Translate

сряда, 29 юли 2020 г.

Продължава работата на ЖС „Е. Каравелова“ по проект за домашното насилие

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра проведе нови дейности по проекта „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра – качествени услуги за пострадали и извършители на домашно насилие“, който е в реализация за времето от 8 юни до 8 ноември 2020 г. на основание договор с Министерство на правосъдието. 

Във връзка с някои от тях има определени резултати: предоставяне на подкрепа на пострадали от домашно насилие и работа по специализирана програма с извършители чрез съдействие от психолог, юрист и социален работник (на принципа на индивидуалните консултации – 4 пъти месечно). В рамките на изминалия месец е работено по случаи на домашно насилие с 8 пострадали – насочени от МВР, и с 4-ма извършители – по решение на съда.

Актуално за момента е анкетно проучване по проблемите на домашното насилие – над 500 са отговорилите по интернет, като обобщените данни с изводите към тях – дело на външен експерт, ще влязат в наръчниците „Аз не съм жертва!” и „Агресията не е сила!”. Те са предвидени като дейности в проекта и са насочени съответно към лица, пострадали от домашно насилие, както и към извършители. 

Анкетата измери нагласите на българина по отношение на проблема, свързан с домашното насилие, чрез отговори на въпроси по темите: налице ли са толерантност към видовете насилие и вероятност за разпространение на „ефекта на наблюдателя“ по отношение на домашното насилие; разглеждане на актуалната ситуация във връзка с взаимоотношенията, които са свързани с насилие, и др.

Какво показва първоначалният анализ на отговорите в анкетата? Най-притеснителният извод от направеното изследване е, че 42% от изследваните лица са били жертва на домашно насилие, като малко над половината от изследваните лица са подложени на повече от един тип насилие. Нагласите по отношение на насилието са смесени, като вербалното насилие е част от всеки друг тип насилие. 

Наличието на физическо насилие е в този сериозен, доминиращ процент, тъй като той издава безсилието на насилника. И още: 25% (112) от извадката са мъже и всеки четвърти от тях е бил жертва на насилие поне веднъж, като около 42 % са подлагани на повече от един тип насилие (при жените ставна дума дума съответно за 46% и 57% от анкетираните).

Сред по-генералните изводи: обемът на домашното насилие, е изключително голям, което го поставя като реален динамичен проблем, изискващ сериозно внимание както на науката, така на обществото и на политическата система. Използвани са следните елементи на „обяснение, оправдание“ на поведението на насилие: насилникът злоупотребява с алкохол; жената не изпълнява отговорностите си у дома и не се грижи за децата; отново тя се оплаква от консумация на алкохол от страна на мъж и го подканва да спре със злоупотребата му. 

В същото време жената също пие повече от необходимото; жената разпитва партньора си за отношенията му с други жени (проявява ревност); за нея също е посочено, че поддържа извънбрачни връзки и отказва на партньора си сексуален контакт.

В основата на насилието често е синдромът за доказване чрез различни форми на насилие по адрес на другия на принципа „кой е шефът“ (във връзката, в семейството). Други наблюдения чрез анкетата: най-често срещано се възприема вербалното насилие, следвано от т.нар. притежание и физическото насилие. А като последствия – всички типове са оценени високо, но най-силно като влияние се възприема физическото насилие.

В допълнение: представители на ЖС „Екатерина Каравелова“ участваха през м. юли в публична среща с психолога от София д-р Огнян Димов, който представи в Силистра своята книга „Агресията в семейството – пътища за преодоляване“, която е написана на база на десетгодишния му опит в своята научна област. Българският и френски възпитаник с опит и в сферата на психоанализата предложи на Сдружението своите услуги – залог за бъдещо партньорско общуване.

Ситовски фолклор ще гледаме чрез записи в интернет

Най-младото читалище в община Ситово – НЧ „Възраждане“ с председател Станчо Арсов – общински съветник, направи първия си голям удар за публичното пространство. Използвайки уникален етно декор в различни населени места, неговите самодейци реализираха със „Сънрайз Маринов“ Варна 12 записа на фолклорни изпълнения.
Пет от песните са дело на Женска вокална група „Ситовски снахи 2010“, вкл. по текстове на поетесата Красимира Орлоева; 7 песни вече има на видео дует „Ситово“; отделно – също толкова са записаните песни на трио от селото, което не е в рамките на читалището, но е работила едновременно по проекта му.
За добре свършената работа освен ръководството на читалището заслуга имат народната певица Любка Йонова – ръководител на певците, и Димитричка Арсова – Танцов състав „Цветница“.

Проект за правата на човека тръгна в Силистра

 
С откриващо информационно събитие на 28.07.2020 г. СНЦ „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ стартира проект „Разбираме ли правата си?”, изпълняван в рамките на Фонд „Активни граждани България“. Целта е да се постави на дневен ред пред обществеността и в частност – пред младежите, темата за правата на човека.   
Предстои провеждане на 2 информационни кампании за повишаване осведомеността за правата на човека, които ще бъдат насочени към публични институции (на национално и местно ниво), учители и преподаватели, а крайните ползватели са деца и младежи на възраст 15-17 години.
В рамките на първата кампания са предвидени 5 обучителни семинара за 100 младежи на тема „Правата на човека“. Целта е младите хора да познават основните си права и как трябва да ги упражняват, за да навлязат в живота като активни граждани на България и ЕС. Лектори ще бъдат млади юристи от Адвокатска колегия Силистра, които чрез дискусии и практически казуси ще представят темата по интересен и атрактивен начин. Кампания „Аз спазвам човешките права“ предвижда посещение на институции, имащи отношение към човешките права (съд, прокуратура, следствие, МВР, Комисия за защита от дискриминация, местни власти и др.).
Информационна табела, монтирана пред сградата на Съдебна палата в Силистра ще популяризир световния символ на правата на човек. Участниците в инициативите ще проведат и свое младежко събитие – Флашмоб „Бъди част от универсалния символ на правата на човека“.  В рамките на заключителната конференция по проекта ще бъде представено предложение до община Силистра за включване в общинския културен календар на датата 10.12. –  Световен ден за правата на човека, който е един от близо 20 празника по света, посветени на човешки права в различни области.
Екипът на проекта се надява да допринесе за изграждане на култура, при която хората разбират своите права и отговорности, разпознават нарушенията и предприемат действия, за да защитят правата на другите, както и за възпитаване на активни млади хора, които зачитат правата на всички.
Проект ACF/433 „Разбираме ли правата си?“, ДБФП: № 9/14.02.2020 г., е финансиран по Схема за малки инициативи, Тематичен приоритет № 2: Подкрепа за правата на човека. Дейностите ще се изпълняват до 13.02.2021 г., а общата стойност е 9 090 евро, от които собственото участие на Сдружението е 600 евро.
Фонд „Активни граждани“ е част от приоритетния сектор „Култура, гражданско общество и основни права и свободи“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. Общата стойност на финансирането от страните-донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия е 15 500 000 евро. Фондът в България се управлява от Институт „Отворено общество“, Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръст за социална алтернатива.

вторник, 21 юли 2020 г.

Дузина художници лаици рисуваха...лимони

В дните, известни като Горещници, в Силистра бе проведено необикновено събитие, в което 12 художници лаици от различни възрасти получиха професионални съвети, за да нарисуват...лимони. Благодарение на Винарска изба "Пинк пеликан" участниците в проявата, осъществена в новата зала за забавления на ул "Добруджа" 18 в Силистра, дегустираха за кураж и творчески "допинг" добруджански еликсир в различни комбинации. 

Чрез Фейсбук организаторите - в основата им е художничката Елена Маркарян, заявиха: "Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието" - една мисъл на Пикасо, на която ние бихме отвърнали, че изкуството в ежедневието носи усмивки! Благодарим на Всички присъствали, ще Ви очакваме отново".  

петък, 17 юли 2020 г.

В Силистра бе представена книга за агресията, променяща фантазията ни за живота


„Агресията в семейството“ (Пътища за преодоляване)


Една книга на психолога и психоаналитик Огнян Димов. Авторът е роден и израсъл в Силистра (възпитаник е на ПМГ „Св. Климент Охридски“ и на УПК към Техникума по икономика). Завършил е Софийския университет и в България има защитена докторска степен по философия и психология (1999 г.). Вторият му докторат е по психология, философия и теология, вкл. след обучение и практика в Париж (2000-2010 г.). Член е на Европейската асоциация по психоанализа. В момента работи предимно в София, но и в чужбина.

В Силистра представянето на книгата му, написана за 10 месеца, но отразяваща 10-годишна работа с хора с най-различни проблеми, стана факт със съдействието на Регионална библиотека „Партений Павлович“ с директорн Светла Ангелова, която приветства госта от името на своите колеги. Представянето бе уважено задочно с поздравителен адрес от областния управител Ивелин Статев и с поздравително писмо от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов.

В сложната епидемиологична обстановка в страната своеобразното тържество на духа бе реализирано на открито пред библиотеката с участието на над 50 души от различни поколения – сред тях съученици и приятели, специалисти в сферата на психологията, учители от Силистра, Дулово и Главиница, журналисти и творци, представители на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ (неговият екип осъществява услуги с обекти и с извършители на домашно насилие) и др.

Агресията в семейството – знаем ли нещо по проблема, наблюдаваме ли го, разсъждаваме ли по него? Дали изобщо той е пред очите и в съзнанието ни, за да търсим информация, която да ни е в помощ…при нужда. Темата е все по-актуална в днешното динамично време, когато предизвикателства ни дебнат на всеки житейски ъгъл. И в същия момент в претоварения си дневен ред нямаме възможност да се вслушаме в себе си и в податките в електронното пространство по въпрос, близък или същи като повода за тази литературна и социална среща.

Според автора, книгата е резултат от многогодишен размисъл и отразява реални случаи, по които е работил. Тя представя усещането му за разминаванията в човешката природа. Направен е извод за необходимостта всеки човек да има свой модел за подкрепа – най-добре това да е семейството и средата, от която произхожда. Аудиторията научи от него, че в едно семейство всеки има своята версия (истина) за отношенията вътре в „клетката“.

При представянето на книгата д-р Димов се спря на моменти от характерното за нашето съвремие в повечето страни т.нар. либерално възпитание на децата и на ефектите от него в бъдеще време. В книгата има размисъл за емоционалния хаос в човешката душа, водещ до агресия в отношенията с другите хора, вкл. с най-близкия човек. Пресъздадена е представата за отсъствието на моралния коректив, по причина на който става развитието на личността в психопатичен вариант. Споделено бе професионалното убеждение, че депресията е на практика проява на агресия към себе си. И, каква изненада – модерно е поведението да наказваш другия до себе си в името на собственото удоволствие.

Необходимостта непрестанно да изпитваш напрежение и противопоставяне (той – другият, е виновен за вътрешната ти неудовлетвореност), прехвърлянето в собственото семейство на модели от семейството, в което си расъл, конфронтацията в рамките на семейния впряг – всичко това според автора е в основата на агресията, водеща до невъзможност съвместното съжителстване между мъжа и жената.

Д-р Димов отбеляза и някои наблюдения в актуалното поведение на жената и мъжа в днешно време: Тя е все по-независима, активна, мислеща, завземаща пространство и доказваща се. Той – все по-пасивен и отсъстващ, вкл. във възпитанието на децата. Резултатът – агресия в семейството.

За присъстващите бе интересно да узнаят, че бащата е образец за сина и липсата на контакт между двамата в ранната възраст се отразява в бъдещата позиция на следващото поколение в ролята на предтечата. За момичето майката е моделът при избор на партньор в живота. Внимание бе отделени и на т.нар. емоционални манипулации, които се оказват важни във взаимоотношенията между хората като цяло, и особено между мъжа и жената в тяхната „връзка“.


В заключение от автора: „Замисляли ли сте ce колко често упражнявате агресия върху другите, без да си давате сметка за това? Агресията между интимни партньори, родители, деца, но и агресията към нас самите е проблем, който не търпи отлагане. Особено днес. Той се е вкоренил дълбоко в навиците, възпитанието и културата ни, оформил се е като стандарт, дори като социална норма, а всъщност е бурен, който спешно трябва да се отстрани.За да разберем обаче откъде произтича всичко, ще ни се наложи да се изправим лице в лице с травмите от миналото, да признаем неща, от които се боим, смело да анализираме себе си, за да си помогнем, а така да помогнем и на хората около нас. Тази книга ще ви даде безценни примери, в които ще се припознаете. Но не се тревожете – тя ще ви даде и правилната посока. Ще ви даде основа за вътрешен диалог и добри аргументи за разговор с човека до вас. А разговорът е важен, защото там, където думите спират, започва агресията“.

Подобно на много книги, и „Агресията в семейството“ може да ни даде нови измерения, форма и съдържание на мнението ни за…себе си. Възможно е и да промени нашата…фантазия за хората, за семейството, за живота, който живеем днес и сега, в интересния и разнообразен, но по своему труден 21 век.




понеделник, 13 юли 2020 г.

Регионален исторически музей Силистра с изложба за Силистра за периода 15-19 в.

В България като кръстопътно място и особено в градове като Силистра, създадени преди близо две хиляди години, има разнообразни наследия във вид на археологически, социални или културни артефакти, които са интересни както за изследователите, така и за посетителите на района – гости и туристи. И няма как да е иначе, когато в Крайдунавска Добруджа има „следи“ от най-различни цивилизации – римска, византийска, стара българска, османска, съвременна (почти четвърт век румънски период, близо половинвековие социалистически промеждутък, постсоциалистическо време).

През всичките тези векове на промени в политическия и в икономическия смисъл са рушени предишни архитектурни достижения, но са градени и нови, за да се натрупа в годините разнообразно „присъствие“ в архитектурния ансамбъл и в ландшафта. По този начин градът е станал интересен за всички, които го посещават, защото ги удивлява със старината си и ги привлича с новоизграденото, вкл. по отношение на паметници, паркове и исторически обекти.

Известно е, че езерото в Биосферен парк „Сребърна“ е най-разпознаваемото място в област Силистра, защото е уникално само по себе си и е познато име на туристическата карта. Създадена е и необходимата инфрактруктура – природонаучен музей и еко пътеки, както и зона за спортен риболов. Като най-ценна се определя Римската гробница, но липсата на нейно копие при влошаващо се състояние на стенописите й след многобройни посещения на хора не позволява тя да бъде масов притегателен център.

Безспорно е, че Дунавски парк Силистра – твърдим, че е първият по рода си по поречието на Долен Дунав, е „истинска перла в короната“, поради което всеки, дошъл до Силистра, не само го посещава, но и му се възхищава. Така ще бъде, поне докато завърши наблюдаваният срок по големия проект, довел до необикновеното му обновление – нататък ще зависи от визията за него от страна на местната власт (общината), както и от отношението на обществеността към своята екологична и социална придобивка.

Крепостта „Меджиди табия“, намираща се на единствения голям хълм над Силистра, е също сред обектите, правещ впечатление на гостите и туристите. За съжаление, през последните 30 години до този момент не бе намерена устойчива формула за поддържането и използването му като туристически лакмус. През 90-те години на миналия век отсъстваше трайно виждане как да действа, за да бъде съхранен и развит фортът. В началото на миналия век – до есента на миналата година, той бе в „ръцете“ на частник, предимно от когото зависеше стопанисването, поддръжката, експлоатацията и предлагането като туристически продукт. Със сигурност през изминалите почти 20 години интересът бе съхранен и продължен, дори в някаква степен развит, въпреки обстоятелствата.

Наскоро на т.нар. плац на крепостта, където някога войници с униформи на войски на различни държави са козирували на своите командири и са  отдавали чест през бойните си знамена, бе проведено тържество по откриване на първата по рода си от много време насам голяма изложба за съдбата на крепостта и на Силистра в продължение на 4-5 века.

Върху 23 табла с богат снимков и текстови материал са представени факти за периода XV-XIX в., вкл. за някогашната красива крайречна крепост – спомен за нея показва единственото й запазено изображение на гравюра от 1773 г. Тя е представлявала своеобразен дунавски остров във вид на лък с окръжност 1 000 крачки, свързан с подвижен дървен мост във вид на „главни двери“, който всяка вечер е бил спускан, за да няма достъп до пространството му.

Нейното унищожение започва преди 200 години по време на поредната руско-турска война, когато взривове унищожават средновековната крепостна цитадела, а вторичното разрушение е при следващата военна офанзива при обсадата на града в средата на по-миналия век.

Изложбата е факт, благодарение на нова информация, събрана от екипа на Регионален исторически музей Силистра от музеи, книгохранилища и библиотеки от Франция, Австрия, Турция и др. страни. Данни и впечатления са споделени и от пътеписите на пътешественика Евлия Челеби от 1651 и 1657 г., пътувал в продължение на 40 г. из Османската империя.

Работата на музейните специалисти начело с директора д-р Николай Тодоров дава възможност на всички нас да видим с други очи своя град, както и да утвърдим представата си за него като за важен в миналото инфрасктруктурен, стратегически, транспортен, образователен и културен център.

Сведенията от таблата ни позволяват да си спомним, че след римляните, византийците и прабългарите, преди да дойдат османските завоеватели, тук е слушана волята на влашки войводи като Мирчо I, Дан II, Влад III Дракул и др. Знае се, че през 1417 г. с акт на султан Мехмед I Силистра става столица на огромния в онези времена Силистренски санджак (административна област в Османската империя). В XVI в. административният ранг на управление на областта е паша, а век по-късно става валия. Владението е стигало до р. Днепър, вкл. земите на Северна Добруджа, и почти до края на днешното Южно Черноморие.

Важната роля на града не е нова (предвид стратегическото му разположение), припомняйки си казаното от проф. дин Георги Атанасов – ръководител на археологическата експозиция на РИМ Силистра, по време на програмата „Нощ в музея 2015“.

А именно (по архив на блог „ВЕРСИНАЖ): „Там, където има мощни културни пластове, цивилизациите не умират. Фактът, че 11-и Клавдиев легион никога не я е напускал означава, че Дуросторум е бил столица на голямата провинция Долна Мизия, обхващаща цяла днешна Северна България и Добруджа. Досега се е смятало, че неин главен град е бил Томис  (Констанца).

Силистра е била резиденция през II-III в.  на управителя на областта, по-нататък – на първия епископ (Авксентий– през IV-VI в.; после Дунавска резиденция на Омуртаг, след векове – втора българска столица и столица на независимо деспотство със свой герб – двуглав орел, който едва не стана герб и на сегашната община Силистра през 90-те години на миналия век. Реално нашият град е бил „столичен център“ поне 5 пъти в своята история. И с голяма вероятност през X-XI в. е бил най-големият град по днешните български земи“.

От историята се знае, че Добруджа е арена за войни през XV в., а след това и при руско-турските войни. През XVI в. районът с център на една от най-големите административни единици в румелийските провинции на Османската империя е видяна като „пустинята, която се нарича Аброзид (Добреджа)“. Първите данни за населението в Силистра са от 1530 г. от тогавашните регистри, но демографската характеристика е посочена и за други периоди. За отбелязване – през 1828 г. обитателите на „крепостта“ са били 28 000 души.

Изложбата дава сведения и за посещението на Силистра от страна на 30-ия султан на Османската империя – Махмуд II, предприел обиколка, за да инспектира крепостите от отбранителния четириъгълник на империята – Русе, Силистра, Варна и Шумен. Впоследствие започва изграждането по „западен образец“ на крепостта „Меджид табия“. Представяна е като най-старата, изградена от османците по правилата на полигонната система, за да бъде готова за останалия в историята като Източна/Кримска война пореден руско-османски военен сблъсък.

Край Силистра е имало 15 табии, вкл. крепостта като част от фортификационната система и основен форт (наричан „великото творение на архитекта полковник Крах“): 7 са самостоятелните укрепления „наоколо“ (Лиман, Ченгел, Дегирмен, Йълънлъ, Араб, Кючук Мустафа, Чайър), 2 на пристанището, както и 5 по билата на хълмовете.

С крепостта, създадена с нарочен султански ферман, и с войната, водена в нея, свързваме представените в изложбата имена като пруския военен теоретик и инженер – тогава лейтенант Хелмут фон Молтке (по-късно фелдмаршал), по чиито виждания е изградена крепостта, имана предвид като основен форт.

Като 25-годишния тогава граф Лев Толстой – военен кореспондент от руската армия, предпочел да бъде на бойните действия, вместо да остане като салонен военнослужещ в Букурещ. През м. юни 1854 г. той описва поетична гледка към Силистра от височината на един от хълмовете. След години прагматично използва спомените си от битката за силистренската крепост в романа си „Война и мир“, а според някои литературоведи –  и в сборника си „Севастополски разкази“.

Като Джеймс Бътлър – „защитникът на Силистра“ – става дума за крепостта, който, като наблюдател на военните действия на страната на османците, е първият британски военен, намерил смъртта си в Кримската война – в случая при Силистра на 21 юни 1854 г. Общо между 724 и 1 200 са неговите сънародници – офицери, сержанти и войници, имащи трагичната му съдба в тази война само в рамките на м. юни – м. септември с.г.

Разбира се, и като  Илия Блъсков – на него дължим ценни спомени – свидетелство за времето, вкл. за т.нар. хумби. През годините те са имали различни предназначения – били са арсенал, мандра за кашкавал, нощен бар и др., а първоначално са предвидени за бомбоубежища, които Блъсков нарича „гроб с живи хора“. Дори си спомнял как веднъж в една от хумбите се е крил заедно с гръцкия владика, гръцкия консул и с видни местни чорбаджии.

Негово е и заключението във връзка с битката за крепостта „Меджид табия“ по време на Кримската война (1853-1856): „14 юли 1854 г. – последният ден, в който руската освободителна войска си отдръпна крака от нашето отечество. И пропаднаха вдън земя всички наши благи надежди за едно славно бъдеще. И подви крак българският врат под вражеския хомот“. Въпреки това, в изложбата е предложено и прозрението „…във време на война се печелят добри пари“, дори от обикновения народ. Подобно заключение прави и етнологът д-р Йордан Касабов в книгата си „Шиковското население в Добруджа“, където също има доказателства и примери по този въпрос.

Изложбата в крепостта разглежда и няколко други теми, за които говорят фактите: първото българско училище в Силистра е създадено от Тодор Панайотов през 1852 г. в махалата „Волната“, по-късно – особено в средата на 70-те години, това се случва в околни близки и далечни села. За отбелязване – през 1869 г. Евлампия Стоева основава първото девическо училище.

Молба до гръцкия владика Дионисий, после и до Цириград, е в основата на изграждането на православен храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“ в Силистра, предшествана от акция по Великден на 3 април предната година, с цел откъсване от влиянието на гръцката патриаршия. След учредяването през 1870 г. със султански ферман на Българска екзархия пръв митрополит на Доростоло-Червенска епархия става архимандрит Григорий.

Отбелязано е също как обявяването в Парижкия договор през 1856 г. на свободно плаването по река Дунав под контрола на международна комисия отваря икономически възможности за градове като Силистра, за да се превърне за определен период от време в едно от водещите пристанища. По този начин се откриват и нови икономически възможности за развитие на района.

Дадени са сведения и за тясната връзка Котел – Добруджа, Русе – Силистра, Дряново - Силистра и др. тъй като от Балкана и от по-големия крайдунавски град идват будни българи, които в този период се заселват по тукашните земи и развиват народополезна дейност в различни сфери.

Изложбата в бившите спални помещения на Силистренската крепост, останала почти непокътната от османския период, показва в обобщен вид достатъчно основания местният жител да прояви любознателност и да потърси пътя към желязната порта на форта, за да научи нови и да си припомни стари истини за древния град.

Независимо от стойността на сегашната си роля на областен и общински център със затихнало развитие в периферията на страната, Силистра продължава да бъде духовната столица на Добруджа. С надеждата, че ще дойдат по-добри времена, за което трябва да работят поколения добруджанци, милеещи за родния си край. При това без алтернатива - заедно със съществуващите структури – властови, образователни и културни институции, както още със стопанските и неправителствените организации.

четвъртък, 9 юли 2020 г.

Професионална инспекция на самолета ветеран край река Дунав в Силистра

Проведена е поредната работна среща на терен по проект „Станция Самолета“ на СНЦ „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ в партньорство с община Силистра и Център за музика и изкуства „Мегатон“, с експертната подкрепа на Сдружение InFormal.
Участваха: екип на проекта начело с Димитър Караджов - ръководител на проекта, в присъствието на д-р Юлиян Найденов - кмет на община Силистра, Станислав Мъжгалов - директор на Авиомузей Бургас. За сложната задача по обновлението на вътрешността на бялата машина Ту-134 са привлечени специалисти. За изготвяне на работната визия е извършено прецизно измерване на вътрешното пространство. 
Обсъдени са следващите дейности - сред тях е и основното почистване, както и възможностите за изграждане на електрическа инсталация и климатизация. Караджов: "Идеята е амбициозна, но с общи усилия работим по превръщането на Самолета в мултифункционално пространство за различни събития – открити уроци и работни ателиета, изложбени инсталации и концерти, изнесено работно място, обучения и много др.".

Видеоператор ветеран от Тутракан пази 1 000 часа записи от половин век насам

Наскоро по време на приемна в село Старо село, част от програмата за среща с граждани от страна на екипи на Областна администрация Силистра, със свой "проблем" се включи 77-годишният Иван Митев от град Тутракан. Той сподели, че притежава записи на видео за 50 години назад, част от които са свързани и със съвременната история на Тутракан. С лично заснети кадри е произвел на диск и филм за града, наследник на древната крепост "Трансмариска".

"Притежавам за записи с общо времетраене около 1 000 часа", заяви видео операторът витеран. Той показа на присъстващите и списък с вече изведени на дискове свои записи от най-разнообразни събития - делови, културни, спортни и др. Става дума най-малко за 200 диска, които засега съхранява вкъщи, като лично богатство, но иска да бъде споделено от дърважавата и от общинат, за да бъде запазено за поколенията. Част от тях е пуснал за гледане чрез профила си във Фейсбук: Видео-оператор Иван Митев.

Видео-Оператор Иван Митев
В списъка от заглавия личат популярни имена като това на Теодосий Спасов - най-известния съвременен джазмен - кавалджия на планетата, който е нводом от село Белица; на поетесата, мемоаристка и преводачка - родом тутраканка - Пенка Цанева-Бленика; на народиня певец патриот Володя Стоянов и др. Запечатани на лента за вечността са годишнини на читалища, детски градини, както и годишнини, организирани по различни поводи от общината, музея, ОДК и други инициатори.

Възпитаник на ПМГ Силистра представя книгата си за преодоляване на агресията в семейството

16 юли, 18 часа, пред библиотеката -
на открито
Силистренецът родом Огнян Димов, който е със защитена във Франция научна степен д-р по философия и психология, написа и издаде книгата Агресията в семейството” (Пътища за преодоляване. Има и втори докторат - по психология, философия и теология в един от най-големите в света изследователски центрове - при проф. Юта Шерер, световно име в сферата на хуманитаристиката. Завършил е във Випуск 1984 на ПМГ Св. КЛ. ОХРИДСКИ Силистра. Завършил е СУ КЛ. ОХРИДСКИ София и има специализации в чужбина. От 2020 г. отново е в родината си и в София работи като психоаналитик и психотерапевт, но поддържа своя практика и в Париж.

Книгата бе представена във в. 24 часа в началото на м. юни т.г.: Психоаналитикът установява, че не само агресията между интимни партньори, родители, деца, но и агресията към нас самите се оказва дълбоко вкоренена в навиците, възпитанието и културата ни. А възпитанието и вътрешното себеусещане на родителите особено влияят на нагласата на детето към конкретно поведение.
Предстои представяне на книгата в Силистра
В „Агресията в семейството” читателят ще открие безценни примери, свързани с различните измерения на агресията – тази на жената към несъстоялата ѝ се женственост, на мъжа към неговата мъжественост, на партньорите преди брака, на съпрузите в брака, в рамките на семейството, както и тази между децата и родителите. На разбираем език Огнян Димов разглежда различните механизми на несъзнаваното, при които модели от миналото биват пренасяни в настоящето и определят и бъдещото развитие на дадени взаимоотношения. 

И макар агресията често да е заложен модел на поведение, от който не само не можем, но и подсъзнателно не искаме да избягаме, тя не трябва да бъде игнорирана. Тази малка книга дава основата на един искрен и нужен диалог – този със самия себе си, както и този с най-близките хора”.

понеделник, 6 юли 2020 г.

Шефът на БФС и футболна легенда гостуват в Силистра

Добавете надпис
Михаил Касабов - президент на БФС, и футболната легенда и първи вицепрезидент Емил Костадинов - бъларският екзекутор на "петлите" в Париж - ноември 1993 г., гостуват в Силистра н а 8 юли т.г. Поводът е откриването в 11 ч. на същия ден на новата площадка за футбмол с изкуствено покритие (сн. Кворум Силистра), изградена на територията на СУ "Дръстър". Според Георги Нарлев - председател на ОблС на БФС в Силистра, това е първото по рода си посещение в града на ръководители на Футболната ни федерация от толкова висок ранг. Футболистите са най-много на брой в силистренското спортно училище.

Преди години видни силистренски футболни величия също са идвали в Силистра и в Крайдунавска Добруджа, но в повечето случаи на частни начала или по повод участия в гонки на ловджийски дружинки. В аналите на историята са играчи като Наско Сираков, Спас Джевизов и др. Свои трайни спомени оставиха като треньори на "Доростол" Васил Методиев-Шпайдела и Георги Иванов.

Игрален филм припомни Силистра от 70-те години на миналия век

В първия неделен ден на м. юли БНТ 1 показа един забравен български филм - "Силна вода", част от който е сниман в Силистра в средата на 70-те години на 20 в. Филмът предизвика спомени у редица наши съграждани.
Снежана Дачева: "Бягахме от училище, за да се снимаме като чакаме на чешмичката за вода. А като ни платиха, цяла седмица ходихме на сладкарница с другите дечурлиги". Радосвета Николова: "Филмът има кадри, снимани в моята родна къща, а баба ми даже е участник в една от масовите сцени". Белчо Минчев: "И ние бяхме статисти: Аз, Фифи/Бог да го прости/, Жоро и др. приятели от Института. Спомени...!". Иван Николов: "Чудесен филм, но никъде не се споменава градът, че е Силистра, напомня ни за годините, които е бил изграждан с индустриализация и културна среда".
Уикипедия: "Силна вода“ е български игрален филм (драма) от 1975 г. на режисьора Иван Терзиев; сценарий: Боян Папазов и Генчо Стоев (по мотиви от романа „Лош ден“ на Генчо Стоев). Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.
Някои от актьорите са бъдещи звезди на филмовия ни небосклон: Велко Кънев, Филип Трифонов, Мариана Димитрова, Иван Григоров, Кирил Кавадарков. За съжаление, някои от тях вече не са между живите.
В КрайДунавска Добруджа не са много сниманите игрални филми - най-познати са сериалите "На всеки километър" и "Записки по българските въстания - част от някои от сериите са реализирани в Тутракан; уестърн драмата „Съдията“ е от село Попина край р. Дунав; на територията на резервата "Сребърна" са снимани няколко български игрални филма (сред тях и някога популярната за деца кинолента "Птици долитат", 1971 г.), а преди 17 години и филмът "Резерват за розови пеликани" (частично и на територията на крепостта "Меджиди табия").
Сред емблематичните "ленти" е заснемането на серия от телевизионната поредица "Хъшове", като реализирани кадри в зимна обстановка, вкл. с участието на незабравимия Пешо Петров-Мустака, както и на множество местни статисти, има край р. Дунав и пред сградата Градска художествена галерия.
Според коментари във Фейсбук, някои от филмите са снимани и в други населени места в областта - Професор Иширково, Бабук, Средище и др., вкл. на още един филм - "Тръгни на път", който е от преди 50 години.