Майсторът по резбарство и други древни занаяти Виктория Денева,
живееща в град Алфатар, покани бесарабските българи Владимир Магла, Нина Топалова, Сергей Войняк и Александр Романеско, които по линия на Фонд „Български
дух“ проведоха поход в България по пътя на техните деди при
изселването им през 1829 г.
Целта на начинанието бе за 12 дни
ентусиастите да изминат 515 километра по пътищата на България и Молдова, като
маршрутът им преминава през Нова Загора, Стара Загора, паметника на връх Шипка,
Габрово, Велико Търново, Дряновския и Преображенския манастир, Бяла, Русе,
Тутракан и Силистра, а финалната дестинация е областта Тараклия в Молдова.
За
старт на инициативата бе избрано село Ботево или постарому Чомлеккьой, защото
оттам произхожда родът на Владимир Мъгла – един от участниците в проявата, а
също и прадедите на повечето жители на бесарабското село Троица от Леовски
район в Молдова.
Денева: „Посрещнах гостите да отпочинат
и пренощуват в нашия дом, още преди да започнат пътуването си. От Движение „Възраждане“ в Силистра
се погрижиха за гощавката им. Разведох ги да разгледат културните забележителности
на Силистра, нагостихме ги в ресторант на брега на Дунава, след което ги изпратих
по живо-по здраво към следващата им спирка, която беше в гр. Добрич. Това не е първият
път, в който ни гостуват бесарабски българи. Като цяло се стремим да поддържаме
добри отношения с тези наши родственици на чисто човешко ниво, за разлика от държавното“.
В профил във Фейсбук участниците споделят: „Видео, снимки и текстове бяха наблюдавани
и прочетени от нашите сънародници, бесарабски българи, живеещи в Молдова и
Украйна поколения наред, наши роднини и приятели, които сега са в Русия,
Германия или Англия. Много от тях никога не са били в България, особено представители
на по-старото поколение, и за тях нашата кампания беше възможност да видим
такава различна България и нейните жители на практика със собствените си очи. По целия
път се опознавахме – ние, бесарабските българи и българите, които живеят в България.
Има какво да си кажем и важното, че искаме да се чуваме. Така както стана в с. Ботево,
откъдето преди 190 години се изселиха са всичките до един жители, намирайки ново
огнище в Молдова и Украйна“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар