Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват

 

През м. август в Копривщица е 13-ият Национален събор на народното творчество, в който общата програма на област Силистра е разнообразна по съдържание, включително с представяне на няколко обичая. Един от тях е на Ансамбъла на НЧ „Йордан Йовков“ – град Алфатар на тема „Побратимство“. В трети пореден събор във възрожденския град – от 2015 г. насам, алфатарци представят обичаи – първо това бе „Сватба“, после дойде ред на „Белене на платно“, сега е побратимството. Става дума за побратимяване на двама мъже – на Каракольовия син с Минчо, който го е спасило от удавяне.

Сценката се разиграва „на открито“ след покани за участие с бъклици с идеята „и слънцето да стане свидетел, т.е. и то да види как се случват нещата", завещани от нашите деди, включително освещаването на курбана и веселието след това, с което завършва обичаят. Като в сцена от филм алфатарци разказват „историята“, започваща с жътва в един кулак навръх Петровден, после „подир пладне“ загърмява и приижда вода. Кольо попада в нея и се уплашва, но Минчо „притичва“ и му помага да излезе от нея до дебела круша.

Казва се в разказа: „Минчо преплува водата, вади удавящия се и го кацва на коня“. Нататък е самият ритуал с палене на свещи за двамата бъдещи побратими, донесени от „черковата“ (пред икона), редят се думи, сред които и заключението, че „Побратимът е по-голям от кръстник и повече от стар сват“, защото така повелява народната традиция. На финала се разчупва пита, целуват се ръце между побратимите и техните най-близки роднини. Едната рода дарява риза „за сватби, седенки и др. празници“ на побратима от другата рода и т.н. И, разбира се, се отива към веселата част „в голямата соба“, част от която е „прикадяване на курбана“ (в случая) в чест на новите двама братя – в добро и зло.

Според научното тълкувание в сайта www.balgarskaetnografia.com, „Побратимството е универсално културно явление, което не познава географски граници, природни особености, ограничения от степента на цивилизационно развитие или зависимост от типа на културата. Описания на явлението са налични в етнографската литература от Южния Пасифик до тюркските народи на Сибир и от Юга на Латинска Америка до нордическите култури на Европа. В тези описания присъства и е специално откроено мястото на славянската /особено на южно- и източнославянската/ и балканска картина на побратимството.  В народните представи на българите побратимството се поставя дори по-високо от кръвната връзка: то „се счита за по-голямо родство, защото, докато сродникът не се избира, побратимството обикновено е плод на личен избор и взаимно съгласие” (Начов 1895).

Традиционното побратимство у българите е народно-църковен обичай и за него източноправославната църква дава, макар и неохотно, своята санкция. Видовете побратимство се определят от условията, от вида на участниците и/или от начина на извършване на ритуала. Двата основни вида – народно и църковно побратимство, са класифицирани и описани от Н. Начов. В двата вида се представени случаите на нарочно и случайно побратимяване. Побратимството въвлича в регламентирани отношения семействата и целите родове на побратимилите се – строго се спазва брачната забрана, следват се морално-етичните и ценностни изисквания. Реликти от побратимски отношения могат да се регистрират и днес в българската култура“.

"По добруджански" през юни в Силистра, през август - в Копривщица

 

В най-дългия ден на годината: 21 юни – Ден на лятното слънцестоене, в салона до Дунавската градина в Силистра със съдействието на местната община, представена на форума от инж. Галина Даскалова – началник на отдел „Образование, култура и спорт“, бе проведен Регионален преглед за област Силистра за подбор на участници за Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025. Той бе организиран съвместно от Областна администрац ия и РЕКИЦ-Читалища – Силистра. Участниците в него – колективни и индивидуални представители на общините Силистра, Дулово, Тутракан и Алфатар, получиха грамоти от името на областния управител Илиян Великов.

Предстоящият най-голям по рода си Събор тази година е в периода 8-10 август в м. Войводенец над възрожденския град и се провежда за 13-и път от създадената през 1965 г. традиция с мото „България пее в Копривщица“. В прегледа журито за определяне на участниците от област Силистра със сборна програма от 3 до 5 часа, бе в състав: гл. ас. д-р Лина Гергова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гр. София; д-р Йордан Касабов – етнолог от гр. Силистра; ст. експерт Йорданка Йорданова от Областна администрация Силистра, председател на Постоянна комисия „Младежка дейност и култура“.

То реши да допусне до участие всички явили се самодейци от Фолклорен ансамбъл "Алфатар" при НЧ "Йордан Йовков-1894 г." – град Алфатар (група от пет певци и и участници в обичай), Фолклорна група ,,Добруджа" към НЧ "Доростол-1870 г." – град Силистра (за съжаление, по различни причини тя няма да се яви в Копривщица), НЧ "Н. Й. Вапцаров-1895 г." – град Дулово (певци), НЧ "Просвета-1907 г." – село Професор Иширково (един участник - певица), НЧ "Васил Йорданов-1942 г." – село Нова Черна (певци и танцьори), НЧ "Светлина-1904 г." – село Варненци (танцов състав и обичай), НЧ "Пробуда-1940 г." – село Калипетрово (лазарки), НЧ "Отец Паисий" – село Межден (един участник - певица), СНЦ "Танцов клуб Ритмика" – град Дулово (участници в обичай), Клуб на пенсионера №8 – Силистра (един участник – певица).

В предстоящ за разпространение протокол ще бъдат вписани препоръките на специалистите от журито, които най-общо се отнасят до промени в отделни моменти от представените обичаи („Пеперуда“ от Дулово, „Побратимство“ – Алфатар, „Лазарки“ – Калипетрово и „Кукери“ – Варненци). Както и до вида на песните на певческите групи. Отделно известни забележки има към носиите с идеята да бъдат непременно „тукашни“ и по възможност да са от „раклата на баба“. Има се предвид и изискване към програмите да отговарят на предварителните изисквания и преди всичко да представят характера на съответната област, в случая Крайдунавска Добруджа.

Индивидуалните изпълнители са: Георги Кръстев и Рая Петева – Силистра, Димитричка Денева – Межден, Стела Тодорова и Васил Косев – Дулово, Димитър Пехливански, Иванка Титева, Елена Савова, Кольо Симеонов, Марийка Господинова – Алфатар, Никол Николаева – Проф. Иширково. Други форми на участие бяха: представяне на „Женска и булченска носии“ от село Нова Черна, Тутраканско“. Така също присъщи за общността като хореография севернодобруджански танци от Нова Черна и Варненци, като за Копривщица изпълнителите трябва да си осигурят музика, изпълнявана на живо, защото не е предвидено техническо обслужване с фонограма. Четири вокални групи се явиха на прегледа – мъжка от Дулово, смесени от Силистра и Алфатар (тамошната плюс танци) и женски – Нова Черна и Дулово.

В организационен план се отчита, че предвид обстоятелства, независещи от институциите на регионално ниво, има забавяне на информацията за събора в Копривщица, което не е позволило на повече самодейци да се подготвят, планирайки своето участие, включително и средства за покриване на разходи – път, спане и др. Счита се, че е трябвало по-голямо взаимодействие между институцията, за да бъде съставена още по-добра програма на регионално ниво, за да се разчита на възможно най-впечатляващо представяне на областта. Още повече, че тук се кръстосват традиции, наследени от различни етнографски и подетнографски групи от всички краища на страната, което прави областта много специфична по отношение на съхраненото песенно и танцово творчество, както и на обичаите.

Добруджански тур край морето от "Болата" през резерват "Калиакра"

 

През 2002 г. туристи от дружествата в Силистра и Добрич полагат основите на срещи на любителите на природата - планините и морето, с провеждане по регионите на събития с различно съдържание, но с една цел - опознаване помежду си, сподели Виолета Атанасова - председател на Туристическо дружество "Дочо Михайлов" в крайдунавския град, по време на поредния поход "Добруджа и морето", проведен и тази година - на 7 и 8 юни. Участваха 18 тур. дружества с общо 250 души. Симона Тодорова и Пламен Иванов  от Студио за вокално обучение "Зонели " с ръководител Елена Карабельова поздравиха всички гости.

Черноморската проява в рамките на Природен резерват "Калиакра" бе дело на ТД "Добротица" – Добрич и в нея се включиха над 200 туристи от дружества от Северна и Южна България, повечето от които също организират срещи от този род. Тържествената вечер бе в град Балчик, като някои от туристите уважиха и тамошния Международен фестивал на хоровете. Силистренци посетиха освен Балчик също и нос "Калиакра“. Както отбеляза в мартенския брой в. Ехо: "Белият град" притежава уникални паметници от много епохи – праисторическа, тракийска, елинистична, римска и византийска. Съхранени са археологически артефакти и от прабългарския период. Под града се намират останки на праисторическо селище на шест хиляди години. Историческият музей съхранява над 20 000 движими културни ценности, част от културното наследство на България".

В него от Крайдунавска Добруджа се включиха и туристи от ТД "Караджата" – град Дулово, което догодина навършва 70 години от своето създаване и отсега се е зародило желание градът да стане домакин на подобна проява, тъй като вече в общината има подходяща инфраструктура - хотели, къщи за гости и др. За съжаление, предвид проблеми от този характер обаче, силистренци ще пропуснат своята емблематична среща "Нашият Дунав", която предварително бе насрочена за първите дни на третата десетдневка на настоящия месец.

Според публикации по темата "Природно-археологически резерват "Калиакра", който е с площ от 687,5 хектара, е единствен по рода си в България, тъй като едновременно включва морска акватория, камениста степ и високи скалисти брегове. В него е запазена голяма част от добруджанската степ с 450 вида флора – висши растения, една десета от които от категорията редки, както и с 350 вида птици по време на тяхната миграция. Тя върви по известно от векове трасе "Виа Понтика", както се казва и някогашният древен римски път – връзка между 20 държави на континентите Европа и Африка – от Финландия до ЮАР".

Стартовата точка – "Болата", е местност (влажна зона), разположена в близост до бивша военна станция на едноименния залив в рамките на резервата край село Българево, където започна походът по добруджанска и българска традиция – с прясна пита и менче вино. Разбира се и със серия от снимки както на самите дружества – участници в проявата, така и между приятели от различните групи, които от години дружат.

Следващата туристическа проява в Североизточна България, включваща поход из полята и горите на Лудогорието, е в първите почивни дни на м. юли по покана на ТД "Буйна кръв" – град Разград. По-нататък в летния и есенния периоди има още няколко, като финалната е в средата на м. декември по традиция във Велико Търново с домакинството на ТД "Трапезица". Междувременно в края на юни силистренското дружество организира пътуване в Северозападна България - 26-29 юни, с посещение на различни обекти – в Мездра, Видин, Белоградчик и др. Негов любезен домакин е Ивайло Мирчев – екскурзовод от град Асеновград, който ще бъде със силистренци като техен вещ водач и в друго съвместно пътуване – през м. август в западната част на Родопите.

Още две морски прояви има в календара на БТС, дело на ТД "Черноморски простори" с председател Атанас Сивков, родом от село Окорш, за което е написал две книги. Първата от тях е през м. юли от Бяла до Варна – няколко дни преход по брега на реката. Втората е през есента и миналата година бе нейният прощъпулник – еднодневен поход през Природен парк "Златни пясъци", разположен на 17 км северно от Варна с площ 13 207 квадратни километра с финал в село Кранево, където е заключителното събитие.

 Йордан Георгиев, ТД - Силистра

В ход е грижа и за сградата на Дома за стари хора - Силистра

 

В последните един-два дни сериозно разбуни „духовете“ в Силистра във вид на снимки и впечатления в медиите и в социалните мрежи отзвукът от първото по рода си журналистическо посещение в най-голямата по обем на Балканите сграда (15 дка застроена площ), открита през 1982 г., предназначена да изпълнява конкретна социална услуга. Става дума за Дома за стари хора, намиращ се „на баира“ в м. Кючук Мустафа срещу друга мега по „бой“ и проблеми сграда – тази на Филиал Силистра на Русенския университет. В момента в него върви трескаво преустройство на 142-та домуващи, от които 70 са в болнична среда, предвид очакването всеки момент да започне ремонтът на стойност 17 млн. лева по спечелен проект от община Силистра, който трябва да продължи до м. май сл.г. Целта е да се освободи терен за работа „отдолу нагоре“, защото сградата е на няколко нива и е на ред етажи с безброй помещения, някои от които тепърва се предвижда да влязат в употреба.

Преди близо половин век, когато е започнало изграждането на дома, в областта са живеели около 150 000 души с тенденция на увеличение, за сравнение сега поне по „списък“ гражданите в Крайдунавска Добруджа са 90-95 000 (иначе казано трендът е една трета надолу с очакване да спада още). Сигурно това е налагало да бъде създаден в края на 70-те години на миналия век, а впоследствие и реализиран мега проект, който да „поеме“ над 200 нуждаещи се. След ремонта, за да се спазят „европейски изисквания“, цифрата на домуващите ще бъде сведена до 120 с идеята да има сектори за семейства с по-големи помещения (в момента „двойките“ се броят на пръстите на едната ръка), а всеки обитател да бъде настанен в самостоятелна стая със собствен санитарен възел. В разрешените средства не стигат пари за собствена за дома фотоволтаична централа, за оградата и за някои други нужди, за които ще се търсят пари в следващи проекти.

Правим уговорката, че някога това е било единствен по рода си държавен дом в област Силистра – днес имаме един също голям в кв. „Деленки“, два по-малки в Тутракан и Алфатар, отделно няколко за подобни услуги, но за друга категория нуждаещи се, както и най-малкото два частни – от няколко години в Межден и ОТ миналата година в Попина. Междувременно е променена философията на социалните услуги в България, различни от преди са подходът и изискванията към грижата от този вид. Не е имало обаче за съжаление през годините, най-вече през т.нар. преход, перспективно и обективно отношение към Дома на ул. „Абена“ 5, като изключим известни промени, отдалечени във времето.

Според ръководството на Дома в лицето на неговия директор Мирослава Червенкова персоналът от 75 души е достатъчен, за да изпълнява качествено услугата, макар и при трудните условия, при които работи. Налични са и социални придобивки, като зала за делови и празнични събития, друг е въпросът, че и в нея от десетилетия не са правени подобрения, за да бъде пълноценно преживяването от провежданите в нея мероприятия. От години помещение е превърнато в православен параклис, който се поддържа от жена от дома и се ползва по всички големи празници, когато идва отец от епархията. В замисъл е уреждането на етно кът, към който отново да проявят отношение живеещите.

Може не на всички обитатели близките им да идват да ги посещават, защото някои живеят в чужбина, други са в далечни градове, трети са влезли в сложни отношения по линията „родители – деца – внуци – роднини“, но за сметка на това – и тук идва изненадата!, най-чести гости са деца от детските градини. Особено по празници те идват, за да изпълняват свои специално подготвени програми. Действащи са и самодейни групи, на чието разположение са двама акордеонисти, които също са домуващи.

Налице са и „местни“ поети, като един от тях – Георги Костадинов, който е работил при военните, тук е прописал стихове, две от които той посвети на силистренските журналисти по повод тяхната извънредна визита. Дама с поетична и изобщо словесна дарба също прояви своето отношение с лично послание към „нашего брата“. С извозване с микробуси се дава възможност на подвижните в летния период да се разходят и в дунавската градина. Иначе режимът на достъп на външни лица и на излаз на домуващите е свободен, т.е. без ограничения, освен в периоди на грипни и други масови заболявания.

Не стои никак добре въпросът с т.нар. басейн, всъщност това е цял мини комплекс за водна рехабилитация. Без да сме сигурни откога точно, но поне от четвърт век, че и повече вероятно той е неизползваем. Казват, че повод да се прекрати дейността му е инцидент, станал много назад във времето, след което е безотговорно изоставен на произвола на съдбата. Дано ремонтът го възстанови успешно, както е замислено, защото в подобна социална структура, обслужваща възрастни хора, половината от които в случая са със заболявания, съоръжение с това съдържание е изключително необходимо, още повече, че е налице професионален рехабилитатор.

Впрочем, голяма роля е възложена на психолога и на социалните служители във всеки от етапите – от посрещането и настаняването на домуващите, а и после в целия им период на пребиваване, включително адаптацията. Защото, криво да гледаме – право да съдим, мирът и разбирателството са много важни за микро климата в едно общество, каквото на практика е Дом, изпълняващ социална услуга. На разположение са десет медицински сестри, а при необходимост се „вика“ линейка с лекар, което се случва сравнително често и това е обяснимо, предвид възрастта на домуващите.

На коментар не подлежи състоянието на електрическата и водоснабдителната система в тази сложна като конструкция сграда, в която е имало някога дори обща баня, подобна на обществените, но, разбира се, отдавна не е работеща, защото от нея няма необходимост. За съжаление, доста от видимите поражения по стените са именно от пробив по пътя на канализацията, защото 4 десетилетия след прерязване на лентата на откриването отдавна е трябвало да има изпълнени задачи и в това отношение. Иначе отоплението е на газ, което е добра новина и посещавалите дома твърдят, че е достатъчно топло през зимата. Частично в добър вид са били приведени и помещения в някои от „крилата“, където е сменена дограмата, ремонтирани са били и помещенията „тоалетна с баня“. Също в определени сектори са обновени леглата и са нови шкафовете. Почистването е с подходящи препарати, налична е пералня, но има какво да се желае по отношение на сушенето на дрехи и спално бельо през зимата.

За храненето е изградена система в просторна обща столова с визия от заводски тип от „едно време“, в която е предвидено конкретно поименно място за всеки отделен човек, а на болните храната е раздава по стаите. Работи се с 2 менюта и три диети по стари рецептурници. Не е успокояващо, но същото се отнася и за детските градини, където предписанията са им „връстници“, тъй като са активни от 1999-2000 г. Твърди се, че въпреки овехтелите задължителни препоръки, от една година храната е разнообразена, включително са въведени неползвани дотогава продукти, промени има и в съдържанието на храната специално за хора с диабет, подагра, жлъчно-каменна болест и др. Набляга се на този вид ястия, които може да минат за тип „домашни“, тъй като се харесват от домуващите.

Дават се по-често плодове, а в голяма част от случаите десертите се подготвят в кухнята на дома, т.е. не се доставят в готов вид. Избраният Домсъвет – обновяването му като състав предстои, и с чието мнение ръководството се съобразява, има думата и по този въпрос – при това всяка седмица темата е на дневен ред при обсъждане на седмичната разкладка. Както се изрази 86-годишна обитателка: „Тук ядем по час, а храната е разнообразна“. Всъщност колцина от възрастните хора, особено живеещите самотно, вкъщи имат тази възможност във финансово и организационно отношение,?

И малко цифри за размисъл: средната възраст на домуващите е 81,5 г. Най-възрастни са две дами – на по 96 г., най-млади – на по 67 г., са също двама, но от мъжки пол. Жена на преклонна възраст пребивава в дома от най-дълго време – вече 34 г., други две жени са от 27 години на грижите на персонала. Според работещите в дома, предвид много обстоятелства, включително меркантилни от страна на много семейства, за немалка част от вече живеещите в дома се смята, че са закъснели да го сторят, защото междувременно са заболели сериозно, което е усложнило грижата за тях.

У тях са настъпили и други промени от ментален характер, а тези процеси са можели да се забавят, ако навреме човек сам реши или близките му преценят, че е по-добре да бъде сред хора и да бъде обгрижван, отколкото да тлее в невинаги благоприятна семейна среда. Защото живеем в трудни във всяко отношение времена, не само във финансов смисъл, независимо че за повече българи парите продължават да бъдат единствения повод да бъдат щастливи. Друг е въпросът, че богатите също плачат, макар това да е видимо само по филмите.

 

 

 

 

Размисъл

 Без конкретен повод, но всъщност по безброй проявления на знайни и незнайни хора с публична изява - специална или импровизирана: "Не съм си представял през 1990 г., че предстои толкова много хора от противния тип "ниска топка, късо чело и обелени от навеждане колена" ще се се изреждат да НИ управляват, а всъщност да забогатяват за сметка на всички други граждани, защото поведението им изрично е подчинено на тази фикс-идея. И после да ни се пенят от екрана на телевизора, говорейки глуповетини, като от прашна латерна, без да се срамуват от това как изглеждат в очите на зрителя. И без страх от Бога, както и от възмездието по неписаните природни закони във времето и пространството".

Международна ротарианска среща в Силистра

 С делови момент започна и с междуклубно тържество завърши 4-дневното гостуване на представители на Ротари клуб Неемскерк-Аутхеест, Нидерландия - провинция Северна Холандия - негов актуален президент е Роналд Брантжес, домакин на което бе Ротари клуб Силистра с президент Боян Боев. То бе първо по рода си и стана възможно благодарение на силистренеца Димитър Русков - по професия библиотекар в Амстердам, който е следващият президент на клуба в държавата, известна като "ниската земя". На опознавателната среща всеки от участниците в нея се представи, а двамата президенти размениха флагове и символични подаръци.

В България, където е завършил висшето си образование, той има и присъдена образователна и научна степен "доктор" в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки". Програмата за него и колегите му включи посещения в Регионална библиотека "Партений Павлович" и Филиал Силистра на Русенския университет, участие във винен тур в Изба Кайнарджа, туристическо пребиваване в резерват "Сребърна" и крепост "Меджиди таблия", както и разходка с корабче в акваторията на река Дунав при Силистра.

Нидерландците си тръгнаха с няколко забележителни тематични подаръка: аксесоар за вино с изписана по него историята на Силистра с изображения и текст, атрактивно дело на "Вавакада", чийто съсобственик Даниела Костова е секретар на силистренския клуб; представителна снимка на Силистра в панорамен вид и в гигантски размер, осигурена от инж. Веселин Андреев - пръв президент на силистренци преди четвърт век; няколко книги от силистренски автори - "Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността" на етнолога д-р Йордан Касабов, "Любопитна Силистра" - първо издание от 1988 г. на Любен Антонов и Енчо Енчев, "Съхранена памет. Спомени на наследници" (2015 г.) и поетичен сборник на Мартин Димитров. И, разбира се, бутилка кайсиева ракия - марка "Сребърна" и бутилка вино от изба "Пинк пеликан", както и копие на шлем маска от фонда на Регионален исторически музей - Силистра. В предварителен план силистренската библиотека предостави на Русков комплект книги и албуми, издание на екипите от библиотекари през годините.

Книгите ще влязат във фонда на авторитетна библиотека в Амстердам, както вече са 13-те подобни издания на нидерландски и на български език, подарени от двата клуба - бъдещи побратими, в отделите на Регионалната библиотека. Неин екип запозна гостите със 155-годишната история на библиотечното дело в града и представи важни акценти от дейностите по настоящите проекти и технологичното модернизиране на институцията. Силистренци и нидерландци установиха на деловата си сбирка, че имат много общи теми, по които са работили паралелно - примерно с деца - сираци, по екологични въпроси - проблемът с комарите също е познат в района, откъдето идват гостите.

Предстои всеки от клубовете да обсъди проект за меморандум за партньорство чрез различни форми на съвместна работа по проекти. Установени са и общи предизвикателства в клубната работа - привличане и задържане на членове, разнообразяване на живота, обмен на идеи и др. Силистренският клуб получи покана да върне визитата в Нидерландия в рамките на следващата ротарианска година, която по традиция започва на 1 юли т.г. Според предварителна информация ротацията на президентския пост на 4-те клуба в зона 13 на Дистрикт 2480 - България за клубовете от Силистра, Тутракан и Русе е на 28 юни.

Още: https://bnr.bg/post/102170279/holandski-rotarianci-dariha-knigi-na-bibliotekata-v-silistra?fbclid=IwY2xjawK3gnxleHRuA2FlbQIxMQBicmlkETBKdWNtSlJFbDBGOWhnRWhIAR40-IVo1XDdqfezx1OBdHq5ovppYJF3oWcREcrtOKU_gFCl7FpotOvUsOnVAA_aem_fS_Axv-ZZ7I-nIDDerDiSw

Йордан Георгиев, паст-секретар на РК - Силистра

Спомен за уникалния плаващ басейн в река Дунав при Силистра

Преди 6 години специално от Канзас сити, САЩ, инж. Румен Чернев - в миналото успешен бизнесмен и общественик от Силистра разказа историята" на т.нар. плаващ басейн в Силистра - уникално за преди половин век спортно-развлекателно съоръжение. Темата за него отдавна е затворена, но е пример, запазен в страницата "АРТ Силистра" във Фейсбук, който заслужава да бъде разказван със слова "от извора".

"Връзката ми с плаващия басейн в Силистра беше извор на вдъхновение и съжаление. След толкова изминали години спомените избледняват и стават все по-незначителни и сега предизвикват само усмивка. Бях млад началник на пристанището в Силистра, когато изненадващо ме посетиха представители на градското управление, водени от Петър Костов - по онова време на пост като днешния зам.-кмет (тогава зам.-председател на Общинския съвет). Искаха да проектирам плаващ басейн, подобен на този, който бяха видели в Браила, Румъния. По-точно от мен се искаше да изготвя проект, който да отговаря на изискванията на българския корабен регистър за плаващо средство с капацитет 400 души, които едновременно да могат да се къпят в него.

По-късно разбрахме, че регистърът няма специфични изисквания за такова съоръжение. Аз щях да изготвя чертежите, а бригадата на Никола (Кольо) Раданов от "Електрометал" трябваше да го построи. Самият той, един много способен техник, нямаше нужда от моите чертежи, знаеше точно какво и как да го направи, но документацията беше задължителна. "- Искаме, казаха от Общината, басейн с олимпийски размери". Нищо че там състезания не могат да се провеждат. И аз, като човек завършил Морското училище във Варна, бях избран за тази задача. Имах някаква представа как да се справя (все пак бях навигатор, а не корабостроител) и веднага се съгласих. Бях много вдъхновен, защото като дете всеки ден през лятото се къпех на Дунава и бях един от хилядите силистренци, които изповядваха убеждението, че водата на реката е много по-чиста и е за предпочитане пред водата в градския басейн.

А този плаващ басейн щеше да реши много проблеми: - Най-напред, щеше да има законно и безопасно място за къпане в реката. Стига са поставяли табелки със "Къпането забранено". - Водата в басейна щеше да бъде хем постоянно течаща, хем всички плаващи замърсители (клони, листа, мазни петна...) щяха да остават извън басейна, отклонявани от носещите цилиндри. Залових се за работа. Уредих си среща във Варна с някогашния ми преподавател по ТУК (Теория и устройство на кораба) инж. Йордан Пращинков, автор на учебника по този предмет.

Зареден с указания и препоръки, започнах да проектирам. По средата се сблъсках с математически проблем. Стигнах до едно уравнение, което никой не можа да ми каже как да реша. Всъщност само един човек беше на необходимото ниво - моят учител по математика - Любен Атанасов. Стаа дума трансцендентно уравнение, където решението се намира по експериментален път. Паралелно с моето проектиране работата по строежа вървеше в "Електрометал". Започнаха да носят заготовките за монтаж на брега на Дунава, точно зад пристанището, където сега, а и тогава, е рибарската лодкостоянка.

Разтревожих се като видях монтажниците да започват работа. Веднага си уредих среща с П.К остов и споделих тревогата си: басейнът не може да се вкара във водата, ако предварително не се заложи на земята платформа, по която готовия басейн да се плъзне в Дунава. Монтажът продължи без промяна. Повторих срещата си с Петър
Костов със същото настояване. Монтажниците подложиха дървено скеле под единия - най-далечния от водата ъгъл на конструкцията, което по никакъв начин не решаваше проблема. Завърши монтажът на басейна. Огромно метално чудовище, което по никакъв начин не можеше да бъде убедено да влезе във водата.

Опитах да убедя капитана на 100-тонния плаващ кран като минава край Силистра да спре и да опита да придърпа басейна във водата. Плаващият кран мина край Силистра през нощта и отплава към морето. "- Ами сега какво ще правим - вика Петър Костов- това паметник на Румен Чернев ли ще бъде?". Бях бесен от яд. Общината взе проблема в свои ръце. Извикаха от Варна бригадата на Слави Черкезов - монтажник, герой на социалистическия труд. Срещу цена по-голяма от стойността на самия басейн. Бригадата монтира под дъното плазове, като шейна и с 2 трактора, 2 греди, забити дълбоко в земята, въжета и макари (полиспаст) вкараха басейна във водата. Всички си отдъхнаха.

После по поръчка на общината някой (наистина не знам кой) проектира понтонни мостчета за свързване на брега с басейна. Мостчетата бяха против всяка нормална логика и правила. Цилиндрите им бяха перпендикулярни на течението, а не успоредни, както е правилно и платформите за преминаване на хората се намираха на 1 метър над самите цилиндри. Това правеше мостчетата изключително неустойчиви и опасни. В деня на откриването на басейна, 5 август 1978 година, чиновниците от Пристанището бяхме на бригада в селското стопанство. Връщам се в къщи и на улицата мой познат ми разказва за епопеята на откриването, втурването на гостите по понтонния мост към басейна, обръщането на понтоните и падането на десетки хора във водите на реката.

Беше късен следобед. Затичах се към басейна, но там вече всички си бяха отишли. Само пазачът бай Павел ми показа чифт детски сандали, останали на пясъка. Мисълта, че някой се е удавил и въпреки спасители и помагачи не е оцелял, беше ужасна. По-късно собственикът на сандалите се появил и се оказало, че просто детето се е прибрало босо в къщи. Настъпи чудесното време на експлоатацията на басейна, районът се оживи, бар "Истър" заработи с пълна пара...Е, от време на време някоя дъска от дъното на басейна се отделяше и трябваше да се монтира под водата, но басейнът наистина се оказа сигурно място за къпане и силистренци му се радваха. Ходил съм да се къпя там през нощта и съм заварвал други съграждани, които като мен са се наслаждавали на нощното къпане.

Разбира се, през зимата трябваше да се придвижва на безопасно от ледоход място, за което не се полагаха достатъчно грижи. Това стана причина през една сурова зима и тежък ледоход басейнът да пострада толкова, че се наложи да бъде ремонтиран и намален наполовина. Още известно време след това силистренският плаващ басейн беше изкаран на същото място, където първоначално беше построен. Настъпи ерата на безгрижното отношение към бреговата ивица на изток от пристанището, където в момента израстна непроходима джунгла. Басейнът ръждясване на брега. Работех вече няколко години в туризма, когато Общината обяви басейна на търг.

Имах идеята да монтирам платформа върху плаващите цилиндри и да го превърна във плаваща дискотека. Явих се на търга и го спечелих. Станах собственик на част от онова, което някога бях проектирал. Заедно с Асен Чаушев, председател на профсъюз "Бизнес" в България, опитах на много места по морето да сключа договор за експлоатация на такава плаваща дискотека, но без успех. По това време никой не знаеше какви ще бъдат условията за експлоатация на брегови съоръжения. Идеята пропадна. Няколко месеца след това продадох басейна за вторични суровини и от него остана само този спомен.

Кармен Мишу: Исторически роман от 500 страници се пише с дисциплина, труд и постоянство в продължение на 3-4 години

 В препълнената от почитатели на литературата зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека – Силистра бе представянето на романа „Дъжд“ с участието на неговия автор Кармен Мишу. Събитието бе водено от Красимира Няголова, която първо представи гостенката, живееща в град Тутракан, където от близо четвърт век е омъжена за д-р Любомир Бойчев. Самата тя е родом от Видин и е лекар с диплома от Букурещ със специализация в САЩ като научен сътрудник III степен в областта на епидемиологията в НЦЗПБ в София, както и магистър фармацевт от университета в Констанца.

Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски езици, а само говоримо гръцки език по линия на баща си – по произход грък с румънско гражданство, който е бил лекар в родния ѝ град. Кармен Мишуз-Бойчева навлиза в литературата през ученическите си години с публикация на есе в училищния вестник. Първата ѝ книга е романът „Балканска сага“, излязъл през 2007 г., следват „Нестинарка“ – година по-късно, сборникът с разкази „Синият фургон“ (2009) и романът „Тангра и неговият син“ (2011), чието продължение е в процес на разработка с акцент върху хан Омуртаг.

На език като българския, който е „чудо на грамотността и самосъзнанието“, д-р Мишу твори изключително романи на историческа тематика, в които срещаме вълнуващи и обичани образи на реални герои от славното българско минало. Традицията в това отношение продължава и в романа „Дъжд“, който по ирония на съдбата бе представен в Силистра в „тематичен ден“, в който като от нищото се изсипа проливен дъжд, последван от двойна дъга над град с 19-вековно минало, център на древно просияла епархия с над 20 християнски мъченици.

За авторката създаването на романи е дълъг и обсебващ процес („Пиша, защото така ми харесва“), изпълнен с мисия („Всичките ми книги са в моето сърце“). В случая в „Дъжд“ е представено Априлско въстание – едновременно славно и трагично, както и годините след него. И редом с това имаме среща с невъзможната любов, срещаща пречки от различни обстоятелства – включително екстрасоциални в зависимост от различията в характерния за Балканите микс от етноси и религии, но това я прави истинска, каквато е всяка любовна история. И най-вече когато интригата се върти около герой, който в рамките на империята хем не е съвсем роб, но при всички случаи е „гражданин с лимитирани права“, а това в онези времена има значение за отношенията между хората.

В рекламата на книгата в интернет четем: „Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За неговото минало, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората, които срещаме и които осветяват дните ни или ни потапят в мрак…. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста  ((централна или основна фигура в драма или история) в лицето на Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов“.

Според д-р Мишу при историческия подход представянето на миналото обикновено е с противоречиви тези и най-често „фактологията спира въображението“. За разлика от писателския „поглед“ към събитията, който е в ролята на коректив с определена гледна точка и с поднесени на достъпен език факти. За неговото оформяне е необходим обаче историк консултант – за „Дъжд“ това е проф. д-р Христо Матанов от Софийския университет. Той е сподвижник в подобно качество на Националния поход „По стъпките на Таньо войвода“, започващ от 40 години насам именно от Тутракан.

Романът открехва портала към отговори на много щекотливи въпроси, сред които и най-често задаваният в такива случаи: „Кое подтиква човек, притежаващ всичко (бел.ред.-в рамките на една чужда на българската природа империя – османската), да хване пушката и да се включи в борбата за свобода?“. А именно – родолюбието и гордостта от принадлежност към нация с минало. Малка подробност е, че само „в сценка с три реда“ в романа „присъства“ и историческата ни икона – Васил Левски. Място в романа е отделено и за т.нар. бунт на русофилите през 1887 г., частично развит и в Силистренския военен гарнизон, за което свидетелства паметна плоча на източната фасада на сградата на Общинска администрация.

Отново според авторката „книгата е за живия живот“, тъй като имаме пресъздадени ситуации на семейство, преминаващо през катаклизми, а както и днес – поредната тогава война е мизансцен за проява на главните герои. „Солта на книгата е детайлът“, твърдят вече челите романа. А детайлите в него са неизброими, особено когато става реч за роман от 500 страници, за написването на който са необходими в комплект  дисциплина, труд, търпение и постоянство в продължение на поне 3-4 години.

Петко Добрев: Спомена за нашите богове трябва да го търсим в нашето народно творчество, както и във всеки оцелял извор от български произход

Петко Добрев - историк и общественик от Силистра: "Трябваше да участвам с доклад във ФОРУМ БЪЛГАРОЗНАНИЕ 2025 - "Майски четения" в УАСГ - София на тема „Стари факти, нови идеи, за опазването на културата и историческото наследство“. Подготвеният от мен доклад бе на тема "Тракийските Богове – кои са те?", но за съжаление се появиха непредвидени обстоятелства, които възпрепятстваха присъствието ми сред почитателите на неманипулираната българска история. Публикувам го във Фейсбук.

Когато става въпрос за началото на човешката цивилизация и боговете, се изправяме пред един въпрос – в състояние ли сме да възприемем друга гледна точка. Ако нямаме тази необходима култура на изследователи, то очевидно сме роби на каноните  - исторически, политически и църковни. Ако обаче имаме дух на изследователи, то следва да обмислим различните гледни точки. Логично е най-старият библейски народ да е единият компонент на индоевропейците, другият са индусите. А кой е най-старият библейски народ? Отговор на този въпрос ни дава Херодот – фригите, т.е. бригите или както Омир ги нарича – траките. 

Имали ли са общи богове траки и индуси?

Отговор на този въпрос намираме във „Веда словена“ на Стефан Веркович. Като най-стар Бог е познат Вишну. Той е държал в ръката "Златна книга" - НИШЕНЛИЕ. Главните Богове били Вишну Бога, Коледа Бога и Бела Бога. Вишну изпраща на земята Злата, която живеела на звездите. Тя отишла в  Харапска града. А  Харапската земя е тази в днешния щат Пенджаб. Родила Млада Бога и Коледа. Вероятно от Харапската земя Коледа потегля към Черно море и Балканите. А Вишну остава в Харапската земя. Божията земя била наричана Белина и нашите деди вярвали, че била накрай земя. Там слизали Боговете и се гощавали. До тази земя стигнал Дионис, а после и Александър Велики. Така започват да се формират двете цивилизации – тракийската и индийската, а те заедно формирали индоевроейската.

В надпис на Омуртаг е упоменато, че 6 328 години преди неговото съставяне е дошъл истинският Бог, т.е. Бог Вишну е дошъл в Харапската или Божията земя през 5508 г. преди Христа. Тази година е приета от българите, които са наследници на траките, за "Сътворението на света". Използвайки датировките от Библията може да се предположи, че през 4902 г. пр.Хр. се появява Адам, а през 3846 г. Хр. - Ной. През първите 6 библейски дни, които вероятно обхващат период от шест века, Бог и Боговете събрали всички знания за природата в района от Харапската земя до Балканския полуостров. Тези знания те поетапно започнали да предават на хората. 

Стефан Веркович е записал предание за българите, познати като копановци, които се смятали, че са от "божие коляно". Та техните прадеди получили от Бог мотика и лопата, с които изкопали земята и събрали на куп добрата земя. Така според копановците се появил човекът (б.а. - познатият ни вече мислещ човек "хомо сапиенс"). Не  е случайно, че Раковски, имайки предвид стари гръцки автори,  пише, че „името българин значи сеещ жито, ядящ жито или бългур, блъгур и булгур, т.е. человек, изобретил орачеството, сътворил постоянно жилище и хранещ се с жито, а не веки с корени и плодове, както другите“.

Страбон пише, че  траките в най-стари времена наричали съветниците на своите царе – Богове. Може да се предположи, че раждането на боговете не е биологичен процес, а познавателен, в който те са изучили съответно определен процес, който по-късно трябва да предадат като знания на хората. От записаното във „Веда словена“ научаваме, че знанията са предавани на хората от Боговете, както и от техни ученици – царе или юнаци. 

Царете и юнаците е възможно да са били онези силни и прочути старовременни мъже, както е записано  в Библията: „В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже“.

Богинята на небето била Дургана. Лана юнак бил първият слуга на Бога. А Господ бил познат и като Жийна. Храната на боговете, когато били на небето, била наричана дефниту. Богинята Жива научила хората да пеят и пишат. Тя предала знанията на цар Има, който за тази цел се качил на небето. Той си говорил с Бога и написал ясна книга по Божие внушение, която съдържала песните на нашите прадеди, когато колели курбан и се молели на Боговете. Цар Има също учил хората да орат, сеят и на други занаяти. Живеел в град Кайле, където много пъти слизали змейове от небето и той ги гощавал. (Б.а. - оттогава до днес укрепените градове наричаме калета)= Занаятите Има научил в Бела града, където ходили Юдите.

Нашите прадеди имали различни книги за песните, които били за определени  случаи. Питица съдържала пет книги, в които са песните за Боговете и Богиците. Бог Игне дал познанията за огъня. Бог Дъжна им помогнал да опознаят дъжда, а Бог Водна - водите. Бог Росна пращал на земята роса. Сурва бил Бог на годината. Сива бил Бог на новата година. Богът на зимата Зимна пращал снегове и студ. Той пращал своя слуга Снегина да хвърля сняг по планините. 

Богът на къщите Хижие ги научил да строят жилища и по негово име ги наричали хижи. А Небна Юда, която била на небето, слизала на земята и научила хората как да опознаят звездите. Знанията за строителство на кораби и мореплаване били приоритет на юнака Колчу (б.а. - по-късно бил отбелязван като св. Никола), който бил божий син. Той слязъл на земята r предал тези знания на хората. Това станало чрез цар Хина, който бил от Крайната земя. Той   пръв захванал да ходи по морето и от него се научили хората да правят кораби. 

Бог Рую дал знанията за лозята и виното. И така до днес се прави и пие руйно вино. Бог на здравето бил Сурица. Сурова значело здрава. На Енювден прадедите ни следвали звездите по земята и баели на билкитеq та ставали за лек. А Богицата Друида седяла в гората и лекувала болести. На Енювден тя също слизала на земята.

Съхранените в народното ни творчество исторически спомени за боговете впоследствие стават част от представата на други народи за тяхно минало. Но героите в тези вече станали легендарни сюжети имали нови имена, различни от тракийските. А самите сюжети вече не били исторически спомени, а легенди. 

В чуждите извори намираме преливащи се култове към Сабазий, Загрей и Дионис. Дионис бил познат за елини и римляни още като Бакх. Но ако се съобразим с особеностите на транскрипцията, то може да предположим, че Бакх произнесено от траките би звучало като Балх. А Балх е вече история на траките, които после бяха познати като българи.

За траките родът на Дионис бил част от Сътворението на света, т.е. от получаването на знанията, с които те преобразили своя живот. Подобен извод може да направим от разпространен само в Югоизточна България - мим за Дионис като цар покровител на плодородието, нивите и житото. Дионис държи рало, оре и сее.

Вероятно той е Великия Бог Дий, който бил популярен сред българите дори през Възраждането. Тукидид сочи, че според една легенда той бил отгледан в планината Ниса. Може да се предположи, че гърците говорели за тракиеца Дий от планината Ниса  - ДИО- НИС. Софокъл казва, че той бил син на тракийския цар Дриас.

Ето едно предположение за Дионис. Той е син на тракийския цар Дриас. Произходът му е от племето диои и бил отгледан в планината Ниса. Представители на този царски род са били още Сабазий и Загрей. Вероятното му тракийско име е Дий, а родът му бил Балх. Тръгнал на Изток и стигнал до Индия, където била крайната земя –земята на Вишну. По пътя си до Индия основал държавата Балхара, която елините наричали Бактрия. Нейна столица бил град Балх. 

Дий бил родоначалник на индоевропейската цивилизация, която се родила при срещата на тракийската и индийската. Дий победил Индия и се върнал по обратния път. За народа балка, т.е. траките, който съществувал от прародителя Кардама, сведения намираме и във Ведите, както отбелязва в свое изследване Михаил Михайлов – „България и Ведите“. А прародителят Кардама е библейският Адам. На санскрит Кардама означава кал, пръст.

Дионис бил примерът, който следвал Александър Велики, който според Дион Касий дори се обличал като него. А походът на Александър е опит за повторение на раждането на индоевропейската цивилизация – крайният резултат от похода на Дионис, който не само стигнал до Индия, но и я победил. Тръгвайки да завладява Индия, Александър казал „Аз съм новия Дионис“. В този смисъл е резонен въпросът дали Александър не се е стремял към един непознат за нас ренесанс на индоевропейската цивилизация? За това, че Александър следвал стъпките на Дионис пише Плиний.

Дионис е причината за историческата поява на Орфей. Според предание той поискал да премине от Азия в Европа през Хелеспонта. Но тракийският цар Ликург, който владеел и двата бряга, поискал да го убие. Дионис го свалил от власт и убил. Властта дал на Харопс – дядото на Орфей. Той го научил на мистериите, тайнствата и оргиите. Орфей бил цар на траките и жрец на Дионис. Той видоизменил мистериите и тайнствата. Нашето народно творчество е запазило исторически спомен за Орфей, но с тракийското му име  - Орфен. 

Като доказателство за това може да приемем записаната и публикуваната от С. Веркович „Орфенова женитба со керка на харапска крале“. Този исторически спомен е запазен само при нас – българите. Орфен не случайно взима за своя жена керката на харапска крале, т.е. дъщерята на краля на земя Харабия, която се намира на край земя. (Б.а. там където е  Вишну и където се родил Коледа). И не е случайно, че по време на бягството му с дъщерята на краля му помага Вишну, за да премине през църното море.

Друг популярен култ бил този към Залмоксис. Страбон пише за него, че връщайки се в родината, убедил царя да го приеме като другар в управлението, понеже бил способен да оповестява  волята на боговете. И отначало  той бил назначен за жрец на Бога, който най-много се почитал от тях. След това и сам бил наречен Бог. Всеизвестен култ  сред траките бил и този към неизвестният ни като личност днес, но познат като тракийски конник. Кой е бил той е въпрос на бъдещи изследвания.

В заключение ще кажа, че споменът за нашите богове трябва да го търсим в нашето народно творчество, както и във всеки един оцелял извор от български произход. Народното ни творчество е оцеляло през хилядолетията. В него е нашата история. Нашият народ не помни Тангра, защото не  го е познавал. Но помни Боговете, които му дали знанията, чрез които човекът е станал разумен и коренно преобразил живота си, т.е. преживял Сътворението на света. За това, пазейки спомена за Вишну, нарича Бог – Всевишния.