В Национален клуб на БТА –
Силистра авторът на книгата „Мостът Силистра – Кълъраш“ я представи пред
журналисти. Става дума за третото преработено издание на разработката на инж. Господин
Иванов, който работи по темата от много години, като за пръв път излиза издание
по нея през 2017 г., повторено в нов по-богат вариант през 2021 г. В настоящото
е поместена информация, запълваща празноти от предишните. Намерено е място за
нови обосновки по отношение на гранични въпроси, с което книгата придобива
по-завършен вид. Тя е предназначена за хора на властови позиции засега в
България, с надеждата за превод и на румънски език, за бъде в полза и на институциите
в северната ни съседка. Текстът обаче е интересен и за широката публика,
включително специалисти в няколко бранша – проектиране, строителство, търговия,
управление на финанси и стоки.
„Целта на книгата е да се
достигне до реално изграждане на моста, което ще стане трудно и е в зависимост
от двете държави – България и Румъния“, смята авторът. Той прави уговорката, че
всички предпоставки ги има, макар че за най-логичното място – там където се
пресичат при Дунав границите, има усложнения от различен характер. В материала са
разгледани вариантите в исторически и в настоящ план. Той смята, че не бива
властта ни да се страхува да има предвид темата за границата, тъй като нейното
обсъждане на „тайни преговори“ по негова информация е било актуално в определен
период от време 10-15 години преди да излязат от коловоза на историята Николае
Чаушеску и Тодор Живков. За съжаление, твърди той, за евентуалната корекция на
границата в резултат на това няма документи, поради което то остава неизвестно
като съдържание.
Според инж. Иванов
проблемът за моста е общ за двете страни и затова трябва да се търси взаимно
решение. Идеалният вариант е да бъде разработен комбиниран съвместен план за
развитие на ареала около Силистра и ареала около Кълъраш. Конкретно за
българския той предлага час по-скоро да е налице териториално-устройствен план,
който да развие проблематика, свързана с моста. При това в съчетание с идеята
за евентуален Индустриален парк, за довеждащи и отвеждащи пътища, за други
видове транспорт – въздушен и воден, каквито сме имали в миналото, както и за политики в съпътстващи направления.
Всичко това се развивало паралелно
с интересите в Кълъраш за изграждане от другата страна на база за износ на
втечнен газ, за превоз на стоки, производство на електроенергия и др.
Осъществяването на тези проекти щяло да доведе условно казано „размиване на
границата“ и тя ще изчезне дори в нашето съзнание на база на преодоляване на
историческите тежнения. В исторически план бе припомнено също, че още през 1886
г., когато Северна Добруджа е дадена на румънската държава в тогавашния ѝ вид,
е направено предложение за мост при Силистра – Кълъраш.
Време било да вече да се говори
за активно ползване на съществуваща в Румъния инфраструктура, която е близо до
Силистра – летищата в Букурещ, пристанището в Констанца и др. Инж. Иванов даде
за пример румънския подход за разработка на виждане за бъдещото развитие на
района между три големи града на р. Дунав: Галац – Браила – Тулча, което е
довело до използване на над 400 млн. евро от ЕС за моста при град Браила. Това
е последното по течението на Дунав мостово съоръжение. Той е висяща конструкция
между Браила и противоположния бряг на реката в окръг Тулча. С дължината си от близо
2 км той е един от най-дългите висящи мостове в Европа.
Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар