Седмата книга на Иванка Христова е ключ към доброто в живота

В навечерието на просветата и духовността – 24 май, своята седма книга, наречена „На Дунав“, издаде силистренката Иванка Христова – учител, библиотекар и автор на свободна практика. Творбата си в три части с материали и снимки, поместени на близо 500 страници, тя посвещава на предстоящата си наесен 70-а годишнина. Книгата е посветена на близки на сърцето й хора – родственици, спомоществователи и медицински лица – лекари и сестри, както и кръводарители – с признателност към всички тях заради добротата, солидарността и вярата в живота.

Книгата съдържа разкази, очерци и интервюта, повечето от които са публикувани за пръв път от членуващата в СБП авторка, която и в предишните си книги по подобен начин пресъздава образи на известни личности и на хора с изяви в различни сфери на обществото – образование, медицина, изкуство и др. В края става ясно, че за нея е писано в 15 издания от енциклопедичен и от сборников характер. Отделно заедно с книгите си за произведения й е намерено място в общо 20 мащабни публикации, дело на други източници.

Както и от предишни нейни книги, читателят ще се впечатли от умението на Христова да превръща малки случки в разкази за големи преживявания. В очерците, аписани като „неразказани истории“, се срещаме задочно с Мерил Стрийп и Ален Делон, пазейки с десетилетия снимки с автографи на световните филмови звезди; с трима велики Георгиевци: Георгиев-Гец, Парцалев и Калоянчев; още с Иван Басамаджиев, Невена Коканова, Стефан Воронов, Наум Шопов, Стефан Поптонев, както и с много местни дейци в не едно и две житейски направления (поети, лекари и др.).

„Очаквани диалози“ са наречени интервютата, взети от Христова с десетки известни на национално и на регионално нива личности от цялата страна, някои от които при гостуването им в Силистра, други в резултат на нарочни срещи в София. Става дума за пишещи в разнообразни жанрове – проза и поезия, за творци в различни видове изкуства, също сред тях има юристи, журналисти и представители на други гилдии.

Както всеки автор на определена възраст, особено след преодоляване на предизвикани от съдбата житейски препятствия, и Христова предлага на своите читатели и почитатели творчески разработки – разкази, есета и пр., чийто извор са лични преживявания и случки, както и професионални „наблюдения“. Така чрез тях тя се връщ в годините на своето обучение за детска учителка, както и на библиотекар, но, разбира се, с някои от споделените творби съпреживяваме с нея и породени от природата трепети, за да доловим моменти от характерната за творците чувствителност.

В уводните си думи, озаглавени „Като на длан“, Иванка Христова заявява: „Винаги съм изпитвала стремеж да докосна съкровеното у човека, но никога не съм си позволявала да ровя в личния живот на хората, тъй като не харесвам сензационните жълтини. Книгата ми е призив към търсене на правдата, красотата и позитивното в живота“. Накратко: авторката смята, че подарява на всички читатели още един ключ към доброто и им препоръчва, оставайки насаме със себе си, да се взират в гладкото му огледало, за да го запазят и раздават на хората около себе си.