сряда, 10 юли 2019 г.

Музикалният педагог Велико Великов от Силистра свири на кавал, тамбура, гайда, бузуки, китара и....пиано


Назаем от www.megdana.bg. Скъпи мегданци, ето, че дойде време да Ви представим един верен на корена си учител и преди всичко човек - Велико Димитров Великов. Освен, че свири на кавал, тамбура, гайда, бузуки и китара, той е и педагог - създател на музикална школа „Великов" в град Силистра. Поздравяваме го и му се възхищаваме на амбицията, труда и резултатите! Как се създава оркестър в днешно време, какви са трудностите и спецификите в работата с деца...

Имаме честта да Ви представим Велико Димитров от Силистра, който е завършил музикалното училище в град Котел. Той е: кавалджия и тамбурист, но свири още на китара, бузуки и гайда. Създава Музикална школа „Великов“ в град Силистра, чийто оркестър печели награда след награда. Един от неговите гайдари печели и национална стипендия! Обожава децата и музиката.
- Как реши да създадеш свой собствен оркестър?
- След като закриха музикалната паралелка в Силистра (бел. ред. - в СУ „Н. Вапцаров“), реших, че това е моята възможност да направя нещо – започнах да обикалям по училищата и да разказвам за фолклора, и за народните инструменти. Много исках да работя с деца и така постепенно взеха, че се събраха. От три четири, станаха пет, шест и сега са двадесет и пет, като 80% от тях са гайдари. Това се случи преди 3 години.
- Ти си кавалджия, втората ти специалност е тамбура, защо реши да създадеш гайдарски състав?
– В Добруджа най-популярният музикален инструмент е гайдата. Тук просто без гайда няма сватба, няма събор. Всъщност, много преподаватели кавалджии имат добри деца гайдарджии. Разбира се, не може да се каже, че инструментите са еднакви, напротив  те са много различни и като звукоизвличане и като орнаментика.
-         Защо реши да останеш в Силистра, а не в някой по–голям град?
– Учил съм в Шумен, като междувременно свирех в ансамбъла, където по-късно станах и диригент в оркестъра. Предлагаха ми да преподавам в Шуменския университет, но просто моят край повече ме влече и отказах. Реших, че човек не трябва да си бяга от корена и отидох в Добрич. Там свирех с един от водещите оркестри доста години и продължавам да свиря още. В последствие се установих в Силистра и си останах тук, където създадох и оркестъра.
-         Може ли да ни разкажеш за тези, появили се напоследък, т.нар. „черни гайди“, това нова мода ли е или просто по-практично решение?– Гайдата е инструментът с най-голяма амортизация откъм меха, който трае от една до три години. Има един майстор – Николай  Андонов от село Приселци – Варненско, който измисли този плат от войнишки дрехи и направи т. нар. изкуствен мех. В момента 90% от гайдарите в България свирят с негови инструменти.  Неговите мехове  нямат никаква амортизация и не се изморяваш, когато свириш. Това е само един мех, всичко идва от гайдуницата.
- За децата по–лесно ли е свиренето с такъв тип гайда?
-         Да, по–лесно се свири с такъв мех, децата не се изморяват толкова. Има различни размери  за деца, като когато се взима гайда за дете, винаги се взима предвид височината му и според това се изработва самия мех (дължината му). Сега се сещам, как един дядо наскоро ни попита: „Откъде тези деца са намерили толкова черни овце?“.

- Разкажи ни за началото…, как събра тези деца? Поздравяваме те и се възхищаваме на това твое начинание!
-         – Всеки ми се чуди и ме пита откъде съм събрал децата. Още когато моите деца бяха малки, аз много се занимавах, освен с тях и с всички останали деца. Предразполагам ги! Ставаме приятели! Според мен, всичко е в отношението. Всяко дете от оркестъра си го имам като свое собствено.
-         – На каква възраст е най-малкият участник в оркестъра ти?– На 6 годинки. Наскоро дойде с баща си и като влезе, очите му светнаха. Сложих го при другите деца, дадох му гайдата и започна да надува. Колко му трябва на едно дете, за да е щастливо? Само два мига и то хвърчи от щастие! Няма магия или път, по който се върви…, просто усещане към хората!
-         - Какъв е репертоарът на Музикална школа „Великов“ в момента?– Ние свирим всичко – добруджанско, разбира се, най–много. Гледам да знаят по няколко хора от всяка област, защото не всички концерти са в нашия край.  Имам и детски оркестър с две певици, тамбуристка и кавалджия, гайда и акордеон, с тях също ходим по концерти…
- Новопостъпилите деца ти ли ги насочваш към гайда, тамбура или кавал или те сами избират музикалния инструмент?
–  Повечето деца идват с ясната цел, че ще свирят на гайда, кавал или на инструмента, който са си избрали…
- Как успяваш да задържиш интереса им към фолклора, към музиката, към инструмента?
– Най-вероятно с различни подходи. Например, скоро организирах семинар и бях извикал един известен гайдарджия. Той много ги нахъса. Децата му задаваха въпроси и бяха много щастливи. Ето това е един от начините! Друг начин е с изявите им по концерти из страната ни, аплодисментите, които получават , признанието от хората, на които поднасят това, което са научили…
- А как приемат децата неуспехите?
– Всеки различно – някои се стимулират, други плачат, особено по конкурсите, ако не спечелят награди. Музиката не е състезание,  но понякога този, който се е старал повече, той печели…Тогава ги питам „Ти колко време свириш на гайда?“. Опитвам се да обясня, че колкото повече се свири, толкова по–голям е шансът да се вземе награда. Трябва да се трудят, и ще получат това, което заслужават!
- Ако тези деца решат да се занимават професионално с музика, къде могат да продължат обучението си, след като музикалната паралелка в Силистра вече е закрита?
 – Могат да продължат в Музикалното училище в Котел или във Варна. Те могат да учат и други специалности, без да прекъсват обучението по определения инструмент…
 -          За финал искаме да те попитаме, според теб в правилна посока ли върви фолклорът днес?
-         Да! 200% съм убеден! Има приемственост от големите към малките и затова не трябва да спираме да работим, за да може нашите внуци да харесват това, на което са ни научили нашите родители, баби и дядовци. Моят дядо ми показваше  с уста бавните народни песни. Тогава нямаше от къде да се информираме, каквото пуснеха по радиото и телевизията – това учехме…Няма да спирам за миг да правя това, защото ми харесва, и нека да се множат талантите в цяла България!

Няма коментари:

Публикуване на коментар