Translate

вторник, 29 март 2022 г.

Проект със силистренско участие е повод за нова учебна дисциплина във Великотърновсикя университет

 

СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра в партньорство с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава реализацията на проект

„Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”

финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. До момента е извършено теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Изследването е публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.orgПериод на реализа
ция на проекта:
 20.07.2021 г. – 19.01.2024 г.

Стартирано е анкетно проучване (количествено изследване) във всички 28 области в страната, което се извършва от студенти, целящо изследване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие. Определени са 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор, в които предстои да се извърши качествено изследване на принципа на фокус групите, на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента.

 За участие в изследването ще бъдат включени жители на малко, средно и голямо населено места и в област Силистра от различни възрастови групи и ученици от горен гимназиален курс. Изследването ще се проведе от експерти, представители на Великотърновски университет. Със събраните количествени и качествени данни ще се изготви анализ на проблема към настоящия момент от развитие на обществото ни, който ще послужи за изработването на два броя наръчници – за професионалисти и за политици. Анализите от изследванията ще послужат за изработване на предложения за законодателни промени, свързани с предотвратяване на насилието, основано на пола и равнопоставеността в България, синхронизирани с Европейското законодателство.

 През новата учебна 2022-2023 г. се предвижда въвеждане на нов цикъл лекции „Психология на българското семейство” в учебната програма по Етнопсихология към ВТУ – В. Търново, които ще се базират на резултатите от проведеното по проекта теоретично изследване. Очакванията на партньорите са убедени, че с въвеждането на тези лекции се дава възможност на студентите да придобият умения за редуциране на погрешни възприятия за семейството и ограничаване на стереотипите, базирани на половото неравенство и на насилието основано на пола.

Общ туристически продукт в областите от Северен централен район – мисия възможна и дано е осъществима

Наскоро областните управители на петте области в Северен централен район (Силистра, Русе, Велико Търново, Габрово, Разград) обсъдиха на работна среща в град Разград възможностите за общи действия и събития с туристическо съдържание. В него област Силистра бе представена от областния управител Катя Кръстева и от заместник-областния управител Минчо Йорданов. Диляна Вескова – ст. експерт в Областна администрация Силистра, представи отнасяща се за седемте общини от областта обощена туристическа информация.

Форумът е продължение на инициатива на д-р Деян Димитров – областен управител на област Разград, и е поредна стъпка по пътя към създаване на евентуален план с конкретика за използване на реално съществуващи природни дадености и обекти. При това на основата на разнообразни възможности, съобразени с условията за исторически, природен, приключенски, религиозен, културно-фестивален, круизен (възможности за акостиране на лайнери има в Русе и Силистра), ловен, винено-дегустационен, кулинарен и други форми на туризъм.

По време на срещата всяка от областите представи своята територия по темата (най-атрактивни туристически обекти, събития, видове туризъм и места за настаняване), включително чрез материали, най-често създавани по проекти от общините, от регионални и общински музеи, както и от неправителствени организации. От името на област Силистра всеки от областните управители получи комплект с брошури, рекламни издания и др., предоставени от фондовете на местни инициатори за тяхната изработка с цел да стигнат до повече потребители.

Според сравнителната информация, Крайдунавска Добруджа има няколко забележителни предимства: разположение на голяма река – 4 от общините в региона са с излаз на Дунава, осигуряващ връзка по вода с народи от над 10 държави; наличие на световно известен резерват (основа на Биосферен парк „Сребърна“); разположение на обекти за поклоннически туризъм на няколко вероизповедания; областен център с два многозвездни хотела, каквито в повечето от останалите в района области няма; природни дадености като екопътеки (3 от тях в община Кайнарджа) в м. Суха река (Сухоречието); археологически разкопки в Силистра – НААР „Дуросторум – Дръстър – Силистра“ и Тутракан – крепост „Трансмариска“. Те са предимно от римско „време“ и подобни на тях има край Свищов – крепост „Нове“, и в Разград – НАР „Абритус“ – един от най-големите римски градове в Североизтока на империята, в който са намерили смъртта си в битки двама римски императори – баща и син), разказващи за миналото в различни цивилизационни периоди от развитието на света в почти 20 века, и др. Старобългарският период е най-добре представен в руини и възстановки във Велико Търново - „Царевец“ и „Трапезица“ (бел. - в града е и експозицията с макети на емблематични сгради и монументи от цяла България), както и в средновековната крепост „Червен“ край Русе.

Отделно относителната близост до град Констанца, черноморската столица на Румъния, прави Силистра възможна, но малко използвана до този момент междинна или отправна точка в комбинирана дестинация за туризъм. Преди няколко години Туристическо дружество Силистра експериментира с покана до членове на дружества от страната и осъществи успешно подобен тур, за да стане ясно, че е възможно да се случват и други като него. Още повече, че на малко разстояние от Силистра са няколко големи манастира, вкл. и на световно почитания св. Андрей.

Като част от общия за петте области район безспорни туристически центрове са Русе, Велико Търново и Габрово, включително и заради възможността да привличат посетители откъм север (Румъния), предвид разположението си в съседство. Най-големият български крайдунавски град предлага освен интересни музеи и туристическа перла като Ивановските скални манастири. Те са един от 4-те в Североизточна България обекти на ЮНЕСКО, 3 от които са в СЦР – другите два са ПР „Сребърна“ и Тракийска гробница „Сборяново“, която тази година отбелязва 40 години от откриването й през 1982 г.

Както и Басарбовският манастир, чийто патрон св. Димитър Солунски е покровител на румънската столица Букурещ, което го прави мощен притегателен център за туристи от северната ни съседка (наоколо е също забележителната пещера „Орлова чука“). В района има и други духовни обители, особено около старата ни престолнина и в Габровския балкан, които са познати и посещавани от туристи – най-често в краткосрочни пътувания и предимно в транзитен план. И като стана дума за Балкана, в района на Габрово има над 400 места за нощувки, предимно в къщи за гости (65%). Те са основа за еко и селски туризъм, каквито условия има и в Еленския край, ползвани все по-активно в годините на пандемия от 2020 година насам.

За сравнение – в Русенско има 56 места за отсядане в хотели (1-3 звезди ), от които 44 са в областния град – колегите от Областната администрация на „града на свободния бизнес“ отбелязват, че в района липсват условия за бутиково-луксозно настаняване. Забележка от същия характер направиха и презентаторите от другите области, с изключение на Силистра.

За отбелязване е също, че освен с историческата си част и с религиозен обект като Ибрахим паша джамия, смятана за третата по големина на Балканите, в Разград могат да се похвалят с нетрадиционно средище, каквато е базата на Професионален футболен клуб „Лудогорец“. И съвсем не бе случайно, че организаторите на срещата на областните управители дадоха възможност да бъде споделен опитът на Клуба – десетократен шампион на България и участник в авторитетни европейски клубни шампионати, включително и в създаване на пакети за посещения на футболни мачове с европейски грандове плюс възможности за посещение на туристически обекти. Опит за работа на трансгранично ниво, не само в сферата на туризма, представи и Еврорегион „Данубиус“, основан преди 20 години от Областна администрация Русе и от Окръжен съвет Гюргево.

От поднесената информация по време на срещата, а и в проведената дискусия стана ясно, че сред акцентите в областите в Северен централен район са и редица етнографски обекти – комплекс „Рибарска махала“ в Тутракан в комбинация с уникалния музей на лодкостроенето и рибарския поминък; комплекс „Етъра“ в Габрово, обединяващ 50 обекта, работещи целогодишно; уникалното с архитектурата си село Арбанаси над Велико Търново, а в града - прословутата Самоводска чаршия, и др. В това отношение малък бисер са „Добруджанска къща“ Алфатар с опит в десетилетията назад за посрещане на туристи от цял свят, както и нейната по-скромна посестрима в село Гарван, Ситовско.

На територията на СЦР има и други забележителни природни дадености, като река Русенски Лом, използвана за отдих и екстремен спорт; Национален парк „Централен Балкан“, м. Демир Баба (част от пътя на легендарния Железен баща и аязмото край с. Руйно, Дуловско); блатото на белите лилии край р. Дунав в Главинишко; защитена местност „Калимок – Бръшлен“ и др. Отделен момент са възможностите за ловен туризъм в стопанства и целеви резервати в Силистренско и Разградско („Каракуз“ и „Воден – Ири Хисар“).

Не на последно място участниците в срещата обсъдиха и възможностите да привлекат в регионите си гости чрез събития от културния календар. В Силистренско това са празниците в Тутракан („Огнен Дунав“, „Джулай“ и Празник на кайсията), кулинарни формати като „Гозбите на Добруджа“ в Сребърна, Празник на динения маджун в Смилец, Празник на качамака в Нова Черна; Фестивал на турския фолклор в Дулово; Фолклорен празник „Алфатарски багри“, Празник на водните лилии в Малък Преславец и др. В Габровско – „Узана поляна фест“, Габровски карнавал, разнообразни мероприятия в „Етър“-а; в Разград – празници, посветени на тиквата и на киселото мляко; в Търново – международен танцов фестивал, светлинно шоу над „Царевец“; в Русе – Мартенски музикални дни и др.

В заключение – работната среща на представителите на държавната власт в областите от Северен централен район е едно осъществено намерение, което ще е добре да намери своето продължение. Независимо от трудностите, които ще съпътстват следващите крачки в замислената идея за общ път в печеливша зона, каквато е туризмът. Независимо от крайния резултат, при всички случаи създадените контакти, разменените информационни масиви, по-малките и по-големи крачки ще бъдат полезни за участващите в целия процес страни – властови институции, ресорни ведомства по места, целеви бизнес структури и техни партньори, в създаването и осъществяването на туристически продукти.

 

 

неделя, 27 март 2022 г.

Автори от Силистренско сред представители на други градове в сборник със статии за Добруджа

Етнологът д-р Йордан Касабов е сред авторите в излезлия миналата година от печат сборник „Събор на преселението”, съдържащ научни статии, спомени, снимки и краеведски разкази, представен на миналогодишното издание на Международен форум „Българско наследство” в град Балчик, с участие на автори от Украйна, Молдова, Румъния и България (сред тях освен Касабов и други от Силистра и Тутракан). Те са посветени на северодобруджанските българи и на техните наследници. 

За осмото издание през м. август 2022 г. той е поканен за пореден път заедно с краеведи и  университетски преподаватели от Силистра, Тутракан и Алфатар. Другото присъствие в сборника от Силистренския край е разказът „Питаш ме за Румъния? Ще ти разкажа за България” от неиздадената книга на Стоянка Костова Павлова „Бели сънища“, разкриваща трагичните белези на живота на фамилия преселени българи от село Черна от  Северна Добруджа в село Нова Черна в Южна Добруджа.

Сбърникът е издаден по повод проведения през август и септември м.г. Събор на преселението, организиран от Сдружение „Българско наследство” и от НЧ „Дора Габе-1940” в добричкото с. Дъбовик по проект на МИГ „Балчик - Генерал Тошево”. Според публикация във в. "Балчишки телеграф", "Сборникът е отражение на тежките съдби в миналото на българите от Северна и Южна Добруджа и посочва множество примери за силата на добруджанския дух, за съхранената българска идентичност, за опазения български език и вяра, за устойчивите празнични традиции, за многообразния фолклор".

В Сборника си дават "среща" народните певци Иван Георгиев и Галина Дурмушлийска; добрите приятели на Силистра: роденият в Добрич проф. Венцислав Димов и доайенът на българите в Букурещ Лука Велчов - възпитаник на силистренския педагог Пирин Бояджиев; изследователят Райна Кцарова, доц. д-р Галя Петрова-Киркова от АМПТИ „Проф. Асен Диамандиев” - Пловдив (разработка за песенния фолклор на преселците от Северна Добруджа); етнографът д-р Галин Георгиев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, и др.

събота, 26 март 2022 г.

Ротари клуб Силистра със залесителна акция в навечерието на Седмицата на гората

Малка екологична залесителна акция в навечерието на Седмицата на гората (1-7 април) проведе Ротари клуб Силистра, начело с Боян Боев - президент на клуба за периода 2020-2022 г. - на практика в рамките на две поредни ротариански години. Тя бе осъществена от три поколения силистренци и бе посветена на 20-ата година на клуба, който е пръв по рода си в област Силистра.

В района между блокове по ул. "Черно море", бившето СОУ "Юрий Гагарин" и хотел "Виена" 8 явора бяха положени в градинката в съботния ден в Силистра след големия празник Благовещение. С надеждата да останат непокътнати от злосторници (дано и намиращите се наоколо камери си свършат "работата") и да се "хванат", за да създават уют и хлад в летните горещини.
Мястото постепенно може да бъде облагородено и с пейки, защото покрай него минават много граждани - както живеещи, учещи или работещи в района, така и преминаващи към промишлената зона и близките магазини. Разибра се, и гости на града.
В акцията участваха освен президентът на клуба Боев, още Николай Костов и Павлин Иванов - негови предшественици на поста, един от основателите и дългогодишен секретар на клуба (2009-2016) Йордан Георгиев, настоящият секретар Митко Тодоров.

Заедно с тях бяха и децата Ема Костова и Максим Тодоров, които показаха завидно желание и добри умения, за да се справят с поставените им задачи в изкопаването, засаждането и поливането на всеки от осемте "явор"-а. Този род дърво е известен още като клен (в над 20 разновидности) и за него се знае, че от твърдата му дървесина в древността за правене на копия за ловците и за бойците.

Преди повече от десет години добруджанските ротарианци засадиха и дървета от вида "пауловния" в парка "1 800 години Силистра", преди да бъде обновен по проект на общината, и някои от тях още са част от флората на парка. В първите години от съществуването си клубът участва и в мащабна залесителна акция в град Кълъраш по покана на тамошния ротариански клуб - побратим на силистренския.

Ротари клуб Силистра е неправителствена организация, регистрирана по българското законодателство и членува в най-голямата хуманитарна организация "Ротари Интернешинъл" (в България са близо 90 клубовете с около 2 000 членове в момента - още един крайдунавско-добруджански има в Тутракан).
За двете десетилетия от своето съществуване клубът е реализирал десетки малки и по-големи проекти - общо за стотина хиляди лева - собствени, привлечени от дарения или събрани от проведени събития средства. Поредното събитие е предвидено за 16 април т. г. по повод юбилея на клуба и с цел реализация на поредна кауза.
Пред завършване е обновлението на спортната площадка на ПГС "Пеньо Пенев" заедно с екипа на училището, където в далечната 2002 г. е реализиран първият проект на клуба - подмяна на кошовете на баскетболното игрище, които, по ирония на съдбата, и сега имат нужда да бъдат заменени с нови. Замислено е възстановяване и на осветлението, за да бъде ползвана спортната придобивка и в тъмните части на денонощието.

петък, 18 март 2022 г.

Българският Наполеон е погребан край храм в Букурещ


В Букурещ срещу изградения като манастир хан „Манук“ – дело на арменеца Мирзоян от Русе, се намира църквата „Свети Антон“, около която още са запазени гробове на починали, макар че още през 1859 г. е било забранено да има гробища около църкви. Там е погребан габровец, който може да бъде наречен „българският Наполеон“.

Преди години Лука Велчов - доаейн на българите в Румъния, родом от областта Банат и възпитаник на българското училище в румънската столица, и хора като него издирват любопитна информация за един от погребаните край храма.
Става дума за необикновен човек, на лицевата страна на чиято надгробна плоча има само релефно изображение на дама, символ на родината, а над него ръкописно написано четем „Отечество“, при това оцветено в зелено. Всъщност важната информация е от двете страни на плочата, изписани на кирилица и на румънски език.
Според направеното проучване, всичко това е свързано с Иван Бакалоглу от Габрово, чийто син академик Емилиян Бакалоглу се предполага, че е издействал гробът да остане непокътнат около обителта. За баща му се говори, че заедно с други хора е събрал балкански корпус от 5 000 души (българи, албанци, сърби, хора от македонския край), настаняват ги заедно и ги обучават, за да участват в Кримската война. През 1856 г. на пасището в село Бранещ край Букурещ, където днес живеят също потомци на българи, на всеки от корпуса се дава по една икона и по три австрийски „пари“.
Този корпус води на страната на Русия сражения срещу представители на пет велики за онова време военни сили: Англия, Австрия, Турция, Германия и Франция. За деятелността си получава орден „Св. Станислав“ от руския император. Повод за Лука Велчов, наречен от българска медия преди няколко години „българският апостол в Букурещ“, който като човек с 40-годишна практика на учител, завършил „Славянски филологии“, има право да отсъди: „Ето защо той заслужава да бъде наречен българският Наполеон“.

сряда, 16 март 2022 г.

Добруджански стъпки от Калипетрово на старта на поредица от семинари за традиционен танцов фолклор „От Извора“

Без шега, на другия ден след 1 април, а именно на втория ден от месеца, започва  поредица от седем платени онлайн фолклорни танцови семинари, дело на Клуб за български народни танци „ОТ ИЗВОРА“. Той съществува повече от 15 години и от сайта www.bghora.com разбираме, че е ръководен от преподаватели, завършили Държавно хореографско училище – гр. София,  бивши и настоящи танцьори в Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и в Ансамбъла на Нешка Робева.

Семинарите са своеобразно продължение на подобни, проведени с участници от цял свят през 2017, 2020 и 2021 г. Семинарът е от 7 части, като през деня ще има обучително/семинарна част,  всяка с продължителност минимум 120 минути, включваща лекционна част – стил и характер на етнографската област; разучаване на танци запознаване с народните музикални инструменти от съответния регион

Вечерта всички заедно ( преподаватели, музиканти и участници) ще са заедно с наученото през деня под звуците на хубавата традиционна музика. Фолклорната вечер ще е посветена предимно на дадената фолклорна област. Началото на семинара е на 2.04.2022 г. (събота) и до края той ще е само в съботни дни. Събитието е в танцова зала „От Извора“, намираща се в град София (спортен комплекс „Славия“).

Семинарът прощъпулник е посветен на хора от Добруджа (гост е Чудомир Валериев от село Калипетрово). Присъственото участие струва 45 лева, а онлайн – 25 лева (бел. ред.-различни са цените за отделните семинари, като банкирането е онлайн). На 9 април е вторият семинар, посветен на танци от Егейска Македония; на 16 април – танци от Неврокопско; на 30 април – танци от Граовско; на 14 май – танци от Северозападна България; на 28 май – северняшки танци; на 4 юни – танци от Тракия и Странджа. За повече информация: тел. 0887484339, email: otizvora_bg@abv.bg. 

петък, 11 март 2022 г.

Магика и архаика от миналото в българския бит


Назаем от профила във Фейсбук 
https://www.facebook.com/blizkataferma/ - Близката ферма.

Постарах се на едно място да събера интересни предмети от нашето минало с тяхното наименование, предназначение, магическа сила и онагледяване на картинка. За да СВЪРЖЕМ думата с предмета, да си полеем коренчето и да си спомним с благодарност и любов миналото и предците.

Някои от снимките не са български, защото много от предметите са възникнали преди Христа и преди нашата държава, не са национални, а са УНИВЕРСАЛНИ и не познават държавни граници!
Чекрък, совалка, паламарка, копраля, хурка... Тези думи звучат като на непознат, чужд език. Но сякаш говорят на душата ни. МАГИЧНИ, АРХАИЧНИ, излезли от приказките и обвити в ТАЙНСТВО. Събрах всичко, което намерих в етнографски книги и в мрежата. С пожелание да помним откъде сме произлезли.
ДВОР, ГУМНО, ОГРАНЬ
Дворът за българина е важно място, защото там се извършват много обреди и обичаи. Ако дворът е избран на ДОБРО МЯСТО, семейството или задругата, която ще живее в него, ще бъде щастлива.
Мястото кога е избрано, още двор не е! За да стане двор, трябва да бъде ЗАГРАДЕН с окоп или плет. Вярва се, че през тях не може да мине нито болест, нито самовила, нито лош дух.
ВРАТНИЦАТА е място за влизане. Ако тя е затворена вечерно време, нищо лошо не може да мине. Ако някоя мома се присмее на момък, той си отмъщава, като откача през нощта вратницата.
КЪЩА
Тя е светилище и църква. В нея се правят всички обреди, принасят се жертви. За стария българин къща значи много. Селянин без къща, не е човек. Къщата е не само сградата, но и цялата челяд. Затова всичко е в името на къщата!
На Великден първото яйце се вапца за къщата. Коледарите пеят първата си песен за къщата. Парата в питката се нарича за къщата. На Бъдни вечер от хляба се оставя парче за къщата.
Вярва се, че къщата получава своя стопан (невидим дух и покровител) при запалването на първия огън. Само момчетата наследяват къщата. Доведен зет се смята, че не може да бъде глава на къщата, защото е от друга кръв.
ОГНИЩЕ
Това е най-важната част от къщата.Неслучайно когато казваме огнище, разбираме дом и къща. Огнището е свято и никакви магии и лошотии не могат да се задържат около него.
На Игнажден полазникът ще отиде на огнището и там ще благославя. На сватба булката, като влезе в къщата за първи път, ще отиде на огнището да разбърка огъня. Най-тежката клетва била “Комин да ти не пуши!”
НОЩВИ
"Оттук бряг, оттам бряг, по средата – бял сняг. Що е то?"
Заоблено дървено корито, в което се сее брашно и меси тесто. Издълбано е от цяло дърво. Дължината на нощвите е различна – от 80 – 90 см до над 1 м, ширината им е около 50 – 60 см, а дълбочината 15 – 40 см.
В българските народни вярвания на нощвите се отдава почитание и им е отредено специално място. Според представите те трябва да бъдат изработени от бряст, габър или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили.
Нощвите се предават от баща на син; нови нощви се правят, когато някой от синовете се отдели от баща си и съгради собствен дом. Тогава се изработват нови нощви, които се прекадяват с тамян, поставен върху ръжен, ръсят се неначената вода и т.н.
Старите (бащините) нощви остават в бащината къща, която обикновено остава за най-малкия брат. Когато братя, които не живеят заедно, се събират по големи празници , то тези събирания стават в „старата къща, при старите нощви“. Вярва се, че нощвите пазят къщата от магии и беди.
СИНИЯ, ПАРАЛИЯ, СОФРА, ТРАПЕЗА
Ниска, кръгла, дървена маса за хранене
ГЪРНЕ, ПОДНИЦА
Тия съдове имат изключително важна и магична сила. Направени са от глина. Подницата е глинен съд за печене на хляб. Вярва се, че има голяма духовна сила и може даже змей да убие. Обредите и обичаите не могат без тях. Гърнето е глинен съд за готвене.
КОСА
Железен уред, натъкмен с дървена дръжка, за косене на сено, жито. Има магическа сила, лекува болести, а от нея бягат лошите духове.
ПАЛАМАРКА
Представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага), дълго около 10 см. Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.
КОТЕЛ, ВЕДРО, БАКЪР, МЕНЕЦ
Съдове за вода. Ведрото се прави от дърво, хубаво е да е от явор, защото яворовото ведро пази момата, булката и момците-овчари от змейова и самовили.
Котелът, бакърът и менците са медни съдове. Котелът като покъщнина се явява в народния живот много по-късно, тъй като медта не е била позната от много рано. Затова и в повечето обреди се ползва дървено ведро.
Котелът е бял и черен. Белият е калайдисан отвътре и отвън и с него се носи вода. Черният е калайдисан само отвътре, а отвън е почернял от сажди - в него топлят вода.
ПРЕДМЕТИ ЗА ЖЕНСКА РАБОТА
МЕТЛА
Метлата в селата е била някога от метличина. Тая метличина се бере на Еньовден с песни и игри из полето, после се навързват метли и се скътват под кошовете да съхнат на сушина и от тях употребяват през цялата година до Еньовден.
Тая метла е къщна, защото има друга метла, която се прави от метли, но се употребява да се мете гумното. Къщната метла се използва в обреди и обичаи, защото се вярва, че има сила да пъди лоши духове и да цери човека.
Детето, додето не е кръстено, не бива да се оставя самичко, особено ако е запсало, ами при него се оставя метла да го пази.
КОБИЛИЦА
Дървен уред, с който се носи вода от чешмата, кладенеца, реката. Пазител на момата и булката от змейове и самовили. Ползва се при баене да гони болест, уроки. Туй, което за мъжа са кривакът и брадвата, за жената е кобилицата.
Уред за защита. Мъж, бит от жена с кобилица, става за присмех: “Този ял кобилица”. Тя е женски уред, на който се закачат от двете страни ведра или менци (котли) за вода. Мъжът, когато носи вода, е само с бъкел, не с кобилица.
ХУРКА
Специално изработена дървена пръчка за предене на прежда. На хурката се надява къделя вълна и с вретеното се преде на ръка. Така се получава преждата. КЪДЕЛЯТА е сноп разчепкана вълна.
Хурката пази момата, булката и младата жена от лоши очи, лоша среща, магии, от змея да не ги залюби и от самовилите. Затова момата или булката носят хурката из пътя към полето и дето има много хора, предат.
Казва се, че деверът пази булката до чертога, а после я пази хурката. В България хурките са три вида – напоясни, ръчни (ликатки) и стоящи (сталки). Най-разпространени са поясните хурки, които показват и голямо етнографско разнообразие.
ВРЕТЕНО
Вретеното (още шпиндел) е дървен уред, с който се пресукват влакна като вълна, лен, коноп, памук в прежда (изпредена нишка). Представлява къса, заоблена дървена пръчка със заострени краища. Често се претегля отдолу, от средата или отгоре, обикновено от диск или сферичен обект, наречен вихър; много вретена обаче се претеглят просто чрез удебеляване на формата им към дъното, напр. Оренбургските и френски вретена. Вретената се предлагат в много различни размери и тежести в зависимост от дебелината на преждата, която желаете да въртите. Използва се за шарене на хлябове, разваляне на магии, баене.
МОТОВИЛКА
Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.
Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.
ЧЕКРЪК, ВЪРТЕШКА, КРЪСТАШКА, СУКАЛО
Чекръкът е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкуствени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Появява се около 11 век и заменя по-ранния метод за ръчно предене с хурка и вретено. Дървени уреди, които служат за сукане на прежда.
ВЪРТЯЛКА, КРЪСТАШКА
За навиване на вече готовата прежда, отново на калмукани, се използвало дървено кръстовище с подвижни рамене, наречено въртешка. Представлявало дървено кръстовище, в което било забито колче с височина около 20-25 см, и на тази ос се поставяли две кръстообразни летви с равни рамена. В края на летвите имало пробити дупки, където се поставяли вретената за обтягане на преждата. Въртенето ставало в хоризонтално положение около оста – колче. Изпънатата прежда се сваляла от мотовилката и се нахлузвала внимателно, като се опъвала в кръг на раменете на въртялката, задържана в това положение чрез забитите в дупчиците вретена.
ДАРАК
Железен уред - зъбци, прикрепени на дървено стълбче, служи за влачене на вълна, памук, лен и др. Вълната първо се разчепква на ръце. Вълната се поставя върху телчетата.
СТАН И СОВАЛКА
Тъкачният стан е устройство (машина) за тъкане на платове или черги и килими (най-общо тъкани). Основното предназначение на тъкачния стан е да държи отделните конци (нишки) на тъканта опънати. По този начин е възможно преплитането на отделните надлъжни и напречни конци (прежда). Първоначално тъкачните станове са примитивни, изработени от дърво и всички операции се извършват ръчно.
Тъкането е процес, при който с помощта на совалка преждата (вътъкът) се прекарва между нишките на изработваната тъкан. Всеки следващ ред на тъканта се създава чрез премесване на „горните“ нишки надолу а на „долните“ нишки нагоре. След това совалката отново се прекарва между нишките и процесът се повтаря.
Най-ранните станове датират от 5-о хилядолетие преди новата ера и се състоят от греди, оформящи рамка така, че да управляват два успоредни реда нишки. С повдигането на единия набор спрямо другия и прекарването напречно на друга нишка е възможно нишките да се преплетат плътно и да се получи платно.
ПРЕДМЕТИ ЗА МЪЖКА РАБОТА
КРИВАК, ГЕГА
Селянин, когато ще пътува, не ходи никъде без тояга или кривак, за да може да се брани с нея и защитава от змии. Овчарите, пастирите винаги ходят с гега.
БРАДВА, СЕКИРА
Има магическа и духовна сила да прокуди лоши духове и лоши очи.
КОЛА
Колата за селянина са ценни, защото без кола той нищо не може. Вярва се, че има магическа сила и е неприкосновена. Кога човек пътува седнал на нея, никакво зло не може да го срещне и да му навреди.
КОПРАЛЯ, ОСТЕН
Остен и копраля са дървени прътове, с които селянинът боде, та кара воловете. Обикновено завършват с метално острие за подкарване на впрегатния добитък.
Остенът е по-къс от копралята и е повече за ежедневна употреба, докато копралята е по-дълга и се употребява главно при оран или когато животните са повече от две (четири или повече).
Копралята е по-дълга и се употребява, когато се оре. От нея бягат змейове, хали, самовили, вихрушка и всички лоши сили.
РАЛО И ПЛУГ
Плугът е устройство, използвано в земеделието за първоначална обработка на почвата и нейното подготвяне за засяване или засаждане на различни култури. С това наименование се обозначава съвременното средство за селскостопанска дейност изработено от метал.
В еволюцията на средствата за обработка, предшественикът на металния плуг в България е наричан рало – селскостопанско средство, изработено от дърво с или без метален накрайник (палешник) за непосредственото разрохкване на почвата.
ПАЛЕЖНИК
Железен уред, накрайник за дървено рало, служи за оран. Участва в много обреди, защото е обкръжен от почитание и вярване в магичната му сила да разваля магии и гони болести.
Надявам се да ви е било интересно да разгледате и прочетете за предметите от бита и живота на нашите предци. Когато всичко е било магично, вълшебно и специално, създадено с много труд и много любов.

четвъртък, 10 март 2022 г.

С „Енджой Холидейс“ Варна от Силистра до Анкара, Кападокия, Коня, Ескишехир и Бурса

Кападокия – „земя на красиви коне“, земя на феномени, обгърната в мистика и загадъчност, излязла от сънищата и фантастичните приказки. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а около 5 века човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. Тук Апостол Павел води първите християни и се счита за родното място на Св. Георги. 

Екскурзия "AНКАРА – СОЛЕНОТО  ЕЗЕРО – ЮРГЮП – КАПАДОКИЯ – АВАНОС – КОНЯ – ЕСКИШЕХИР – БУРСА".

Дата на тръгване - 19.04., дата на връщане - 25.04.2022 г.   Цена за записвания след 10.03.2022: 555 лв  при отпътуване от Силистра. Посредничество: 0878386532 и месинджър във Фейсбук: www.facebook.com/jordan.georgiev.71.

Ден 1: Отпътуване вечерта от Силистра в 17:30 ч. през Варна и Бургас по маршрут ГКПП Малко Търново– Истанбул – Анкара. Нощен преход. 

Ден 2: Пристигане в Анкара и пешеходна обиколка – Цитаделата, символ на Анкара – най-старата част на града; Музей на анадолските цивилизации (експозициите представят артефакти от времето на палеолита и неолита). Посещение на мавзолея на Ататюрк, където е погребан „Бащата на Турската република”. Свободно време. Настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.

Ден 3: Закуска. Отпътуване за Юргюп със спирка по пътя за снимки на „Туз Гьолу” (Соленото езеро). Юргюп е разположен сред невероятен пейзаж от „вълшебни комини“ и скали с невероятни причудливи форми, ваяни хиляди години от природните сили. Известен е с хубаво вино, ръчно изработени килими и с хотели и със заведения, поместени в скалите. Сред най-забележителните явления на региона са останките на подземни селища, някои от тях достатъчно големи, за могат да се настанят в тях до 30 хиляди души. Общо 40 са населените места от този тип – от села до големи градове, но само няколко са отворени за посещение.

Най-известните са Деринкую и Каймаклъ – предвидено е посещение на един от двата града, които изобретателните обитатели са създали във вулканичен туф, напълно незабележими на 70-80 м под земята – мрежи от улици и тунели, водещи до подземни площади с различни функции, зърнохранилища, конюшни, църкви, кладенци, оръжейни, жилищни помещения, трапезария с изсечена в скалите маса, помещения за кухни и др.

Счита се че подземните градове датират от  1900 – 1200 пр. н. е. и са били използвани като убежища по време на нападения. Настаняване в хотел. По желание посещение на традиционно заведение с неограничена консумация на напитки, плодове, ядки и танци от различни региони на Турция. Вечеря. Нощувка.

Ден 4: Закуска. Еднодневна обиколка из мистичните тайни на Кападокия с местен екскурзовод (допълнително заплащане) - крепост Учхисар, разположена на най-високото възвишение, и най-голямото скално образувание, откъдето се открива удивителна гледка към цялата местност. В скалата се виждат издълбани църкви, както и жилища, много от които днес са дом на гълъби. Посещение на Гьореме (Ориентировъчни входни такси: Крепостта  Учхисар – 30 TRL, Гьореме – 45 TRL, Подземен град – 35 TRL; Зелве – 15 TRL)  – музей под открито небе с богатство от скални църкви, най-старата от които е от 4 век: Църквата на Сандала с отпечатъка от стъпалото на Иисус и Църквата с ябълката, църквата „Св. Барбара“, която е с мотиви от Иконоборския период.

Гьореме е поклонническо място с уникални пещерни селища, изсечени в скалите домове и цели дворци, които са под защитата на ЮНЕСКО, както и светини на православието: школата на свети апостол Павел, стенни образи на светци, библейски сюжети в древни фрески и др. Кратък престой при Долината на камилите. Програмата продължава с Пашабаа и Зелве – природни феномени и музеи на открито – „приказни” скални комини, издигащи се на височина 30 – 40 метра, изсечени в скалите църкви и монашески килии, жилища и дори една джамия, което доказва мирното разбирателство на представителите на различни религии, живели там. Посещение на грънчарско ателие в Аванос – „меката на грънчарството“, където ще наблюдаваме процеса на ръчна изработка и декорация по запазена технология от древността. Посещение на ритуала дервишите – „Сема”. Вечеря. Нощувка.

Ден 5: Закуска. Отпътуване за гр. Коня и посещение на музея на ислямския философ Мевляна Джелалeдин Руми от ХІІІ век, създател на учението и Ордена на въртящите се дервиши, търсещи любов, толерантност и познание чрез практиката на въртене, изпадайки в подобно на транс състояние. Вечеря. Нощувка.

Ден 6: Закуска. Отпътуване за Ескишехир – градът на турския всепризнат и обичан хитрец Настрадин Ходжа. Името означава „Стар град“ и действително има добре съхранена стара част, която впечатлява с автентична атмосфера и интересна архитектура на изключително добре съхранени пъстроцветни стари къщи, кафенета предлагащи ароматно кафе и сладки изкушения. Ескишехир същевременно е и град със съвременен облик, град на университети и паркове, изключително цветен, красив и подреден. Едно от най-разкошните бижута на града са мостовете на река Порсук, които вечер се превръщат в цветна феерия. Настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.

Ден 7: Закуска. Отпътуване за България. Спирка и кратък престой в Бурса – четвърти по големина в Турция модерен град, който същевременно е съумял да съхрани автентичните си културни богатства и очарованието на Ориента. Бурса е като оазис с много градини и паркове, поради което е наречен „Зелена Бурса“. Разположен е на пътя на коприната, което още от древността предпоставя издигането му в текстилен и търговски център за коприна и копринени изделия - най-вече великолепни и висококачествени шалове. Свободно време за разходка, пазар и посещение на търговски център. Пристигане в България късно през нощта. 

Цената включва:

- транспорт с комфортен туристически автобус;

- 1 нощувка със закуска и вечеря в хотел 3/4* в Анкара при настаняване в двойни и тройни стаи;

- 1 нощувка със закуска и вечеря в хотел 3*/4* в Ескишехир, при настаняване в двойни и тройни стаи;

- 2 нощувки със закуски и вечери в хотел3*/4* в Кападокия при настаняване в двойни и тройни стаи;

- 1 нощувка със закуска и вечеря в хотел 3*/4* в Коня при настаняване в двойни и тройни стаи;

- посещение на гр. Коня, Ескишехир, Анкара, фотопауза при Соленото езеро;

- пътни и туристически такси;

- медицинска застраховка за лица до 65 год. ; -представител на туроператора по време на пътуването.

Цената не включва: 

- еднодневна обиколка на забележителностите на Кападокия с посещение на Гьореме, Учхисар, Ълхара, Пашабаа, Зелве – 35 евро (включва транспорт и екскурзоводско обслужване, входни такси се заплащат отделно);

- турска вечер с неограничена консумация на напитки, танци от различни региони на Турция – 25 евро;

- ритуал на въртящите се дервиши („Сема“) – 25 евро; 

- Полет с балон – при запитване и при възможност и налични свободни места;

- входни такси на туристическите обекти и лични разходи;

- медицинска застраховка за лица над 65 год. – 15 лв.;

- настаняване в единична стая – 145 лв.

- застраховка „Отмяна на пътуване“ – при запитване

Обявената цена е на човек настанен в двойна/тройна стая и е валидна при група от минимум 40 човека. Всички допълнителни екскурзии и мероприятия, които не са включени в пакетната ценаq се реализират при мин. 20 туристи.

Пътуването като цяло не е подходящо за хора с ограничена подвижност. Желание за комбиниране и настаняване в стая с друг човек от групата се заявява предварително и се извършва само при съществуваща възможност, т.е. ако има подходящ човек: туроператорът не поема отговорност в случай, че в групата няма подходящ човек и комбинацията не е възможна. 

Резервация се счита за актуална при внасяне на депозит – 30% от пакетната цена и доплащане на остатъка до 10 дни преди датата на отпътуване.

Срок за уведомление при недостатъчен брой туристи: 7 дни преди датата на отпътуване.

Необходими документи: валидна международен паспорт; за деца до 18 г., пътуващи с един или без родител – нотариално заверена декларация от единия или двамата родители (оригинал + копие). Няма допълнителни визови, санитарни и медицински изисквания за страната. Програмата е предварителна и туроператорът си запазва правото на актуализация и промяна в цените при по-малък брой участници в групата, покачване цените на горивата, таксите, валутните курсове, както и в последователността на допълнителните мероприятия в зависимост от възможността на местните екскурзоводи и часовете за резервация на обектите, които се посещават и при други независещи от туроператора обстоятелства.

Туроператорът предоставя възможност за сключване на допълнителна застраховка „Отмяна на пътуване” за покриване на невъзстановимите от туроператора разходи, извършени във връзка с предстоящото пътуване, което е анулирано поради непреодолими обстоятелства като злополука, заболяване, смърт, неотложно явяване на дело, съкращаване от работа и др. „Енджой Холидей“ ООД притежава Удостоверение за туроператорска и туристическа агентска дейност № РК-01-7735 и е сключил застраховка Отговорност на Туроператора – застрахователна полица №03700100003408 „ЕВРОИНС” АД, 1592 София, бул. Христофор Колумб №43, тел: 0700 17 241.

понеделник, 7 март 2022 г.

Актриса, расла в Силистра, нарисува картина срещу войната


Актрисата Диана Димитрова, възпитаничка на СОУ "Никола Вапцзаров" Силистра във Фейсбук: "Не съм и предполагала, че след четири месеца, първото което ще рисувам върху готова картина ще са тези думи. Всички други са излишни". Междувременно започна с нейно участие турнето на театралната трупа на Варненския театър с постановката "Тютюн" по Димитър Димов (тя е в ролята на Ирина), в главната мъжка роля е видинчанинът родом Калин Врачански. Силистра не е в графика на гастрола на нашумялата премиера. За Диана Димитрова четете още: www.jordansilistra.blogspot.com/2021/10/blog-post_18.html (Диана Димитрова отказала като гимназистка в Силистра ролята на Албена в „Малък театър зад чина”) и www.jordansilistra.blogspot.com/2021/05/blog-post_24.html (Красавица от сериала "Откраднат живот" била мис "Бал" в Силистра).

Кукерски хора в Крайдунавска Добруджа

        На 6 март бе проведен 46-ият Празник на кукерите и маските - Айдемир 2022 с участието на групи от Силистренско (Айдемир, Проф. Иширково и Варненци) и Варненско (Добрина, Провадийско), както и на групи с подходящи за празника маски (от училища и ДГ от Силистра и Айдемир), отделно - индивидуални участници, също с маски, вписани в стилистиката на проявата (в Калипетрово на всеки две години провеждат национален фестивал, във Варненци - общински за община Тутракан). Организатори: община Силистра, кметство Айдемир с кмет Денчо Георгиев, НЧ "Родолюбие" с председател Стоян Орманджиев, в партньорство с множество спомоществователи.


Гости на празника бяха Стоян Георгиев - народен представител, Катя Кръстева - областен управител, д-р Мария Димитрова - председател на ОбС Силистра, заедно с колеги от различни политически групи, инж. Тихомир Борачев - зам.-кмет на община Силистра. Както и Доростолски митрополит Яков с отци от епархията. Председател на журито бе Сава Савов - учител и художник, в миналото кмет на село Айдемир. Най-малък участник в празника бе Стефан Русанов на 1,6 г., а най-възрастен - кукер от Айдемир на 75 г.
 
От името на Областна администрация бе представен специален поздравителен адрес, в който областният управител Катя Кръстева отправи следното послание до участниците в празника: "Поздравявам Ви с възстановяването на културна проява, която от десетилетия насам има запазено място в културния календар на общината – съорганизатор,  и като цяло в област Силистра. Както и в миналото, така и тази година навръх знаковия за народа ни празник Сирни Заговезни, Вие – представителите на кукерски групи от различни населени места, имате възможност да уважите традицията. 

В навечерието на големия християнски празник Великден, свързан и със зараждащия се нов живот в природата, ще успеете да прогоните от душите на хората злото, за да настаните доброто. Пожелавам  успешно представяне на Вашите програми, в основата на к
оито са характерни за съответните райони кукерски игри, ритуални сцени и благословии".


6 март. Сирни Заговезни. Село Кайнарджа. Ранен следобед. Площад пред кметството и НЧ "От. Паисий". Хоро на местната кукерска дружина. Обща снимка за спомен. Традицията е спазена и през 2022г.


Село Калипетрово е един от стожерите на кукерската традиция в Крайдунавска Добруджа. От средатата на 80-те години на миналия век кметството и НЧ "Пробуда" са организатори заедно с община Силистра на Национален фестивал на кукерите, провеждан на всеки две години. През настощята година навръх Сирни Заговезни местната кукерска дружина, която е призьор от многобройни прояви за кукерски и маскарадни игри, за пореден път обходи селото и завърши празника с кукерско хоро в късните следобедни часове. Реализирани са и традиционни огньове (в селото ги наричат улюлюнги) за прескачане за здраве и плодородие.