петък, 26 юли 2019 г.

Българско "Наздраве!" с вино на името на римски император


В обособения делови кът на експозиционната зала на втория етаж в Археологическия музей на Регионален исторически музей Силистра бе проведена третата сесия на най-новата инициатива в Силистра, наречена „Академичен четвъртък“. 


По покана на неговия директор д-р Николай Тодоров гостуваха представители на Институт по балканистика с Център по тракология в лицето на доц. д-р Златомира Герджикова, доц. д-р Гергана Георгиева – османист, и на д-р Калин Стоев, както и представител на издателска къща „Тендрил“, подаваща ръка на млади учени в подготовката на първите им книги.

„Потвърждава се нуждата от академичния ни четвъртък, в който представяме висока наука в достъпна форма, с надеждата все повече хора да уважават поканите ни за участие. Българската историография е длъжник на науката, много са и митовете за миналото ни – по-изгодно е да се живее с тях, вкл. и по въпроси от Възраждането, а има събития с важна роля, които остават в сянка“, заяви д-р Тодоров при представяне на гостите, а поводът за тяхното гостуване е годишнина на институцията, която представляват.

Любопитни подробности: Институтът по балканистика съществува от 1964 г. (негов пръв ръководите е акад. Николай Тодоров – председател на Седмото НС през 1990 г.), Институтът по тракология начело със създател си проф. Александър Фол е от 1972 г., а обединението им в общо звено е от 2010 г. след поредната реформа в Българска академия на науките.

През годините с провеждат исторически изследвания по темата в 6 балкански държави, а 5 са основните секции, обхващащ периода 14-21 в. Центърът по тракология е самостоятелен и в него работят 20 учени. Издавани са общо 3 списания, а налични са и няколко сайта. Работи се по различни международни проекти по Национален фонд „Научни изследвания“ и чрез други донори. Общо 27 са те за период от 1 до 3 г. 

По предварителна информация от сайта на „Силистренски бряг“ д-р представя темата „Пред назряващата буря: Дуросторум и Долна Мизия във времето на император Максимин Тракиеца“, с която на практика се осветлява новата му книга „Providentia Imperatoris. Биография на император Максимин Тракиеца“. Книгата е научна биография на римския император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173–238), останал в историята с името Максимин Тракиеца (Тракс) и управлявал само три години в периода 235-238 г. (убит е от собствените си войници). 

След смъртта му започват готските войни. серия военни сблъсъци между Римската империя (Западна и Източна) и готите (вестготи и остготи), разигравани в продължение на столетия на Пиренейския, Апенинския и Балканския полуострови. Последната от тях, наричана Втора Готска война, завършва със своеобразна пирова победа за Юстиниан.

Личността на Максимин е от научен интерес по редица причини – той е първият владетел с „варварски“ и „войнишки“ произход (той и типичен представител на граничното римско население), застанал начело на Рим“. С него започва епохата на т.нар. войнишки императори, преструктурирала коренно Римската империя, особено в нейния край.

В монографията се прилага преди всичко тексткритичния метод, при който изворите са съпоставени с наличната епиграфска, нумизматична и друга информация. Така се стига до изводи за ранната биография на Максимин — неговото месторождение (за родно място се определя планинската част на днешна Северозападна България, част от провинция Dacia ripensis) – следователно неформално е обявен за дако-мизиец. Проследяват се съществени моменти от ранната му кариера, както и начинът, по който е станал фаворит на войската и благодарение на това достига до трона на империята.

Две са причините за този император да няма достатъчно информация: първо той е отстранявал всеки, което знае за него нещо от времето преди стане император, и второ – написаното за него е от противниците му и техните наследници във вековете, защото не е от сенатската каста.Книгата на д-р Стоев отразява и т.нар . конфликт на епохата, тъй като Максимин е „извикан“ да заеме място на историческата сцена в резултат на сблъсъци в империята. 

Според някои източници, по време на своето управление никога не е посетил Рим, а е бил постоянно по бойните полета.
Расъл е като човек и се е оформял като личност при Северите – императорска династия, управлявала Рим от 193 до 235 година, след която идва време за изтласкване на старата сенатска аристокрация, за да бъдат сменени от владетели с изцяло военна кариера. Сред определенията за него – наричан е предвидлив император, направил опит дори да предотврати Готските войни (3-6 в.).

Биографичният жанр е труден, защото иска внимание към всички аспекти, стана ясно в проведената дискусия. В този смисъл издателят на книгата на д-р Стоев я смята за успешен методологичен модел как да се работи с историческите извори, за да се стигне до резултата – изграждане на плътен образ, а и да се опишат тенденции на времето. В случая за живота в граничните периферни провинции на империята през 3 в., където животът е различен от този в Рим – различна е културата, говори се вулганизиран латински език, живеят хора от различни етнически групи др.

… Император Максимин Тракс може да е родом от Нове, четем във винарски сайт от Средна северна България – достатъчно основание на негово име да бъде „кръстена“ серия от еликсир, подходяща за всяка гурме дегустация. И сигурно имат право, защото инициаторите също са прочели някъде, че тракиецът, управлявал Римската империя е пиел по амфора вино на ден.

четвъртък, 25 юли 2019 г.

Иванка Христова: Всеки може да стори чудо, стига да го желае достатъчно силно


В днешно време представянето на всяка творба – нова книга, изложба с картини, филм или съчинение от друг жанр, е празник както за автора, така и за хората, имащи нужда да споделят с него съвместно мигове на тържество на духа. В името на традицията и на спомена, а и на самообещанието, че творението няма да е последно в биографията на създателя. 
Преди 6 години след 4 книги с интервюта и очерци с герои – най-често известни личности от цялата страна, сред които и интелектуалци от най-високо национално ниво, силистренката Иванка Христова надникна „В дебрите на вселената живот”, както всъщност се казват „краткописите”, намерили място в свидната й първа по рода си творба, издадена в София.   В оня момент излизането на книжката от печат беше повод да си задам въпроси, с които задочно да надникна зад възможните причини Христова да потърси пристан в думите, за да изрази своето разбиране за живота с малко на брой словеса, но изразяващи много често дълбоки разсъждения.
Дали това художествено произведение е закъснял ефект от запечатано на снимка докосване до ръката на един велик гуру, поощрил Христова да продължи да твори по нов начин?  Възможно ли е ли онези френски войничета, случайно срещнати някъде в странство в годините на първата й младост, да са й нашепвали виртуално неща, които след време да прераснат в размисли, подгрявали съзнанието цял живот?
Сигурно свой принос имат недоизживеният учителски порив и останалото без продължение битие на библиотекар? Кой повлия на Ваня да намери пътя до краткописите: може би хора като Варта Ценкова и нейните събеседници в едно останало във времето предаване по радио „Менес“?  Няма да е изненада, ако краткописите са емоционален компенсаторен резултат от многобройните житейски и здравословни проблеми, преживени с много мъки, но и съз завидна устойчивост – пристигали като неканени и неочаквани гости – един по един през годините, за да оставят следи, замитането на които понякога става, благодарение единствено на творчеството.   
В предговора на първата книжка доц. д-р Румяна Лебедова нарича краткописите „Споделени азбучни истини”. „Кръговрат” е поетичното описание, с което авторката е избрала да се представи на гърба на корицата: „Небесна синева, детски смях, майчина ласка, топлина, зелена клонка, мечта, копнеж, любов, сълза, илюзия, грях, самота, писък на жена, живот, шепа пръст”.Същият този словесен кръговрат го имаме и като начало на новата книга. Какво повече за живота, за неговите дебри и за страстите в дълбините му? Останалото са бисерни „Откровения”, истинска „Вяра”, чиста „Любов” и прозрачен като паяжина „Живот”. 
...И „Чудо”: „всеки може да стори чудо, стига да го желае достатъчно силно”. Членът на СБП – дружество Силистра явно е пожелала силно да се втурне в лабиринта на краткописното творчество, за да извади на показ онази съкровена мисъл, която всеки таи в себе си, но малцина успяват да представят пред света в една или друга форма – словесна или в картини, в звук или в триизмерно изображение.  
За да чуят присъда, да доловят укор, да усетят несъгласие, да почувстват скептицизъм, да се срещнат с неразбиране, да пресрещнат в упор ехото на нечий стон... Или просто да помълчат след омаята на думите, изречени от лоното на душата, за да се върнат като полъх „в дебрите на вселената живот”, който заслужава да бъде описан с още хиляди краткописи... 
И никак не е случайно тяхното продължение петилетка по-късно, след години на нови житейски изпитания, когато без време от този свят си отиват още нейни близки. Но пък със сигурност й се случват и хиляди хубави моменти – незабравимо приятелско общуване, вълнуващи срещи с интересни хора, изпълнени с възторзи пътувания – вкл. към себе си, искрящ досег с чудесата на природата. 
Чрез специален пост във Фейсбук за силистренката Мая Нова – известна повече по други континенти и по-малко в родината си джаз певица, отдавна гражданин на света, новата книга на Иванка Христова е „Откровена, истинска, мъдра и красива – тя носи светлина и вълнува душата! Прекрасен е изборът да опишеш живота си чрез миниатюри – тези простички откровени изречения с красиви думи, в които всеки един от нас може да види и намери себе си! Поздравления за поредната ти силна писателска творба и на добър път! Горещо препоръчвам книгата на читатели от всички поколения, които търсят красотата, смисъла и любовта в живота!“ 
В предговора на вторите краткописи поетът Христо Черняев пише „Без всякакво съмнение книгата с миниатюри на Иванка Христова е голям успех. В нея е закодиран съкровеният духовен свят на авторката, който въпреки сериозната обективност на кратките й творби притежава тихото очарование на невинна изповедност“. А на изповед като на изповед: с откровение, с божествена промисъл, с възторжествено чувство, с привкус на съпреживяна емоция, разбира се, и с елемент на приятелско потупване по рамото и пощипване по бузата- достатъчна награда за начеване на нов поход към подходящите думи, строяващи се да влязат в поредна книга.
Пред аудиторията авторката направи преглед на пътя, извървян до издаването на нейната книжка с джобен формат, но с богато съдържание, докосващо сетивата на читателя. Даниела Недялкова – ръководител на силистренския храм на книгата, домакин и сподвижник на днешното събитие, предложи на присъстващите своя проникновен поглед отвън навътре към текстовете. Цветана Игнатова – дългогодишен духовен приятел на Иванка Христова, представител на Общинска администрация Силистра като директор на дирекция „Хуманитарни дейности“, поздрави виновничката за необикновената юлска литературна среща.  
Представено бе специално поздравление от областния управител Ивелин Статев, от чието име бяха осигурени награди и за участниците в поздравителната програма: трио „Елмина“ с р-л Лилия Пейчева-Тодорова представители на Музикална школа „Великов“ – ръководителят й Велико Великов и гайдарката Дария Добрева, както и Ивета Димитрова – народна певица, ученичка в СУ „Н. Вапцаров“ и член на тамошния Клуб за млади възрожденци „Таньо войвода“.
Своите впечатления от книгата споделиха публично Лили Иванова – един от най-близките хора на Христова и може би винаги сред първите, докосващи се до нейните творби; юристите Ели Тодорова и Румяна Чанкова, аптекарката Светла Калинова, ръководителката на социален център Елена Вълчева, педагожката Веска Михайлова и др. Своите почитания поднесоха учители, лекари, творци от различни области, приятели и любители на литературата. В края на поредния горещ юлски ден силистренци си подариха зареждаща емоция, благодарение на краткописи. В един от тях се казва: „Да сеем любов в сърцата си, за да сме щастливи и обичани.  За малко сме на този свят – да се обичаме! Защото „Миналата са спомените ни, настоящето – вярата, а мечтите са нашето вечно бъдеще“.

И още от АРТ Силистра във Фейсбук: В дебрите на вселената живот II“ – книга за силата на човешкия дух, истините, философията и тайните за позитивен и смислен живот. Иванка ХРИСТОВА: „Човек, когато не се предава струва повече от съдбата”. Даниела НЕДЯЛКОВА: „За мен тези 77 страници са най-автобиографичните в нейното творчество”. Цветана ИГНАТОВА: „Думите са олтар на душата. Книгата е едно ювелирано издание, много специално като подход и чиста енергия. Да пазим таланта, този земен ангел”.

Иванка Христова пред Общинско кабелно радио Силистра„В Книгата са нещата от живота в няколко цикъла – „Детство“, „Вяра, надежда и любов“, „Съдба“ и „Хроники“. Книгата е писана през нощите. Един ред, една запетайка не е сложена през деня. Когато се случи нещастният случай с моята племенница (бел. Версинаж - Кристина, служител в ЕП в Брюксел), която почина, аз преживях сърдечна операция и мислех, че няма никога да пропиша, но точно една година след смъртта й - на рождения й ден, аз пишех като Паисий по цели нощи.

Тази болка, тази мъка и трагедия се трансформира в нещо красиво – в светлина, в добро. Мисля, че тази книга е много позитивна. Тя дава много надежда за хората, които са в моето положение. Тя ще им даде един стимул за живот, за надежда. Най-лесно е да бъдеш лош! По-трудно е да останеш човек и в най-екстремните ситуации на живота си. Мисля, че това съм го успяла. Не съм го искала, то е някъде закодирано в мене. Да си правя добринката на деня! 


Аз не обичам прожекторите и светлините, като една работна пчеличка съм, като една мравчица. Всеки ден нося този товар и много ще се радвам, ако поне пет или десет човека, прочели тази книга, да поискат да правят добро за деня. Всеки от нас носи тъмната и светлата страна, но на тъмната страна има много страхове, много демони и там са закодирани нещата, които ни тласкат на долу. Те водят пътя към смъртта! Докато другото е стремеж към красотата, към съвършенството, към любовта. Към надеждата, към вярата, към любовта!.

Автор и водещ: Йордан Георгиев




вторник, 23 юли 2019 г.

Добруджански тур на силистренските туристи до Тутракан

Сн. Елена Василева, Фейсбук
Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра проведе поредната си проява за това лято – след екскурзията до Констанца за 120 души от Североизточна България и съпътстващия я празник „Нашият Дунав“ в Силистра, после бе ред за участие в туристическото събитие на дружествата в Разград – поход в резервата „Воден“, а в средата на м. юли – едно дългоочаквано пътуване на близка дестинация – с. Шуменци – град Тутракан.

„Страхотно посрещане в село Шуменци ни устрои кметицата Калина Михайлова навръх Илинден, на който в местния храм „Св. Георги“ специалната служба на нас посвети и отец Михаил от Русенска епархия“, заяви председателят на дружеството Виолета Атанасова. Както е известно, дворът на храма е уникален, защото в него има аранжирани пана с изображения и информация от историята на България, както и кътове за отмора в народен стил.

По-късно туристите бяха на територията на Мемориал гробница 1916, която е до селото и е посветена на победата на Българската армия на Добруджанския фронт при превземането на Тутраканската крепост в Първата световна война. Всяка година в началото на м. септември тук се провежда възпоминание, в което участват близки на погребаните войници и офицери, вкл. и от съседна Румъния.

В град Тутракан силистренци имаха възможност да посетят единствения по рода си музея по поречието на р. Дунав, посветен на лодкостроенето и рибарството като поминък. Част от обиколката включи и ателието за изработка на лодка тутраканка – някога в града е имало 7 работилници, а днес е един единствен майсторът, спасяващ традицията.

Добруджанския тур завърши в хан „Дълбока“, където по естествен начин се съчетават природата и гурме дегустацията с вездесъщата патешка чорба по местна рецепта. За съжаление, община Тутракан и собственикът на обекта все още не е намерили проект или свои средства, за да финансират и почистят инфраструктурата, както и да бъдат възстановени изпочупените пейки, мостчета и други дървени съоръжения. Следващи прояви на ТД Силистра: 27 юли - поход д х. "Ален мак" с обяд; м. август - почистване на базата на с. Ветрен; 23 август - посрещане на ТИД в с. Ветрен; 6-9 септември - участие в проява на ТД Павликени и летуване край Балчик - Бялата лагуна“.

Поколенията напред трябва да имат нагласа за дребен и среден бизнес в името на трудова реализация и доходи


В Силистра с домакинството на Ротари клуб Силистра с президент Димитър Димитров бе проведен заключителен форум по международния проект „Иновативни професионални обучения по предприемачество – INNOVENTER” (България, Албания, Гърция, Кипър и Македония). Част от него бяха две от силистренските професионални гимназии – ПЗГ „Добруджа“ и ПГСУАУ „Атанас Буров“, както и представители на неправителствени организации. Обобщителните презентации за близо двегодишната работа бяха дело на доц. д-р Даниел Павлов и доц. Емил Коцев от Русенски университет „Ангел Кънчев“ (паст дистрикт гуверньор на Ротари България - дистрикт 2482), които преподават и във Филиал Силистра.

„Терминът социално предприемачество, ярък пример за който са и 89 ротариански клуба в България – два от тях в Крайдунавска Добруджа – в Силистра и в Тутракан, вече е познат и на подрастващите в града, благодарение на няколко обучения, направени с 59 от тях от общо 183-ма души от 16 училища в 5 града от Североизточна България – Русе, Силистра, Разград, Бяла и Лозница“, заяви г-н Коцев. Със силистренско съдействие в румънския град Остров е проведено и международно сътрудничество, където също е проверен принципът за работа в екип.

В проведените събития неведнъж е повдигана темата за индустриализации 3.0 (навлизане на роботите) и 4.0 (използване на изкуствен интелект), което ще бъде причина до 2050 г. в световен мащаб да бъдат „загубени“ над 1 милиард работни места. Оттам и необходимостта у поколенията напред да бъде формирана нагласа да бъдат част от дребен и среден бизнес, за да имат трудова реализация и доходи.

„Човек значи нещо“ е една от тезите, защитавани пред ученици, учители и бизнесмени, участници в дейностите по проекта с идеята до повече хора да стигне убеждението от необходимостта от обучение, за да бъде подготвен гръбнакът на обществото. Защото в условията на превъзходство на интереси от страна на мултинационалните корпорации все по-актуални стават въпроси, като „Кой има нужда от теб? Защо да споделям собственост? Как се прави баланс с настъпващата роботизация и навлизането на изкуствения интелект?“. На тях на този етап отговори нямат дори в университетите „Харвард“ и в „Кембридж“.

В изминалото време след старта на проекта бъдещите земеделци и управленци от двете силистренски училища са участвали в т.нар. тренинги и на екипен принцип са творили заедно проекти по свои идеи с помощта на своите ментори от РУ и на своите учители. Пред разнолика аудитория 9 от тях са представени в практически вид.

Част от проекта са били и няколко инициативи – в едната от тях – „Из опита на един предприемач“ е участвала и силистренката Красимира Георгиева от Център за социална рехабилитация и интеграция. Както каза г-н Коцев, „Тя, незрящата, е жив пример защо не трябва да вървим на война с изкуствения интелект, защото ползва компютърни програми, позволяващи й да си върши работата“.

По същия повод подобно доказателство са заявили русенец – бивш световен шампион по бойни изкуства – в момента със сериозни здравословни проблеми, но с изява в сферата на социалното предприемачество; както и негова съгражданка – „модна икона“, успяла да създаде надеждна работна среда.

„В момента представители на 12 учебни заведения от 6 държави правим международно проучване относно семейния бизнес и междупоколенческите отношения в него, защото предварителната информация е, че в рамките на един век от 100 семейни фирми оцеляват две, тъй като следващите поколения не желаят да се ангажират с дейностите на предците си – търсят се идеи как вм. 2 те да станат 8, примерно“, каза доц. Павлов.

През м. ноември т.г. в Силистра предстои областната проявата „иновационен лагер“, която ще е в два дни и ще включва своеобразни обучителни работилници с бизнес съдържание, съобщи на финала на срещата д-р инж. Диана Бебенова от СНЦ „Паралел“ Силистра. За участие в него са поканени и представители на Ротари клуб Силистра, в който прави впечатление наличие на младо ядро от специалисти в различни сфери.  Поне петима от тях са учили в чужбина, но са се върнали в родния град, за да продължат най-често бизнеса на родителите си, създаден в края на 80-те и през 90-те години на миналия век. Подобни форуми провежда от 10 години и ПГСУАУ „Атанас Буров“, стана ясно в проведената дискусия.

В подготовка е Меморандум за последващи действия, за да бъде подписан в началото на следващата учебна година с училища от Добруджа и Лудогорието. Така ще продължи съвместната дейност с най-големия университет в Северна България по темата за социалното предприемачество. Не е изключено и продължение на проекта „Иновативни професионални обучения по предприемачество – INNOVENTER”, чиито резултати са надминали планираните очаквания.





понеделник, 22 юли 2019 г.

Възпитаникът на СУ "Вапцаров" Силистра Марек Дяков: Българският фолклор се играе на българска музика с потури, а не с шалвари!

Възпитаникът на СУ "Вапцаров" Силистра Марек Дяков: Българският фолклор се играе на българска музика с потури, а не с шалвари!* 

www.megdana.bg,19 юли 2019



Композиторът, диригент и акордеонист Марек Дяков e израсъл в Силистра, възпитаник е на Средно училище "Никола Вапцаров". !Едва ли днес има човек, интересуващ се от фолклор, който не е чувал това име. То носи след себе си думи като различен, интересен, новатор и професионалист. Свързваме го с Националния дворец на децата и с изявите му като диригент на Ансамбъл „Гоце Делчев“, гр. София. Благодарим ти, че осъществихме това прекрасно интервю и затова, че оставяш усещането у нас, че вървим в правилна посока.
Не можем да не отбележим, че си изключително дейна личност, смяташ ли, че си в разцвета на силите си?
 – Благодаря за уважението и вниманието към мен, като автор в сферата на фолклора и че ме правите част от този прекрасен онлайн проект за българска култура. Инициативата Ви е повече от прекрасна и стойностна. Бих я нарекъл дори непреходна и достойна за почит и уважение.  А на въпроса Ви за моята активност, действеност и разцвет Ви споделям, че всеки човек изразява себе в определена сфера, а ние с Музиката се харесахме и заобичахме преди почти четири десетилетия и взаимната ни партньорска игра с нейно Величество г-жа Музика до днес е винаги изпълнена с вяра, вълнения, вдъхновение и честност. В това наше сътрудничество, хипотетично уязвимата страна съм аз, но мисля, че не съм извършвал предателство към нейно Величество г-жа Музика. Чувствам се по-зрял, уверен и целеустремен да реализирам още мои творчески идеи, които са възниквали в съзнанието ми като композитор и диригент. Мисля, че Всевишният знае най-точно пътя на всеки от нас и какви предизвикателства да ни изпраща в земното ни съществуване. Вярвам, в силите си и преценявам задачите, с които се заемам. 
Реализираш един не лек проект – вплитането на църковната музика с фолклора. Колко трудна е тази задача? 
–  Да, действително това са сфери, в които трябва да се работи с много познание и обич. Мисля, че креативността на човешкия ум дава тласъка на идеите, а познанието, професионализмът, вдъхновението и вярата реализират творчеството. Вероятно благодарение на това, че в продължение на няколко години, посещавах празничните служби на църквата в българското с. Валя Пержей в Р. Молдова,  ми помогна да осъзная, че в каноните на православното пеене съвсем свободно и хармонично могат да живеят тембрите и звукоизвличането на откритото фолклорно пеене. Предимно такива певчески тембри създаваха тази празничност и състояние на смирение в миряните на тези служби. Почти сигурно е, че това е провокирало съзнанието ми да създам това произведение. Реших и да включа оркестър от традиционни български инструменти, с който да пресъздам диалога между свещеника и хора, като оркестърът е в ролята на отеца, който образно преминава през различните фолклорни области на България,  а в хоровите партии използвах оригиналния текст от църковно-славянското песнопение „Милост мира‘‘ и само създадох музиката. Смелостта, с която подходих към тази еклектика е осъзната и се радвам, че звуково тази моя идея заживя по истински и сърцат начин, изпълнена от прекрасни певици и музиканти.
Разкажи ни за работата ти в Молдова?
– Поводът да работя цели пет години в Молдова, разбира се, беше българската диаспора в южните части на страната. Визирам най-големите български села и градове там: гр. Тараклия, с. Валя-Пержей, с. Твърдица, с. Кортен и още много други български селища, които са български, със запазени българска култура, обичаи, традиции, най-общо казано фолклор, защото през годините, в които са ставали преселенията, а те датират още от 1816-17 година, не  сме имали професионално изкуство и образование в България, поради вековното турско робство. През същите тези години Европа е в разцвет, творят Хайдн, Моцарт и Бетовен, отминали са периодите на средновековната музикална култура, Ренесансът, Барокът. Поради тези предпоставки българските изселници в Бесарабия са взели в съзнанието си вярата, обичаите, традициите, музиката, танците, всичко това, което наричаме фолклор. За същността и състоянието на тези български общности мога да говоря безкрайно много, но най-важното е, че трябва да сме сигурни, че там имаме качествена българска кръв. Работата ми като командирован преподавател от МОН беше по същество възрожденска. Освен преподавателска работа ние подкрепяхме творчески и методически българската художествено-творческа дейност там, създавахме нови колективи, които и до днес имат свой пълноценен и достоен сценичен живот. Такъв пример е хор „Родолюбец”, които основахме със семейството ми в с. Валя-Пержей в българския лицей „Христо Ботев”. С този вокален състав извоювахме множество първи и специални награди от много конкурси за хорова музика, фолклорни фестивали, църковни конкурси и, въобще, най-общо казано, имахме една истинска мисия зад границите на България, която съм убеден, че завърши успешно. Имам много приятели и професионални контакти там, които поддържам и с удоволствие подпомагам с каквото мога!
Наистина ли, когато си далеч от България, оценяваш повече това което имаме тук?
– Моят професионален и житейски път е свързан много тясно с България. Дори и когато съм бил зад граница в много държави, работата ми е била свързана с български каузи. Но съдейки именно по бесарабските българи, а също и диаспората ни в САЩ, мога уверено да кажа, че чувствителността на българина към националната ни култура и идентичност се изостря още повече, заради нейния дефицит. Като че ли по-сърцато и вдъхновено пристъпват, нашите сънародници зад граница,  към всяко събитие или повод, свързани с България. Но това е напълно обяснимо. Затова, те се нуждаят от специални грижи. 95% от тях са икономически емигранти. След като държавността ни не си е отваряла очите когато трябва, сега трябва да търси нови пътеки за приобщаването им, и дори завръщането на нашите сънародници. Това са много отговорни каузи! Дано са успешни! 
Получаваш „Кристална лира” на СБМТД за музиката към спектакъла „Шевицата”, какво беше за теб този проект?
– Заслугата не е само моя! През 2015 година Националният дворец на децата (НДД) чества своята 65 годишнина. Съвместно с диригента и композитора Любомир Денев- син реализирахме една наша идея с всички творчески формации на НДД и техните ръководители, а именно спектакъла „Шевицата”. Той обедини в себе си всички фолклорни, класически и модерни танцови колективи, както и вокалните ни състави в един общ сюжетен спектакъл „ШЕВИЦАТА” под съпровода на филхармония „Пионер”, един легендарен оркестър. Имаше огромен успех, голямо национално медийно представяне и забележителен публичен интерес към събитието и институцията, която е възпитала много поколения българи, дала е много за културното, емоционалното и духовното израстване на много подрастващи. Събитието беше оценено достойно и заедно с други постижения на филхармонията беше наградено с „Кристална лира” на СМТД в България през 2016 година. Леко отварям завесата за „Шевицата – 2” през 2020 година, за която в момента събираме сили и енергия. Надяваме се да направим отново нещо запомнящо се в името на нашите деца. 

Трудно ли е да изградиш един спектакъл само с участието на деца и до колко това е обезпечено?
– За деца се работи и лесно и трудно. Ключовите думи са ОБИЧ, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ и ОТГОВОРНОСТ. Те усещат всичко, а това го знаем всички родители. Нашата роля като педагози и творци в НДД е да задаваме най-висок критерий за ценност във всички дисциплини, да възпитаваме висок морал и ценности, чрез които децата ни ще бъдат по-добри и пълноценни в бъдещето.
Къде според теб свърша фолклорът и започва бизнесът?
– Където има бизнес няма фолклор, а има продукт на фолклорна основа, което вече не е фолклор. Разбира се, че всички занимаващи се с фолклор имат екзистенциални нужди, и това е естествено. Фолклорът е в бита на хората, в тяхното ежедневие, в начина им на живот, а търгуването с фолклорните ни ценности е отделен пазарен отрасъл, който някои хора владеят прекрасно, другите са консуматорите, а аз съм от третата страна, на създател, претворител, интерпретатор ….. и какво ли не, но съм там. 
Върви ли в правилната посока фолклорът днес?
– Това което занимава моите сетива според мен е в правилната посока. От време на време, без да искам слуховите ми сателити хващат сигнали на някакви интонации, които ги наричат фолклор, и много инвестирам в това да поясня на някого, ако има желание да научи нещо, но ми се е случвало и да ми кажат: „Абе както и да го наричаме мен ме кефи”. Разбира се, всеки определя ценностния модел на своето съществуване и не бива да ги има тоталитарните мерки, но въпреки всичко българският фолклор се играе на българска музика и интонации и с потури (бел. Версинаж - широки мъжки горни гащи от домашен плат с голямо дъно), а не с шалвари (бел. Версинаж -  широки, подобни на пижама панталони, носени както от мъже, така и от жени)! 
----
* Заглавието на ВЕРСИНАЖ, оригиналът на сайта е "За нейно Величество г-жа Музика – Марек Дяков"

петък, 19 юли 2019 г.

През август Йорданка Христова с български и латино шлагери в Силистра


Концерт „ЛЮБИМИ ЕВЪРГРИЙНИ“ с Йорданка Христова в Силистра

Един невероятен комплимент за силистренската публика, поднесена от оркестъра на Държавна опера – Бургас, посредством темперамента на българската естрадна Йорданка Христова и на диригента Левон Манукян е дългоочакваният концерт на
 27.08.2019 г.  /вторник/ в салона на Драматичен театър-Силистра от 19.00 часа.
Очаква ни гореща августовска вечер, провокирана от огнени музикални изпълнения на естрадната прима, която заразява почитателите си с непреходен стил и чар. Ще се насладим на любими български и латино шлагери на Йорданка Христова.
Колко му трябва на човек, за да се докосне до искрената емоция? 
Трябва му някой, който да му я подари.
Очакваме ви!
Билетите са в продажба.
За контакти и повече информация:
0878498549, 0885094542

четвъртък, 18 юли 2019 г.

В Силистра в памет на Васил Левски: „Каквото съм правил, в полза народу е“

Под надслов „Каквото съм правил, в полза народу е“ премина тазгодишното тържество, посветено на Апостола на свободата Васил Левски пред паметника му в Силистра, посветено на 182 години от неговото рождение. Една проява, която от няколко години на 18 юли организират в партньорство община Силистра – от нейно име т.г. слово изнесе Денка Михайлова – зам.-кмет, Общински комитет „Васил Левски“ – представен също с реч от Елка Савова – член на Комитета, Общински клуб „Христо Ботйов“.
В поднасянето на венци пред паметника на най-великия българин, за когото има легенди, че е пребивавал поне три пъти в Силистра на път за Букурещ, освен ръководители на общината участваха зам.-областният управител г-н Илиян Великов заедно с главния секретар на областна администрация Елена Томова; общински съветници, начело със своя председател д-р Мария Димитрова, представители на ПП ГЕРБ, ПП БСП, ПП ВМРО, ПП АБВ, МК Гражданско единство  и др.; Съюз на сержантите и офицерите от запаса, Военно окръжие Силистра, културни институти – РИМ, Регионална библиотека, ХГ и др.

 
На почетен караул пред паметника бяха деца от Клуб „Млади възрожденци – горди българчета“ към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с ръководител учителката Стоянка Димитрова, който е един от петте в областта по линия на Комитета „Левски“. В програмата участваха трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева и единадесетокласничката Ивета Димитрова, от Клуб „Млади възрожденци – Таньо войвода“, ръководен от Лиляна Николова от СУ „Н. Й. Вапцаров“.
В област Силистра най-скоро изграденият паметник на Васил Левски е в град Главиница, дело на скулптора Йордан Колев, в момента директор на ХГ Силистра. В най-младия град на Крайдунавска Добруджа има училище, което носи неговото име. Средно училище със същия „патрон“ има и в град Дулово, където също може да се похвалят, че Дяконът е уважен с монументи. Така, както в Силистра - от 2007 г. насам, а и в село Васил Левски. В Град Тутракан, където обичат да правят паметници на велики хора, сред които ген. Киселов и пълководеца Суворов - Левски също не е забравен.
От няколко години с голям фолклорен фестивал „На гости в село Българка - с български песни и танци“ НЧ „Васил Левски – 1941“ в селото отбелязва рождената дата на своя патрон Васил Левски. Културната обител е една от 4-те в област Силистра, носеща името на Апостола на Свободата.

Слово на Елка Савова, възпитала двама синове патриоти, лауреати на републикански олимпиади като ученици на ПМГ "Св. Климент Охридски" Силистра, в момента студенти с фамилия Савови - Иван - бъдещ юрист, и Димо - бъдещ капитан кораб: 

„За пореден път  сме заедно в този ден – 18 юли, рождението на  Апостола на свободата Васил Левски, човека, чието име отдавна е признато и присъства в пантеона на великите и славни личности от времето на националноосвободителните ни борби.

В нашата нова история няма друга такава личност, която да е останала недокосната от бурите на политическия и обществения живот, която така да респектира и вълнува нацията. Във всяко българско сърце е жива паметта за него –  карловеца,  Дякона, неуловимия Апостол. Всяко дете започва да учи българската история с неговото име – символ на безгранична обич към род и Родина!
Левски се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха, в свят, в който  желанието за  промяна беше много силно. Своята увереност и морална сила Левски черпеше от идеала за  независима, целокупна и силна България. Той вярваше  във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия за постигането на тази цел.
За своите велики съвременници, сепнати и удивени от неговия лъвски скок направо в бъдещето, Васил Иванов Кунчев е „син верен народу си, син, който е презрял всички световни наслаждения и се е посветил тялом и духом на свободата на своя народ”. Той е „честен, родолюбив и деятелен”; „с нечут характер”, „пъргав и смел с бистър и разсъдлив ум”, „всякога весел”.

Днес всяка отронена дума от паметта на миналото, която очертава образа му, е драгоценна за нас. Въпреки че го познаваме като най-близък и нужен ни, пак се питаме: какво е той? Израз на българщината и сърцевината, рожба на времето, или най-доброто, което носим. 

Той не беше философ, но мисловните му обобщения остават ненадминати. Не беше военачалник, но стратегията и тактиката му поразяват със своята непреходност. Не беше поет, но целият му живот е поезия, изтъкана от отмерените стъпки на повелята на времето. Живот „без сън, без покой”, в който няма разлика между думи и дела, зов и борба.

За малко повече от 35 години Васил Иванов Кунчев от Карлово бе чирак и дякон, два пъти участник в легиите в Белград, знаменосец в четата на Панайот Хитов, дописник на вестник „Свобода”, главен апостол и ръководител на привременното правителство в Ловеч. Учител, църковен певец, куриер и оратор, обичащ поезията и  почитащ науката, знаещ няколко езика.

Когато е шепнел огнените си думи на непосветените, Апостолът е знаел кого събужда. Когато е унищожавал химерите за оцеляването на роба, той е разбирал на какво подлага ограбената му душа. Страхът, коварството, завистта, предателството често са се вглеждали с изумление в светлите му очи. Мелодичният му глас, заместил херувимите с жестока песен на робската действителност, е казвал пълната  истина за риска, отговорността, без да прикрива опасностите и последиците, чужд на всякакви празни обещания.
Когато е заклевал пред евангелието и кръста, пред револвера и камата в името на свободата на Отечеството, той е искал дела – все реални и конкретни неща, тъй близки до леденото дихание на куршума и огнената примка на бесилото.  И всичко, което е правил, е „в полза народу“. Неговата саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Историята справедливо отреди за Левски своята награда,  безсмъртие в памет на бъдещите поколения. Днес и завинаги Левски ще бъде  идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин. Идеал, в който да възпитаваме децата си, идеал който е ориентир за мислите, но и мяра за делата ни.

Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат,  без усещането за справедливост. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си, да прозре, че обръщането на времето зависи от самия него. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила.  Като момчето от Карлово, което заряза расото, за да дари на народа си свобода. Като мъжа, дръзнал да предизвика цяла империя, който загуби себе си, но спечели своя облог с историята. Спечели „за цял народ“. Тогава нашата република ще бъде чиста и свята.

Поклон пред Апостола на българската свобода!“

Паралел 44: В биографията на Левски има страници и от Крайдунавска Добруджа. Като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г. той преминава Дунав и слиза на българския бряг край тутраканското село Пожарево. В „Силистренски алманах“ на Никола Маринополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов в Силистра, има бележка, че Левски пребивава 4 дни в Силистра и дори е нает за учител и църковен певец. Прехвърлен е в Румъния с лодка от село Ветрен, където паметна плоча напомня за това събитие.

сряда, 10 юли 2019 г.

Танцова проява превърна Силистра във фестивален град

24-и международен детски танцов фестивал в Силистра с участието на 13 състава от 5 страни - Русия (град Ржев .- побратим на Силистра, хореографски колектив "Юни" при ДШИ №2), Грузия (от уникалното селище Уреки, на 50 км от Батуми край Черно море с лечебен пясък с магнетични средства), Унгария (град Рацкеве край р. Дунав, като в областта живеят унгарци, хървати, сърби и германци), Словакия (град Снина, намиращ се в източната част на страната, автентични танци, гостували са в различни страни, вкл. Индия) и България (представители на Силистра - фолклорните състави при силистренските НЧ "Доростол", НЧ "Дръстър" и НЧ "Св. св. Кирил и Методий", както и ансамбъл "Добруджа" при община Силистра; балетите "Б2" и "Лиденс"; съставът за хип хоп "Ел форс", КСТ "Елеганс" и др.). Фестивалът е под патронажа на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов.
На 25-ата година от своето създаване фестивалът с послание "Утрешният мир започва с днешното приятелство" е вече част от международната организация за фестивали ЦИОФФ. Създатели: Агрипина Войнова - преди четвърт век председател на неправителствена организация, обединяваща детски танцови състави; Снежана Бояджиева - началник на отдел "Култура" при община Силистра с тогавашен кмет инж. Стоян Плугаров; Виолета Балева (след 1995 г. началник на отдела за култура) и Йордан Филипов (хореограф, ръководител на ДФА "Добруджанче") - Център за художествена самодейност.
Президентът д-р Жельо Желев е пръв патрон на фестивала, участвал в откриването на едно от първите му издания, предавано пряко по Ефир 2 на БНТ. Настоящият член на СЕМ Иво Атанасов - в миналото председател на Парламентарна комисия по култура в НС, също е посещавал Силистра в първия ден на фестивала, за да даде авторитетно неговото начало.
Дългогодишният кмет на общината инж. Иво Андонов в продължение на повече от десетилетие е бил патрон на проявата, която е между първите по рода си в страната с изричното изискване да не е само с фолклорно, а да има и разнообразно танцово съдържание. Вкл. с участието на всички по-големи танцови формации от града домакин.
През годините за реализацията на фестивала заслуга имаха Мариана Павлова - началник на направление в общинската администрация, зам.-кметове в ресора - Филиз Хюсменова, Лейла Слатинска, Светлана Великова, Цветана Игнатова (в момента директор на дирекция "Хуманитарни дейности"), Нели Стоилова, а през последните години - Денка Михайлова.
Своя дан имат журналистите, за които в продължение на две и половина десетилетия това е един от любимите фестивали (основа на определението "Силистра - фестивален град"), както и водещите, сред които и моя милост. Пиарите на общината - също, за да трансформират до обществото предварителна и събитийна информация за изявите на състави от над 30 страни.
Вкл. от атрактивни страни като Нигерия, Тайван, Израел и др., но почти винаги - и заслужено - за състави от Грузия и съседни балкански държави, чийто фолклор и танцово майсторство са завидни образци със световни измерения.
В минали години фестивалът е бил в рейд със свои събратя от град Нови сад в област Войводина, Република Сърбия, както и с град Кълъраш в Република Румъния. Били са и издания, когато са гостували специално състави от градове, побратими на Силистра, както и от българската диаспора в Бесарабия в републиките Молдова и Украйна.
Създавана е и традиция гостуващите състави да изнасят концерти в близки до Силистра населени места и в крайградски квартали, както и в други общини. По организационни причини и финансови съображения това не се наложи като практика, но никога не е късно да бъде възстановена. Фестивалът има и своите уникални съпътстващи прояви - празник на басейна с избор на мис и мистър фестивал, ателие по танци в Дунавски парк Силистра, фестивален клуб, среща с ръководители на състави с ръководството на общината и др. 

Откритият плувен басейн на хотелски комплекс "Дръстър" стана сцена на традиционно съпътстващата проява "Мис и Мистър фестивал". Много усмивки, добро настроение, красиви послания, неповторими танци изпълниха импровизираната сцена на конкурса. Първо място и Мис фестивал спечели представителката на Грузия, а Мистър фестивал стана участник от Унгария. Техни подгласници са деца от "Б2 балет", Словакия, "Лиденс" и ансамбъл "Ритъм".

Музикалният педагог Велико Великов от Силистра свири на кавал, тамбура, гайда, бузуки, китара и....пиано


Назаем от www.megdana.bg. Скъпи мегданци, ето, че дойде време да Ви представим един верен на корена си учител и преди всичко човек - Велико Димитров Великов. Освен, че свири на кавал, тамбура, гайда, бузуки и китара, той е и педагог - създател на музикална школа „Великов" в град Силистра. Поздравяваме го и му се възхищаваме на амбицията, труда и резултатите! Как се създава оркестър в днешно време, какви са трудностите и спецификите в работата с деца...

Имаме честта да Ви представим Велико Димитров от Силистра, който е завършил музикалното училище в град Котел. Той е: кавалджия и тамбурист, но свири още на китара, бузуки и гайда. Създава Музикална школа „Великов“ в град Силистра, чийто оркестър печели награда след награда. Един от неговите гайдари печели и национална стипендия! Обожава децата и музиката.
- Как реши да създадеш свой собствен оркестър?
- След като закриха музикалната паралелка в Силистра (бел. ред. - в СУ „Н. Вапцаров“), реших, че това е моята възможност да направя нещо – започнах да обикалям по училищата и да разказвам за фолклора, и за народните инструменти. Много исках да работя с деца и така постепенно взеха, че се събраха. От три четири, станаха пет, шест и сега са двадесет и пет, като 80% от тях са гайдари. Това се случи преди 3 години.
- Ти си кавалджия, втората ти специалност е тамбура, защо реши да създадеш гайдарски състав?
– В Добруджа най-популярният музикален инструмент е гайдата. Тук просто без гайда няма сватба, няма събор. Всъщност, много преподаватели кавалджии имат добри деца гайдарджии. Разбира се, не може да се каже, че инструментите са еднакви, напротив  те са много различни и като звукоизвличане и като орнаментика.
-         Защо реши да останеш в Силистра, а не в някой по–голям град?
– Учил съм в Шумен, като междувременно свирех в ансамбъла, където по-късно станах и диригент в оркестъра. Предлагаха ми да преподавам в Шуменския университет, но просто моят край повече ме влече и отказах. Реших, че човек не трябва да си бяга от корена и отидох в Добрич. Там свирех с един от водещите оркестри доста години и продължавам да свиря още. В последствие се установих в Силистра и си останах тук, където създадох и оркестъра.
-         Може ли да ни разкажеш за тези, появили се напоследък, т.нар. „черни гайди“, това нова мода ли е или просто по-практично решение?– Гайдата е инструментът с най-голяма амортизация откъм меха, който трае от една до три години. Има един майстор – Николай  Андонов от село Приселци – Варненско, който измисли този плат от войнишки дрехи и направи т. нар. изкуствен мех. В момента 90% от гайдарите в България свирят с негови инструменти.  Неговите мехове  нямат никаква амортизация и не се изморяваш, когато свириш. Това е само един мех, всичко идва от гайдуницата.
- За децата по–лесно ли е свиренето с такъв тип гайда?
-         Да, по–лесно се свири с такъв мех, децата не се изморяват толкова. Има различни размери  за деца, като когато се взима гайда за дете, винаги се взима предвид височината му и според това се изработва самия мех (дължината му). Сега се сещам, как един дядо наскоро ни попита: „Откъде тези деца са намерили толкова черни овце?“.

- Разкажи ни за началото…, как събра тези деца? Поздравяваме те и се възхищаваме на това твое начинание!
-         – Всеки ми се чуди и ме пита откъде съм събрал децата. Още когато моите деца бяха малки, аз много се занимавах, освен с тях и с всички останали деца. Предразполагам ги! Ставаме приятели! Според мен, всичко е в отношението. Всяко дете от оркестъра си го имам като свое собствено.
-         – На каква възраст е най-малкият участник в оркестъра ти?– На 6 годинки. Наскоро дойде с баща си и като влезе, очите му светнаха. Сложих го при другите деца, дадох му гайдата и започна да надува. Колко му трябва на едно дете, за да е щастливо? Само два мига и то хвърчи от щастие! Няма магия или път, по който се върви…, просто усещане към хората!
-         - Какъв е репертоарът на Музикална школа „Великов“ в момента?– Ние свирим всичко – добруджанско, разбира се, най–много. Гледам да знаят по няколко хора от всяка област, защото не всички концерти са в нашия край.  Имам и детски оркестър с две певици, тамбуристка и кавалджия, гайда и акордеон, с тях също ходим по концерти…
- Новопостъпилите деца ти ли ги насочваш към гайда, тамбура или кавал или те сами избират музикалния инструмент?
–  Повечето деца идват с ясната цел, че ще свирят на гайда, кавал или на инструмента, който са си избрали…
- Как успяваш да задържиш интереса им към фолклора, към музиката, към инструмента?
– Най-вероятно с различни подходи. Например, скоро организирах семинар и бях извикал един известен гайдарджия. Той много ги нахъса. Децата му задаваха въпроси и бяха много щастливи. Ето това е един от начините! Друг начин е с изявите им по концерти из страната ни, аплодисментите, които получават , признанието от хората, на които поднасят това, което са научили…
- А как приемат децата неуспехите?
– Всеки различно – някои се стимулират, други плачат, особено по конкурсите, ако не спечелят награди. Музиката не е състезание,  но понякога този, който се е старал повече, той печели…Тогава ги питам „Ти колко време свириш на гайда?“. Опитвам се да обясня, че колкото повече се свири, толкова по–голям е шансът да се вземе награда. Трябва да се трудят, и ще получат това, което заслужават!
- Ако тези деца решат да се занимават професионално с музика, къде могат да продължат обучението си, след като музикалната паралелка в Силистра вече е закрита?
 – Могат да продължат в Музикалното училище в Котел или във Варна. Те могат да учат и други специалности, без да прекъсват обучението по определения инструмент…
 -          За финал искаме да те попитаме, според теб в правилна посока ли върви фолклорът днес?
-         Да! 200% съм убеден! Има приемственост от големите към малките и затова не трябва да спираме да работим, за да може нашите внуци да харесват това, на което са ни научили нашите родители, баби и дядовци. Моят дядо ми показваше  с уста бавните народни песни. Тогава нямаше от къде да се информираме, каквото пуснеха по радиото и телевизията – това учехме…Няма да спирам за миг да правя това, защото ми харесва, и нека да се множат талантите в цяла България!