Международен форум "Българско наследство" - Балчик очаква заявки за участие от художествени състави от Крайдунавска Добруджа

На вниманието на читалища и клубове - форумът в Балчик е възможност за изява на танцови и певчески състави на хора от различни възрасти. На него си дават среща самодейци от България и от българската диаспора в други три страни - Молдова, Украйна и Румъния. Повече информация и заявки на посочения телефон и на имейла на Маруся Костова - председател на Сдружение "Българско наследство" и главен редактор на в. "Балчишки телеграф", който тази година навърши 30 години.

Взривоопасна музикална смес в Силистра от джаз, рок, фънк и други жанрове от преди 40-50 години

Наскоро в р-т "Ривърсайд" в Силистра бе проведено неповторимо по своето съдържание матине - специален гост бе арфистката Яна Дойнова, която не само възхити публиката, но и даде възможност на всеки да се докосне до древния струнен инструмент. Музикалната проява бе продължение на други подобни в това заведение до Дунавския парк. Друг е въпросът е, че за изяви от този характер трябва да има и по-подходящи места в града. Добрата новина е, че и в следващи летни дни ще има поне още една музикална вечер. 

За нея разбираме от покана за събитието "The Music of "Weather Report" на 6 август от 19 ч. От Уикипедия научаваме, че „Уедър Рипорт“ е американска джаз фюжън група, активна през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, ръководена съвместно от австрийския кийбордист Джо Завинул и от американския саксофонист Уей Шортър.

Взривоопасната музикална смес в Силистра ще забъркат саксофоните на Петър Момчев - родом силистренец, представител на видна музикална фамилия от крайдунавския град; бас китарата на Радослав Славчев (Ривърмен), барабаните на Емил Тасев и клавишните на Кирил Атанасов. В очакване сме да чуем: Teen Town, River People, Havona, Birdland и още други известни пиеси от преди 40-50 години. От поканата за събитието разбираме, че става дума "Не за джаз, не за рок, не за фънк, а за музика, създадена от тези и много други жанрове".

Община Кайнарджа обяви Конкурс за детски рисунки на тема "Мир"

Бонка Йорданова - секретар на община Кайнарджа: "Община Кайнарджа обяви конкурс за рисунка на тема "Мир", който е за три възрастови групи сред децата. Повече за условията на конкурса ще получите в Туристическия посетителски център "Историческа чешма 1774" в Кайнарджа. Конкурсът ще се проведе по повод 250 години от сключване на Кючуккайнарджанския мирен договор и наградите ще бъдат обявени на 21.09.2024 година в Международния ден на мира".

В допълнение от ВЕРСИНАЖ: На 21 юни 2024 г. в село Кайнарджа в комплекс „Историческа чешма 1774 г.“ и в тамошния Туристически посетителски център – музей бе осъществена програма във връзка със събитието „250 години Кючуккайнарджански договор", организирано от община Кайнарджа със съдействието на Областна администрация Силистра. Част от програмата бе научен форум с 8 научни доклада, както и откриване на плоча, посветена на годишнината. Събитието премина с участието на Едуардо Басо - президент на Европейска мрежа "Места на мира", в която община Кайнарджа членува от 2015 г. насам.

Утрешният мир започва с днешното приятелство

 

При много прояви по света, така и Международният детски танцов фестивал "Утрешният мир започва с днешното приятелство" в Силистра стартира с дефиле, - представяне в ход на всеки танцов състав. Така жителите и гостите на Силистра получават възможност да придобият от своеобразния парад визуална представа за всички групи участници. Виждайки пъстрите им костюми, показващи характера на различните народности и етнически групи; чувайки завладяващата им музика, те се убеждават, че ще им е приятно да посетят трите концертни вечери.

Дефилето е водено от Градския духов оркестър на Силистра. Начело е знамето на фестивала, носено от представители на всички страни участнички. То представлява стилизирано изображението на момче в народна носия, изпълняващо добруджански ръченик върху шиник – характерен уред за измерване на количество зърно в Добруджа – житницата на България. Танцьорьт е разположен върху емблемата на фестивала, в основата на която са меридианите на земното кълбо.

Колективите навлизат един по един на площад „Свобода“. Духовият оркестър свири химна на фестивала „Де е България“. Следва ритуалът по издигане на флага на проявата на пилоните пред сградата на община Силистра. Звучи една от най-популярните български песни – „Едва българска роза“, на фона на която всеки състав получава по една разцъфтяла голяма червена роза. Кметът на община Силистра Александър Сабанов, който е патрон на фестивала, открива със слово проявата. Областният управител Илиян Великов приветства участниците, включително с кратък поздрав на родните езици на гостуващите състави. С това приключва официалната част и започва първият фестивален концерт.

Един от най-вълнуващите моменти в дните на фестивала беше в последния ден, когато бе проведена традиционната среща на фестивалците с кмета на общината Александър Сабанов. Всяка от групите му поднесе своите благодарности и получи от името на общината подготвените специални подаръци, които бяха прибавени към фланелките и шапките с логото на фестивала. В индивидуален план кметът на община Силистра пожела успех на всички гостуващи състави. Срещата завърши с обща снимка пред официалния вход на община Силистра.

С провеждането на 26-ото издание на първия по рода си в България Международен детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“ древният град Силистра за пореден отново стана „Фестивален град“ в рамките на три дни от първи до трети юли 2024 г. В него си дадоха среща танцьори от 14 формации от различни градове на 6 страни. Фолклорна формация „Добруджанче“, Балетите „Лиденс“, „Аксел“ и „Б2“, Танцова школа „Денс стейшън“, Ансамбъл „Добруджа“, Фолклорна танцова формация „Гребенци“, Танцов ансамбъл „Ритъм“ – всички те от град Силисдтра. Както и чуждестранните гости – от Румъния Ансамбъл „Мойнещянка“ от град Мойнещи и Фолклорен ансамбъл „Могурашул“ от град Браила; от Украйна Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Калина“ от Хмелницкий – град побратим на Силистра; от Сърбия Културно-художествено дружество „Мария Бурсач“ от Кикинда – град побратим на Силистра; от Полша Фолклорна художествена група от Чеханов –  град побратим на Силистра; от Грузия Ансамбъл „Вардзия 2“ от град Тбилиси. През 1994 г. е началото на фестивала, За изминалите повече от тридесет години в него са участвали над 4 000 деца от повече от 30 страни.

Град Силистра, край който минава река Дунав – една от четирите в света, изтичащи от Райския извор, е духовна столица на Добруджа. Негов предшественик е крепостта Дуросторум, изградена през 106-а година от новата ера, получила през 169 г. правото да бъде самоуправляващ се римски град по волята на император Марк Аврелий. Тук е роден „последният истински римлянин“, както наричат знаменития пълководец Флавий Аеций – трикратен консул на Рим. 

Също на това място се заражда на Балканите и християнството със създаването през 390 година на Доростолска епархия, съхранила паметта за над 20 мъченици на вярата, в чиято чест също през м. юли се провежда празник на доростолските мъченици. По-късно в българския си период крепостта при днешна Силистра се нарича „Дръстър“, като се запазва първоначалната представя за нея като „яка крепост“. Благодарение на всичко това гостите на древна, но съвременна Силистра усещат неповторима ѝ атмосфера на средище, което е наследник на различни цивилизации от повече от 1 900 години насам.

Танцовият фестивал в Силистра е известен по света с разнообразната си програма, включваща две дефилета, атрактивно откриване и три концерта. Както и няколко съпътстващи културно-игрови и занимателни събития, спомагащи за непосредственото общуване между танцьорите от различните състави. Едно от тях бе Ателието по танци, проведено на територията на първия в България Дунавски парк – забележителност на града от 1870 г. насам. Неговият формат има запазено място в дневния ред на проявата още от нейното начало. Ателието даде и тази година възможност на танцьорите и техните ръководители да обменят хореографски опит помежду си, за покажат стъпки и танцови движения, характерни за танците на различни народи, както и на отделните танцови стилове. Интересно и полезно като занимание бе Ателието за рисуване на послания за мир и приятелство между хората, в което се включиха по няколко деца от различните състави.

В настроението на всички гости се вписа посещението на резервата „Сребърна“, което е в основата на едноименния Биосферен парк – един от малкото по рода си на Балканите, а и в Европа. Бидейки в тамошния Природонаучен музей и включвайки се в наблюдателния процес на колоните от птици, сред тях и на къдроглавите пеликани, на малките танцьори бе осигурен момент за незабравимо преживяване в лоното на природата. Незабравими са спомените за гостите от посещението им в Етнографския музей, показващ стар добруджански бит, както и на крепостта „Меджиди табия“ – единствената по рода си от османския период, съхранена в нейния първоначален си вид от изграждането ѝ в средата на по-миналия век.

В историята на Силистра влезе още една проведена културна проява - Международният детски танцов фестивал, наречен преди 30 години още на своя старт с вечно актуалното послание, а именно "Утрешният мир започна с днешното приятелство". Едва ли има някой спомен, дори сред нас, които бяхме в екипа на първото и следващите издания, чие е предложението за името на фестивала, чийто патрон в началото тогава бе президентът д-р Жельо Желев, а след него тази чест имаха личностите с роля "кмет на община Силистра". Най-много години са посрещали деца от различни континенти - над 4 000 от повече от 30 страни, инж. Иво Андонов и д-р Юлиян Найденов. За първи път в ролята на домакин влезе настоящият от миналата година насам кмет Александър Сабанов.

След няколко пандемични години, в част от които фестивалът не бе провеждан, а после след колебливото му възстановяване, отминалото издание показа, че заслужава да му бъде посветена дълга и трудна организация, както и сериозен финансов ресурс. Преди всичко, защото в рамките на три дни силистренската публика видя изпълненията на 14 танцови състава от 6 страни, 3 от които представени от формации от градове побратими. Половината от тях са най-добрите колективи от Силистра - от трите градски читалища, както и от действащи на клубна основа. Чрез включването си във фестивала те на практика записаха в своята "биография" поредно международно участие, както и показаха най-стойностните си програми на сцената - в две последователни вечери на площад "Свобода" и в една в салона на Драматичния театър.

Реално това бе и един необявен, но своеобразен преглед на количеството и качеството на танцовите състави от Силистра. Разбира се, в това необявено състезание "кой е по-по-най" и между художествените ръководители, няма победител, защото „Животът е кратък, изкуството е вечно“. Въпреки това би трябвало да е тема за размисъл за следващия художествено-творчески сезон за всички, имащи отношение към културните процеси в Силистра. Зад тях стоят хора и средства, както и много надежди у родителите, че техните деца имат ангажимент към занимание, което им е полезно във всеки смисъл.

С изключение на първата обща снимка останалите са от първия, втория и от други по-стари издания на фестивала.

Творческа среща с подрастващи по темата за отговорите на петте въпроса с "К"

Всяка творческа среща с подрастващи е полезна като зареждаща емоционално обратна връзка в общуването между поколенията. Днес имах подобна възможност, гостувайки на занятие на формата "Театър и приключения" с р-л Лилия Маркова, проведено в уюта на библиотеката на НЧ "Доростол" в Младежкия дом в Силистра с участието на неговия председател Маргарита Любомирова. Опитах се на достъпен език да обясня на деца, които едва са се научили да пишат, какво означава да имаш професия, в която постоянно да трябва писмено да отговаряш задължително на пет въпроса, започващи с "К": Кой, Кога, Къде, Как и Колко. Както и при добро желание да се дава разяснение на въпроса "Защо?", което в днешно време най-често е отделен жанр в журналистиката. Включих се и в панела на гост лектора Йонка Господинова по темата за родословното дърво, което е една възраждаща се традиция в България по пътя на намирането на себе си в объркания глобален свят.

Всички реакции:

82Ирена Владимирова, Vladislav Dimitrov и 80 други

От преди 15 години в "Дръстър прес": Доростолският владика Иларион - духовник и писател

Йордан ГЕОРГИЕВ

 

В Силистра случихме на владика – истински духовен водач, скромен и отдаден на Бога, мълвят стари и млади, миряни и светски люде, по адрес на митрополит Иларион, доайен на епископите от съвременното българско православие. 130 години чакахме в Силистра възстановяването на „древнопросиялата Доростолска епархия с център крепостта "Дръстър”, просъществувала преди това около 10 века. Още от времето, когато е била седалище на Българската патриаршия, от която край река Дунав са останали основите на тогавашната базилика. През 1871 година Русе става център на Доростоло-Червенската епархия, защото така било удобно на турската власт след възстановяване на Българската екзархия.

До късната есен на 2001 година продължи с различни средства борбата на силистренци за възстановяването на епархията им (започнала на 24 септември 1992 г. с присъединяването към „алтернативния Синод, а после и към патриарх Пимен”). Докато стане факт признаването й от V-ия църковно-народен събор в първата година на новия век. Две години по-късно най-възрастният ни представител на „белия клир”, връстник на патриарха Максим, първо бе предложен от епархийския съвет, а после утвърден и от Светия Синод на БПЦ за пръв митрополит в най-новата история на епархията (от 12 октомври 2003 г.). В  епархията 12 са доростолските християни-мъченици, а в специално ковчеже  в катедралния й храм се пазят част от мощите на първия от тях - Св. Дасий, подарени от Папа Йоан Павел Втори при посещението му в България малко преди смъртта му.

Повече от 6 години навъртя като духовен водач на добруджанци монахът, роден в град Елена, роднина по майчина линия на възрожденците Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Още преди Девети септември 1944 година той пише знаменития си труд „Пътят на монаха”, с който Траянополският епископ се гордя близо 70 години след създаването му. Като се надяваше да бъде издаден за трети път, за да привлече още монаси в манастирите. Подобно на 33-те му книги, писани на богословска, патриотична и поетична тематика, включително и над 300 стихотворения в тях, от които са останали единични екземпляри. Последните му творби са свързани със сегашното му битие в Силистра и региона. Над 50 са стихове и стихотворни есета, посветени на градове, села и местности в енориите от Силистра до Тервел, които владиката подготви за томче, украсено с подходящи фотографии.

„Не съм мислел, че ще служа в Силистра; дори и не съм го пожелавал, но като ме избраха за митрополит, тръгнах на север, където никога не бях идвал", изповяда се преди време за „24 часа” Дядо Иларион. Дългите години служба на вярата той започва от послушник в Дряновския манастир, където е подстриган преди 7 десетилетия. 4 години по-късно става йеромонах в Софийската духовна семинария, чийто възпитаник е, както и на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 40-те - 50-те години, в продължение на 13 години, е протосингел на Великотърновската епархия, на която е бил и управляващ в началото на 90-те години. Бил е игумен на Троянската и на Бачковската християнска обител. Епископски сан получава на 21 януари 1981 година в Пловдивския митрополитски храм „Св. Марина”. Бил е викарий на митрополит Стефан във Велико Търново и на патриарх Максим. Заемал е длъжностите председател на църковното настоятелство на патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”, директор на Църковно - историческия и археологически музей на Българската православна църква и завеждащ надзорите „Богослужебен” и „Духовен”, които са отдели при Светия Синод.

„Много са манастирите в България, но няма монаси в тях, не е като в Румъния, където монашеството е на висота”, въздиша владиката с душа на творец, написал в поеми историята на България „от Кубрат до Новото време” (в сборника „Цветя за България”). Най-често авторът им ги подаряваше, а не разчиташе на продажби на книгите си, като книгата за град Елена, която дори била „въртяна на ксерокс”, защото от нея нямало нито един екземпляр. В стихове са написани още историите в Библията, за да бъдат разбираеми и за децата. „Когато пиша, гледам да не заимствам от никого”, призна митрополитът. Той имаше по една пишеща машина в митрополитската къща в Силистра, в жилището си в Светия Синод, както и във Велико Търново, за да можел навсякъде да има готовност да запише намисленото.

„Колко ми трябва на мен? Една отоплена стая и малко храна, друго не ми е нужно, аз съм израсъл в беднотия в семейството на баща, убит през Първата световна война през 1915 година”, обясни владиката своето примиренческо отношение към бита и материалното богатство. Най-мили му били спомените от ученическите и от студентските години, въпреки мизерията тогава, но имал амбицията и мобилизацията. Тъжно му било, че сега „всеки манифестира бедност, докато в онова време хората били други: не хленчеха и не показваха бедността си, защото не беше достойно...”.

Не било хубаво, че имотите на църкви и манастири у нас са дадени на частници, защото било редно монаси да ги стопанисват. Разбирането му е, че „манастирите са духовни центрове, а не стопанства”. Лошо било също, че напоследък и свещеници не достигат, което наложило Светият Синод да потвърди една стара своя наредба, съгласно която ”попове ще стават хора и без специално духовно образование”. „Да стане свещеник може всеки: важното е да има слух, т.е. да може да пее, както и да има представа за богословие и за службите в църквата, за да бъде представен пред Епархийския съвет за ръкоположение”, личи от споделеното размишление на митрополита. Той бе категоричен и по темата за църковното обучението: вероучение да има за християнчетата през целия курс на обучение до последния гимназиален клас, когато да се въведат часове по религия.

И по още един въпрос бе за „24 часа” откровен дългогодишният епископ: „никога не съм искал да ставам член на Съюза на българските писатели, но ме избрали...". Там той бил приет през 2004 г. „От малък живея със съзнанието, че трябва да поема пътя на монаха, да живея с църквата и с духовността”, декларира неуспелият да навърши „стоте” митрополит, за когото бе тъжно още, че един и същи хора посещават църковните служби в Силистра, а сред тях не са толкова много младите хора. Въпреки това мечтата му бе „да светне гражданинът на Силистра”, което щяло да означава, че има самочувствие и настроение.

Партньорство от преди 15 години в полза на благотворителността: 13 наддавания в благотворителни търгове за старческите домове в Силистра

Йордан ГЕОРГИЕВ

 

Над 100 бяха участниците в съвместната благотворителна коледна вечер, проведена от силистренските клубове „Ротари” и „Лайънс”, със съдействието на община Силистра и кмета Иво Андонов, паст-президент при ротарианците. Вечерта бе подпомогната и от председателя на Общински съвет - Силистра Александър Сабанов. Депутатът Антон Кутев единствен от колегите си направи жест към благотворителната вечер. Тя бе подпомогната от заведението „Нотевволе”, от СД „Фаворит” - Айдемир, от фирма „Оливия” и от цветарски магазин „Цветелина”.

Поне 30 приятели на организаторите от близки и далечни градове, а и от съседна Румъния, не успяха да пристигнат в крайдунавския град заради усложнената зимна пътна обстановка в края на миналата седмица. 8 001 лева е сумата, събрана по време на вечерта, но в нея влизат и неразплатените средства за участниците в забавната програма. Специален гост от София бе бардът Ивайло Диманов. Сигнален брой на второто издание на стихосбирката му „Добър вечер, г-жо Тъга” бе сред най-високо „оценените” по време на търга, проведен по идея на автора, положил автограф в творбата си.

Солистката на хор „Седянка” Красимира Николова изпълни класически произведения в съпровод на Ингеборг Нейова. Коледари от Ансамбъл „Добруджанче” поздравиха гостите, а три танца от своя репертоар представиха Илия Добрев – Адриана Ангелова, двукратни шампиони на Южна Европа във възрастовата си група, спортисти №1 на Силистра за 2009 г.

Двата старчески дома – в Силистра и в село Айдемир, са адресатите на благотворителното мероприятие, както личи от предварителната покана. По 50 лева за куверт плати всеки от участниците в него, като повече от половината директно отиват в благотворителния фонд. Останалите средства са привлечени от продажба на билети за томбола, както и от 6-те търга.

13 бизнесмени, лекари, инженери и икономисти се включиха в надпреварата за „Агнешка кожа, аранжирана с червено ротарианско вино”, за две сладкарско-сладоледени произведения на „изкуството” от Нотеволе”; за „съкровищница с произведения на фирма „Актуал” и за коледни шоколадови дръвчета, изработени по идея на Земеделската гимназия „Добруджа”.

Президентите на двата клуба - Велико Великов от името на ротарианците и Златко Нотев от „лъвовете” („Лайънс”), поздравиха участниците в благотворителната вечер, изразявайки задоволство от взаимните усилия. Предстои реализацията и на благотворителния жест в полза на обитателите на старческите домове.

Преди 15 години в "Дръстър прес"

Имам един „Сън”, който напоследък се повтаря многократно. Великден е. Настанало е „Пълнолуние безкрай”. И дори от „1 000 метра над морето” се вижда колко достолепен е „Иванко” и как е могъщ „Калин Орелът”.  И редом с тях загадъчната си усмивка е разперила „Хубавата Елена”- „Капан за самотен мъж”. И чувам някой да казва закачливо: „Не се увличай, Христофор” по „Генерали в поли”. По-добре влез в ролята на „Херкулес и (изрови) Авгиевите обори”. Или се превъплъти в „Учителят по танци”. Може пък да срещнеш там някъде някоя „Кармен”, за да ти каже предизвикателно, но мило „Секс, моля, ние сме италианци”. Или испанци? 

Все едно. Важен е отговорът, а не въпросът, който понякога прилича на ехото от свистенето на „Дамоклев меч”. Важен е и жестът, а не поклонът. Важна е и маската. Като във всяка „Карнавална история”, в която няма място за „Тайната вечеря на Апостола”. Защото е свята и неповторима. Като правото да си актьор на сцената, но истински в живота. Да влизаш в ролята на гражданин и ловко да се превъплъщаваш в амплоато на общественика, на когото не му е чужда човешката болка. Която не отминава, ако не е споделена с други хора. Както и споменът. И той би избледнял, ако не го възкресяваме, за да стигне до теб, до мен, до нас... 

До всички. Госпожи и господа общинари, общински съветници, актьори, журналисти и граждани! Добре дошли на възпоменателната вечер „Спомен за Еди”! За Едмонд Грозданов. За момчето от жълтите павета на столицата, чиито най-мъжки години преминаха в Силистра. За да има удоволствието години наред да се събужда от Слънцето, надвесило коси над Дунава. И честта да ни радва с таланта си. На талантлив актьор и на режисьор-новатор. На изобретателен мим, на всеотдаен журналист, на неуморен общественик и на отговорен общински съветник. 20 години от живота на Едмонд Грозданов бяха в Силистра. 

За да остане невидима следа от заразяващия му творчески заряд и от човечността, споделена сред всички тук присъстващи днес на възпоменателната вечер. Мултимедийната презентация, подготвена с материали от архива на Драматичния театър и на Регионалната библиотека „Партений Павлович”, само в резюме представи намерението ни да разкажем за него, когото днес ще почетем, като представим и бюста му, изработен от скулптора Йордан Колев. 

187 години от рождението на Васил Левски: така се нуждаем от човек, на когото да повярваме, Апостоле!

18 юли 2024 г. Областният управител на област Силистра Илиян Великов и главният секретар на Областна администрация Силистра Ивелин Статев участваха в събитие за отбелязване на 187-ата година от рождението но Васил Левски. То бе организирано от община Силистра, представена от заместник-кмета Стилиян Стойчев, който произнесе слово, и от Димитър Трендафилов - председател на Общинския съвет. Събитието стана факт с партньорството на Общински комитет "Васил Левски", от чието име за Левски говори неговият заместник-председател инж. Веселин Андреев, както и Общински комитет "Христо Ботйов".

 

На караул бяха членове от един от клубовете на младите възрожденци - при ПМГ „Св. Климент Охридски“ с преподавател Иван Ненов, който е към Общобългарския комитет, носещ името на великия карловец. Песен в негова чест представи трио "ЕЛМИНА". Венци и цветя пред паметника на Левски поднесоха представители на институции, културни и образователни звена, Военно окръжие Силистра, както и граждани.

 

По подобен начин в деня на рождението на Левски бе отбелязана паметта му и бе почетено делото му в различни населени места в област Силистра. Преди всичко там, където освен улици неговото име носят училища - в Дулово, Главиница и Яребица; и читалища - в Българка, Прохлада, Боил и Царев дол. Паметници на Левски освен в Силистра, Дулово, Тутракан и Главиница, има и в Алфатарското село Васил Левски. В Силистра и в село Ветрен са две знакови паметни плочи в чест на сподвижници на Апостола на свободата - съответно Гено Чолаков и Велико Скуртулов.

В своето слово инж. Веселин Андреев заяви: Уважаеми съграждани, навършват се 187 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Апостола, символ на свобода, честност, съвест, смелост, твърдост, вяра и жертвоготовност. Дръзнал да се опълчи на Империята, повярвал и успял да събуди роба, да вдъхне вярата, че свободата му не е химера; че недопустимото е възможно само ако делото е общо. Но как се убеждава народ, газен и унижаван пет века?

Невероятно е поне за мен как този мъж "с ръст среден, тънък и строен; с  очи сиви - почти сини, с мустаци червеникави, с коса руса и лице бяло", този обикновен човек - без диплома и академии, без пари и богатство изгражда многобройна мрежа от комитети, гръбнак на бъдещо всенародно въстание. Създава и своя стратегия не само за освобождението на Отечеството, но и за неговото устройство и управление, като "Чиста и свята република", в която всичко се решава с висшегласие и всички са равин пред закона.

Как думите му "прости и кратки, изпълнени с упование и надежди сладки" покълват "и семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата". И пак да цитираме Вазов: "Апостола е пратен от съдбата начело на рой проповедници и мъченици на свободата за разклати масите, за предизвика събитията, да създаде бъдещето".  Каква енергия, каква воля, търпение, всеотдайност и жертвоготовност! Твърда увереност, че саможертвата е пламък, който разпалва огъня на делото. И бесилото е +връх, откъдето виждаше духа към безсмъртието по прекия път". 

Затова двете дати, между които е заключен животът на Левски, всеки българин трябва да помни, защото те ни изправят през много въпроси: "Помним ли заветите му?", "Къде са нашите тефтерчета?", "Къде е чистата и свята Република?", "Смирени ли сме или сме примирени?", "Как да се освободим от апатията, безразличието и от чувството, че нищо не зависи от нас?". За хора като Левски, казват, че се раждат веднъж на сто години. Днес честваме 187-ата година от неговото рождение...Така се нуждаем от човек, на когото да повярваме, така се нуждаем от теб, Апостоле!".

Горещниците - забравените празници, станали актуални с голямата жега на 2024 г.

Горещниците са празници в чест на огъня и за предпазване от огън, които са почитани в три последователни дни на народния календар. Те се назовавт и с имената Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци. Обикновено Горещниците се случват на 15, 16 и 17 юли, така съгласувани от Източно-православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Антиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Според житието на Св. Марина при мъченията нейните рани били опалвани с огън.

Макар и по- рядко, има случай, когато Горещниците се празнуват малко по-късно - на 17, 18 и 19 юли. Така денят посветен на Св. Марина присъства и при двата варианта на Горещниците, като първи или трети. Празниците се честват в северната и западната част на българските земи, както и в Македонския регион. Заедно с това съществува и силно изявен култ към Св. Марина в Пловдивския и Странджанския регион, където в нейна чест са били сроени светилища, а по-късно тя става и патрон на православни храмове.

По всяка вероятност произходът на този култ е родствен на Великата Богиня Майка и насочва към времето от най-дълбока древност на Балканите. В Северна България всеки ден от Горещниците носи свое отделно име - Чурлига, Пърлига, Марина Огнена; а в Южна България – Люта, Чурута (Чюрука), Опалена Мария.

Горещниците се свързват с много строго спазвани забрани за полска и домашна работа. Така например – не се ходи на нива, не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопи и не се впряга кола; не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Вярва се, че нарушаването на тези забрани може да предизвика пожари, запалване на реколтата и дома и други зловредни последици. Значителна част от забраните са носачени пряко към огъня – на Горещници не бива да се пали огън и да се изнася огниво извън жилището. Според народната етимология на названията Чурлига, Чюрута се съди, че съответните дни се тачат за предпазване от киша.

Според народното поверие на третия ден от Горещниците (по-рядко на първия) от небето пада сам нов - Божи огън, затова на този ден се извършва обредното подновяване на огъня в огнището. Огнището се възприема като основен елемент в структурата на традиционното жилище с изключително практическо значение от една страна; а от друга – като свещено място, свързано със символите на огъня да очиства и предпазва като еквивалент на Небесния огън-Слънцето. Именно поради тези причини огнището се изгражда в средата на помещението или на източната му страна.

В традиционния светоглед на българите огнището е и мястото, където обитава семейния дух-покровител. Успоредно с тези схващания, обусловени от практическата съзидателна сила на огъня, се проявява и отношението към него като стихия с голяма разрушителна сила, пред която трябва да бъде изразено необходимо уважение. Традицията изисква веднъж през годината да се угаси във всички къщи остарелия огън и да се подмени едновременно с нов, млад, жив огън, наричан още Божи (напр. в Неврокопско) или див (напр. в Родопите), който се получава чрез специален обред от триенето на два дървета.

Според народното поверие нов, Божи огън пада сам от небето на третия ден от Горещниците – 17 юли. Затова подменянето на стария огън се прави точно по това време. Във Варненския край този обред се изпълнява по изключение в деня срещу Еньовден. Случва се нов огън да бъде запален и във времето извън календарния цикъл – в извънреден случай на епидемична болест. Тогава през огъня се прекарват всички хора и добитък, и се подменя стария огън в огнищата – предпазна и лечебна практика.

В региона на Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места се почита Св. Марина под названието висия, като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. Този елемент в народния култ светицата, както и празненството в нейна чест с типичните нощни къпания за здраве се разглеждат като свидетелство за връзка между Св. Марина и тракийската богиня Артемида/Бендида. На някои места по време на Горещниците (напр. в Софийско) се гадае за времето съответно през януари, фефруари и март. Среща се и вярването, че който се окъпе през Горещниците в топли лековити извори, него болест няма да го лови. Празниците на Горещниците се почитат най-много от онези занаятчийски общности, които работят с огън – ковачи, хлебари, калайджии.

Горещниците представляват едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън. С огъня се свързва и народният празник Огнена Мария – 22 юли. Той се чества в дена посветен на Мария Магдалина, от която Исус Христос изгонил седем бесове. Според Светото писание тя първа възвестила Христовото Възкресение и църквата я признала за света мироносица и равноапостолна. Народът смята Св. Мария Магдалина за сестра на Св. Пророк Илия и тачи нейния празник Огнена Мария за предпазване от огън и пожар. Спазват се строго редица забрани за домашна и полска работа и палене на огън. Израз на преклонение и почит пред огъня, те се осмислят като начин да се запазят реколтата, човекът и неговия дом от разрушителната сила на тази стихия.

В Панагюрище Огнена Мария се нарича и цялата седмица от 15 до 22 юли. Тази седмица е известна в Софийския регион като Мария Опърлия, в Южна България като Запалена или Опалена неделя, в Пиринския край – Громна неделя. Представата за опасността от огъня и традиционните обредни забрани в случая се отнасят за целия едноседмичен период, който обхваща същото време/юлски дни, тачени в други райони от Българската етническа територия като Горещници.

И з в о р и : Жития на светиите. С., 1991; Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - Избрани произведения. Т. 1, С., 1981; Гребенарова, Сл. Празници за предпазване от огън у българите. Българска етнография, кн. 3 / 4, 1990; Георгиева, Ив. Един старинен култ в Родопите, Странджа и междуречието на Струма и Места. - Родопски сборник. III, 1972; Василева, М. Календарни празници и обичаи. - Етнография на България. Т. 1, С., 1985; Николов, Ив. Огнището в семейната традиция на българите. - Втори Международен конгрес по Българистика. Доклади. Т. 10, С., 1987; Георгиева, Ив. Българска народна митология. С., 1983; Арнаудов, М. Празничен огън. - Очерци по Български фолклор. Т. 2, С., 1969

14 юли - Събор на Доростолските мъченици в Силистра

С участието на трима митрополити от Българската православна църква, с двама митрополити и един епископ от Гръцката православна църква, така също с архиепископ и двама епископи от Румънската православна църква ще премине тази година Съборът на Доростолските мъченици, съобщи пред журналисти Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Яков. Най-новият празник в БПЦ е насрочен за 14 юли в катедрален храм „Св.св. първоапостоли Петър и Павел“ в Силистра, като в 9 ч. ще започне Света Божествена литургия. Изданията на събора започнаха през 2016 г. след одобрение с решение на Светия Синод на БПЦ и по традиция се провежда в третата седмица след Петдесетница.

Празникът е вписан в църковния календар на Българската православна църква. Във връзка с него в сайта на Българска патриаршия четем: „Силистра е дала 21 християнски мъченици – в тяхна чест ще бъдат небесната молитва и молитвите за застъпничество в тържествената служба. В епархията на 13 от мъчениците се пазят мощите, заедно с мощи на много други светци от различни периоди и земи, като едни от тях са
на св. Дасий Доростолски, на когото румънецът Аурелиан Котобан наскоро посвети книга.

Измежду светите Доростолски мъченици, на които са посветена икона, дело на иконописец от Румъния, както и специална служба с канон, съставена от брат в Зографския манастир в Атон, са известни още имената на св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий, св. Калиник, св. Кирил и др. Силистренецът проф. дин Георги Атанасов е изследовател на 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I-IV в., проф. Георги Георгиев Атанасов. Мощите на св. Дасий, на когото е именуван и научният център на Филиал Силистра на Русенския университет, бяха донесени в България от папа Йоан Павел II преди 21 години и оттогава част от тях са за вечно поклонение в силистренския православен храм.

Доростолска епархия е основана върху кръвта и мъченическата смърт на древните светци-мъченици, пожертвали живота си за Христовата вяра през първите четири века сл. Христа, когато се е утвърждавало християнството в земите между Дунав и Стара планина. Доростолската християнска катедра е формирана около 390 г. и е сред първите древнопросияли епархии в българските земи“.

Нейният епархийски център е днешна Силистра, наследник на античния Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. През 1871 г. епархията е обединена с Червенската, днешната Русенска, а през 2001 година на Петия Църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия бе разделена отново, за да бъде възстановена с център Силистра. Понастоящем тя обединява над 50 храма в общини от Силистренска и Добричка области с архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.