Проф. Любомир Пенев коментира пред медиите предложението за именуването на музея в резервата „Сребърна“

В национален клуб на БТА в Силистра пресконференция даде проф. д-р Любомир Пенев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания в БАН. Той е добруджанец от Силистренския край – роден е в село Проф. Иширково, но по бащина линия е от стар род от крайдунавското село Попина. Основател и управител на издателската и технологична компания. Продуцент е на реставрация на стари къщи и храмове, партньор на етнографски проекти, спонсор на изяви на фолклорни групи. Със сестра си д-р Даниела Костадинова – в продължение на години директор на МБАЛ Силистра АД, са инициатори на стипендията „Дачка Савова“. Тя се дава на ученици от ПМГ „Климент Охридски“, на която са възпитаници на името на тяхната майка, която в миналото е партиен деец и държавен ръководител.

Повод за срещата с журналисти на биолога е направеното с негово участие предложени до Общински съвет и община Силистра за именуване на Природонаучния музей в Сребърна на името на неговия основател д-р Росен Илиев. По негови думи и допълнителна информация има предварителни намерения на първо време за именуване на зала в чест на орнитолога, сложил началото преди повече от половин век на музейното дело в световно известния резерват („Елдорадо на блатните птици“). Разбира се, подобна идея върви със съответен кът и с паметна плоча, посветена на заслужилия деец на уникалната екосистема, позната по целия свят.

„Историческа и емоционална е справедливостта чрез именуване на музея да отдадем дължимото на личност с многоспектърно дело, защото благодарение на него „Сребърна“ е много повече от резерват за птици“, заяви проф. Пенев. Той познава д-р Илиев от своето ранно юношество като негов кръжочник, го представи в най-пълна светлина като многостранно развита личност: учен, автор на идеи за архитектурни и строителни решения в инфраструктурата на резервата, като туристически гид, ловец и лодкар. И не последно място –  борец срещу бракониерите в езерото и човек с мнение по отношение на използването на тръстиката – някога суровина за едно от предприятията в „Камъшит“ АД.

С разказа му бе припомнено, че д-р Илиев не е от родом от Добруджа, а е от  от Видин, но и софиянец, но идва в Сребърна, за да участва в изглаждането на уникално място за научна дейност, за посрещане на гости и за разходки на туристи. В по-късни години е имал възможност да специализира и в САЩ. Началото е сложено с лаборатория в някогашното местно сребърско училище, включително за препариране. Постепенно развива идеята за създаване на музей, което се случва с подкрепата на тогаващата власт на окръжно ниво. За него процес в развитие разказва в първата си книга юристката Татяна Тихчева, която в онези години е секретар на Окръжен съвет – Силистра. Постепенно Сребърна става място за практика на студенти, докторанти, аспиранти. Заработва и посетителският музей, един от първите по рода си в България, а днес това е Природонаучният музей, осигуряващ със своите „френски прозорци“ поглед към езерото, за наблюдение в което е имало скрита камера още в „онези времена“, да не говорим за далекогледни тръби.

На сайта www.silistra.briag.bg от 22.02.2024 г. четем по повод предложението: "Повелителят на птиците, както наричаха д-р Росен Илиев, почина в края на август миналата година. Роденият във Видин през 1946 г. биолог отдаде над 30 години за развитието на Природонаучния музей в Сребърна и изучаването на птичето богатство на региона. Той е човекът, спасил резервата „Сребърна” и направил всичко за въвеждането му в списъка на световните природни паметници на ЮНЕСКО. Завършва Биологическия факултет на Софийския университет през 1972 г. Започва работа като биолог на резервата, а през 1985 г. защитава дисертация и придобива докторска степен. В началото на 90-те години изгражда край Нова Черна биологичната и експериментална база „Калимок” към БАН. В съавторство с колеги издава книгите „Пеликани, тръстики и хора” и „Сребърна – европейска мечта”.