Translate

понеделник, 31 август 2020 г.

Силистра на карта сред 52 римски селища в днешните български земи

От близо 150 населени места, пътни станции и лагери на легиони, посочени в свитъка, 52 са на територията на съвременна България, от които 8 са със специални графични знаци: Escus – Гиген, Nove – Свищов, Philipopolis – Пловдив, Durostero – Силистра, Odessos – Варна, Ancialis – Поморие, Templo Iovis – Обзор, Aquis calidis- Банево (Бургаско).
Посочени са всички големи реки, включително тези на българска територия: Искър, Марица, Тунджа. За Дон е посочено: „Река Танаис, която разделя Азия и Европа“, а за Нигер е отбелязано: „Река, която някои наричат Грин, други Нил, защото се смята, че водите й минават под земите на етиопците до езерото Нил“.

Има и голямо езеро (Lacus Tritonum) под Джабал Ахдар (Зелената планина в Либия), което не може да бъде локализирано, но това митично езеро се среща в творби на антични автори, както и в легендата за аргонавтите.
В свитъка може да се види и границата между Картаген и Кирена, белязана с Филеновите алтари. Наименованието им идва от двама братя-картагенци, които, според легендите, се съгласили да се принесат в жертва, за да се установи справедлива граница между двата известни града.

Поради сериозната деформация на картата в посока Север-Юг Черно море е показано силно разтеглено и успоредно на Дунав, но край него са отбелязани всички български градове по крайбрежието, разположени върху Via Pontica ( 151 римски мили на българска територия ): Калиакра, Каварна, Балчик, Варна, Долни Близнак), Обзор, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Ахтопол.

В този свитък са и продълженията на Диагоналния и Крайдунавския път. Има отбелязани и важни локални пътища. Такива са пътят от Одесос през Марцианопол към Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч), който е продължавал до Монтана. Дуросторум (Силистра) пък се свързвал с Марцианопол, след което се отправял към морето. Друг път, който е посочен на картата, е от Филипопол за Августа Траяна (Стара Загора) през Кабиле (до Ямбол) към Анхиало на Черно море. На показана тук карта са посочени пътищата и имената на селищата както са отбелязани на Певтингеровата карта.


неделя, 30 август 2020 г.

В Силистра в ход е подготовката на наръчник "Аз не съм жертва", следва събратът му „Агресията не е сила!”

В трети месец по ред екипът на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра работи в различни направления по договор с Министерство на правосъдието в реализацията на проект на тема „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра – качествени услуги за пострадали и извършители на домашно насилие“.Проекта е финансиран със средства от Държавния бюджет на Република България, чрез Министерството на правосъдието по Договор № 93-00-153/08.06.2020 г.
Една от постоянните дейности е услугата за подкрепа на хора, пострадали от домашно насилие и работата по специализирана програма с извършители, чрез съдействие от психолог, юрист и социален работник. Междувременно бе направено и предвиденото в проекта проучване по темата, което ще даде реална обратна връзка по повдигнатите в анкетата въпроси за домашното насилие.
Актуалната за месеца дейност бе свързана със създаването на помощния материал „Аз не съм жертва”, който е във вид на наръчник за ползване от гражданите. За подготовка на специфичното му съдържание ще бъде в полза именно проучването в интернет, на което се отзоваха над 536 лица, 112 от които мъже. Проектът на наръчника вече е предоставен от външния експерт гл. ас. д-р Манол Манолов, който е преподател в Университета във Велико Търново (неговите научни интереси са в сферите „Социална психология, Психология на личността, Народопсихология”).
Целта на наръчника е да подпомага превенцията във връзка с домашното наилие, давайки информация в няколо посоки: за формите на домашното насилие и факторите, които го предизвикват; какъв е психологическият профил на жертвите и методите за контрол над тях; какви са полезните стратегии за справяне с насилието; какви права имат пострадалите според законодателството и не на последно място – посочват се правомощията на институциите при подпомагане на пострадали от насилие.
По статистически данни от предното десетилетие, в световен мащаб около 40% от всички престъпления, свързани с насилие, са станали в домашни условия, а самото насилие върху жени и деца в семейството се извършва в 90% от близки хора.
В рамките на проекта, който е до 8 ноември т.г., е предвиден още един вид справочник на тема „Агресията не е сила!”, по който също се работи. За екипа на неправителствената организация, осъществяващ проекта, той е поредна възможност за надграждане в работата с извършители и с жертви на домашно насилие, както и с гражданството като цяло.

сряда, 26 август 2020 г.

След Балчик събития за 80-ата година от Крайовския договор предстоят в Силистра, Добрич и Тутракан

Силистра и Тутракан се представят на научен форум в Балчик, научаваме от афиш на организаторите на 6-ия Форум "Българско наследство". 

В тазгодишната програма с 5-минутни резюмета на свои научни съобщения, изследвания и разработки ще представят дузина души от Силистра и Тутракан - двама доценти и трима носители на научна степен „доктор“, както още филателисти и краеведи от Силистра; музейни специалисти и краеведи от Тутракан. Една от секциите още в първия ден е посветена на тема, която е актуална (на нея предстоят две събития и в Силистра - на 28 септември в Регионална библиотека - паметна среща на творци, и на 1 октомври - научна кръгла маса  по инициатива на Филиал Силистра на Русенския университет).


С откриване на две изложби, както и на водосвет, в основата на които са представители на област Силистра, започна 6-ото издание на Форум "Българско наследство" в град Балчик, предвиден в рамките на няколко дни, като основните събития са днес и утре, научаваме от споделени публикации в социалната мрежа.
Едната изложба е филателна и е посветена на Добруджа, като за нея, както и в други издания на форума в черноморския град, заслуга има секретарят на Филателно дружество Силистра г-н Христо Христов. Областната структура на "Български пощи" Добрич е в партньорство с организаторите за провеждане на тази народолюбива проява.

Другата изложба е с фолклорно-етнографски характер, тъй като Калина Михайлова от село Шуменци след изложбите си в Русе, Силистра и други градове в България, а и страна като Белгия (Брюксел ), показва част от своято колекция от народни носии, този път изключително от раклите на нашите баби от Северна Добруджа. Във водосвета участва и отец Михаил от тутраканската част на Русенска епархия.
Форума откри основният двигател и инициатор за неговото провеждане - Маруся Костова, която е главен редактор на в. "Балчишки телеграф". Специално издание на сп. "Форум" отразява работата на международната научна среща от миналата година, когато също имаше участници от област Силистра - авторите на книги д-р Йордан Касабов, Йордан Георгиев, Снежанка Генчева и Анастасия Якова.
В програмата: научни съобщения и разработки за 80-ата годишнина от Крайовския договор с участието на доц. д-р Румяна Лебедова, на доц. дфн Тодорка Георгиева - от РУ "Ангел Кънчев" - Филиал Силистра. От Тутракан с доклади за преселението на българите от Северна Добруджа на форума в Балчик са Анастасия Якова, Адриан Василев и Георги Василев.
Както и спектакъл  първия ден, а в следобедните часове на втория - научна конференция, посветена на Георги Сава Раковски с идеята за нов прочит на неговото възрожденско, революционно и книжовно дело - сред участниците със свое мнение ще бъдат д-р Йордан Касабов - етнолог от Силистра, и Валентин Петков - силистренецът от НК "Традиция". Сред присъстващите имаше и представители на читалищата в Зафирово и Черногор.

Тоня Борисова, участник в проявата: "В много интересни и вълнуващи разкази и съобщения оживяха онези далечни събития, в които българите са надмогнали незаслужени нравствени и физически унижения и страдания, понесли непоправими загуби, затънали в мизерия и недоимък, но не изгубили човешкото си достойнство.

Естествено продължение на темата бе моят авторски поетичен спектакъл "Пътеки към Душата на България", който приятно изненада и развълнува участниците във форума. Стиховете ми за България, за трудната съдба на бежанците, за днешните гурбетчийски ветрове, разпилели ни по всички краища на света; за дълга ни да възпитаваме у децата почит към традициите и предците, да поддържаме жив огъня на българския дух, докоснаха сърцата им. 

Съдя за това по разплаканите очи когато участниците станаха на крака, за да ми благодарят за изживяването. В тези мигове, убедена съм - всички заедно се усетихме живи пътечки към безсмъртната Душа на България!"

През 2020 г. честваме 80-ата година от подписването на Крайовския мирен договор, повече наричан с близката до народностното ни съзнание дума „спогодба“. През далечната 1940 г. новината за нея обикаля възторжено Стара България, както наричат своята родина добруджанци от Силистренско и Добричко, живеещи тогава в пределите на Кралска Румъния. 

Нейното съдържание е повод за всеобща радост сред народа, включително в добруджанските квартали в София, Варна, Русе и др. градове. По този начин, но и не съвсем, ще се случи в следващите месеци с преселените българи от Северна Добруджа, приети по различен начин от местното население в отделните райони на освободената южна част на изконната българска земя.

В Силистра тази година предстоят 2 събития, посветени на годишнината - паметна среща с творци и акадмична кръгла маса, и в Тутракан – едно - съвместна научна конфереция с Добрич, поне по подадената до този момент информация от общините и културните институции в областта.

Преди 14 години при представянето на книгата си за „мита Златна Добруджа“ доц. д-р Румяна Лебедова сподели пред аудиторията, че до 1944 г. има над 40 книги по темата за Спогодбата – съответно подчинени на еуфорията от нея, но само една от тях е посветена на мъката на севернодобруджанци по напуснатите по принудителен начин земи, в които са живели те и техните предци. От направения преглед на издадените напоследък книги разбираме, че десетилетия по-късно темата възкръсва, може би, за да отприщи творческата енергия у мнозина автори в Крайдунавска Добруджа.

Целта на настоящото изложение е да покаже как 80 години по-късно „темата“ е развита в паметното и в книжовното наследство в област Силистра и особено през последните близо 20 години. Разработката представя събрана информация в няколко направления: Паметници и паметни плочи; Научни изследвания по въпроса; Документални книги със спомени; Краеведски изследвания; Художествени текстове.

В раздела „Научни изследвания“ е вече споменатата книга на доц. д-р Румяна Лебедова – тя е едно от най-ценните издания в програмата за 1 900-годишната на град Силистра (2006). Доц. д-р Румен Липчев и д-р Наталия Симеонова са съставители на журнал „Да защитиш достойно българската си самоличност“, посветен на 75-ата година от Крайовския договор. Доц. Липчев е автор на „Силистра 1913-1940: от Букурещ през Ньой до Крайова“. Д-р Симеонова издаде изследването си „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947”. Даниела Иванова и Цветолин Недков са автори на сборника „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX-XX в.)“ – материали от Международна научна конференция, посветена на 75 г. от подписването на Крайовския договор.

„75 години свободна Добруджа“ се нарича изданието на музеите в Тутракан и в Добрич. В над 20 материала от различни жанрове са представени Добруджанска организация (Съюз „Добруджа“); Добруджански научен институт, Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др. 

Паметен лист „75 години от Крайовската спогодба“ е дело на Катедра „Филологически науки“ и на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиала Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“.

В навечерието на големия празник за същата годишнина излезе от печат книгата „Летопис. Хронология на факти и събития“ с автори Жеко Попов и Петър Бойчев, документираща историята на Добруджа след 1913 г. И отново издания от Тутракан: „Те загинаха за Добруджа” (2016) с автори Петър Бойчев – Тутракан, и Радослав Симеонов – Добрич. Същата година музеят в Тутракан организира и изложбата „100-годишнината от освобождението на Добруджа. Добруджа в годините на Първата световна война 1916-1918“.

Бойчев и Симеонов издадоха през 2019 г. книгата „Добруджа във войните за национално обединение“. Петър Бойчев е автор и на книга за генерал Пантелей Киселов, през чийто поглед представя причините за националната катастрофа. Споменаваме и книгата „Героите на Тутраканската епопея”, посветена на 100-ата й годишнина. Както още фотоалбумът „Добруджа във войните за национално обединение” на екип от специалисти от музеите в Тутракан и Добрич. 

„Гласове от Русе за Добруджа“ се нарича албумът с автори от РИМ Русе: Мариана Димитрова и проф. д-р Николай Ненов, разкриващ дейността на русенската общественост, на добруджанската бежанска общност, на легалните и на нелегалните добруджански национално-освободителни организации, чиито ръководства са в Русе, за засилването на българското национално съзнание в Южна Добруджа в периода 1919-1940 г.

В раздела „Документални книги със спомени“ поставяме сборника „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба. Той е на съставителите Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев и съдържа близо 50 разказа на добруджанци  от Силистра, Калипетрово, Тутраканско, Ситовско и др. населени места в областта, както и от Северна Добруджа.

Бизнесменът Тодор Опрев е поръчител на „История на село Добротица” с автори Михаил Жеков и Пламен Петров, вкл. по спомени на неговата майка – дълголетница, отразяващи въпросния период, за който говорим днес. 

Офицерът от резерва Атанас Сивков от Варна представи през м. ноември 2017 г. книгата си „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“ (първа част). В рамките на близо 300 страници Сивков е подбрал богата информация в цифри, факти и имена, представяща на практика историята и живота в село Окорш в продължение на дълги векове – от времето на траките (6-2 в. пр. Хр.) и до днес.

В раздел „Краеведски изследвания“ са краеведите от Алфатар: Михаил Гавазов с книгата му „Алфатар в събития, спомени, документи“ и Петър Кънев „Владимир Мусаков. Неизвестното“. От Дулово е краеведът Иван Стоянов, пресъздал в разкази истории, свързани с миналото - неговият сборник "Добруджанска орис" вече има три издания от 1999 г. насам. От Дулово е и  Ангел Михайлов, написал "Монография на село Върбино". От силистренското село Босна е родом авторът на няколко книги Хабил Курт, сред които и „Крайдунавска Добруджа – люлка на етническата толерантност“ от която научаваме за живота на различните етноси в област Силистра през 20-ия век, включително и в периода преди 1940 г. За тези времена пише и краеведът Господин Великов в историята на родното си село Проф. Иширково.

Етнологията е сред помощните средства за разгадаване на тайни от бездната с информация за българщината, поради което в настоящото изложение включваме и изследването „Шиковското население в Добруджа“, чийто автор е д-р Йордан Касабов от Силистра. В предложения от автора словесен и изобразителен материал откриваме ключове към миналото, отнасящи се и до периода до 1940 г. Учителят и краевед Иван Занов е автор на книгата „Арменците в Силистра – минало и съвременност“, издадена през 2003 г., представяща информация и за периода до 1940 г.

Сред бисерните четива по темата с част от своето съдържание е и сборникът „Тутракан. Разкази и етническа памет“, събрал преди по-малко от 20 години устната памет на крадунавския град - едно от най-знаковите и самобитни добруджански селища.

Дафинка Станева – филолог и общественик, пръв ръководител на Посетителския информационен център в Кайнарджа, написа книги – истории на населените места За селата Кайнарджа и Войново, в които отразява значението на селата в румънския период, особено в смисъла им на средища за запазване на културата и образователното дело.

Сравнително скромно е съдържанието в раздел „Художествени текстове“. Две издания има трилогията „Прокудени“ на филоложката Момка Чумпилева, за да ни върне до 100 години назад в град Силистра, както и в села като Главан, Калипетрово, Кайнарджа, Поп Кралево, също и в Добричкия край. 

Анастасия Якова от град Тутракан е автор на три родолюбиви книги: „Тайните на Дунава“ е за рода на баща й от град Тулча; „Наказания без престъпления“ е за рода на майка й – таврийска българка, завърнала се в прародината след 1940 г., а наскоро излезе и третата й книга – „Гнездо за прелетни птици“, в която темата има своето продължение по характерен за авторката очерков начин.

Принос към темата има със своята книга „С Добруджа в сърцето“ Милка Трендафилова от село Калипетрово – своеобразно продължение на предишната й книга „Сълзите на Добруджа“. Силистренецът Иван Колев преди годин се изяви с разкази, събрани в книгата му При земята на Добруджа“. Преди две години излезе от печат първата част на мемоарната книга „Из лабиринтите на моята памет” на силистренската юристка Татяна Тихчева, родом от Тервел, в чието наччало е описана съдбата на семейството, обвързана и със събитията през 1940 г. 

Във фонда на Регионална библиотека Силистра се пазят книги като собственото издание „50 години от сключването на мирния договор в Крайова“, както и на Държавен архив Силистра 2 издания: „50 години Крайовски договор“ и Каталог на документи „Силистренският край от навечерието на Балканската война до окончателното прилагане на Крайовския договор 1912-1945“; както и на автори като доц. д-р Станка Георгиева – с 3 изследвания, и Иван Георгиев – едно. В краеведския отдел за описани статии на близо 20 други автори, сред които и журналисти, писали по темата в различни години.

В момента в област Силистра близо 30 са паметниците, барелефите и паметните плочи с надписи, свързани с окупацията на Южна Добруджа и със събития в същия период, както и по повод борбата за свобода на територията. Най-знаков от тях е Военен мемориален комплекс гробница Шуменци 1916 – свидетелство за човешката трагедия и за воинския героизъм на Добруджанския фронт през Първата световна война, повод за възпоменания с участие на предците на загиналите. 

В Тутракан на централно място пред обредния дом е паметникът на генерал Пантелей Киселов – герой от победата на България на Добруджанския фронт. В областта има поставен барелеф в село Зафирово, Главинишко – на генерал Атила Зафиров, свързан с боевете в Добруджа по време на Първата световна война. 

Забележителен по своя мащаб е паметникът край главния път Силистра – Добрич, посветен на Димитър Дончев-Доктора – един от организаторите на Добруджанската революционна организация. Негови барелефи има и в Силистра, подобно на д-р Петър Вичев – изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ и „Свободна Добруджа“ в София, на когото е посветена и паметна плоча с надпис. 

Най-популярен е паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, който е от 1958 г., на който също има барелефи на вече споменати добруджански дейци. На октомври 17 години по-рано, т.е. само година след Освобожденито на Добруджа точно на 1 октомври -  денят на навлизането на българските войски в освободения град, вдясно от архитектурната емблема на Силистра - Художествената галерия, е открит първият в града и в областта паметник - на символа на Добруджа - войводата Стефан Караджа. Той е дело на силистренския художник Павел Метеоров и е посветен на щастливото събитие от есента на 1940 г. 

В село Бабук от 1967 г. е общият паметник с барелефи на Дочо Михайлов, Тодор Бонев и Иван Стайков, като дейци отново от ДРО. Подобни има и за техни съратници на същата организация, участници в Сребърския процес – Йордан Димов от село Йорданово – негов отделен паметник в центъра на селото, носещо името му, и Ангел Георгиев – вкл. за лобното място на двамата край селото. Плочи в Сребърна и Силистра също напомнят за жертвите на Сребърски процес през 1937 г. 

Дейци на ДРО са Марин Станев с паметна плоча в село Васил Левски, Никола Енчев Великов-Керенски – плоча с надпис в село Попина, и Иван Георгиев – плоча с надпис в село Кайнарджа. В село Смилец е паметникът на Велико Великов, политзатворник в 30-те години, който е бил и гл. редактор на вестник „Светлина”. С паметна плоча с надпис в Силистра е уважен и Илия Ачков-Илюша, пръв секретар на Добруджански младежки съюз, създаден преди 100 години - неговото име за известно време носеше Общински младежки дом Силистра, където имаше плоча с надпис по този повод.

За отбелязване е, че в област Слиистра само на един деец на Вътрешната добруджанска революционна организация е посветена паметна плоча, при това създадена едва преди няколко години – в град Алфатар – в чест на войводата Стефан Боздуганов – борец за свободата на Добруджа. Наскоро обаче по подобен начин бе уважен в Тутракан и Аспарух Айдемирски от същата организация, засега само с банер на къщата, където е живял.

Най-новият паметник в областта е в Село Старо село и е от тази година – на плочи са изписани имената на 133 мъже, станали жертва на акции срещу българщината от страна на кралската румънско-чокойска власт в периода 1926-1940 г. И ще от същото село: „Дaтaтa e 6 юли 1926 г., ĸoгaтo pyмънo-чoĸoйcĸaтa влacт жecтoĸo ce paзпpaви c 26 нeвинни бългapи – 22-мa oт Cтapo ceлo, ocтaнaлитe oт близĸитe ceлa Cянoвo, Шyмeнци, Bapнeнци. Kъpвaвa paзпpaвa e cтaнaлa в мecтнocттa Kyлвaлa в гopaтa Бoблa нeдaлeч oт Cтapo ceлo. Taм e пocтaвeнa пaмeтнa плoчa c изпиcaнитe имeнa нa жepтвитe”.

Забележителни са създадените през 2006 г. паметници в памет на жертвите и мъчениците в град Тутракан и в село Кайнарджа, както и пирамидата в село Сребърна, която е от 1972 г. Паметна плоча за опожаряването на селото има в Срацимир по повод 100-годишнината от събитието през 1916 г. С паметници е уважена личност като българския писател Владимир Мусаков, намерил смъртта си като поручик в Алфатар в борбата за Добруджа през 1916 г.; в Силистра – Коста Стоев – народен представител, разобличител в 20-те години в румънския парламент на политиката на чокойска власт в Добруджа, Борис Калчев – деец от ДРО, и цар Борис III с надпис „Обединител на Силистра към Отечеството – 1.Х1940 г.“ – това е първият в новия век паметник по темата (2001). 

През 2017 г. с обща паметна плоча в Дунавския парк в областния град бяха почетени годишни от две събития – 100-ата година от Добруджанската епопея при Тутракан и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа. В програмата „Дни на Силистра 2020“ бе включено откриването на още една подобна плоча в друга част на града. Паметна плоча в двора на Средно училище "Никола Вапцаров" също напомня за годишнина от Освобождението на Добруджа. 

В деня на честването на 80-ата година от Крайовския договор паметници във връзка с него бе открит в центъра на село Ситово, а дни по-късно и в град Тутракан край р. Дунав, където е предишният голям паметник в чест на добруджанските мъченици. На практика, заедно с паметника в село Старо село, общо 4 са новите паметници в областта, създадени осамо в периода м. юли - м. септември 2020 г.ня на честването на 80-ата година от Крайовския договор паметник във връзка с него бе открит в село Ситово.
Не на последно място в настоящото изложение отдаваме дължимото и на Филателно дружество „Димитър Дончев“ в Силистра, което от съществуването си до днес, най-често в партньорство с общините и с „Български пощи“, както и на частни спонсори, издава юбилейни пликове и марки, свързани с годишнини за Крайовската спогодба и за други подобни на нея събития.


понеделник, 17 август 2020 г.

3 мача за една седмица на ФК "Доростол" на старта на Североизточната трета лига

ФК "ДОРОСТОЛ" СИЛИСТРА изигра първия мач при завръщането си в Североизточната трета лига срещу ФК "Черноломец" в град Попово - загуба с резултат 0:2 с голове през първото полувреме. 

На 19 август от 18 ч. в Силистра е отложеният първи мач с ФК "Светкавица" Търговище. На 22 август по същото време е второто домакинство срещу ФК "Тополи". Старши треньор на отбора е Деян Дечев, а в отбора са картотекиранИ 18 души.

Състав на отбора: 1.Веселин Василев-капитан 2.Красен Димитров 3.Даниел Желев 4.Владимир Перчемлиев 5.Денис Ридван 6.Христо Андонов 7.Теодор Георгиев 8.Илиян Илиев 9.Мелих Алим 10.Емре Акиф 11.Николай Николаев 12.Захари Върбанов 13.Десислав Андреев 14.Ерен Рубил 15.Боян Николов 16.Теодор Кирчев 17.Николай Тончев.

Междувременно научаваме, че футболният талант на "Доростол" Виктор Иванов (15 г.) е преминал във формацията на ЦСКА София. Трансферът е станал със съдействието на мениджъра Калоян Иванов. Той ще се състезава под ръководството на Румен Трифонов при юношите, родени през 2005 г.

Света литургия и курбан предстои за 400 г. на арменската църква в Силистра

Най-старият арменски храм в България, намиращ се в Силистра и носещ името на Света Богородица (Сурп Аствадзадзи), навършва 400 години от своето изграждане. Според покана на настоятелството с председател Екатериан Тодорова - на 23 август с участието на свещеник от Русе ще бъде честването на годишнината, за която свидетелства камък  с надпис на века. 

В програмата: в продължение на 2 часа (11-13 ч.) ще има специална празнична литургия, каквато е традицията, както и курбан за здраве и благоденствие. Редкият по съдържание и изпълнение стенопис в църквата е реставриран през 1990 г. от силистренския художник Карен Маркарян. Интересен е и дървеният купол на църквата, прочута със своята акустика, благодарение на хитроумни идеи на строителите.

Преди повече от 10 години години в двора на храма е изграден паметник с вечен огън, край който всяка година през м. април се отбелязва геноцидът над арменския народ в рамките на Османската империя, след който не малка част от него намират в България втората си родина, включително и в Силистра. 

На арменската общност в града преди време краеведът Иван Занов посвети книгата „Арменците в Силистра - минало и съвременност”, което на практика е първото изследване за живеещите в крайдунавския град арменци. Преди 10 века областен управител в древния Доростол е бил Джоджик, който е с армено-грузински произход. Освен творци, търговци, аптекари, часовникари, бижутери, арменската общност в града е имала и общественици, вкл. общински съветници в местния законодатален орган, както и служители на отговорни позиции в различни администрации.

четвъртък, 13 август 2020 г.

Семейство краеведи представи книги за Проф. Иширково

В зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека Силистра бе представянето на две родолюбиви книги, чиито автори са семейство с фамилия Нейкови от село Проф. Иширково. Това са педагозите Господин Великов - автор на 16 издадени книги, вкл. и поводът за тържеството на духа в храма на книгите в крайдунавския град - "История на село Проф. Иширково" - трето допълнено и преработено в близо 500 страници издание (вкл. и родословието на 108 фамилии по мъжка линия), и неговата съпруга Елена Койчева - автор на второ издание на книгата "Мари Радо, бяла Радо" - сборник с над 350 иширковски песни, събирани от 1964 г. насам.
Представянето на книгите бе уважено с послания и награди от страна на Областен управител на област Силистра, на кмет на община Силистра, на ЗК "Нива 93" с председател Велика Славова - спомоществовател на творбите, НЧ "Доростол" с председател Маргарита Любомирова, Клуб на учителя пенсионер Силистра с председател доц. д-р Ил. Горанова, Регионална библиотека с директор Светла Ангелова и др. Към тържеството съпричастни бяха двете дъщери на семейството - едната от които - фолклористката Йонка Господинова бе и част от реализацията на сценария на вечерта, както и внучката Магдалена, която пя с баба си песни от сборника. Поздравление поднесе вокална група с ръководител Никола Касабов, в чийто състав г-жа Койчева също е участвала в миналото, тъй като е дългогодишна самодейка.

Домакините от библиотеката: "За атмосферата на празника допринесе и Бисер Енчев – потомък на опълченеца от с. Професор Иширково Енчо Тодоров. Облечен в опълченска униформа, Бисер Енчев сподели накратко информация за бореца за свобода и подчерта, че книгите на Господин Великов са били причина да потърси повече сведения за своя героичен предшественик".

Фондация награди силистренка заради родолюбието й


Във връзка с 80-годишнината от подписване на Крайовската спогодба,Фондация "Вигория" награди изявени личности с Почетна грамота "Златна детелина" за проявена всеотдайна краеведска дейност на доброволни начала; за примера и посланията чрез своята социална ангажираност в родна Добруджа; за високото родолюбие и отговорност пред обществото и най-вече пред младото поколение - приемник на националната идентичност; за създадени литературни творби, свързани с историята на Добруджа. Сред тях е и силистренката Момка Чумпилева, автор на трилогията "Прокудени", пресъздаваща събития от преди повече от сто годин в Добруджа. Сред наградените са още автори от Варна, Добрич, Балчик и Генерал Тошево.

сряда, 12 август 2020 г.

Назаем от духа на град Елена и от повея на Балкана

Група членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра осъществи в периода 7-10 август поредната си проява, вписана от календарния план за 2020 г. 

Близо 20 души пътуваха до град Елена (населено място на близо 6 века, наричано още Стръмена и Еляна), базирайки се в Къща за гости „Турлата“ в село Мийковци.

 В него постоянно живеещи са 28 души, а 8 са махалите наоколо. Добруджанските туристи реализираха две пеши разходки – до хижа и връх „Чумерна“ (1 536 м.) и по еко пътеката край Усои, известна с интересни природни образования като „Костенурките“, „Светилището“, „Сенчени скали“.


В програмата още бяха вклрючени посещения на забележителностите в балканския град, прочут в историята със своя принос за образованието и културата по времето на Възраждането и след това. Най-напред внимание бе обърнато на комплекс „Даскалоливница“, около който са и два достолепни и уникални православни храма.
Институцията прощъпулник в „леенето“ на учители – една идея на Петко Рачев Славейков – сам преподавател в своеобразната образователна обител, е първото класно училище в България. Неговият първи учебен ден както за ученици, така и за студенти („бъдещи учители“) е през 1844 г. и съществува за малко и след Освобождението през 1878 г. За отбелязване – в онези времена е имало дори общежитие за обучаемите, които не са от града.
И така над 200 души са неговите възпитаници, получили възможност да предават и те четмо/писмо на неграмотните, но жадни за знания българчета – по нечия статистика са  го правили в над 120 града и села в страната. Част от еленските ученици са станали свещеници, отдавайки се на вярата, която също е трябвало да бъде предавана от подготвени отци. Техен човек е бил и в четата на Ботев, осъществил съзаклятието.
Някои от завършилите по-късно стават и читалищни дейци – онези средища на духовността, които и днес са уникални за Европа и за света.
Форма на обучение за по-малките е била т.нар. взаимо-учителна метода, по-големите са се развивали в стила на Ян Коменски. Били са по 25-26 души в класна стая, седейки на механджийски пейки. Пишели са с каменен калем на специални дървени дъсчици, разположени върху краката им. Чували са звъна на близката часовникова кула за край и начало на часа, траещ колкото и днес – 45 м., с 15 м. междучасие. Кулатате  от 1812 г., грладена от неизвестен местен майстор. Камбаната, лята в Габрово, е купена за хаир (благополучие) от  Фейзи ага, и се чува във всяка точка на града.. Въртели са глобус – подарък от българите в Одеса, за да научават нещо повече за света. Любопитна подробност – на учениците е раздавана питейна вода, за да не се изпотяват и съответно да не настиват, а с предпазна цел са пращани дори да се преобличат при нужда.
По руски образец е било началото на учебната година – на 1 септември, а денят в православния календар, отреден за светците първоучители Кирил и Методий  11 май, е бил определен за най-подходящ за финал на съответния учебен период. Между началото и края имало и две ваканции – разбира се, без изненада за избора на времето за разполажането им – по Коледа и в навечерието на Великден.
Училището е имало и свой печат с изображение на петел, защото гордата птица – водач на пилчарското ято, „буди“, а в „онова време“ на възрожденски подем нацията е имала нужда точно от този момент от натрупване на знание, за да си „пробуди духа“.
Откъде са идвали парите за издръжка на обучаемите и на техните учители – не са от Голямата порта в Цариград, естествено, а от настоятелите – бакали и чорбаджии. Две години са стигали, за да се научиш на четмо и писмо, а 4 – достатъчни, за да се подготвиш да преподаваш.
Подобно и на други сгради на институции, изиграли ролите си в подходящия период, и даскаловницата преминава през трансформация – била е болница по време на войни, връщана е в дрехата на училищен фактор, преобличана е в детска градина, а през 1963 г. е наградена с мисията да бъде музей – поучителен и даващ пример.
В комплекса има и  етно кът, осигуряващ кратък полет с машината на времето – това е Камбуровият хан, пренесен греда по греда и дъска по дъска, пирон по пирон от друго място, за да показва в днешно време бит и култура, характерни за далечни векове (експозицията припомня и модните прищевки на еленчанските калдъръм кокони)

Подобно на него в различни от настоящите измерения ни праща и близкият православен храм „Св. Николай Чудотворец“, който е от 1804 г., и е истинска галерия със своите 1 600 образа, създадени по необикновен рисувателен начин в периода до 1813 г.
Така извън канона – с народно облекло, виждаме византийския император Константин I и майка му Елена Константинополска, почитани като християнски светци, както и повечето лица от несветския албум – израженията им не са измъчени, а от тях строят доброта, светлина и оптимизъм. В град Елена има три храма – този е само музей, а са действащи останалите два, единият от които е съвсем наблизо и е от 1837 г.
Къща музей „Иларион Макариополски“ е другият интересен туристически обект в града. Като сграда е забележителен архитектурен паметник, разположен върху 300 кв.м. застроена площ върху два етажа в раздвижен обем и с живописен външен изглед – големи стрехи, чардаци и решетъчни прозорци. Като възраст е на повече от 3 века. Бонус в спомена е уникалната чешма в двора, която е на близо 270 години – за последно ремонтирана преди близо 150 години.
Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) е с грузински произход, но е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба. 

От неговия род е митрополит Иларион – духовен водач на Доростолска епархия в периода 2003-2009 г., който е родом от Елена, и на една от къщите в центъра на града има плоча, указваща, че е живял на това място.

В друга част на града се начира уникален архитектулен обект .- т.нар. Разсуканови къщи, изградени под един покрив в общ ансамбъл за баща и четиримата му синове. Срещу тях е една от светините на град Елена - храмът, носещ името на Рождество на Пресвета Богородица, в чийто двор са погребани видни местни църковни дейци - отци, настоятели, ктитори и др.
През последните години станаха популярни много водопади и пръскала в България – някои наистина живописни, непростимо останали незабелязани преди време, други не са толкова интересни, но върви между другото да им се хвърли по един поглед. 

Има и една трета категория природни обекти с етикет „водопад“, които обаче нямат…вода. За сметка на това обаче стават за декор на фото сесия насред…нищото. Включително и за една от туристките от Силистра, току що научила, че е станала…баба, при това внучката ще носи началната й буква. Повод за групова веселба и умиление, а малко по-късно иза неочаквана почерпка. Малка утеха е, че на път за Елена групата успя да видя Хотнишкия водопад на река Бохот, който все още...тече.
Сред тях вписваме и „водопада“ по река Мийковска. Уважен е с посещение, за да не каже някой, че не сме го забелязали. По пътя към мястото, където трябва да шурти вода от N-метров пад, със сигурност сме се дивили на огромните коловози, останали като тежки следи от кален период при буксуването на гумите на джипове или на товарни коли с вид на съвременни зверове, задвижвани от десетки конски сили.
В момента в България има стотици нови туристически дестинации - възстановки на крепости, кътове за забавления и др., създадени с европейски средства или като ефект от частна инициатива на родолюбиви и предприемчиви българи. Мемориален комплекс „Вълчан войвода“ край село Раювци е един от тях. Единственият паметник на славния хайдутин, чието съкровище все още се търси, е част от него – намира се на голяма поляна близо до язовир „Йовковци“. Паметникът се намира до вековен дъб и старо черковище.

Обект с официално название „Раювски камъни“, но неформално това е Българският Стоунхендж“, е съседно място, изпълнено с енергията на вековете, защото върху обработени камъни са изписани философски мисли и цитати от български патриоти (Васил Левски, Христо Ботев, Отец Паисий, Бачо Киро, Гоце Делчев), на духовни водачи пророци (Баба Ванга, Слава Севрюкова, Вера Кочовска, Петър Дънов, Дядо Влайчо), на творци като Захарий Стоянов и на видни личности, оставили трайни следи в съзнанието ни със своето прозрение за света. За вярващите намиращият се също на голата поляна параклис „Света Петка Търновска“ е възможност да запалят свещ, измолвайки Всевишния по повод своя тревога или тегоба.

Мигове за прочит на велики идеи за величието  и падението в живота под палещото августовско слънце в изпълнения с магично вдъхновение кръг от камъни, зареждащи с духовно богатство и с космическо проникновение.

В района на Елена има и други камъни, които са обект на внимание - Марков камък, за който има легенда, че е закрепен на билото на рид от ръката на Крали Марко; Раюв камък - 20-метров откос, от който се открива просторна гледка към язовир.
Пътьом към град Елена силистренци посетиха и комплекса „Мини България“ в град Велико Търново. За съжаление, сред 80-те макета на известни архитектурни забележителности в страната засега няма нито една от Силистра – независимо, че национално известни са езерото „Сребърна“, крепостта „Меджиди табия“, Римската гробница и др. Въпреки това, на фона на църквата на върха на крепостта „Царевец“ или на Балдуиновата кула, винаги можеш да впишеш във фото разказа си изображение на някой манастир, когото скоро не си посещавал. Както и по нещо от всичко друго, което може да си виждал само на картинка в интернет – Дяволския мост в Родопите, например, макар че вече е достъпен, за разлика от преди години, когато шубракът беше до колене и само туристическата импровизация можеше да те доведе до нещо старо, символно и използвано в историческите ни кино фитове.
На собствениците на Къща за гости „Турлата“ в село Мийковци в лицето на нейния любезен и домакин Мария Корчева  от името на Туристическо дружество Дочо Михайлов“ Силистра бе връчен екземпляр от иконата „Доростолски мъченици“ в знак на благодарност за оказаното гостоприемство по време на 4-дневния тур на групата силистренци начело с председателя на дружеството Виолета Атанасова.
В мини тържеството, осъществено в края на пребиваването на добруджанци в балкана, духовният подарък бе допълнен с характерен за силистренци малък жест“ - към всяка материална придобивка, в случая изпълнена и с непреходна духовност, да има и типичен за района еликсир от вездесъщата кайсиева ракия. 
Иконата бе дадена, за да пази отсега нататък всички гости на туристическото средище, създадено преди двадесетина години в малкото балканско село. Тя бе осветена преди няколко години по време на първия проведен празник в чест на мъчениците на християнската вяра, преминал с участието на патриарх Неофит в крайдунавския град.


вторник, 11 август 2020 г.

Доростолска икона ще пази къща за туристи в Балкана край град Елена


На снимката:
Виолета Атанасова връчва на Мария Корчева силистренските подаръци

На собствениците на Къща за гости "Турлата" в село Мийковци край град Елена от името на Туристическо дружество "Дочо Михайлов" Силистра бе връчен екземпляр от иконата "Доростолски мъченици" в знак на благодарност за оказоното гостоприемство по време на 4-дневен тур на група силистренци.

В мини тържеството, осъществено в края на пребиваването на добруджанци в балкана, духовният подарък бе допълнен с характерен за силистренци малък "жест" - към всяка материална придобивка, в случая изпълнена и с непреходна духовност, да има и типичен за района еликсир от вездесъщата кайсиева ракия. 

Иконата бе дадена, за да пази отсега нататък всички гости на туристическото средище, създадено преди двадесетина години в малкото село с осем махали край него. Тя бе осветена преди няколко години по време на първия празник в чест на мъчениците на християнската вяра, преминал с участието на патриарх Неофит в крайдунавския град.

Група членове на Туристическо дружество "Дочо Михайлов" Силистра осъществи в периода 7-10 август поредната си проява, вписана от календарния план за 2020 г. Близо 20 души пътуваха до град Елена, базирайки се в Къща за гости "Турлата" в село Мийковци (село с постоянно живеещи 28 души, но с 8 махали наоколо), за да реализират две пеши разходки - до вр. "Чумерна" (1 536 м.) и по еко пътеката край Усое (с природни образувания като "Костенурките", "Светилището", "Сенчени скали" и др.). 


В програмата още - забележителностите в балканския град, прочут в историята със своя принос за образованието и културата по времето на Възраждането и след това: - комплекс "Даскалоливница", два православни храма; Къща музей "Иларион Макариополски" (забележителен архитектурен паметник, разположен върхе300 кв.м. застроена площ, който е на повече от 3 века, плюс уникална чешма на близо 270 години; природен обект "Водопада" (за съжаление - без вода; Мемориален комплекс "Вълчан войвода" (с паметник на славния хайдутин, чието съкорвище все още се търси), който е близо до язовир "Йовковци" (той слава богу е "воден"), за да приюти на голяма поляна друг нов и посещаван туристически обект, получил названието "Български Стоунхендж" - на това място, изпълнено с енергията на вековете, върху обработени камъни са изписани философски защитени чмисли и цитати на български патриоти, на творци и на видни личности, оставили трайни следи в съзнанито ни със своето прозрение за света.

Пътьом към град Елена силистренци посетиха и комплекса "Мини България" в град Велико Търново, в който за съжаление още няма силистренска забележителност сред 80-те макета на сгради, манастири, туристически перли от групата на "100-те". Повечето от тях са от преди освобождението на България от османско робство, от времето на Царска България след него, както и придобивки в годините на соцпериода до 1990 г.