Всеики празнува както може и го разбира

В днешно време е изобилие от възможности за празнуване на всеки празник и най-вече на знакови, като Коледа и Нова година. Ако приемем, че първият е по-скоро семеен, тъй като вездесъщата Бъдни вечер в нощна срещу Рождество Христово е повод фамилията да се събере край трапезата в името на сакралното преживяване, то премятането на календара е повод за друг тип емоционално общуване. Макар че никак не едно исъщо дали си "сам вкъщи", с близки и роднини, с приятели от дружеския кръг или заобиколен от непознати на пхублично място - у нас или в чужбина. На практика всичко зависи от досегашния опит и на негова основа формираните спомени, от актуалната нагласата, от моментното желание и не на последно място - от финансовата пропускливост.

От Фейсбук обаче научаваме, че има семейства, които празнуват неизменно от десетилетия насам в прастара къща, запазена от поколенията и в тяхна ческт Това разбираме от пост на археолога Георги Атанасов във Фейсбук, при това за поредна година: "Честита Коледа! Поздрави с Витлеемската звезда в пащерата на Рождеството и... за кой ли път от 133-годишната къща на моите деди Гагови-Караорманлийски-Бимбелови в Алфатар, където трапезата бе подготвена за 17 православни близки и роднини! Светли празници!".

Отново в социалната мрежа фото сесия и текст към нея от друга силистренска фамилия - Петър и Кудинка Цветкови, изявена в сферата на образованието и спорта, виждаме, че дядо, син и внук са достатъчни да сформират достойна коледарска група, която да изпълни с тематични песни "Бялата къща" в Богорово. Тук Бойко Цвятков - представител на средното поколение в семейството, споделя с проникновение и поука: "Любимата ми коледарска песен е за Богдан юнак, който се похвалил, че има "ранена коня - гледана коня" и се обзалага със Слънцето, че ще го надбяга. Това е едно състезание с времето, което в различните варианти на песента юнакът или печели, или губи. В любимия ми вариант, казва на "ясното Слънце", че "когато го надмине" иска за награда "силата му". Тази песен пееше дядо ми Цветан и тогава ми се струваше дълга. Сега я пея с баща ми и сина ми, и ми се иска да не свършва! "... да отдам почит, на тези хора принадлежащи на един отминал свят. Свят, където "само мечтата е чертата на хоризонта", където момичета "засенчват" слънцето и юнаци се надпреварват с него... Добруджа на моето детство".