В България има множество малки градове със запазено място в историята ни, а в днешно време заемат важно място и на туристическата карта – благодарение на личности или на събития от миналото, както и на забележителни природни дадености. Калофер е едно от тези свидни за всеки българин места, защото за него си спомняме винаги, когато стане реч за Христо Ботев.
Най-често това се случва на 2 юни – тогава е Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. Без претенция за безспорно обобщение, след Панагюрище в малкия подбалкански град се намира другият в страната площад със запомнящи се гигантски монументи, където се провеждат мащабни патриотични тържества.
Комплексът е граден в различни от днешните времена, поради което стилистиката му е обогатена и със символност, характерна за два периода от историята ни, разположени в други епохи – въстанието през 1923 г. и т.нар. социалистическа революция от 1944 г. Връзката между тях е фразата на Ботев „Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото“, която е акцент в публистичното му произведение „Символ-верую на българската комуна“.
Въпреки архитектурната еклектика в исторически план, мястото е изпълнено с мощна енергия, още повече, че наблизо са храмът „Успение Богородично“, свързан с бащата на поета революционер – Даскал Ботьо Петков, с Музея на просветното дело, с Национален музей „Христо Ботев“ и с Туристическия център, посветен на известната калоферска дантела.
Отделно – силно и трайно впечатление оставят куплети от стихове на славния калоферовец, изписани върху черни щитове, монтирани по моста върху р. Тунджа, както и на няколко места на площада. Стиховете са се превърнали в своеобразен страж на времето и на историята.
Отделен момент е, че от местности край Калофер туристът – любител на преходи в планините, започва своя дълъг и сложен, но изпълнен с предизвикателства и духовно очарование поход по стръмнините към вр. „Ботев“ – най-висок в Стара Планина, от който, казват, че при идеално време погледът може да опре водите на р. Дунав. Още е начална точка за щурмуване на х. „Рай“ и намиращото се наблизо „Райско пръскало“, водопадът със своя пад от 124,5 м. е най-големият на Балканския полуостров. През последните години естествен притегателен център е и забележителната Екопътека „Бяла река“ – неповторима възможност човек да се впише в дивна природа, до която иначе достъпът е невъзможен.
Подобно на много други градове, и за Калофер има легенда, центриращо го във времето преди близо 5 века, когато войводата Калофер със своите сподвижници завладява тази част на Стара планина – днес Национален парк „Централен Балкан“ според туристическия регистър. И какво мислите, че правели от 16 в. нататък – нападали керваните, преминаващи със стоки. Така създали голям проблем на османската власт и принудили суверена да даде разрешение да заселят тукашните земи.
Твърди се, че хайдутите отвлекли моми от Сопот, за да създадат семейства с тях – дали е било факт е друг въпрос. Като цяло не звучи съвсем романтично, но поне е било прагматика, облечена в приключенска дреха. Както се казва – важен е бил резултатът, а не извървеният път до извършеното дело. Със сигурност друго е вярно – тук винаги са живели само българи. Говори се, че в онези времена, за да преминат през града, турците разковавали конете си. Дори във вид на народен разказ, предаден между поколенията, звучи въодушевяващо, че е било възможно подобно отношение към раята в рамките на османската империя.
С годините някогашното голямо село – днес малък град, става виден икономически, просветен и културен център. Едва ли е случайно, че прозвището му през 19 в. е „Алтън Калофер“ („Златен Калофер“). Ако действително в Цариград в онези времена е имало поне 50 хил. българи, то част от тях са калоферц, предимно абаджии. Селището е имало население от 7,5 хил. души и е било обект на внимание от страна на американски мисионери. Част от жителите на градеца загиват при пожара през 1877 г.
Днес жителите на града са около 3 000 и повечето от тях
отглеждат маслодайна роза и от средата на м. май предлагат на туристите възможност да се включат в розобер, съчетан с участие в Празника на розата. С бонус – кратък тур в розоварна с дегустация на розово сладко и дори на ракия от еликсира. От 1999 г. насам на 15 август се провежда и празник, посветен на друга местна „забележителност“ – Калоферската дантела, наричана „бяла магия“. В края на 19 в. в трудни в икономически и социален план времена тя е била възможност за калоферката да осигури прехрана за семейството си.
И явно е било успешно занимание, щом преди 110 г. е открито специално училище „Трудолюбие“, в което обучението е било в рамките на две години. Действа до 1953 г., когато е превърнато в Земеделско училище с 2 паралелки за изучаване на плетене. В днешното училище „Иванка Ботева“ (на името на дъщерята на Христо Ботев) плетенето на калоферска дантела е от типа „свободно избираем предмет“.
На занаята с елементи на изкуство е посветен туристическият център в града в чест на 1 800 жени и момичета, получили знания как да създадат совалков тип дантела, наричана на запад „Брюкселска“. За разлика от нея, калоферската включва елементи, характерни за нашата природа (растения и животни), вкл. изображения на роза, лале, слънчоглед, еделвайс, житен клас, а това й придава характерен български облик.
Не са много малките населени места в България, където има запазени два манастира – условно наречени Девически – намира се на едно от високите места в града, и Мъжки – в него служи монахиня на име Ана, която е родом от Силистра. Двете обители на православието са градени в периода 1640-1700 г. В мъжкия манастир е възможно преспиване – индивидуално и на групи туристи.
В скала срещу него има малък скит, в който жена живее като отшелник – твърди се, че до него може да се достигне с водач, осигурен от манастира. Някога там трябвало да бъде самият манастир, но мястото е трудно достъпно, макар и живописно, а вероятно и заредено с особена енергия, подходяща за духовен храм. Любопитна подробност е, че от двора на манастира се вижда вр. „Ботев“.
Църквите в Калофер също са с внушителни размери, градени по време на османската империя. С великолепен балкон, изграден елипсовидно – от него своите проповеди и беседи е произнасял Даскал Ботьо Петков, разполага намиращата се в центъра на града църква „Св. Богородица“. Тя е непрестанно действаща в града от своето създаване в рождената година на Христо Ботев – 1848 г., и до днес.
За съжаление, красивите стенописи, някога рисувани изкусно с пастелни нюанси на боите, имат нужда от реставрация, за да върнат предишния си блясък. На високо място, видно от целия град, е вторият храм – „Св. Архангел Михаил“. Третият е също на възвишение и се казва „Св. Атанасий Велики“ – в него уникален е иконостасът във вид на „сполучлив мрамор“.
В центъра на град Калофер се намира Национален музей „Христо Ботев“ (един от инициативата „100 национални туристически обекта“ на БТС). В момента в него има и допълнителна експозиция с фотоси и данни за Паметник „Шипка“, посветена на изграждането му преди 100 години. Част от музея е къщата на семейство Ботеви, който работи от 1944 г. насам, с уговорката, че сградата е прототип, създаден по спомени на членове на фамилията с 9 деца, от които най-известни са бащата със синовете Христо Ботев и Кирил Ботев (генерал, живял до 1944 г.).
Според туристическите проспекти, „Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България с основател бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферска къща на историята – своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни“.
От м. „Паниците“, където има множество къщи за гости, е стартът на пътеката към х. „Рай“ – отстоянието от нея е на поне 4 ч. път, но срещу определена сума е възможно част от маршрута да бъде „спасен“, благодарение на високо проходими джипове. Останалото е премеждие, понякога летем гарнирано с изненади от дъжд и гръмотевици, което превръща приключението в изпитание за духа и тялото на туриста.
Но крайната цел в подобни случаи винаги оправдава усилието, защото доближава човека до природна забележителност, която заслужава да бъде видяна. Успява всеки, който не се замисли какви трудности го очакват, понякога предизвикани от дълги отсечки, друг път от опасни пътеки, а често и от мокри камъни. Финалът е възможност за докосване до внушителната снага на водопада, до неговата винаги различна мелодия, както и до хладината му. Разбира се, и в до удовлетворението „И аз бях тук“, за да бъде запазен завинаги хубав спомен за отрочето на Пръскалската река, чиито води идват от вечния снежник под вр. „ Ботев“.
Планинските пътеки са рай за душата и тялото на туриста, защото го зареждат с енергия и положително мислене, помпайки гърдите и мускулите му. През последните години обаче има и „специални места“, като Екопътека „Бяла река“, намираща се в по-безопасната част на Природен резерват „Джендема“. Дълга е 1.83 км при надморска височина от 570 до 630 м. Преминава се в „осмица“ за 1-2 часа с вход и изход на едно и също място, при това в близост до Мъжкия манастир.
Пътеката е подходяща както за възрастни, така и за деца, и е изключителна възможност всеки, стъпил на нея, да проследи непосредствено ждрелото на притока на р. Стряма, благодарение на 8 дървени мостчета - мехлем за мускулатурата и белите дробове на туриста. Защото на места пред него се изправят и стълбици – едновременно трудни за преодоляване, но и опасни за част от хората, независимо от своята възраст и туристическа подготовка.
Въпреки това, преживяването си струва, включително и на местата на отдих да поспреш за глътка въздух и да се заслушаш в мелодията на водите на реката, в която има няколко водопада и вирове, съчетана с песента на безбройни знайни и незнайни птици.
Пребивавайки в Долината на розите и на царете, през последните няколко години българските, а и чуждестранните, туристи не пропускат да посетят комплекса „Дамасцена“ край село Скобелево. Това е първата частна дестилерия у нас, започнала като малка семейна фирма за производство на розово масло, създадена от двама братя през 1991 г.
В царството на розата от Дамаск са на разположение „само“ 150 вида от кралицата на цветята и става ясен целият процес на преработка в съвременния му вид. Началото на комплекса представлява арка с тракийски мотиви, начело с огромна скулптура на царицата. На практика това е своеобразна екскурзия в една от гордостите на България, актуална от 2007 г. насам. Над 50 000 туристи от цял свят се възползват от възможностите на комплекса с ресторант, етно изложба на открито, розариум и т.н.
Не всеки българин може да бъде през месеците май и юни в този район, за да усети аромата на розите по време на беритбата, но тук, както пишат в рекламите, „можете да изживеете магията на розобера, да проследите отблизо технологията на розоварене (водно-парна дестилация на два тона топла вода и половин тон розов цвят – така при 27 градуса розовото масло изплува на повърхността), както и да се докоснете до традициите на старинното производство“.
А и накъде без малък тематичен пазарлък: сладко, мед, ликьор, бонбони, масло, козметика – все от рози (и не само – още от лавандула, например). И гюлова ракия, разбира се. Нея древните жители на Близкия изток не са я произвеждали в 13 в., когато започва използването на розовия цвят – за отбелязване до 19 в. е правена само розова вода. И като стана дума за ракия - за съжаление, в Карлово вече не произвеждали анасонлийка, един незабравим балкански балсам, връщащ силите на туриста, намерил пътя от духовната столица на Добруджа до сърцето на Балкана.
Настоящият материал е написан като впечатления от две пътувания, осъществени от различни групи – Смесен хор „Седянка“ – през м. ноември 2019 г., и през м. юли 2020 г. от близо 40 членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра (от 9 до 69 г.). И двете събития оставят трайни следи в съзнанието на добруджанци, доказали, че обичат Балкана, откъдето са дошли част от нашите прадеди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар