През м. октомври т.г. година участвах, макар и задочно, с доклад на тема РИБАРСТВОТО В СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ В КРАЙДУНАВСКА ДОБРУДЖА в научна конференция за 50-ата годишнина от откриването на Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" в Тутракан. Всички доклади на 4 от участниците от Силистра (бел.-в конференцията участва и д-р Наталия Минчева от РИМ Силистра), а именно: Йордан Георгиев - РИБАРСТВОТО В СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ В КРАЙДУНАВСКА ДОБРУДЖА, доц. дфн Тодорка Георгиева - РИБАРСТВОТО КАТО ПОМИНЪК И СЪДБА В КРАЙДУНАВСКИТЕ ГРАДОВЕ, д-р Йордан Касабов - РИБАТА – МИТ И ПЪТ В ЖИВОТА, и Валентин Петков - РИБОЛОВНИТЕ ТРАДИЦИИ В ГРАД ТУТРАКАН ДО СРЕДАТА НА XX ВЕК, са предложени в РЕЗЮМЕ в блог ВЕРСИНАЖ: https://jordansilistra.blogspot.com/2024/10/50.html. Те се представиха сред колеги от Тутракан, Варна, Ловеч, Шумен, Габрово и Враца.
Какви изводи можем да направим от прегледа на състоянието на рибарството в Силистренска област в годините след връщането на Южна Добруджа към България? Разгледани са броевете на вестник „Подем“, излизал в Силистра от края на 1940 година до есента на 1944 година. В 16 броя от всички 191 за периода темата е представена със статии с различно съдържание. Единият извод е, че само 0,6% от населението на новоосвободената Южна Добруджа се е прехранвало с риболов. Българската държава е проявявала сериозно отношение към него като традиционен поминък. Положителният пример от страна на управляващите на национално и местно ниво е създаването на условия добруджанци да риболуват, защото имат умения и икономически интерес да го практикуват.
Полагат се усилия да се увеличи делът на получаваната от рибарите стойност на уловената риба. Това е ставало чрез отдаване на концесия за риболов в блатата. С нея се цели повишаване на жизнения стандарт на хората. В условията на румънско господство те са били лишавани от възможности за прехрана чрез рибарството. То осигурява на населението храна от списъка с храни от първа необходимост, на която цената е наблюдавана и контролирана. Въпросът с рибарството е свързан и с инфраструктурата около река Дунав и край блатата около реката. Това се отнася и за нейното опазване като природна даденост.
Интересни са някои наблюдения. „Крайбрежието на р. Дунав в Южна Добруджа е място, където се навъртват големи количества риба, предимно от есетровия род“ (февруари 1941 г.). „През последните дни риболовът е богат, което даде възможност най-сетне гражданството да консумира по-евтина риба. Килограм дунавски шаран достигна цена от 12-15 лева. Богатият риболов ще позволи и приготвянето на големи количества сушена риба, каквато миналата година, поради слабия риболов, е била приготвена по-малко“ (юли 1941 г.).
За Никулден, тогава честван по стар стил - 19 декември, като празник, включително в чест и на рибарите, се говори във вестника едва на третата година от неговото излизане. За това научаваме от бр. 101 от 18 декември 1942 г.: „Празникът на силистренските моряци и рибари ще се проведе едновременно с тържеството на търговците, включващо молебен в църквата, общо събрание със слово и поздравления, и накрая в 12 ч. – в ресторант „Доростол“ – малка закуска“.
"Земеделието и предимно риболовът са главният поминък на населението. Езерото изобилства с риба, свързано с Айдемирското блато…Риболовната кооперация „Добруджа“ в селото от две години развива отлична дейност и тя разполага с 600 000 лева капитал, както и, че благодарение на нея риболовът в селото ще се модернизира“ (декември 1942 г.).
„Въпреки засиления надзор не се изнася (бел. авт.-рибата) на рибното тържище, а се укрива и се продава на потребителя на цена по-висока от нормираната“ (август 1943 г.).
От бр. 148 от 12 ноември 1943 г. чрез материала „Богат дунавски риболов – 92 кг моруна“ разбираме, че съдбата се е усмихнала на липованеца Аким Кирилов, който от гигантския си улов вади и 16 кг хайвер. Авторът възкликва: „Все таки, това е случайно щастие“.
За съжаление, в Силистра от години не сме разбрали как празнуват малкото рибари, останали като последни мохикани като повелители на река Дунав. Рядко се разбира и за успешен улов на големи екземляри, носещи едновременно слава и добър доход. Най-често - всъщност рядко, но тогава се дава гласност, за рибарите научаваме, когато имат проблем с румънските власти, тъй като са навлезли в "съседни" води.
За подобни, макари в друг контекст рибарски неволи тръби и един от първите броеве на в. Подем - февруари 1941 г., където се казва: "При румънското господство упражняващите риболовно занятие от различните етнически групи – българи, липованци, власи, турци, арменци и цигани, са били гонени от блатата. Те са получавали едва 35% от стойността на уловената стока в блатата и 60% от уловеното в реката. При българската власт делът е увеличен съответно на 80% и на 90%".
В предварителен план - честит празник на рибарите, а и на всички, на които св. Николай е покровител!
Няма коментари:
Публикуване на коментар