Представата за рибата – и х т и с, изисква необходимото и прилежащо оглашение в средите на любознателните и търсещи ползата за човека. Древното познание дава конкретни и ярки податки за много същностни и езотерични по рода си явления в идеята за „рибата“. В процеса на изследване и диране на посоките на цивилизованост и развитие има фрапиращи моменти, отнасящи се до мястото и нейното значение в плана на човешкото развитие и познание. В понятието „ихтис“ са внедрени твърде много митология, есхатология, палеонаука. Няма друг термин и схващане, който да е толкова задълбочено спряган в мисловните процеси от древния човек до модерния хомо сапиенс. Самата тема поражда твърде сериозни помисли и редукция на онова, което носи представата по отношение изобщо на „елемента вода“. Световният бульон е завихрен и сътворен в онази прецизна и точна работилница на твореца, дал всичко необходимо, за да се развива и създава живот. Така както е замислено всичко, на преден план е обектът „човек и неговия субект“ в идейния му финализиращ детайл – мисловния процес. „Как и защо са станали тези процеси?“ е тема за широка дискусия за хората с представа от този род познания, от което и ние се заинтригувахме в случая по темата за рибата!
Представата за това в нас бе породена още при написването на книгата „Богомилите вечни и живи – пратеници от древността“ 2016 г./Касабов 2016:542/, където бе посочена космогонията на богомилите, съдържаща се в писмен текст на „Тайна книга“ – кодекс на богомилите. Според написаното предвечният мир е обхващал последователно подредени една над друга части (сегменти): най-долу е огнената бездна, над нея е водната стихия, след това е земята, плаваща във водите и носена от две големи р и б и, които по повелята на невидимия Отец поддържат цялата земя. По-горе е твърдта – небесният свод, а над него следват едно над друго в порядък 7 небеса.
В древнотракийската митология има отредено място на богинята Бендида, олицетворявана също с Артемида, Кибела, Великата Богиня (Кибела), Селена (Луната), Хеката, Анаитис, Атаргатис – тя се явява в ипостаса Богиня на Живота и Водата, а р и б а т а е била неин символ. Тя започва своето феноменално представяне сред човечеството с редица значими и възприети вярвания. Митологично смисълът „риба“ е олицетворение на връхната космологична зона на развитието. Тя е владетел на водния простор и необятната бездна. В произведенията на мобилното древно изкуство често срещан сюжет върху жезлите е представянето на риба във вертикално положение. Изобразявана е във формата на фалос с идейния замисъл за трансформация и размножаване.
Демиургът във съзидателната функция на рибата е проявен в два аспекта – а к т и в е н, когато рибата носи от дъното на първичния океан сътворението на земята, а п а с и в е н, когато риби (кит – три кита; делфини и др.) се явяват носеща опора на земята. Тук вече е знайно, че при движението си носещите земята риби предизвикват и катаклизми, както и земетресения. И още в световния океан е поместена цялата вселена – там слънцето обкръжава земята върху слънчева ладия в подножието на риба. Тази риба-сал встъпва в качеството си на ездово животно на соларното божество! Това е широко разпространен мит от древните цивилизации до идването на месията. Съгласно библейската традиция рибата получава задължението да бъде месия, т.е. да изпълнява месианска мисия. В книгата „Талмуд“ месия се означава като „Dag“ – риба! В митологията сериозно е застъпен казусът за потопа. В този повсеместен отрязък от предания е известен митът за първочовека Ману (Адам). Той е взел под своя опека рибата, която го помолила да я порасти, обещавайки в бъдеще да стане негов спасител. Тази теза се свързва и е припокрита с идеята за Вишну и неговото въплъщение в индийската божествена йерархия.
В Китай рибата е олицетворение на богатство и изобилие. Същата е и трактовката в шумерската версия, когато бог Енки – Бог на водата, е взел мерки за опазване на рибата и нейното развитие. За целта били построени специални водни басейни, където рибата да се развъжда и разпространява поголовно с идеята, че тя ще се отплати за това богато и пребогато. Ето митологичната схема, където древните легенди раждат представата за бъдещото прехранване на човечеството чрез рибата и даровете на океана. Така митичното показва, че обръщайки се към морето, приветствайки богинята на луната, тя вторачва глава към морето и от устата ѝ изскачат различни риби, встъпващи днес в отплата на човека като средства за поддръжка на живота – Артемида-Селена (Луната), Вселенски рибен бульон, задължение на първичната риба да дарява жизненост и плодородие.
На рибобоговете се приписва не само могъщество и мъдрост, но и лечебно целителни способности, особено спрямо малки деца и бебета, и тогава вече е налице Богинята майка. Много разпространен култ в това отношение спрямо рибата е забелязван в Кавказието, където освен лекуването на разни болести, рибата премахва и безплодие при жените! Прието там е за съществуването на особена рибомайка, говореща на човешки език. Свързвана с умиращата и възкръстваща природа, с безкрая и с възраждането на всяко и всичко, уви, рибата е просто понятие за нас, но каква само даденост, колко много помисъл! В купа за орфически тайнства, открита в Румъния с известие от времето на ІІІ или ІV в. сл. Хр., още в първата от четиринайсетте фигури, изобразяващи мъките на Орфей, той е представен в ролята на рибар и това води до особени асоциации. Рибарят Орфей е представен с въдица, около която е навито влакно, във вдигнатата си ръка той носи мрежа, а в краката му лежи риба.
Припомняме си думите на Христос, към неговите апостоли-рибари: Петър, Яков, Йоан: „Ще ви направя ловци на хора“. Много стар модел на мистичния рибар е видим върху вавилонски печати – образът е известен като „Пазачът на рибите“, предизвикващ асоциации. Най-знаменателната съвременна отпратка е „Рибарският пръстен“ на ръката на папата, където е гравирана рисунка на чудотворния улов на риба, дал повод за думите на Христос.
Рибата е негов символ и в петък се яде риба. Образът на рибаря е подхождал по особен начин на ранната християнска общност, тъй като при обреда изтегляли новопокръстения от водата като риба. Учението на Христос регламентира „Ако някой се не роди във вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“. Представена е глинена лампа на новопокръстен християнин, облечен като риба. На нея той е облечен в мрежеста дреха – люспи на риба! Мрежата е символ верую. Исус сравнява Царството Небесно с мрежа, хвърлена в морето на живота. „Риболовците на хора“ – Апостолите, ловят рибата на последователите. Образът на Христос се застъпва с рибата.
В катакомбите се забелязва изображение на риба, носеща на гърба си кош с хляб и бутилка червено вино, това е образът на Христос в ранното християнство до IV в. Сл.Хр. Оттук и насищането с хляб и риба на хиляди хора – алегория за привличане в „мрежата на рибаря“ – символ на Възкресението и вечен живот. Тертулиан – активен поддръжник и пропагандист, както и пръв автор на християнска литература на латински ези, пише: „Ние сме малки риби, водени от нашия ихтис, ние се раждаме във вода и можем да бъдем спасени само като сме във водата“. Иранското съответствие на библейския Левиатан в известна степен се проявява в образа на гигантската първична риба „Кара“, охраняваща дървото „хаома“, изцеляващо всяка болест и даващо божествена напитка.
Тази плаваща в океана риба „Кара“ носи върху себе си бик като опора на света. Рибата тук е считана за чисто същество, благотворно влияещо върху човека. Съществуват поверия за разни видове риби, като предци на хората, и заедно с това и за произхода на рибата. Често пъти в традиционните предания са описвани много чудовищни риби, показател на ужасяващи създания поне в очите на очевидците. Тези чудовища можели да потопяват големи кораби. Впоследствие на времето се оказва, че това са огромни октоподи и сепии с над допустимо познат размер, ала това в Средновековието допринася за лепване на лош етикет върху цялостната представа за рибата.
Рибата е символ на плодородие, плодовитост, изобилие, сексуална сила, мъдрост, знание, вдъхновение. Всички тези характеристики са трактовка към иносказателното и неумолимо верую във върховната Природна Мощ и Сила. Гностиците считат, че рибата ще бъде преломният момент в научното извисяване на човека след ХХІ в. сл. Хр. Съответствието на гигантската първична риба „Кара“, която носи бика на гърба си, е и древно българска трактовка още от митраизма. Митра принася с дървен боздуган в човешка благотворителна жертва б и к а – идващ в съответствието на „рога на изобилието“, защото от неговата утроба излизат всички необходими за живота съставки, включително и житото, като храна и хляб, и още друго.
Рибната метафорика безапелационно ни отвежда към определението „Иисус Христос“, преследваща своето пояснение чрез гръцкия термин „ихтис – риба“, разшифровано като абревиатурна формула за „Иисус Христос“ – син Божи, спасител. От тук така и по същество „рибата“ е символ на вяра, чистота, Дева Мария, а също на кръщение и причастие, където се заменя с хляб и вино. В този мотив е залегнат и евангелският постулат за насищане с риба и хляб. Иисус Христос в ранната християнска литература навсякъде е назоваван „Риба“, а християните са „рибари“. Така е залегнат и въпросът с Петър и Андрей – рибари апостоли месиянски.
Старият шумерски бог – змията Нингизида, е най-ранният първообраз на господаря на водната бездна, откъдето възниква смъртният живот и към която той се връща/Камбъл 2007:28/. В епоса за бог Мардук – едно от названията на древното българско божество Мар, Мардукан, Мардуан, е казано, че в периода на беззаконие от морето се е появил Оанес. Бил е с тяло на риба и под рибята си глава имал друга – човешка, но краката му – човешки, били прикрепени за опашката. Прекарвал е дните си сред хората и им е предал писмеността, науките, изкуството, законите и на други умения. Признат е за баща на металургията – той е първият ковач. Всяка нощ след залеза на слънцето Оанес се прибирал в морето, за да се появи отново на другия ден. Обр. 5. Рибо-човек „Оанес”. Отиваме към основателя на Дунавска България – Аспарух, която е имала за герб огромна змия, завършваща с рибя опашка! Вер (със значението змей) Ени-Алем знаем от Именника на българските ханове като възшествена дата на Исперих – 22 декември 643 г., когато започва година Змей.
В санскритските доктрини съществува понятие „марга“, което е за духовен път, водещ към освобождаване на човешката душа от ограниченията на материята и към постигането на „висшата религиозна цел“ – безсмъртие-прераждане/Бонгард-Левин 1982:145/. Богинята майка е богиня на посвещението, показвайки на хората пътя към светлинния свят – свят на реалността. Коренът „мар“ – Мардуан, Мараня, е със значението на огън, горещина, слънце. Този корен в индийските вярвания е със значението на демона-змия Мара. При наслояването на две противоположни клотоиди (спирали-безкрай) те образуват знак „осмица в хоризонтален вариант“.
Това представя пътя на слънцето в годишния му цикъл. Или това е „пътят в безкрая на цикличността“, който отново води до водната океанска бездна. За да възстанови ведите след Потопа бог Вишну, също както Оанес всяка вечер се е завръщал да пренощува в океана. Научил е хората на земеделие и да строят каменни домове. Изобщо обраът на рибата е генериран тотално в понятието живот-човек, което е твърде сложна позиция за анализ и размисъл, като интерпретацията води до извода, че човек е произлязъл от водата – рибата! Върху цилиндричен печат от Месопотамия са изобразени богове-риби при дървото на живота от епохата на Асирия в периода 700 г. пр. Хр. Тези богове-риби носят ведра, пълни с медовината на безсмъртния живот.
В съвремието много модерни анализатори свързват тези артефакти с извънземен произход и с пришълци, допринесли със заслугата си към хората, обучавайки ги на всевъзможни полезни неща. Бахши Иман в „История на Джафер“ – Джагфар тарихы, пише как бог изхвърлил една огромна риба пред дома на стар рибар, молещ се за син, който да се грижи за него в старините му. Това е митът за рибата Бойгала при нашите братя – Волжките българи. От нейните леви хриле във вид на змия излязъл най-малкият му син Боян-Имен, който по-късно станал същински родоначалник на българите. Михаил Бащу в „Сказание на дъщерята на хана“ – епос на прабългарите от 882 г. сл. Хр., ни занимава с рибата като родоначалник на българите. Бащу в стих 370 записва: „И чудо! От ухото (хрилете) в миг една змия излезе...С вик превърна се в момченце тя – на алп Боян бе то с лика!“.
Боян-Имен слязъл при хората да им донесе тайно учение. Паралелът на появата на Месията – Боян-Имен, е наричан още Иджик – змей. В някои коледарски песни рибата се представя като еквивалент на змея, когото св. Георги побеждава, а този светия е типаж от образа на тракийския ни Херос – бог на лова, плодородието, живота и смъртта, бог всезнаещ и всечуващ (всебог). Забелязва се дори, че светецът връзва змея с повод и го поднася на царската дъщеря като дар, сиреч змеят е помагач в начинанията.
Отъждествяването на змея/змията с риба е стародавна българска практика още от Месопотамия. До началото и първата половина на ХХ в. сл. Хр. българският народ вярва, че змеят е покрит с рибешки люспи. Освен това думата колубер от латински е със значението на змия – малка змия. От тук и връзката на Колобър с почетната титла „Змей“ – авторитетна прослойка, ръководеща духовния живот на обществото. Възможно e с този предоставен текст да сме събудили интерес в древното митологично мислене и време, но поднесеното е с идеята да се знае и помни, че пътят на българите е осеян с множество представи и понятия в такава мисловност. Въпреки всичко, развитата тема е с интригуващ и ангажиращ идеен замисъл. Да се знае, че легендарното-митично, иносказателно и езотерично е присъщо качество за българите, а там е и истината за потеклото. Тази тема търпи развитие и изисква събиране на изворов и писмен ресурс, има защо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар