други, обърнали в отделни периоди през вековете живота на света с хастара наопаки. Това се е случило във времето назад, разбира се, с надеждата да няма продължение в същия смисъл в обозримо бъдеще и занапред. 

В далечното минало обаче тук, на славния в древността полуостров, е кипял живот, руините на материалните постижения от който са превърнати понастоящем в обекти – акценти в програмите на туристическите дестинации. Заедно с конюнктурата в сферата на морските летувания, в частност в някои от страните и по планини (сред малкото от тях е и България), имаме на разположение разкоша по тези места да идват хора от близо и далеч.

Друг е въпросът как всяка държава се справя по начин, който е достоен за туристите, така и най-полезен за трудовия пазар, както и за съответната хазна. В това отношение завидни постижения има южната ни съседка Турция, в бреговете на която се къпят няколко водни пространства, също помнещи битки за територии, икономическо, религиозно и културно надмощие. И не е случайно, че посоката, включително и заради Истанбул, наричан люлка на цивилизации, средище за сблъсък на култури и мост към Ориента, е предпочитана за мнозина от цял свят.

Най-вече заради комбинацията от разнообразни по своето съдържание прилични във финансово отношение предложения и предразполагаща облагородена природа. При това умело изпъстрена с безброй разнотемни забележителности, гарнирани с добронамерено обслужване по хотелите, туристическите обекти и в магазинната мрежа.

Особено в годините по време и в затишието на пандемията, когато турската лира е в ниска долна точка, и така станала удобна за прииждащите в страната с една или друга задача. Сред всички тях сме и ние, българите, загърбили родното Черноморие, независимо от великолепната му географска и климатична даденост, но много често със спомен за компроментирано впечатление от неговото актуално състояние, като инфраструктура и сървис.

Градът Мармарис, който е също пристанище и курорт (казват, името му идва от мрамор и действително наоколо има голям брой кариери), чиито размери във всеки смисъл са се увеличи за първите две десетилетия на настоящия век близо три пъти, е един от лакмусите за лятна почивка от май до октомври за чужденци от различни краища на света. На това място, където се кръстосват Средиземноморието и Егейско море (българите го наричаме Бяло, а за гърците е „архипелагос“, т.е „главно море“) в пъти повече са предложенията за свободното време, показва сравнението с първите години на настоящия век.

Подробност от пейзажа са в сравнителен план колко голяма и каква е плажната ивица, отпусната от морската шир в полза на летуващите. Но щом на 17 май в 11 ч. при температура от 30 градуса на въздуха човешки крак не може да върви по пясъка, защото е непоносимо горещо, почти като в нестинарска жарава, какво ли е чувството да ситниш при 45 градуса във върхово лято?

Преди години над 40-те бюра, тогава разположени първа линия, примамваха с идеи за кратки пътувания с корабчета до Острова на костенурката на име карета-карета, в комбинация със скалните манастири край река Далян до острови, свързани с имена на богини – примерно Афродита и Клеопатра, заедно с бисера феномен Памуккале, прочут със своите уникални, причудливи, вкаменени и ослепително бели каскади със син нюанс. В миналото истински хит бе и воден круиз с катамаран до гръцкия о. Родос, където ценовият режим е несравним с този в Турция, но това е друга тема.

Днес освен всичко това се предлага какво ли още не. Примерно, плуване с делфини, корабни разходки за един ден със 7 спирки по заливи за фото сесия и евентуално за плуване, ако водата...позволява; летене с парашути и уроци по гмуркане. Примамливи са идеите за круизи с яхти (портът е изпълнен с техни малки и големи, обикновени и луксозни варианти). Сред най-търсените са и няколко вида сафарита сред дива природа, но са възможни и др. предизвикателства. Част от тях се развиват в превърналия се в лунен пейзаж периметър сред изгорели при миналогодишните пожари иглолистни дървета, които в момента са в процес на превръщане в милиони кубически метри изсечена дървесина, майсторски подредена като серия от долепени кубчета "Рубик", но разположени във въздълги трасета.

И някак всичко е направено така, за да преливат едно в друго преживяванията в рамките на обща дестинация: да речем, тръгваш с очукан отвсякъде джип, за да те вее вятър и да се страхуваш на всеки завой по черния път, по който минава, катерейки иначе невисоката планина. По някое време те откарват до еко селце с импровизиран пазар за пчелен мед с дегустация и с евентуален пазар на сравнително високи цени. Е, някоя от жените все ще се изкуши да си купи и забрадка, към която на другия ден да „прибави“ в подобен десен и плажна рокля, харесана в магазин. Какво толкова, и едни сандалки или чехли си заслужава човек да спазари, за да бъде удоволствието пълно.

И някак за няколко часа се преминава през еко пътека – за отбелязване също стръмна, макар и относително добре укрепена. Разбира се, като при всяка екскурзийка има и малък "връх" – в случая пребиваването на т.нар. плаж на Исус, наричан още плаж на принцесата, макар да става дума просто за едно преминаване по вода до коляното между два бряга на заливче, за което си има съответната легенда. В случая въпросната неназована принцеса, за да бъде с любимия си - пират, всяка вечер трупала пясък, за да си направят пътека един към друг.

Междувременно любителите на екстремността могат да се качат на прастара на вид камила за запомняща се маршировка с нея, а други ще се спасят от палещото слънце под покрива на най-обикновено заведенийце, за да изпият в мини формат, т.е. късо, истинско турско кафе, защото от чая на повечето от нас им писва още на втория ден от престоя в Турция (дори когато е безплатен). Естествено, когато организаторът на подобна екскурзия е предприемчив, той винаги ще предложи и възможността да си закупиш за около десетина лева пълен запис на цялото приключение във видео и фото варианти.

Голяма група силистренци – членове на Смесен хор „Седянка“, на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ и още техни приятели, благодарение на столичната Музикална агенция „Артвойсис“, представена като водач на групата от Росица Йорданова, участваха в Международния фолклорен фестивал в Мармарис.

От близо 20 години всяка година по това време чрез „танци за мир“ на участващите състави, а тази година чрез силистренските хористи – и чрез песни от скрина на българите, с него местната община оцветява празненствата за Деня на младежта и спорта. Той е на 19 май, когато е рожденият ден на бащата на турската нация Мустафа Кемал Ататюрк, чийто лик в навечерието на празника изгрява във веещи се огромни знамена на всяка улица, сграда и ъгъл в града.

В чест на празника бе спазена и една друга традиция – ръководителите на участвалите групи и техни представители се срещнаха с кмета на общината Мехмед Октай и с местен депутат в лицето на Ертуг Аксой. За по двама от всеки състав бе уредена и рекламна фото сесия в близка до града гора, включително и на еко пътека, изградена от дървени плоскости.

Публика от различни страни на открита сцена в центъра на курорта, намираща се до фонтани, обливани от сменящи се светлини, видя изпълненията на танцьори и от Хмелницкий. Градът е побратим на Силистра от 60-те години на миналия век и това предопредели и делова среща на диригентката на седенкари Лидия Кулева с ръководителката на танцовия състав от Украйна Валентина Мандзий. Танцови групи от Киргизстан и от различни градове на Турция също показаха свои характерни изпълнения. Домакините се представиха и с оркестър от Бурса, подобно на група от Индия с изпълнители, пременени в пищни дрехи.

България беше представена и със 100 танцьори от Благоевград от 4 клуба за народни хора. Водени от своя ръководител Асен Колев, който работи в славния Ансамбъл „Пирин“, те пресъздадоха на сцената танци от различни етнографски области в характерни народни костюми. В някаква степен благодарение на тях се получиха като общуване и настроение вечерите в изненадващо настъпващия привечер хлад край басейните на хотел „Пинета“ (за отбелязване той разполага и със своя група таксита), в който в участниците във фестивала бяха единствени гости. Покрай демонстрираните от пиринските македонци танцови стъпки, и добруджанци се включиха със свои вариации, защото в силистренската група също имаше репетиращи в клубове за хора.

При подобни обстоятелства не е за пропускане възможността да бъдат опитани и чуждоземски танци – в случая турски (кой от нас не знае кючек – да, ама не – и за него си има тънкости, които трябва да научиш от майстори), казахстански – общо взето източни форми на балет, вдигнат на ниво от някогашната съветска танцова школа, украински – също май познати, но при практикуването им се оказва, че са не са лесни за усвояване, за сметка на това са завладяващи като ритми.

И на последно място – индийските – в някаква степен „а ла Боливуд“, с уговорката как на първо време ти се струва, че можеш да ги играеш едва ли не цяла нощ. По някое време усещаш как от многобройните и различни движения – на пръв поглед обикновени, но постепенно ръцете и краката започват да се схващат, а коленете да се прегъват. Добрата новина е, че който се умори…посещава бара за питие по избор, предоставен от вездесъщия олинклузив.

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)