Славно студентско Търновско време. Не е за вярване, че е било толкова отдавна. Снимка (и аз на нея някъде в средата) назаем от Юлияна Велчева - колежка и по група - Трета на Випуск 1984 - БФ, и по професия - дълги години кореспондентствахме за "24 часа" паралелно аз от Силистра, тя от Добрич, докато не решиха през 2012 г., че Добруджа не е интересна за "вестника на народа". Е, и аз като нея завърших със следваща група - от Випуск 1985, но такива бяха времената - някои постъпки в обществен план не се прощаваха и винаги имаше изкупителни жертви.
Важното е, че останаха хубавите спомени за хора, сред тях и преподаватели с аура -шеф Калоянов и неговият Кръжок по фолклор, бъдещият академик Радев, социолингвистът Байчев, езиковедът Ковачев, деканът Станьо Георгиев, ректорът Давидов и много други. Така също преживявания и участия в безброй събития (аз и в спортни - в студентския баскетболен отбор - рядко побеждавахме, но играехме за чест и слава). Бригадирските са друга "история" - някои днес яростно я отричат, макар да са съпреживявали с всички останали и незабравими мигове. Примерно на победи над себе си и битовата мизерия, на часове в захлас в игри и танци във "вечната Джулюница". Ако можеше да заговори вътрешнобригадирската кръчма "Зелен гущер...", ама по-добре да замълчи...
Близо половин век по-късно е без значение кой кого е предал или не го е подкрепил във важен момент; кой от кого е преписал на изпит, но е забравил да благодари (разбирай, да почерпи); както и други "неща от живота". Жалко, че не са актуални срещи на двата випуска, с които съм учил - изключвам тазгодишната на първия от тях, която бе импровизирана и разбирам от Фейсбук, че е преминала в символичен състав.
Да са ни честити професорите - Христо Бонджолов - той и ректор на нашата "Алма Матер" в няколко мандата, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, доцентите - сред тях Димка Димитрова в Търноввския и Илия Недин от Югозападния университет, както и други успели на научното поприще, включително да защитят ОНС "доктор" - все колеги от групата!
Да са ни живи и здрави всички, които станаха учители, журналисти, творци и пр. Вечна памет на тези, които не са между нас - купонджията и също колега впоследствие Атанас от Русе си отиде млад!, и по тази жестока житейска "причина" на поредния 8 декември не могат да споделят своите спомени!
Мил спомен и за колегите от "Изобразително изкуство", сред които по принуда бях една цяла учебна година, за да гледат мен "и други..." в ролята на "модели", а да рисуват това, което си представят, ако изобщо стигнат до завършек учебните им "творби". Контактът с творчески личности е винаги полезен за светогледа на един филолог, защото поглежда към света с други очи, благодарение на общуването с таланта на връстници в различна от обичайната му сфера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар