НАО „Галилео Галилей” – Силистра получи дарение от Георги Пенев от Българското метеоритно общество, който е родом от Силистра, каменен метеорит – хондрит. Подаръкът бе приет с благодарност от директора Марлена Господинова и преподавателя Йордан Радев, които в замяна му подариха календар за 2019
г. Гостът разказа за своята дейност, на която е пионер в България. От страна на образователната институция му беше предложено да изнесе лекции за метеоритите пред местни ученици и се постигна съгласие да се организират събития, на които той да е лектор и с които да се стимулира изследователския интерес към космическите камъни. Според Георги Пенев това е бъдещето – космогеологията, и да се развиват изследванията в тази област. В света вече се разработвали технологии дори за прихващане на астероиди, за изследване и извличане на ресурси от тях. Най-много метеорити се откривали в пустините – в Мароко, Алжир, а също и на Антарктида, където Георги мечтае да отиде да търси, ако успее да се включи в някоя от българските експедици. Той е създал и образователния сайт www.meteorites.bg, в който запознава с метеоритите интересуващите се от темата.
Метеоритите са единствената ни пряка връзка с Космоса
публикувано от http://bnr.bg на 26.12.18
00:00 / 22:45
- Интервю на Даниела Якова с Георги Пенев за предаването ''12+3''
В България може би метеорити падат всеки ден или всяка седмица, но официално регистрираните в световния метеоритен бюлетин са само 6 за около 300 години. Това каза в предаването "12+3" Георги Пенев от Българското метеоритно общество. (Бел. ВЕРСИНАЖ - родом е от Силистра и е завършил ТМТ "Владимир Комаров" в родния си град).
В бюлетина влизат само намерените метеорити. "Когато някъде падне метеорит и искате да го класифицирате, да го регистрирате в този бюлетин, от него се изпраща малко парченце за анализ. След като приключи този анализ, установи се какъв е метеоритът, цялата история се нанася в този бюлетин и той получава номер - нещо като ЕГН на самия метеорит."
В България не се гледа много сериозно на темата за метеоритите, смята Пенев. "Много малко трудове има написани за тях. Няма кой да ги изследва, кой да обучава населението - как да ги търсят, как да ги намират, как да ги наблюдават." Той допълва, че същевременно в много университети по света вече се изучава космохимия и космогеология.
„Да се докоснеш до такъв камък е невероятно, усещането е неописуемо“, разказва Георги Пенев. Интересът му към космическите късове се пробудил през 2001 година, когато гледал филм за двама ловци на метеорити от Русия, обикалящи затънтени кътчета на страната.
Метеорити са тези камъни, които, за разлика от метеорите, вече са докоснали земята. Делят се на три основни групи – каменни, каменно-железни и изцяло железни. Един от най-големите метеорити, изложени в САЩ например, тежи 20 тона. Метеоритите не са радиоактивни, а радиацията им е много по-ниска от естествения земен фон. Каменните метеорити съдържат много голям процент чисто желязо, примесено с никел, магнезий, силикати, хром, сяра.
В студиото Пенев показа два каменни метеорита и един железен, които е купил от Мароко. За него най-интересни са каменните, защото разказват много повече от другите. „Чрез тях разбираме механизмите за образуване на планетите, на нашата Слънчева система.“
Метеоритите са единствената ни пряка връзка с Космоса, подчертава Георги Пенев. „Това е нещо, което пада, можеш да го вземеш, да го усетиш в ръката си и веднага да почнеш да го изследваш.“
Каменните метеорити са на възраст от 4.5 милиарда години. „Срязани, погледнати отвътре – това е един застинал момент на ранната Слънчева система. Тяхната възраст е много близка до възрастта на Слънцето. Те са се образували заедно със Слънцето и като състав те са най-близки до състава на Слънцето, като изключим най-леките елементи – газовете.“
Не е лесно да се намери метеорит, дори е изключително трудно, признава Пенев. По думите му, дори опитни ловци на метеорити с години не откриват такива. 90 на сто от откритите метеорити са намерени в пустинни райони:
„В Мароко понеже от поколения са се специализирали в търсенето – бащи, синове, вече и внуци почват да търсят, има много хора, които се прехранват единствено и само от това и там е много по-лесно да се намерят. Няма много растителност, няма много пресечени терени, затова пустините са добър източник на метеорити. Докато в Европа е много, много по-трудно да се намери метеорит.“
За пустинен район се счита и Антарктида, пояснява още Георги Пенев. Най-големите находки идват от Антарктида и от Сахара. Откритията от Антарктида са дело най-вече на финансирани от правителства експедиции – на Япония и САЩ например.
Пенев вижда потенциал в това отношение и за българската база на Антарктида и допълва, че малко музеи по света могат да се похвалят с метеорити от този район.
Заради изчерпващите се ресурси на планетата ни компании вече инвестират стотици милиони долари в технологии, които в бъдеще ще могат да "прихващат" астероиди и впоследствие от него да се извлича материал, отбеляза Георги Пенев. "Беше изчислено, че от един астероид с диаметър около един километър, приходите за тази компания ще са над 100 милиарда долара."
Последният известен паднал метеорит е Челябинският през 2013 година, нанесъл доста поражения и предизвикал много смут и страхове сред местните. "Това е т.нар. регистрирано падане - със свидетели. Това най-много се цени дори от колекционерите - когато един метеорит някой го е видял да пада."
В България през 2015 година над Сопот е бил забелязан голям метеорит, който се взривил два пъти в атмосферата, припомни Георги Пенев. "Говорим за, може би, къс от около 200-300 килограма, който най-вероятно се е пръснал на малки парчета и къде е паднал, никой не знае."
Отминаващата 2018-а също била добра откъм регистрирани свидетелски падания на метеорити. Заснети са били падаания в Китай, Русия и на Мадагаскар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар