Translate

четвъртък, 31 януари 2019 г.

Нов трансграничен румъно-български проект за риболовен туризъм

Сдружение „Туристически риболовен клуб” Силистра, в партньорство с Фондация „Жива природа“ от град Кълъраш (Румъния) с ръководител Габриел Шебе, която е филиал на Асоциация „Може да бъде“ (Румъния) – лидер на проекта, както и Асоциация за трансгранично сътрудничество и развитие „Дунавска Добруджа“ Силистра проведоха пресконференция на 31 януари 2019 г. в съседния на Силистра румънски град.

Тя бе посветена на проекта „Риболовът – трансгранична туристическа възможност/продукт и устойчиво използване на природното наследство и ресурси” (FISHNAT), който е в рамките на Програма Интеррег V-А Румъния – България и предстои да бъде осъществен до м. март 2020 г., т.е. в рамките на 18 месеца.

Общата цел на проекта е да направи любителския риболов и производните му дейности да представят културни, материални и нематериални наследства, както и трансгранични брандирани туристически продукти, с цел подобряване на устойчивото използване на природното наследство и ресурси и културното наследство.

Предвидено е създаване на три туристически пакета, методологии, информационни материали, тридневен рибарски фестивал с 3 хил. участници, мониторинг на риболовните зони, изготвяне на филм, популяризиране на места за риболов и др., предвидени в проекта.

Проектът е за близо 500 хил. евро и като територии  обхваща 6 области от двете страни на река Дунав – областите Кълъраш, Гюргево и Телеорман – Румъния, а от България – областите Силистра, Русе и Велико Търново. Дейностите по проекта ще съживят целевата икономика, ще развият устойчиво туризъм в конкретната сфера, основан на природни ресурси и наследство, и културни продукти, създаващи съвместна марка FISHNAT.

Целеви групи: туристически организации (туристически агенции и оператори; жилищни, хранителни, транспортни и развлекателни звена), сдружения на рибарите, местно население и потенциални предприемачи и крайни бенефициенти на туризма. Проектът отговаря на предизвикателства, като необходимостта от ускоряване на социално-икономическото развитие и необходимостта от опазване на природното наследство; сезонността на туризма и увеличаването му през останалите сезони освен лятото.

сряда, 30 януари 2019 г.

Японски гравюри от ХГ Силистра на изложба в Стара Загора, картини на старозагорец в крайдунавския град

На 31 януари от 17 ч. в Художествената галерия на Силистра ще бъде открита изложба на известния български художник Марио Жеков. Експозицията включва 32 платна, собственост на Художествената галерия в Стара Загора и две творби от фонда на силистренската галерия.


www.monitor.bg
30 гравюри на японски художници от ХVІІІ-ХІX в., притежание на художествената галерия в Силистра, акостираха в Града на липите в рамките на инициативата „Разменени творби“, инициирана преди около 2 години от директора на старозагорската галерия проф. д-р Марин Добрев.
Творбите са дело на част от съвременици и ученици на гениалните автори Кацушика Хокусай и Андо  Хирошиге като  Утагава Тойокуни III /1786-1864/; Садайде /1840-1860/; Сунцан, Кунийоши III /1797-1861/; Кацугава Сюнджен;, Киносада /1786-1864/, Утагава  Кунитеру и др.
Камерната по своя обхват експозиция дава възможност за разкриване на философията, най-характерните измерения и уникалността на японската многоцветна гравюра Укийо-е .
Гравюрите са подарени през 1971 година на силистренската галерия от специализиралия в Китай в началото на 50-те години художник Мирчо Якубов. Сбирката е сред най-ценните работи, които притежават силистренци, коментират директорът Йордан Колев.
За съжаление днес никой в Силистра не знае каква е била съдбата на Якубов, който през 80-те години заедно със съпругата си полякиня емигрира и се установява да живее в Канада.
По думите на Колев в трезора на тамошния културен институт се съхраняват близо 1600 живописни платна, рисунки, пластики, скулптори и  графики, като сред най-многобройните са работи на художника от арменски произход Бедиг Бедросян /22 картини/.
Почти толкова са и пластиките, дело на Георги Чапкънов – Чапа, чийто корени са от Силистра. Съвсем наскоро галерията прибавила към 18-те му скулптори и 2 рисунки, които били откупени от семейство варненци, негови върли почитатели.
36-платна на големия български маринист, роденият в Стара Загора Марио Жеков /1898-1955/са подредени в силистренската галерия, изложбата ще бъде официално открита на 31 януари от проф. д-р Марин Добрев.

В допълнение от ВЕРСИНАЖ: Гравюрите нямат общо с приятелството между община Силистра и японския град Сакурагава, на което наскоро бе посветена изложба със сто снимки, подбрани измежду 4 000 във връзка с общуването между двата града. 

Спортисти от СУ "Дръстър" посетиха две изложби в библиотеката

Под ръководството на учителя по история Иван Занов ученици от Спортно училище "Дръстър" посетиха Регионална библиотека "Партений Павлович", за да се запознаят с две от изложбите в нея. Директорката на библиотеката Даниела Недялкова ги запозна с комплекта, представящ паметниците в Силистра, вкл. и с възможността чрез специален код и радиочестота всеки посетител на града на момента да "влезе" чрез приложение в интернет сайта на най-голямото библиотечно звено в региона, за да научи повече за някой от паметници като този на добруджанските революционери, на кап. Мамарчев и др. в Дунавския парк.

Отделно спортистите имаха среща с журналисти и пиар Йордан Георгиев, който им разказа повече за изложбата, посветена на Южна Корея, чието представяне продължава на първия етаж до средата на м. февруари. Учениците имаха възможност да научат повече за географията, историята, демографията и културата на далечната страна, където също се чества Източната (китайската) Нова година, която започва на 5 февруари. 

На нея в близките дни ще бъде посветена проява, осъществена заедно с Клуба на любителите на културата и историята на Корея, който бе обявен на 15 януари при откриването на изложбата с 18 платна.

Музикант от Силистра се снима с...Чарли Чаплин

Силистренският музикант Велико Великов наскоро бе в Швейцария по покана на други силистренци, негови колеги фолклористи, живеещи там, за да участва в празнична проява, посветена на неповторимия по съдържание и емоция Бабинден - сред участниците е и видната ни тенисистка Мануела Малеева, научаваме от снимки в профила му във Фейсбук.

В дните на своето пребиваване той имаше възможност да се снима и с...великия комик Чарли Чаплин по впеме на посещението си в музея, посветен на него, човека от нямото кино, когото светът няма да забрави. Той е прекарал 25 години от живота си в Швейцария, а музеят в негова чест отвори врати преди две години  в Корсие-сюр-Веве на брега на Леманското езеро, където е живял със съпругата си Уна и осемте им деца.Музеят е дело е на групировката "Компани дез Алп", която е собственик на музеите "Гревен".

Откриването на новия музей "Светът на Чаплин" бе повод 127-годишнината от рождението на носителя на титлата известен британец (1889-1977)., прекарал по-голямата част от живота си в САЩ. Той включва две части - реставрираното имение, обитавано от Чаплин, и отделна сграда, превърната в холивудско студио. Там посетителите се потапят в атмосферата на творчеството на известния актьор, режисьор, сценарист и композитор.


Силистренка се снима със своя двойничка известна Бг-актриса

Назаем от профила във Фейсбук на Jules Canada, родом силистренка, живееща в Австрия: Има хора, които заемат много специално място в нашия живот. Татяна Лолова е една от моите любими актриси. Тази интелигентна, усмихната, енергична, луда, нежна, поддържана, непринудена жена е толкова обаятелна и опияняваща и на 85 години. Когато бях дете вечно ми казваха, че много съм приличала на нея и даже ме питаха дали не съм нейна дъщеря. Тази вечер споделих тази моя тайна с нея и тя много се развесели и ми отговори: "Ами може би са намирали прилика, защото и двете сме много сладки"💖💖💖Да ни е жива и здрава тази реликва на българската култура! 

вторник, 29 януари 2019 г.

Хорото е древната българска йога

Назаем от www.memoriabg.com
Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, както и за други балкански народи, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище видовете хора са почти 100.
Хорото е знаков ритуал за нашата страна. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна. Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки и имало за цел да съединява човека с Космоса. В миналото хорото винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар. Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател. Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността.
Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите. Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.
Дайчово хоро
Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го витообразно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновенно буйно, с много жар и с устремни придвижвания напред, встрани и назад. Известно е в различни варианти. Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрекъснато се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се изпълняват в първия такт, се повтарят и през следващите със смяна на краката и на посоката на движението. Хорото се движи леко в дясно.
Еленино хоро
Хоро в 7/8 такт. Едно от най-популярните и любими хора в България. Играе се смесено, като играчите се хващат за длани със спуснати надолу ръце, които размахват едновременно в ритъма на хорото. Води се кръгово или витовато в най-свободни форми. При масови увеселения и забави много често играчите се хващат в няколко отделни хора, които се водят независимо едно от друго, но така, че да не си пречат. Наречено е на песента „Елено моме, Елено, не гази сено косено”. Хорото е скокливо, изпълнява се буйно, затова предпочитат да го играят със съпровод на народни иструменти или духов оркестър. Има една тритактова танцова фигура, която се играе непрекъснато до разпускането на хорото. Музикалната фраза и танцовата фигура не се покриват. В различните селища и при различни играчи, хванати на едно хоро, могат да се видят няколко варианта при изпълнението на „Елено моме”. Разликата в играта обаче не спъва общото развитие на хорото, понеже вариантите му са близки и винаги изградени върху тритактовата основа, която запазва общата посока на движение в дясно и на място.
Ганкино хоро
Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Танцьорите се хващат за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна Северна България се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на стъпки и по сила на въздействие Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и Ветренските и пазарджишките „криви хора”. На базата на Ганкиното хоро са разработени много танци с дивертисментна или действена форма.
Копаница
Хоро в 11/16 такт, по начало водено, изпълнявано много живо. Играе се в Софийско, в Западна и Същинска Средна гора и Западна Тракия. Известни са много варианти на копаница, съставени от различни движения и фигури под различни имена: Лудо-копано хоро, Кьорчовото хоро, Криво хоро, Ламба-ламба, Кокиче и Залюби лудо две малки моми (на името на песента, на която се изпълнява) и много други. В хореографската практика тези хора са известни под общото име копаница (употребено за първи път от хореографа Х. Гарибов), към което понякога се прибавя и селището, където се играе хорото – Бистришка копаница, Ветренска копаница, и др. Копаниците са едни от най-живите и буйните български хора. При тях играта е съсредоточена предимно в краката, които се движат пъргаво и леко. При копаницата, добила най-широко разпространение в България, играчите са хванати на леса за пояс, при което ръцете и тялото не вземат самостоятелно участие в играта. Те само подчертават живия ритъм в краката, като непрекъснато отреагират на него с натрисане (ситно трептене на тялото). Копаниците биват женски, мъжки и смесени. Най-разнообразни откъм движения и най-динамични са мъжките игри. Те са съпроводени от разни възгласи и провиквания. Женските и смесените копаници се изпълняват на песен или със съпровод на народни инструменти. Мъжките копаници се играят винаги с инструментален съпровод. Танцовите фигури са предимно тритактови. Макар и рядко, има фигури и от повече тактове – 4, 6 и др. Докато женските хора се състоят от 2-3 танцови фигури, мъжките имат много повече фигури, различни по съдържание една от друга. Всяка отделна поредица от движения има име, с което хороводецът подсеща за изпълнението й. Това име обикновено се явява и като определение на най-характерния белег на танцовата фигура, например – „Леви отзад”, „Ха озгоре”, „Задръж”, „Рипни” и др.
Самоковско хоро
„Купила ми мама шарени чорапи”. Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на начина, по който се играе. Играе се смесено от мъже и жени, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг или водено в отворен кръг, на песен – с пеене и отпяване или с инструментален съпровод на същата мелодия. Има една тритактова танцова фигура, в много случаи леко варирана.
Грънчарско хоро
Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе сае в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе – „Грънчар си грънците продава”. На хорото мъжете и жените се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати надолу ръця, които хороиграчите полюляват в ритъма на играта, повдигат ги напред горе с подрусване, поплюляват ги и ги свиват в лактите съобразено с движенията на краката. Когато играят „Грънчарското” в стаи, по чардаци или на друго сравнително тясно място, хващат се и на леса за пояс, за да се възможност на повече хора да се включат в играта. За Грънчарското хоро е характерна буйната, скоклива играс подрусване на цялото тяло. Изпълнява се със съпровод на народни инструменти или духова музика. Грънчарското хоро се състои от една, в по-редки случаи от две танцови фигури, различни по райност в отделните селища. Характерна за Грънчарското хоро е люлейната стъпка, описваща кръг отдолу на горе (посока напред), наподобяваща въртене с крак на грънчарското колело.
Ръка
Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите. Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при някои по-особени движения на краката и винаги при клякане. В такъв случай ръцете могат да се свият в лактите или да променят равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят в зависимост от движението на краката. Играта с краката е много по-разнообразна в сравнение с движението на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се отделно в полукръг или права редица и заиграват по-сложни движения с клякане.Жените престават да играят и наблюдават мъжкото хоро. Макар и по-рядко, жените продължават да играят, като се хващат отделно. Женските движения са по-прости и без клякане, нямат и широкия размах на играта на мъжете. „Ръката” се играе със съпровод на народни инструменти в умерено темпо. Във всяко село играят ръка по своему. В с.Краново, Силистренско, хорото има 4 фигури, всяка от които се повтаря по няколко пъти, докато хороводецът даде знакза преминаване към следващите.
Добруджански ръченик
Това е вид български народен танц. Играе се в 7/16 такт само от мъже. Участниците в него правят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Свободните ръце вземат дейно участие в играта при логичното и емоционално оправданото отреагиране на движенията с главата и тялото. Създават се чудесни координации, които будят изключително възхищение у всеки зрител. Движенията в ръченика са свързани с ежедневието на добружанеца и затова в тях са вплетени моменти и от трудовия живот, като носене на чувал, завързване на сноп, набиване на шината на коляното, колене на прасе, навиване на навои, косене, сеене и др. Всички тези моменти обаче са предадени с много чувство за мярка и с непрекъсната непринудена танцувалност. Майсторското изпълнение на ръченик не се отдава на всеки и затова в него се включват много малко изпълнители. Ръченикът се играе обикновенно на закрито при съпровод на народни инструменти или на хармоника. Изпълнява се в умерено темпо, но с много настроение и мъжество.
Играта не започва изведнъж. Участниците се нареждат в редица близо един до друг и започват постепенно да се поклащат или да пристъпват в ритъма на мелодията. По дадена команда от първия поред изпълнител всички тръгват с някакво по-спокойно движение един след друг. Първият води редицата в кръг. Изведнъж водачът дава команда и играчите изпълняват някакво по-сложно движение на място. След това редицата наново продължава придвижването един след друг по кръга с някакво друго “спокойно” движение. Нова команда и следва още по-виртуозно движение на място и т.н. все в същия ред на успокояване и развихряне изведнъж. Командите на водача обикновенно са провиквания, като “и-лю-лю-лю” и други подобни типични добруджански възгласи. Изпълнителите предварително знаят реда на фигурите и провикването само подсказва, че трябва да се започне новото движение. Освен в кръг придвижването понякога се извършва и в редица напред. Всички движения се изпълняват в чувствително приседнало положение. Във всяко село играят ръченика по своему, с променени или съвсем различни движения. Навсякъде обаче го изпълняват с типичната за добруджанеца пластика, със сдържано кършене на снагата, с гъвкава раздвиженост в рамената.

Четирите степени на “майсторите” на хорото:


ПЪРВА СТЕПЕН на танцовото майсторство: Да се настъпиш сам. Лесно постижимо, случва се неусетно, хората са родени с тази дарба!
ВТОРА СТЕПЕН на танцовото майсторство: Да настъпиш съседа си. Има две разновидности – ляво и дясно. По-лесно се настъпва съседа от дясно, но често пъти ти си този отдясно и краката на левия влизат сами под твоите. За да настъпиш и двамата едновременно се иска бързина и отлична координация на движенията.
ТРЕТА СТЕПЕН на танцовото майсторство: Да настъпиш съседа на съседа си – т.е. да настъпиш през един. Няма значение дали ще го настъпиш пред хорото или зад него. Посоката, в която върви хорото също не е от значение, тъй като „фигурата” и без друго е достатъчно сложна.
ЧЕТВЪРТА СТЕПЕН на танцовото майсторство: Да се сблъскаш челно със съседа си. Това е най-сложната „фигура”, тъй като се изисква равноправното участие на двама души, единият от които е патологичен заплес, а другият – освидетелствана блейка. Вие си изберете кой от двамата да бъдете. Единствено уточнение: блейката танцува в посока на хорото, а заплесът е забравил да се завърти и тръгва срещу блейката, като и двамата са зяпнали хореографите в краката. Следва челен сблъсък, звук от удар на дървени глави и много, мнооого смях в залата.
Трябва да се добави, че четирите степени не се изпълняват едновременно – за всяко си идва точното време.

И още по тези теми: http://aliya.blog.bg/?fbclid=IwAR2Kfp74toNN86NDhWVCSfJqiFWO5elG_X3jQ5FtZvvHfqayOBoLOvza1Os

Общинско кабелно радио Силистра тихомълком навърши 70 г.


Радиовъзел Силистра (Радиоцентър Силистра, Радиопрограма „Силистра“, Общинско кабелно Радио „Силистра– местна кабелна радиостанция. Създадена през 1949 г. Отначало е към общината. На първо време е един високоговорител, монтиран на железен стълб в центъра на града, и будка, откъдето се четат новините и съобщенията. Пръв говорител е Милка Гинева, впоследствие е и единствена жена кмет на Силистра - в 50-те години.

Първата радиоточка е монтирана в началото на 50-те години на 20-ия век на ул. „Хаджи Димитър №26, личи от спомените на Йордан Енчев – ръководител на радиовъзела от 1964 до 2001 г. (преди него е Атанас Секуев). През годините радиовъзелът е към Министерство на съобщенията и съответните структури към него, по-късно към БТК, а години след 1990 г. преминава към община Силистра. Към общината е и общинското кабелно радио – дълги години наричано още Радиоцентър Силистра, а сега – Радио „Силистра“. 

В най-добрите си периоди в цялата област Силистра едночасовата му емисия е слушана по 14 000 радиоточки, предимно в административни сгради, но и в много частни домове, жилищни блокове и къщи. Най-дългогодишни ръководители на Радиоцентър Силистра са Катя Мърова (до 1990 г.), Румяна Гидолова (до преди 10 години), Милен Милушев – в момента. Начело на програмата са били още Денка Колева (в началото на 90-те години на миналия веки Валентин Чернев (2006-2010)

Като говорители, редактори и нещатни сътрудници са работили също Драгомир Панов, Бояна Шандуркова, Андрей Андреев, Георги Събев, Елфина Стоименова, Йордан Георгиев, Любомир Добрев, Веселина Пройнова, Юлиян Желев, Любен Антонов, Пеньо Николов, Жулиета Михалева, Милен Георгиев, Светлана Петрова, Надя Стоянова, Стилиян Стойчев, Ясенна Пецова, Ирена Маркова и др. На тонрежисьорския пункт: Иван Недев (до средата на 90-те годинии Красимир Иванов (от 1994 г. досега).


понеделник, 28 януари 2019 г.

Награди за кукерските групи от Айдемир и Кайнарджа на Фестивала "Сурва" в Перник

Носителите на наградите от Международния маскараден фестивал „Сурва 2019“ вече са ясни. Те бяха обявени официално тази сутрин.

Златната маска за сурвакарска група отива в групата на с. Кралев дол, сребърната – в Брежани, община Симитли, а бронзовата – в с. Черна гора. При кукерските групи златната маска е за кв. „Долно Езерово“, община Бургас, сребърната – с. Столепово, област Пловдив, и бронзовата – за Айдемир, община Силистра. Деветчленно жури оцени тазгодишното представяне на сурвакарските и кукерските групи.

Председател на журито е доцент доктор Георг Краев от НБУ. Кукерската групата от НЧ "Отец Паисий" село Кайнарджа, обл. Силистра, от своя страна спечели Наградата на публиката на 28-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2019” в Перник, научаваме от профила на Община Перник във Фейсбук. Тя грабна първото място с 543 гласа при гласуването на предварително посочен телефон. Двете силистренски групи са сред повече от 100 от цялата страна и чужбина, а участниците са над 6 000, което прави празника в Перник най-голям по рода си на Балканския полуостров, а вероятно и в цяла Европа.


На 11 март в село Брънещ край Букурещ, където живеят наследници на калипетровци от преди 19 в., ще е поредното издание на тамошния Международен фестивал Куковден, който се провежда за четвърти път с участието и на кукерски групи от България, както и от различни румънски области. Брънещяни се включиха със своя група в пернишката "Сурва", водени от силистренеца Георги Вълев. Тяхна снимка попадна като заглавна в публикация в сайта www.vesti.bg. Брънещ са участвали в миналото в различните издания на фестивала в Калипетрово, а калипетровската група няколко пъти е била атракция на най-голямата румънска кукерска изява.

Навръх Сирни Заговезни - 10 март, в центъра на силистренското село Айдемир с организацията на община Силистра, кметство Айдемир и Народно читалище "Родолюбие" ще бъде проведен поредният Празник на кукерите и маските, в който участват кукерски групи предимно от област Силистра, но винаги с гости и от други краища на страната, както и дефиле на маски. Празникът по традиция има и своя втора част - в късните часове на деня край Паткина чешма, където се провежда т.нар. уралия - прескачане на огън за здраве.

В същия ден кукерски игри се провеждат в Калипетрово, Кайнарджа, Варненци, Проф. Иширково, Сребърна и в други населени места в Крайдунавска Добруджа, един от районите в страната, където е съхранен и до днес древният ритуал за изгонване на лошото от дворовете, къщите и душите хората в навечерието на великденските пости.

На 30 март от 10 ч. в центъра на село Калипетрово е 14-ото издание на Национален кукерски фестивал, обикновено с международно участие от съседна Румъния, една проява от 80-те години на миналия век, която е част от Областен културен календар, провеждана със съдействието на община Силистра, кметство Калипетрово, НЧ "Пробуда" и местни спонсори - земеделски кооперации, сдружения и производители.

Кукерите на Айдемир с награда "Бронзова маска" от "Сурва" в Перник

Носителите на наградите от Международния маскараден фестивал „Сурва 2019“ вече са ясни. Те бяха обявени официално тази сутрин. Златната маска за сурвакарска група отива в групата на с. Кралев дол, сребърната – в Брежани, община Симитли, а бронзовата – в с. Черна гора. При кукерските групи награда Златна маска за кв. „Долно Езерово“, община Бургас, „Сребърна маска“ за с. Столепово, област Пловдив, и „Бронзова маска" за с. Айдемир, община Силистра, в категория X (Кукери - голяма награда - маска). Деветчленно жури с председател доц. д-р Георг Краев от НБУ оцени тазгодишното представяне на сурвакарските и кукерските групи в общо 19 категории. 

Навръх Сирни Заговезни в центъра на силистренското село Айдемир с организацията на община Силистра, кметство Айдемир и Народно читалище "Родолюбие" ще бъде проведен поредният Празник на кукерите и маските, в който участват кукерски групи предимно от област Силистра, но винаги с гости и от други краища на страната, както и дефиле на маски. Празникът по традиция има и своя втора част - в късните часове на деня край Паткина чешма, където се провежда т.нар. уралия - прескачане на огън за здраве.

Кукерите на Кайнарджа №1 при "Награда на публиката" на "Сурва" в Перник


Кукерската групата от НЧ "Отец Паисий" село Кайнарджа, обл. Силистра, спечели Наградата на публиката на 28-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2019” в Перник, научаваме от профила на Община Перник във Фейсбук. Тя грабна първото място с 543 гласа при гласуването на предварително посочен телефон. 

Второто място зае с. Равно поле, обл. Варна с 450 гласа, а трети са кукерите от с. Бозвелийско, обл. Софи,я с 337 гласа. Общият брой на изпратените SMS-и е 3 874. Броят на уникалните номера, изпратили съобщения, е 2 523. По регламент точно в 20 ч. на 27 януари т.г. линията за гласуване с SMS беше затворена. Георги Вачев, представител на фирма „Войском” АД София, която организира SMS гласуването, изтегли печелившия участник в гласуването. 

Късметлийка се оказа Радостина Босакова от Пазарджик. Тя спечели наградата - екскурзия до Венеция. За участие в гласуването трябваше да се изпрати SMS на кратък номер 1915 с текст SURVA и поредния номер на групата. Нямаше ограничение за броя на изпратените SMS-и от един мобилен номер в полза на дадена група фаворит.

www.perniknews.com. Сурвакарската група от Кралев дол е тазгодишният носител на „Златна маска” от Сурва 2019. При кукерите златната маска отива  в Долно Езерово. Сребърната маска отива в Брежани, за сурвакарската група от Черна гора остава бронзовата маска. Това са и най големите награди, присъдени от журито, водено от Георг Краев. Бяха обявени наградите в различни категории. Златни отличия за цялостно представяне вземат групите на Лесковец и Богданов дол. Гигинци и Долна Секирна взеха наградите за обучение в традициите. За атрактивност златният медал отива в Садовик, сребърният замина за Чепино. Първа награда за маски и костюми се присъжда на групите от Стефаново и Селищен дол.
Навръх Сирни Заговезни в центъра на силистренското село Айдемир с организацията на община Силистра, кметство Айдемир и Народно читалище "Родолюбие" ще бъде проведен поредният Празник на кукерите и маските, в който участват кукерски групи предимно от област Силистра, но винаги с гости и от други краища на страната, както и дефиле на маски. Празникът по традиция има и своя втора част - в късните часове на деня край Паткина чешма, където се провежда т.нар. уралия - прескачане на огън за здраве.

Възроденият силистренски волейболен клуб на път за Висшата лига

26 януари 2019 г., Силистра, зала на ЕГ, волейболен мач между ВК "Елит" Силистра и "Исперих". Резултат 3:0. В отделните геймове - 25:16, 25:20, 25:20. Това бе най-важният домакински мач за сезон 2018-2019 г. на Волейболен клуб "Eлит" Силистра в борба за класиране в по-горна група. В момента силистренци играят в редовния сезон на група "Б" в НВГ . Президент и играещ треньор е Димитър Миланов. Следват плейофи за влизане във Висшата лига, където бе отборът до преди две години, при това с много добри изяви, макар и тогава предимно със състезатели от други градове.

Победа и загуба на 12-годишните баскетболистки на Силистра

В град Търговище бе проведен турнир по баскетбол за за 12-годишни момичета с участието на отбора на БК "Доростол" с треньор Росица Атанасова. В изиграните два мача - победа над БК "Черно море-Одесос "Варна с резултат 44:36 и загуба със същия резултат, но с обратен знак от БК "Шумен". Треньорката: "Първия си мач децата играха много добре. Бориха се здраво в защита и направиха чудесни атаки. Втория мач загубихме след елементарни грешки и невкарани кошове. Продължаваме с тренировките. Момичетата са израснали много, но трябва да наблегнем на играта в защита, в техниката на водене на топката и в пасировката!" В очакване да се влезе най-после в зала "Манежа", където ремонтът с държавни средства продължава успешно.

Постфактум за референдума от преди...6 години


Фейсбук-профил Jordan Georgiev, 28 януари 2013 г.

Референдумът - добър или лош, мина. Иначе казано - стана, т.е. състоя се четвъртият референдум за 90 и повече години. При това 42 години по-късно след предишния. За пръв път не го предизвикаха управляващите, но за пръв път те и не победиха, каквото и да означава това. Както се казва, скромно, но тържествено, едни близо 22% от българските избиратели гласуваха в референдума за българската енергетика. 

С други думи - изиграха ролята си на граждани на Република България. Както и да се тълкува това на фона на сложното питане във въпроса. Да, вотът е политизиран, но наистина ли някой има съмнение, че става дума за политика в пълния смисъл на думата? Щом иде реч за енергетика...както и да го разбира драгият избирател. Не е сложно да си помисли човек, че БСП предизвика референдума, за да си преброи редиците и да влезе в дневния ред на обществото. Включително и чрез медиите, чийто "вот" отдавна е контролиран, както е известно. "Парата прави борбата", да припомним една борческа максима от преди 30-40 години. Тогава всъщност ставаше дума за "храната", но кой помни тази "подробност от пейзажа" на соцвремето, когато "борбата" беше национален спорт? 


На практика референдумът отговори на няколко въпроса. Най-важният от тях е, че политиците не пропускат "държавната субсидия", за да го ползват за собствена употреба. Иначе недоволните ни убеждават, че струва 20 млн. лв. Има-няма по 7 лева еднократно на пенсионер към мизерните пенсии. Вероятно ще свършат работа и за n-брой детски градини в София и Варна, които не достигат в т.нар. български мегаполиси. Тях кой ги създаде? Политическият елит от последните 20 години, за когото периферията няма значение, щом има своите интереси, различни от тези в столицата. 

Истината е многопосочна: с проведения референдум демокрацията в България се състоя. Друг е въпросът, че в него участваха предимно представителите на т.нар. трета възраст и на т.нар. партии на прехода, с малки изключения. Впрочем, хубаво е, че за пръв път в графата "пас" останаха избирателите от групата на "голямо етническо малцинство" и на т.нар. маргинализирани групи, към които никой не се обърна, разбирай, не осъществи платен или заплашителен вот с тяхно участие. Възможно е да е и въпрос на тактика, за да се премерят силите на управляващите от ГЕРБ и на основната опозиция - БСП. 

Ще сгрешат фатално обаче ръководствата им, ако решат, че резултатите отразяват отношението към самите тях. При положение, че задачата в референдума бе с гласуване "Да" и "Не". Ясно и категорично. Опцията "въздържам се" е в няколко плана, вкл. и с предпочитения от управляващите, за да стане ясно, че се влиза в алтернативата "оти ги ручаме жабетата". Накратко: що управляваме, като нямаме ясна, последователна и категорична позиция по такъв важен въпрос. При това с обтекаема цена от 4 до 11 млрда евро, ако се вярва на основните говорители на "двете страни". Впрочем, техни главни говорители бяха преди всичко политици, а не експерти. 

И така: референдихме в новия век. Няколко века след швейцарците, ако и да сме уж Швейцария на Балканите, макар и по прогнози от 19-ия век. Взехме си "петте пари", демек осъществихме си вота. Който гласувал - гласувал, да му е честито гражданското поведение. Макар да подозирам, че голяма част от гласуващите да са били участници и в референдума през 1946 г., когато сме избрали републиката пред царството, както и през 1971 г., за да утвърдим т.нар. Живковска конституция. Т.е., приели сме, че комунизмът е победил окончателно и безвъзвратно. Всъщност, за само още по-малко от 20 години, за да избухне демокрацията, чийто мандат не е изчислен във времето и пространството. Какво му плащаш? 

Сега решихме нещо, което всяко Народно събрание на Република България ще го сметне във вид, който смята, че го устройва. Разбира се, с ясното съзнание, че подпечатва с черен печат следващия си мандат. Народът може да е беден, унижен и все повече неук, но доказа през последните две десетилетия, че е прав дори, когато греши. Иначе нямаше да позволи на ОДС, НДСВ, "тройната коалиция" и ГЕРБ да си прави експерименти с търпението и надеждите му за по-добър живот. Но иначе как щеше да се убеди, че " и ножът, и хлябът е в него". И че "министър" на латински не означава нищо друго освен "слуга", когото назначаваш, за да работи в твоя полза.

Нека да е референдум. Днес за ядрената енергетика. Утре по по-малко важни въпроси, но от които зависи нашето битие. Защото "Глас народен - глас Божи"! Пък на когото не му харесва - да си намери друг народ.

петък, 25 януари 2019 г.

ПМГ Силистра в българо-румънски проект за интерактивни уроци в 9-12 клас



  В конферентната зала на хотел „Виена“ в Силистра с домакинството на Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“ Силистра с директор Анелия Невска бе проведено второто събитие от съвместния двугодишен българо-румънски проект „Колективно обучение“, който започна през м. септември м.г. и е съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2014 -2020.

От българска страна освен представители на ПМГ участваха Марин Ботев – и.д. началник на РУО на МОН в Силистра, Денка Михайлова – зам.-кмет „Хуманитарни дейности“ при община Силистра, и Даниела Недялкова - директор на Регионална библиотека Партений Павлович
 
Проектът е дело на Сдружение „Евроинтегра“ заедно с участието на най-старото средно учебно заведение в крайдунавския град и партньорите им  от град Кълъраш, Република Румъния: Национален колеж „Барбу Стирбей”, Икономически колеж и Технически колеж „Щефан Банулеску”.

„Настоящият проект има за цел да образова деца от 9 до 12 клас по въпроси, свързани с няколко сфери: здраве и сексуално образование; информация по теми като наркотици, алкохол и тютюн; обучение по пътна безопасност; образование за отдих и поведение в извънредни ситуации, както и в направлението „Образование и култура“. Всеки един от тези въпроси е отделенато отделен модул, предвиден за осъществяване в т.нар. час на класния ръководител.

За целта ще бъде използвана разработената от Сдружение „Евроинтегра“  Платформа за обучение – www.ecoeducation.eu/en, която ще свързва партньори, учители и ученици, както и ще предоставя на всички участници разработените интерактивни уроци.

В тази връзка бе проведена двудневна (24-25 януари 2019 г.) дискусионна сесия по отношение на съдържанието и визията на интерактивните уроци, разработени по проект по модул „Образование и отдих“ (от страна на партньорите от Румъния); „Образование в извънредни ситуации“ и „Образование и култура“  (ПМГ България).


сряда, 23 януари 2019 г.

Ученици от Силистра се срещнаха с депутат в ЕП

Ученици от Силистра се срещнаха с евродупатата Емил Радев Назаем от профила във Фейсбук на евродепутата Емил Радев: "Благодаря на учениците от СУ „Никола Вапцаров” в град Силистра за поканата да се срещнем и заедно да обсъдим предизвикателствата пред ЕС. 

Бъдещето на Европа е в ръцете на младите хора, затова от сърце се радвам на споделената активна гражданска позиция и проявения интерес към дневния ред на Европейския парламент и процесите в ЕС. Учениците ме направиха съпричастен на работата си по Програмата за училища посланици на ЕП. Желая им много успех както в реализацията на инициативата, така и в реализацията на най-съкровените им лични цели".  

ВЕРСИНАЖ: Да припомним, че евродепутатите Емил Радев,  който има свой Център в Силистра, заедно с колегата си Андрей Новаков, и Момчил Неков - родом силистренец, през есента проведоха паралелни форуми на различни теми. Те са сред посланиците на библиотеките чрез свои изяви в РБ "Партений Павлович". В предишни години и други евродепутати - сред тях са Филиз Хюсменова - също силистренка родом, и Илияна Йотова - в момента вицепрезидент на Република България, са били гости на библиотеката с идеята заедно да осъществят общополезни инициативи. Тази година през 2019 г. за трети път България ще гласува в изборите за ЕП.

вторник, 22 януари 2019 г.

Силистренско участие на Бабинден в Швейцария

Александър Селие с Мистерията на българските гласове
Силистренци от различни поколения се включиха в първия по рода си празник, посветен на Бабинден, и проведен в Швейцария - в град Морж (Morgue), намиращ се на 10 км. от град Лозана, което във френската част на страната със статут на конфедерация. Това съобщи Велико Великов от Музикална школа "Великов". Добруджанецът е поканен от организаторите на празника, сред които е е и известната ни тенисистка Мануела Малеева. 


Той обаче не бил единственият силистренец сред "действащите лица" в уникалния празник, посветен на бабите акушерки. Сред домакините основен организатор е възпитаникът на ДФФ "Добруджанче" Димитър Богданов (на снимката вдясно), който работи в Швейцария и в свободното си време е хореограф. Още един силистренец - Иван Иванов, също хореограф, се е включил в някои от изявите.

В събота в местната църква е една от тях, вкл. с участието на известния "Ева квартет" (на снимката заедно с Великов), дадени са уроци по пеене и свирене на различни инструменти. Показани са и няколко хора. Имало е и трапеза, обогатена с дълга хоротека, продължила и след полунощ. 

Джаз музикант от Русе е допълнил оркестранското пристъвие в празника, продължил и в неделя. Тогава в голямото събитие се включват и българи, дошли от Испания, за да подкрепят организаторите в проявата.  Подготвена е уникална изложба с манекени, облечени с български народни носии, събрани от Tanja Schweller, живееща в планинската страна.

Специално за ВЕРСИНАЖ Великов заяви: "Катрин, съпруга на Марсел Селие (1925-2013) - швейцарския музикант и етнолог, в миналото продуцент на хор "Мистерия на българските гласове", както и техният син Александър, който също се занимава с тази дейност, бяха гости на българското събитие". Преди 5 години двамата са гостували в "Шоуто на Слави".

понеделник, 21 януари 2019 г.

Канят в Силистра нашумяла младежка пиеса на Търговищкия театър

www.dramatheatretargovishte.com На 14 януари Драматичен театър Търговище представи най-новия спектакъл, наречен „Лоши деца“ от румънската авторка Михаела Михайлов.  Сценографията и костюмите са на Галина Абаджимаринова.
Спектакълът стъпва върху въпроса „Кое в Човека поражда Насилието?” и вярата, че ако има диалог между ученик, учител и родител може би ще успеем така да коригираме разбирането и поведението си, за да бъдем по-добри хора.
Според директора на театъра Петър Петров, „Лоши деца“ е един отворен вариант за общуване със зрителя – възрастен или млад. Пиесата е създадена и засяга темата за насилието – актуална, провокативна и много близка за  съвременното общество.
В пиесата се изкарва на преден план реална история от новинарския поток и е подложена на анализ: в едно училище се случва  произшествие – група ученици завързват и малтретират съученичката си. Версиите на участниците силно се различават.
„През подчертана театралност пиесата възстановява пътя на момичето до произшествието и се опитва да проясни скритите причини, които са го предизвикали.“, казва режисьорът Денислав Янев. Ирония и хумор не липсват в тази игра на ума и въображението – те ни помагат да мислим по-добре.
www.theatre.art.bg. Представлението е построено от документални интервюта, които екипът е събирал от родители, учители и ученици от няколко столични училища. Спектакълът изследва насилието в училище като болест на обществото. Затова се стреми да въвлече активно зрителя в историята, като от наблюдател го превърне в съучастник, използвайки средствата на документалния театър.

Сумата, заплащана за 500 раждания, е по-малка, отколкото за километър асфалт

Назаем от профила във Фейсбук на Общинско кабелно радио Силистра
21 януари – Ден на родилната помощ, отбелязван тържествено и в АГ отделенията на болниците и клиниките. Всеки, който работи в АГ-отделение носи отговорност за два живота едновременно - на майката и на детето. Понякога признателността към свършената работа е най-голямата мотивация, а за тези, които посрещат живота, тя е от решаващо значение. Разговор с началника на Акушеро-гинекологично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение Силистра АД д-р Георги Костов: за истинската действителност, без фалш и измислици. Откровен разговор за проблемите – такива, какви са. За призванието да си лекар професионалист и за удовлетворението от това да си отдаден на работата, която е животът ти.
Д-р Георги КОСТОВ, празник ли е за Вас 21 януари?
21 януари за нас е голям празник! Това е нашата Коледа! Празникът на акушер-гинеколозите, на акушерките, на родилните отделения в цялата страна, празник на родилната помощ. Докато 8 януари е Бабинден, старата традиция, когато бабите са помагали на родилките. 
Колко са родените бебета през миналата 2018 г. в сравнение с 2017 г.?
Родените бебета намаляват. Около 350 са в Силистра. Нямам данни за Дулово и Тутракан, но като цяло бройката категорично ще бъде по-малка, отколкото е била през годините. Това е тенденцията, която я има за цяла България, макар че някъде отчитат с 30-40 бебета повече. Това не са бебета, които са от този район, от който се дават данните и сведенията. Преди дни се родиха две бебета на две момичета от Силистра - едното в Испания, другото във Финландия.
Правят ли се постъпки да се увеличи на раждаемостта за България?
Мога да кажа, че това което се получава като работа, като екипна работа и като оценка по пътека за раждане, сумата която се заплаща, например за 500 раждания е по-малка отколкото 1 км асфалт. Това е тревожна тенденция…Тази тенденция много отдавна е тревожна. Въпросът е някой да се тревожи. Има ли нещо, което по някакъв начин да не реши…Обикновено се правят много комисии, правят се много анкети, дават се данните и всичко е дотам. 

Тревожното е не, че раждаемостта намалява, тревожното за мен е, че броят на родилките, които са неграмотни, става все по-висок. Имаме 1, 5 млн. българи навън, които са дали за тези години близо 1 милион деца, родени извън България. 1989 -1990 г., мисля, че бяха около 140 хиляди раждания в цялата страна, сега са под 60 хиляди. Това са данните и няма как да избягаме от тях. Раждаемостта си пада главоломно, родилни отделения, които бяха с 12-13 хиляди раждания, сега говорят за 4-5 хил. Няма как да се избяга от тази статистика, нещата са ясни открай време. 

Всеки си търси препитание по този свят. Напуска се държавата, заминава. Българите раждат в по-късна възраст, вдигна се възрастта за раждане. Малолетните раждат неграмотни и си остават неграмотни. Този проблем съм го изтъквал винаги и ме боли затова. Хубаво е, когато на родилката идва моментът за раждане, да разговаряш на език достъпен, да й бъде обяснено какво да направи, как да го направи, защо да го направи, да може да има допир между пациента и лекаря, което тук вече е почти невъзможно.

Какво се случва, когато бременността е нежелана?
Нежеланата бременност се случва. Имаш малко дете, забременяла си, нямаш възможност да гледаш второто. Това е нежеланата бременност. Пак е дело на любовта. Може би и аз не съм бил предвиден. Голяма съмнение имам, че като второ дете с голяма разлика, на времето не съм бил предвиден, но са ме оставили на този свят. Не съм бил желана бременност, но съм много хубав син сега. 

За област Силистра какъв е процентът на абортите...много малък. Около 150-200 аборта. Много от абортите стават спонтанни. Има отклонения в развитието на самата бременност, където се налага да се прекъсне желана бременност, което си е една трагедия. Истината е, че за население, като нашето в града, може би едни 500-600 раждания на година щяха да бъдат идеални. Това са около 350, но държа да отбележа, че не са само от Силистра. Има от селата, и от Дулово, и от други места. Силистренци раждат и в Тутракан, и в Русе. Бройката е 300 деца, които след 7 години ще бъдат първи клас, което прави 10 класа по 30 ученици.

Какво е най-важното за една нормална и спокойна бременност?
Доверие в лекаря, никакво ровичкане в интернет и спокойствие. Колкото повече се рови в интернет, толкова повече тревога настава. В интерес на истината, интелигентни жени карат по-трудно бременността, защото много четат и се тревожат дали нещо ще им се случи. Ако трябва аз да им кажа какво ще им се случи през цялата бременност, въобще няма да забременеят. Избягвам да им говоря какво може да им се случи. Каквото има да се случва, се случва.
Проблем ли е, когато се сменя гинекологът по време на бременността?
Напълно нормално е. Нямаш ли му доверие на този човек, при когото ходиш, напълно нормално е да отидеш при друг. Въпрос на избор е. Няма защо да се сърдят пациентите на лекаря, нито лекарят на пациентите. Тук е въпрос на доверие.
Кой начин на раждане е най-здравословен?
Полемика се води тези дни по телевизиите, че много секционни раждания са правени в България. Според мен няма значение начинът. Който иска нека да спори. Въпросът е изходът да е добър и за майката, и за бебето. Защото, ако не вземеш решение на време да направиш секцио, и нещо се увреди бебето – виновен си! Ако си го взел много късно решението и не си го взел правилно, пак си виновен! 

Много са факторите, които в последно време накараха акушер-гинеколозите да работят по този начин, т.е. да вдигнат процента на секционния начин. Има едно нещо, което не бива да се допуска в медицината, но вече навлезе - „да не стане нещо“. Такова нещо в медицината няма. Всеки го е страх да не го разпънат на кръст по телевизиите, защото за родилки и деца сме много уязвими в цялото общество. Уязвими сме, когато говорим за техните трагедии. 

Обаче не сме уязвими, когато трябва да дадем пари, за да им помогнем. Когато трябва да направим много по-добра родилната помощ, да се отделят много повече пари за тази работа. Раждането беше 700 лв, сега е 750. При положение, че имаме 8 човека – екип на секцио, престой в болница, лекарства. Това е оценката на обществото за нашия труд. Така са оценили и министерството, и здравната каса. Това е, което ни се дава. Искате някой да ни уважава. Достойно е да вдигнеш заплатата на учителите, достойно е. Ние сме зависими от здравната каса. Не е достойно да поддържаш цени на извършен труд, който е под самата себестойност. Благодарен съм на тези, които идват и ми честитят с благодарност, с всичко. Ние не сме богове, не можем да помогнем на всеки един, и при нас има неудачи. Но за всеки един детски или майчин живот ние се борим.

Ин-витрото предпочитан метод ли е?

Щом има успех - да! Дори и 40 деца да се родят, ползва се. В Тутракан се правят голям брой от силистренските бебета. Има и при нас, раждат и в Тутракан. Ние имаме, мисля само две двойки ин-витро, останалите 7 двойки близнаци бяха нормално заченати.
Какво научихте за женската психика?
Че е много крехка. Особено по време на бременност. Само да и кажеш, нещо негативно и им се отразява много зле. Затова, като срещате бременна жена трябва да й кажете колко е хубава и колко е красива. Раними са. Поначало жената е едно цвете, но бременната жена е много ранимо цвете. Има теории, които казват че болестите идват от емоциите..., отрицателните емоции дават отражение. Има определен тип заболяване при жените, които се отключват след силни отрицателни емоции. Една загуба на близък, катастрофа, някаква трагедия..., и се отразява върху тяхното хормонално състояние.

Как да се предпазват жените от ракa на маточната шийка?
Веднъж в годината трябва да се посещава лекар. През последните 3-4 години жените имат сравнително богата акушеро-гинекологична култура, защото идват и искат да им се направи т.нар. цитонамазка. Най-лесното изследванее и става бързо: в 99% може да се отрие рак в ранна фаза. В момента извършваме и типизация, където можем да открием по-точните вируси, които са онкологенни. С малки корекции на маточната шийка нещата могат да бъдат отстранени.
Защо избрахте точно тази професия?
Мисля, че тя ме избра. Това е съдба. Другото може да е професия. Акушерството е съдба. При нас са смесени две специалности – акушерство и гинекология. Гинекологията може да ми е професия, но акушерството е съдба. Там се преценява моментът. Как бебето се движи. Навреме да вземеш решението, бебето да слезе до определен степен, за да можеш да помогнеш. Да не рискуваш повече. Това са решения, които изискват голям обем от наука и мисъл. Много от майките в момента на раждане не мислят за живота на бебето. Те мислят за себе си, мислят, че ги боли. И тази болка трябва по някакъв начин да бъде отстранена. Раждането е болка. Както любовта е болка, както и раздялата е болка. Хубавите неща в този живот обикновено са малко болезнени.
Повишавате ли тон по време на работа?
Категорично. Когато извикаш понякога, те се стряскат и почват да вършат това, което им се казва. В определени моменти жените не са контактни и трябва да ги стреснеш, за да могат да разберат. Трябва да се диша. Паниката си идва, уплахата, болката. Когато всичко мине, са благодарни и усмихнати.
Кой е най-запомнящият момент във вашата практика?
Много са. Има ли сме родилки, които са били с „единия крак, даже и с двата“. Даже и сега се натъжавам за някои от тях. Изискваше се много кръв, кръвопреливане, специални препарати, изисква се грижа. Не е професия, която да я живееш постоянно. Натъжавам се, защото живееш с тези проблеми, с тези пациенти. Добре е човек да е малко темерут, да не ги носиш вкъщи. Аз живея постоянно с тях и ги помня. Миналата година бяха шест случая, които съм ги мислил много тревожно. По предната бяха осем. Надявам се тази година да няма нито един.
Какъв е вашият апел към пациентите?
Да бъдат по-вежливи. Да ни уважават. Не само нас акушер-гинеколозите и останалите лекари. В крайна сметка в този град сме много малко и ще намаляват много повече. Лекарите ще намаляват в Силистра. Силистренци ги чакат много тежко бъдеще от страна на медицинската помощ. Още не са осъзнати. Младите кадри ги няма, но и да дойдат, им трябва време да се научат.
Повече ли са благодарните пациенти в сравнение с неблагодарните?
Аз съм благодарен, когато си отиват оперирани гинекологично. За майки с децата…Аз съм благодарен. Те дали са благодарни, аз не знам. Аз съм благодарен, че съм видял как си отиват живи и здрави вкъщи.
Ако трябва с три думи да се опишете, кои ще са те?
Последна мисъл на родилно отделение, постоянна мисъл как да бъдат подобрени нещата и като база, като персонал и една малка част личен живот.
Щастлив човек ли е д-р Георги Костов?
Категорично съм щастлив! Ако трябва още веднъж да живея живота си,
щеше да бъде абсолютно по същия начин. Със всички срещи и това, което си е било. Децата ми са прекрасни. Работят медицина. Работят по-добре от мене. Чувствам се прекрасно. Живял съм добре. Не съжалявам за нищо!