В ход е грижа и за сградата на Дома за стари хора - Силистра

 

В последните един-два дни сериозно разбуни „духовете“ в Силистра във вид на снимки и впечатления в медиите и в социалните мрежи отзвукът от първото по рода си журналистическо посещение в най-голямата по обем на Балканите сграда (15 дка застроена площ), открита през 1982 г., предназначена да изпълнява конкретна социална услуга. Става дума за Дома за стари хора, намиращ се „на баира“ в м. Кючук Мустафа срещу друга мега по „бой“ и проблеми сграда – тази на Филиал Силистра на Русенския университет. В момента в него върви трескаво преустройство на 142-та домуващи, от които 70 са в болнична среда, предвид очакването всеки момент да започне ремонтът на стойност 17 млн. лева по спечелен проект от община Силистра, който трябва да продължи до м. май сл.г. Целта е да се освободи терен за работа „отдолу нагоре“, защото сградата е на няколко нива и е на ред етажи с безброй помещения, някои от които тепърва се предвижда да влязат в употреба.

Преди близо половин век, когато е започнало изграждането на дома, в областта са живеели около 150 000 души с тенденция на увеличение, за сравнение сега поне по „списък“ гражданите в Крайдунавска Добруджа са 90-95 000 (иначе казано трендът е една трета надолу с очакване да спада още). Сигурно това е налагало да бъде създаден в края на 70-те години на миналия век, а впоследствие и реализиран мега проект, който да „поеме“ над 200 нуждаещи се. След ремонта, за да се спазят „европейски изисквания“, цифрата на домуващите ще бъде сведена до 120 с идеята да има сектори за семейства с по-големи помещения (в момента „двойките“ се броят на пръстите на едната ръка), а всеки обитател да бъде настанен в самостоятелна стая със собствен санитарен възел. В разрешените средства не стигат пари за собствена за дома фотоволтаична централа, за оградата и за някои други нужди, за които ще се търсят пари в следващи проекти.

Правим уговорката, че някога това е било единствен по рода си държавен дом в област Силистра – днес имаме един също голям в кв. „Деленки“, два по-малки в Тутракан и Алфатар, отделно няколко за подобни услуги, но за друга категория нуждаещи се, както и най-малкото два частни – от няколко години в Межден и ОТ миналата година в Попина. Междувременно е променена философията на социалните услуги в България, различни от преди са подходът и изискванията към грижата от този вид. Не е имало обаче за съжаление през годините, най-вече през т.нар. преход, перспективно и обективно отношение към Дома на ул. „Абена“ 5, като изключим известни промени, отдалечени във времето.

Според ръководството на Дома в лицето на неговия директор Мирослава Червенкова персоналът от 75 души е достатъчен, за да изпълнява качествено услугата, макар и при трудните условия, при които работи. Налични са и социални придобивки, като зала за делови и празнични събития, друг е въпросът, че и в нея от десетилетия не са правени подобрения, за да бъде пълноценно преживяването от провежданите в нея мероприятия. От години помещение е превърнато в православен параклис, който се поддържа от жена от дома и се ползва по всички големи празници, когато идва отец от епархията. В замисъл е уреждането на етно кът, към който отново да проявят отношение живеещите.

Може не на всички обитатели близките им да идват да ги посещават, защото някои живеят в чужбина, други са в далечни градове, трети са влезли в сложни отношения по линията „родители – деца – внуци – роднини“, но за сметка на това – и тук идва изненадата!, най-чести гости са деца от детските градини. Особено по празници те идват, за да изпълняват свои специално подготвени програми. Действащи са и самодейни групи, на чието разположение са двама акордеонисти, които също са домуващи.

Налице са и „местни“ поети, като един от тях – Георги Костадинов, който е работил при военните, тук е прописал стихове, две от които той посвети на силистренските журналисти по повод тяхната извънредна визита. Дама с поетична и изобщо словесна дарба също прояви своето отношение с лично послание към „нашего брата“. С извозване с микробуси се дава възможност на подвижните в летния период да се разходят и в дунавската градина. Иначе режимът на достъп на външни лица и на излаз на домуващите е свободен, т.е. без ограничения, освен в периоди на грипни и други масови заболявания.

Не стои никак добре въпросът с т.нар. басейн, всъщност това е цял мини комплекс за водна рехабилитация. Без да сме сигурни откога точно, но поне от четвърт век, че и повече вероятно той е неизползваем. Казват, че повод да се прекрати дейността му е инцидент, станал много назад във времето, след което е безотговорно изоставен на произвола на съдбата. Дано ремонтът го възстанови успешно, както е замислено, защото в подобна социална структура, обслужваща възрастни хора, половината от които в случая са със заболявания, съоръжение с това съдържание е изключително необходимо, още повече, че е налице професионален рехабилитатор.

Впрочем, голяма роля е възложена на психолога и на социалните служители във всеки от етапите – от посрещането и настаняването на домуващите, а и после в целия им период на пребиваване, включително адаптацията. Защото, криво да гледаме – право да съдим, мирът и разбирателството са много важни за микро климата в едно общество, каквото на практика е Дом, изпълняващ социална услуга. На разположение са десет медицински сестри, а при необходимост се „вика“ линейка с лекар, което се случва сравнително често и това е обяснимо, предвид възрастта на домуващите.

На коментар не подлежи състоянието на електрическата и водоснабдителната система в тази сложна като конструкция сграда, в която е имало някога дори обща баня, подобна на обществените, но, разбира се, отдавна не е работеща, защото от нея няма необходимост. За съжаление, доста от видимите поражения по стените са именно от пробив по пътя на канализацията, защото 4 десетилетия след прерязване на лентата на откриването отдавна е трябвало да има изпълнени задачи и в това отношение. Иначе отоплението е на газ, което е добра новина и посещавалите дома твърдят, че е достатъчно топло през зимата. Частично в добър вид са били приведени и помещения в някои от „крилата“, където е сменена дограмата, ремонтирани са били и помещенията „тоалетна с баня“. Също в определени сектори са обновени леглата и са нови шкафовете. Почистването е с подходящи препарати, налична е пералня, но има какво да се желае по отношение на сушенето на дрехи и спално бельо през зимата.

За храненето е изградена система в просторна обща столова с визия от заводски тип от „едно време“, в която е предвидено конкретно поименно място за всеки отделен човек, а на болните храната е раздава по стаите. Работи се с 2 менюта и три диети по стари рецептурници. Не е успокояващо, но същото се отнася и за детските градини, където предписанията са им „връстници“, тъй като са активни от 1999-2000 г. Твърди се, че въпреки овехтелите задължителни препоръки, от една година храната е разнообразена, включително са въведени неползвани дотогава продукти, промени има и в съдържанието на храната специално за хора с диабет, подагра, жлъчно-каменна болест и др. Набляга се на този вид ястия, които може да минат за тип „домашни“, тъй като се харесват от домуващите.

Дават се по-често плодове, а в голяма част от случаите десертите се подготвят в кухнята на дома, т.е. не се доставят в готов вид. Избраният Домсъвет – обновяването му като състав предстои, и с чието мнение ръководството се съобразява, има думата и по този въпрос – при това всяка седмица темата е на дневен ред при обсъждане на седмичната разкладка. Както се изрази 86-годишна обитателка: „Тук ядем по час, а храната е разнообразна“. Всъщност колцина от възрастните хора, особено живеещите самотно, вкъщи имат тази възможност във финансово и организационно отношение,?

И малко цифри за размисъл: средната възраст на домуващите е 81,5 г. Най-възрастни са две дами – на по 96 г., най-млади – на по 67 г., са също двама, но от мъжки пол. Жена на преклонна възраст пребивава в дома от най-дълго време – вече 34 г., други две жени са от 27 години на грижите на персонала. Според работещите в дома, предвид много обстоятелства, включително меркантилни от страна на много семейства, за немалка част от вече живеещите в дома се смята, че са закъснели да го сторят, защото междувременно са заболели сериозно, което е усложнило грижата за тях.

У тях са настъпили и други промени от ментален характер, а тези процеси са можели да се забавят, ако навреме човек сам реши или близките му преценят, че е по-добре да бъде сред хора и да бъде обгрижван, отколкото да тлее в невинаги благоприятна семейна среда. Защото живеем в трудни във всяко отношение времена, не само във финансов смисъл, независимо че за повече българи парите продължават да бъдат единствения повод да бъдат щастливи. Друг е въпросът, че богатите също плачат, макар това да е видимо само по филмите.