Translate

вторник, 30 август 2022 г.

Учени от Силистра влязоха във връзка с колеги от Научно дружество на българистите от Молдова

Наскоро в град Балчик завърши осмият форум "Българско наследство" в който участваха представители на различни среди от България, Румъния, Украйна и Молдова. Сред най-интересните от тях, дошли за форума за пръв път от българската диаспора в чужбина, бе докторът на историческите науки Иван Думиника, който е учил в родината си Молдова, както и във Великотърновския университет в България. В момента той е старши научен сътрудник в Институт за културно наследство към Молдовската академия на науките в Кишинев и председателства Научно дружество на българистите в Молдова.

На отделна среща с д-р Йордан Касабов - етнолог от Силстра, двамата обсъдиха теми, от които се вълнуват. Запознанство бе осъществено и с представителите на Русенския университет - доц. д-р Румяна Лебедова - директор на Филиал Силистра, и доц. дфн Тодорка Георгиева - преподавател във филиала и ръководител на Научен център „Дасий Доростолски“.
Д-р Касабов подари на младия учен от Молдова последните си две книги, за да ги отнесе при българите в Кишинев: едната му емблематична творба "Скритият бог - древна българска същност", а другага е енциклопедичният му труд "Шиковското население в Добруджа". Във форума Касабов се представи с разработка за "Шамбала" - забравения рай с българска "линия" в него, а Думиника - с доклад за един от близо 80-те преписа на Паисиевата история, наричан "Башкьойски" ("Добруджански"), а всъщност оказало се, че "връзката" е друга, но объркването дошло от името "Башкьой" - село в Северна Добруджа.
Интересно бе и представянето на българската библиотека "Христо Ботев" в столицата на Молдова, която е филиал на общинската и е средище на българщината от 30 години насам, нуждаещо се от още книги на български език, като за предпочитане е съвременна литература. Към библиотеката от 8 години има и безплатно неделно българско училище. В Кишинев действа и български лицей, носещ името на Васил Левски.

85 години след кончината на Йордан Йовков 173 са паметните места на името на "певеца на Добруджа", родом от Жеравна


Първият панел на форум "Българско наследство - Балчик 2022" бе посветен на 85-ата година от кончината на певеца на Добруджа, като във
 времевите му рамки бе показана изложбата на Дом паметник "Йордан Йовков" от град Добрич, създадена по същия повод  и представена от д-р Кремена Митева като негов главен уредник. От презентацията й стана ясно, че Йовков е преведен на 44 езика в 46 държави по света (първият превод е на военен разказ на немски език през 1918 г.). В днешно време 14 читалища в страната носят името на "певеца на Добруджа", като 4 от тях са в Силистренския край) както и 20 училища, от които 6 са сред закритите през последните 15 години. Първото училище е именувано на Йовков приживе още през 1934 г. в село Сини вир, което днес е в община Каолиново на област Шумен, за което той е дал лично своето съгласие.

Второто по рода си е от 1939 г. във Варна и оттогава вече 83 г. не е сменяно. Първият паметник на Йовков е от 1959 г. в Генерал Тошево, но има неосъществена идея в Добрич от 1942 г., където обаче друг проект е реализиран през 1969 г. Паметни места в негова чест има общо 173 в страната, сред които 24 - най-много, са в Раградско - става дума за улици и др. За сравнение по същата тема на обратния полус е област Стара Загора - една в град Раднево. Д-р Митева припомни крилатата фраза, че "Истинският писател приживе работи, а живее сред смъртта си". Не бе пропуснато също, че в един период от десетина години след 9 септември 1944 г. Йовков не е сред писателите, за които се говори в училище, но през 50-те години вече по-усилено е в общественото съзнание, а трайно влиза в литературния канон през 60-те години на миналия век.

понеделник, 29 август 2022 г.

Добруджанец поведе хорото край Женевското езеро, редом с тенис легендата Мануела Малеева


Силистренецът Димитър Богданов отново поведе българското хоро край Женевското езеро в Швейцария, този път в рамките на програма на местната община, заделила време и място по крайбрежието на водното огледало за забава на населението. В случая българите са поканени да покажат уникалните си разнообразни танцови ритми, които, както знаем, навсякъде по света правят запомнящо се впечатление.
Особено когато са представени от майстори игротворци, като възпитаника на ансамбъл "Добруджанче" от славните му начални времена.

Малеева, която неведнъж е идвала и в Силистра, не за първи път се включва в българските инициативи. Според информация към нея има покана за участие в тенис проява в крайдунавския ни град, планирана за края на м. септември, за което тя е дала предварително съгласие с надеждата да бъде осъществено. Клиповете на хората са на профила на Богданов, който там е споделил и снимки от своето участие в празника на носията в Жеравна през 2022 г. (https://www.facebook.com/dimitar.bogdanov.509).

На 4 септември на мемориала край село Шуменци - пореден събор в чест на героите от Тутраканската епопея

  

По повод 106-ата годишнина на Тутраканската епопея родолюбивото тутраканско гражданство, кметът на община Тутраканд-р Димитър Стефанов и Исторически музей Тутракан провеждат поредения си Национален събор възпоминание в неделя - 4 септември 2022 г. (начало 11 ч.) в Мемориален комплекс „Военна гробница-1916 г.”, който е част от "Сто национални туристически обекта".

В програмата: 11-11.10 ч. - ритуал "Запалване на вечния огън"; 11.10-11.25 ч. - панихида; 11.25-12 ч. - Национален събор възпоминание. По традиция от името на институции и организации, както и от гражданството се полагат венци и цветя пред паметника с уникален надпис - от съвременна гледна точка оценяван едновременно като човешки по съдържание и философски по внушение, а именно: "Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното си отечество".
Сайтът на Исторически музей Тутракан (http://www.museumtutrakan.com) ни припомня накратко историята на събитието, случило се в първите септемврийски дни на 1916 г.: "На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан. При Тутракан вечен покой намират над 10 000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през 1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа. Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември".
Скорошнта публикация на сайта Кворум Силистра актуализира развитието на Мемориялния компбекс: "Във втората десетдневка на м. август 2022 започна изпълнение на проект
"Мемориален комплекс "Тутраканска епопея 1916 г." и прилежащите му публични пространства" с първа копка, освещаване и пресконференция, съобщиха от Исторически Музей Тутракан.
Направена е първата копка на бъдещия музей. Водосвет е отслужен от ставрофорен иконом Илия Тонков и отец Михаил Михайлов. Проектът за "Разширяване на експозицията на Мемориален комплекс "Тутраканска епопея – 1916" отговаря на критериите за финансиране на "културен обект от национално значение" в рамките на програмата за европейски субсидии "Региони в растеж". Инвеститор и кредитополучател е община Тутракан. Предвиденият бюджет възлиза на около 5,5 милиона лева с ДДС, от които 76 % – грантово финансиране, 9 % – заем, 5 % – общински средства и 10% грант от частен тутракански спомоществовател".

неделя, 28 август 2022 г.

Силно добруджанско участие от Силистренския край във Форум "Българско наследство" в град Балчик

Осмото издание на Форум "Българско наследство", проведено в периода 24-26 август 2022 г. в град Балчик от едноименното сдружение с председател Маруся Костова, премина с внушително участие на автори от Силистренския край. Става дума за 11 доклада, от които три на учени със защитени докторски степени. Това са доц. дфн Тодорка Георгиева - материалът й е за Паисий, Черноризец Храбър и Паисий Хилендарски, доц. д-р Румяна Лебедова - за мита "Златна Добруджа" - двете преподавателски са от Русенския университет чрез Филиал Силистра, на който предстои "Европейска нощ на учените през м. октомври т.г.; д-р Йордан Касабов - единствен етнолог в Крадунавска Добруджа с докторска дисертация, представил този път на аудиторията интригуващ материал за "Шамбала" - загубената райска страна в Азия с българска връзка, за която става дума в дадената му за печат нова книга.

Доклади представиха и други двама, които са в процес на подготовка за придобиване на научни степени (Ивелин Илиев и Донка Илиева - учители в СУ "Васил Левски" в град Дулово), още на историка изследовател Валентин Събков - автор на книга за добруджанските дейци - по бащин род от Афатар, но живеещ във Варна, Йордан Георгиев - журналист ("Етюд" за баладата "Гребенка" от 1895 г. на шиковския поет Владимир Шиков от село Калипетрово"), Иво Димов-Влади Владев - учители от ЕГ "П. Яворов" - Силистра (с общ доклад с философски и филологически погледи към "Индже" на Йордан Йовков); от град Тутракан: Анастасия Якова - позната като изследовател на таврийските и севернодобруджанските българи, и Адриян Василев, живеещ в Русе, чиято сила е в работата с български и румънски автори (в случая разработката му бе за Йовков и Садовяну).

Силистренското участие бе гарнирано също така с две забележителни и запомнящи се изложби - комплект от над 20 разнообразни по цветове, фигури и шевици добруджански престилки, избрани от колекцията на Калина Михайлова от село Шуменци, Тутраканско (нейни старини от подобен характер са показвани в Белгия, Румъния, както и на много места в България) и на копия на над 20 гравюри, свързани с Кримската война, водена в частност и в Добруджа, събрани от Валентин Петков от Национално движение "Традиция".


Отделно във фолклорната програма към Форума се включиха успешно самодейци от читалището в с. Белица, Тутраканско, с песни, танци и с крайдунавския обичай "Бразая" (Детската вокална група "Щурчета" към читалището с р-л Антония Камбурова също изпълни някои свои песни), както и от Дулово - детска танцова формация при СНЦ "Ритмика". Беличани се включиха и при откриването на форума със своя драматизация на литуратурно-музикална основа по произведения на Йордан Йовков. Певческата група към Съюза на инвалидите в България от гр. Тутракан, с ръководител Елена Ангелова, също се представи по забележитен начин на сцената на НЧ "Паисий Хилендарски".

Първият панел на форума бе посветен на 85-ата година от кончината на певеца на Добруджа, като бе показана бе и изложбата на Дом паметник "Йордан Йовков", създадена по същия повод, представена от д-р Кремена Митева като негов уредник.


За поредна година Областна администрация Силистра бе съпричастна към единствената по рода се проява в Добруджа, включително за втори път с лично участие на представител на политическия й кабинет - тази година в лицето на заместник-областния управител Димитър Тодоров. Той бе на откриването заедно с отговорен представител на домакините в лицето на Димитрин Димитров - зам.-кмет на община Балчик (местната власт е сред редовните спонсори на проявата, която е без аналог в Североизточна България). Подобно на силистренските четци на доклади г-н Тодоров имаше срещи с някои от най-важните гости и сред тях бяха господата Лука Велчов и Любомир Николов от
Демократичния съюз на българите в Букурещ, Румъния.

За добруджанци форумът бе възможност за общуване с потомци на българи от Румъния, Украйна и Молдова (за пореден път специално бе участието на българистката доц. д-р Елена Рацеева - академичен преподавател, включително в университета в Тараклия, и за първи път на доктора на историческите науки Иван Думиника -
старши научен сътрудник в Института за културно наследство към Молдовската академия на науките в Кишинев и председател на Научното дружество на българистите в Молдова). Интересно бе представянето на българската библиотека "Христо Ботев" в столицата на Молдова, която е филиал на общинската и е средище на българщината, нуждаещо се от още книги на български език.


Разбира се, форумът бе силен и с общуването между краеведи от няколко страни - сред тях направи впечатление Димитрий Гургуров от гагаузката общност в Молдова, както и с учени от други краища на страната (София, включително етнолога д-р Галин Георгиев от БАН, Велико Търново - проф. Калчо Калчев, и др.). В рамките на уникалното за Добруджа събитие бе представено и седмото издание на сп. "Форум", в чиито предишни 2 издания има поредица от разработки на силистренските участници, докато в тазгодишното има материал само на доайена на краеведите в Силистренския край - 91-годишния Михаил Гавазов, който не успя да се включи във форума през 2022 г. Силистренско участие чрез отец Михаил Михайлов от Русенска епархия - Тутраканска енория, имаше и в изнесените две молитви по православна традиция - заупокойна за Йордан Йовков и благодарствена за всички участници.


Народната певица от Добруджа Калинка Вълчева (бел. ред.-на 20 септември в Тервел е проявата в чест на нейния юбилей - 80 години!), д-р Галин Георгиев от БАН и Петър Кирилов - народен певец от Попово и председател на тамошното Сдружение "Цветница", бе журито на тазгодишната фолклорна програма на Форум "Българско наследство". Над 60 бяха групите и индивидуалните изпълнители (предимно от Североизточна България - Добричко, Силистренско, Варненско), както и гости от Румъния, Украйна, Молдова (включително от област Гагаузия).


В Смилец спазиха традицията, чествайки празника на динения маджун

 

В силистренското село Смилец вече 6-7 години последната неделя на м. август е специална, защото е посветена на възродена традиция – производството на мед от диня, известен сред добруджанци като…маджун. На посветените им е известно, че, ако е приготвен както трябва и съхраняван според правилата на предците ни, този еликсир може да надживее своите създатели. Като „обичай” от бита на българина от Добруджа той бе пресъздаден с впечатляващ успех на тазгодишния 12-и Национален събор на народното творчество в Копривщица, бидейки част от програмата на област Силистра.

Там самодейците смилечани се представиха достойно пред журито, за да получат и необходимото признание – златен медал за своята игра, изпълнена със защитен с професионализъм творчески ентусиазъм. Своеобразният словесно-музикален и изпълнен с действие спектакъл реално, включително с изкусен местен диалект, пресъздава целия процес (с малки изключения от неговото протичане). Той бе показан в същия дух и на 7-ия празник в обновената и нагиздена като за сбор „Гизлиджа чешма”, посветен на този чудесен дар от природата, подходящ за всяка трапеза - у нас и в чужбина.

Празикът е част от Областен и общински културни календари, като за отбелязване е, че е единствен по рода си в страната. Благодарение на създадената му популярност, както и в резултат на отличната организация, и на съпътстващата програма, разбира се, в него се включват не само добруджанци от Силистра и от съседните села. Примерно, в представянето на деца в раздела „Ревю на народни носии” се включиха 49 момчета и момичета от 1 до 12 г., някои от които бяха обявени като участници от София, Варна, Кюстендил и чак от Смолян. Вероятно те са от семейства, в които поне единият родител е добруджанец родом, но е факт, че за празника се знае и в други краища на България.

Няма как да не споменем, че и към представянето на народни песни и танци интересът е подобаващ, предвид забележителната цифра – 23 групи и индивудиални изпълнители се явиха пред публиката, прииждаща през целия ден. Междувременно за хората бе и възможността да си закупят от динения маджун, да речем от сергиите, стъкмени от производители при домашни условия от селото домакин Смилец, от село Проф. Иширково, от село Любен, където по повод празника и мюсюлманите са възродили традицията.

Всяка подобна проява, свързана с бита на българина от време оно, обикновено е развита и в области, които допълват представата за миналото – в случая става дума за ателиета, едно от тях бе посветено на също отживяло майсторство - точенето на листа за…баница (някъде я наричат и точено), а както е познато за мнозина – маджунът е нейният най-популярен и вкусен подсладител. В празника има и сравнително ново съдържание – ателие за изработка на различни фигури и украси от диня и динени кори, което обогатява друга стара традиция – създаването на фенери, радващи най-вече децата. Няма да отваряме дума за предложенията за консумация на кебапчета и бира, както и за търговските сергии, детските кътове и магазините на открито за дрехи и предмети с шевици, защото те вече са неотменна част от народните празници, по каквито и поводи да са създадени.

Празникът на динения маджун е събитие на НЧ „Светлина” и на кметство село Смилец, подкрепени от община Силистра и от още над 10 спомоществователи – властови институции, търговски дружества, земеделски производители, както и от политически партии. По този начин необикновеният ден, посветен на стари традиции, на които е намерено място и в съвремието ни, се превръщат в колективно творение в името и на доброто настроение. По някакъв начин то е полезно за по-възрастните хора – да си припомнят това-онова от младините.

Приятна изненада е и за младежите – да се запознаят по убедителен начин с дейност, която някога е била част от летните занимания на добруджанци. В името на стремежа им да се подготвят за трапезата си за идните дни, когато ще посрещат гости, с които пак според установени навици на предците ни са чествани заедно сборове, сватби, кръщенета, именни дни и характерни за съответната етнографска област религиозни празници.

вторник, 23 август 2022 г.

Публикация във Фейсбук припомня описанието на някогашната Силистренска крепост от пътешественика Евлия Челеби

Фейсбук профил Denis HakararОписание на Силистренската крепост от Евлия Челеби

Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, пропътувал земите на Османската империя за около 40 години преди няколко века. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.
Тя е една здрава крепост във вид на лък, намира се на дунавския бряг и е направена от изсечени камъни. Като се сравни с лък, връвта се намира на дунавското крайбрежие, а пък на двете краища има здрави кули, обърнати към Дунава. Единът край се намира вътре в Дунава, дето е водното течение. На това място върху големи гемии има около 70-80 брашнени воденици, които са чудни и заслужават да се видят. Ако е рекъл Господ, ще ги опиша, когато им дойде редът.

Откъм сушата крепостта може да се сравни с облата част на лъка. Направена е от твърди и големи камъни, и е снабдена с голям, широк и дълбок вал, през който тече р. Дунав, като влиза от западната страна и изтича от източната. Крепостта има 11 солидни кули, 500 зъбци с по 2 реда бойници. Снабдена е с 2 врати, от които едната е малка - за вода, и се намира на западна та страна, край Дунава; обикновено тя стои затворена. През нея се слиза по 10 каменни стъпала към Дунава. Другата врата се намира на южната страна и се отваря към града. Тя е двойна, желязна и е много здрава. Тази врата се намира тъкмо в дъното на лъкообразната стена.

Над вала има дървен мост, по който се минава за крепостта. Всяка вечер редниците от гарнизона дигат моста с макари и затварят вратата. Тогава крепостта се превръща един вид в дунавски остров. Височината на крепостните стени е 18 аршина (около 12 м, един турски аршин е 68,75 м). Крепостта е здрава, но малка, но много красива: цялата й окръжност е точно 770 юнашки крачки ; а пък ако се върви обикновено е хиляда крачки (поне 600 м, а може и повече).


Челеби оставя сведения и за вароша на Силистра, т.е. старинния градски квартал: 10 от махалите са християнски, една е еврейска, а останалите са мюсюлмански. По-известните от тях са „Зулфекар“, „Акъ-кую“, Истамбол-махалеси“, „Дар-агаджи“, „Намазгях“, „Махкемемахалеси“, „Паша-махала“, „Пазар-ери“, „Хараджи“, „Чанакци“, „Занкоч“, „Куршумлу“ и „Дервиш-ефенди“. В тези махали има 11 хубави дворци, като най-красив е големият везирски дворец край Дунава пред вратата на крепостта. Той не е толкоз висок и солиден, както будинския и босненския. Всичките дворци са двуетажни и са на правени от греди и дъски. Пашовският дворец има един доста широк двор, един малък диван, седемдесет стаи за слуги и един малък хамам. Всичките стаи са снабдени с печки, понеже зимата тук е люта. Всичките сгради са покрити с керемиди.

понеделник, 22 август 2022 г.

Силистренско участие в индиански лагер в Чехия

Майсторката на традиционни български занаяти Виктория Денева, която от години е сред стожерите на непреходното ни народно изкуство в Крайдунавска Добруджа, публикува в профила си във Фейсбук снимка с българските участници в т.нар. проява "Индиански лагер", провеждан в Република Чехия. 

По долу - откъс от материал по темата от преди няколко години, поместен на сайта www.peika.bg.

„Книгите на Карл Май, четени от милиони по света, и филмите по неговите романи, реализирани през 60-те, популяризират индианската тема, но и създават стереотипна и невярна представа за различните индиански народи и техните традиции. В крайна сметка не всички индианци живеят в конусовидни шатри, наречени “вигвами”, не всички вярват във Великия дух Маниту, носят „корони” от орлови пера, яздят коне и ловят бизони или ползват канута от дървесна кора и т.н. - списъкът на тези заблуди е твърде дълъг. Но макар тези книги и филми (включително червените уестърни от 70-те с участието на Гойко Митич, в които индианците са изцяло положителни герои) да не се отличават с историческа достоверност или културна автентичност, успяват да възпитат в поколения.

А интересът на европейците към Новия свят и местното население съвсем не е съвременен феномен. От първия миг, в който сведенията за живота на туземците заливат Европа, тя изпада в екстатично опиянение. Всъщност това опиянение създава сериозни главоболия за властимащите. „Те населяват онзи златен свят, за който пишат древните, и живеят в него скромно и невинно без да им се налагат закони отгоре”, казва духовникът Пиетро Мартире Д' Ангхиера през XVI век. За да се справи с вълната на възхищение към „благородния дивак”, наводнила Стария континент и вдъхновила писатели като Джон Лок, Жан Жак Русо и Франсис Бейкън, европейският елит създава теорията за „дегенерацията”. Според нея американският климат покварявал всичко живо на континента – животни, растения, индианци и разбира се, всеки заселник, положил крак на американска земя. 

Още през XVII и XVIII век представители на различни американски коренни народи посещават европейски държави. През първата половина на XIX в. американският художник и етнолог Джордж Катлин гостува във Франция и Англия, придружен от голяма група индианци от няколко племена. Те представят на европейската публика песни, танци и други прояви на традиционната си култура. В края на същия и началото на следващия век Уилям Ф. Коди, известен под псевдонима Бъфало Бил, гастролира с огромен успех в редица европейски страни със своето „Шоу на Дивия Запад”, в което участват и множество коренни американци. 

Самата Чехия, къздето се организират лагери с индианско съдържание като начин на живот, забава и пр. дейности има дълги традиции по отношение на връзките си с коренните жители на Америка. През XVIII-и век моравската църква започва да проповядва Божието слово сред местните в Пенсилвания, Кънектикът и Ню Йорк, но за разлика от другите мисионерски мисии тя подхожда с много повече толерантност и разбиране. Не само че пречи на колонистите да мамят местните и да крадат земите им, но и не държи индианците да захвърлят дрехите, бита и обичаите си, за да бъдат покръстени в новата религия. Нещо повече - самите моравски братя се превръщат в крепители на индианската култура. 

Неслучайно в катедралата Сейнт Витъс в Прага могат да се видят портрет на индианец и маска, приличаща на тези, които народът на делауерите са използвали в своите ритуали. Век преди това бохемският изследовател-пътешественик Аугустин Херман картографира съвсем точно регионите на заливите Чесапийк и Делауер, в замяна на което получава огромна плантация, която кръщава „Бохемия”. Или пък вождът Сагауестон, който е пленен от британците и пратен да се бие в Бохемия по време на 30-годишната война в Централна Европа. 

България също има своите индиански сподвижници, обединили се под името „Орловия кръг”. Тя е една от най-младите организации от този вид в Европа (за сравнение най-старото индианско дружество в Унгария е създадено още през 1936 г). У нас учредяването й е през 1990 г. с настъпването на демократичните промени, които обхващат Източна Европа и които дават нови възможности за получаване на информация и комуникация с други индиански клубове и движения. 

Индианските лагери са събития, по време на които се пресъздава животът на някогашните индианци сред природата. Предметите от града са сведени до минимум, за да се научат участниците да работят с природните дадености, каквито са огънят, водата, растенията, камъкът и глината. Няма запалки, кибрити, челници, спални чували, пластмаса. Всичко се приготвя от естествени органични материали, а огън се пали с кремък или със свредел. Направен е компромис и по отношение на неща като фотоапаратите – не са забранени за тези, които искат да отнесат спомена от преживяванията си, но градските предмети трябва да се носят в традиционни торби".

петък, 19 август 2022 г.

ДКТ Силистра с шанс да участва в театрален фестивал в Иран



Златина Станева - директор на ДКТ Силистра сподели във Фейсбук: "Спектакълът "Търси се стар клоун" по Матей Вишниек, скорошна премиера на Драматично-куклен театър Силистра, е селектиран на първия етап за участие в 19-ия Международен куклено-театрален фестивал "Мобарак" в град Техеран (Иран), който ще се проведе от 14 до 22 октомври т.г. Предишното му издание е през м. февруари 2021 г. (афиш - на снимката).

Фестивалът дава приоритет на новите търсения в театралното изкуство и използването на нови методи в куклените представления, креативността и иновациите в кукленото изкуство. Организатори на форума са Департамент за международни отношения и Център за драматични изкуства в Ислямска република Иран. Оставаме в очакване на резултатите от следващия етап на селекцията!".

вторник, 16 август 2022 г.

Четири нови легла са доставени за Кризисен център Силистра след събрани в акция средства

От профила във Фейсбук на живеещата в село Българка британка Бернадет Легет, която се занимава с благотворителност от години по адрес на различни социални групи, научаваме с допълнение, че е получена доставката с 4 нови легла за Кризисен център – Силистра, който като социална услуга е на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“. Това е благодарение на събраната в рамките на три дни благотворителна разпродажба, осъществена наскоро в центъра на град Силистра със съдействието на Общинска администрация., предоставила една от дървените къщи.

Г-жа Легет отбелязва също: „Имаме необходимост от още 4 легла и се надяваме да съберем средствата на 14 и 15 септември“, когато явно акцията ще продължи. Юристката на Сдружението Галя Иванова уточнява: "От базара събрахме близо 880 лв. Бернадет изцяло пое организацията и провеждането на базара. През септември ще има пак базар - ще се постараем да съберем средства за още 4 легла и да подменим всички стари. Организатор е пак Бернадет, която за целта вече е говорила с общината“.

 



понеделник, 15 август 2022 г.

Кримската война в гравюри от Силистра през Варна до Севастопол

 

Уважаеми дами и господа, участници във Форум „Българско наследство“ – Балчик 2022, подготвил съм настоящата изложба с гравюри, свързани с Кримската война в средата на 19 в., за да я видим като форма, представена със средствата на изкуството. На практика това са запечатани за времето картини, отразяващи военни действия на различни места по света в рамките на една война, оставили трайни следи в историята на човечеството.

Кримската война (1853-1856), водена и на територията на днешна България, е сред най-известните военни събития по света през последните столетия. Тя е наричана „типична коалиционна“ и е възникнала в много сложна политическа обстановка. Основната причина за изострените противоречия между Англия и Франция – от една страна, а от друга – Русия. Всяка от тези три държави е имала претенции да бъде господстваща над богатството в  района на Близкия  и Средния Изток. Управляващите им кръгове са се опасявали, че може да бъдат изпреварени от свои конкуренти със същата цел при очакваното разпадане на прогнилата Османска империя.

През 1853 г. руският император Николай I прави сондажи, за да изясни възможностите за англо-руско споразумение относно съдбата на османските владения, но получава решителен отказ. Междувременно се изострят отношенията между Русия и Франция по повод т.нар. свети места. В началото на същата година Луи Наполеон заявява на османското правителство, че желае да обнови всички католически храмове м Йерусалим и Витлеем, получени през 1740 г., за което султанът дава своето съгласие.

От страна на руската дипломация последва протест, основан на предимствата, дадени на православната църква над католическата, съгласно условията на Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г. Извън темата – днес мястото, където е сключен договорът, е част от организацията „Мрежа на мира“, в която общинският център членува от няколко години. Край чешмата, където се смята, че е станал факт договорът, е изграден Посетителски туристически център, а до него са два знакови паметника – на Екатерина Велика и на граф. Румянцев.

В този период – средата на по-миналия век император Николай I иска да разшири влиянието си в „Турция“, претендирайки за ролята на защитник на всички православни поданици на султана. Това означавало да придобие правото на постоянно дипломатическо вмешателство във вътрешните работи на Османската империя. Също в началото на 1953 г. в Истанбул с кораб пристига генерал Александър Меншиков със задача да предяви исканията на руския император. Така започват дипломатически интриги между османците, англичаните и руснаците., в резултат на което на 21 юни с.г. руските войски минават река Прут и навлизат в Молдова и Влахия.

До официално обявяване на война не се стига. Френският военен флот се отправя към Егейско море, като същото прави и английският. Подбуден от Англия и Франция, след няколко месеца – през м. октомври, султанът обявява война на Русия. На 18 ноември адмирал Павел Нахимов разбива турския флот в Синопския залив – битката с тактически стандарти от средата на XIX век е мимолетна: за три часа, обгърнати в пламъци, 15-те кораба на османците потъват на дъното на морето.

Това обърква френските и английските политици и ги кара да вкарат в действие въоръжените си сили, независимо че от февруари 1853 г. имало споразумение между двете страни да не се намесват без предварителна договорка. След консултация обаче на 4 януари 1854 г. англо-френският флот навлиза в Черно море, а в края на м. март Англия и Франция обявяват война на Русия.

В онзи период въоръжението на руската армия изоставало в техническо отношение: примерно, стари кремъчни и гладкоцевни пушки, зареждани откъм дулото. В същото време всеки трети от френските войници бил снабден с нарезна пушка, както и всеки втори от английските. Благодарение на голямата численост на народа в империята Русия събира армия от 1,4 млн. души. Насреща си има 600 хил. френски опоненти и 120 хил. – английски. Флот – 200 кораба с 4 763 оръдия и 39 хил. моряци. За сравнение – турската армия е от 400 хил., флот – 70 кораба с 4 000 оръдия и 15 хил. моряци. Сардиния – 80 хил. моряци. Кратък коментар: Коалицията срещу Русия е по-добре въоръжена, предвид броя на оръдията и количеството на пушките, състоянието и мощта на флота – параходи и линейни кораби.

Първоначалните планове на руското командване се основава на предположението, че ще се воюва само срещу Турция, поради което се предвижда удар срещу Истанбул и то с помощта на флота. Този иначе многообещаващ успех план бива отхвърлен. Изготвен е нов план, по който трябвало да се овладее Балчик в днешните български земи, както още Варна и Бургас, а след това да се настъпи както по суша, така и по море, отново срещу главния град на Османската империя. След намесата във войната на Англия и Франция този план също пропада.

На 14 юни 1953 година руските войски под командването на генерал Михаил Горчаков завземат дунавските княжества и достигат река Дунав. Главните сили са разпръснати по границите на Австрия и Прусия. Направлението е избрано от Коалицията армии с цел нанасяне на главния удар на Кримския полуостров, където е преценено, че са слаби силите на руснаците.

Съгласно плановете на английското командване, от Русия трябвало да бъдат откъснати Крим, Кавказ, Бесарабия, Полша, Прибалтика и Финландия.. В тях обаче намират отражение противоречия между Англия и Франция, всяка от които се стреми да увеличи владенията си за сметка на своя…съюзник. На дунавския театър на военните действия турското командване съсредоточва 140 хил. войници под командването на Юмер паша.

През м. март 1954 г. 45 хил. руски войници форсират река Дунав при Браила, Галац, Измаил, завземайки Исакча и Тулча, достигайки и обсаждайки и крепостта при Силистра. Поради опасения, че Австрия ще се намеси на страната на Коалицията, обсадата на града е снета: на 11 юни руснаците се оттеглят, а месец след това напускат и дунавските княжества.

След като Англия и Франция обявяват война на Русия, техните войски започват действия при няколко морета: Черно , Балтийско и Бяло, както и в Далечния изток. Корабите на Коалицията влизат в престрелка с руски кораби, бомбардирайки Одеса, но не предприемат решителни действия. През лятото на 1854 г. в град Варна са стоварени сухопътни войски с численост 60 хил. и с необходимите муниции с цел десант в Крим. Двама българи запалват складирания барут и консумативите за въоръжение, предназначени за поразяване на жива сила и военна техника, разрушаване на съоръжения и укрепления, а също така за изпълнение на специални задачи.

Войските на Коалицията да разпръснати по няколко фронта: Дунавски, Кавказки, Кримски. Морски ескадри са се завърнали от Далечния изток, Балтийско море и Бяло море са се завърнали след претърпени успехи на фронтовете. Съюзниците решават да насочат своите усилия за завладяване на основната база на руския флот в Севастопол. Със завземането му те считат, че целият Кримски полуостров ще падне в техни ръце.

За отбраната на крепостта са работили контраадмирал Истомин, както още вицеадмиралите Корнилов и Нахимов. Общото ръководство на отбраната е възложено на подполковник Тотлебен, който се справя успешно със защитата на Севастопол. В Крим е стоварен нов френски корпус със 100 хил. души, както и 25 хил. англичани. Турците са 27 хил., а сардинците – 15 хил. В същото време руските войски в Крим са 110 хил. души, от които 70 хил. са в отбраната на Севастопол. Междувременно Николай I умира през м. февруари 1855 г. и на негово място идва Александър II.

От м. май до м. август е време на атаки, престрелки, бомбардировки и ожесточени продължителни битки с много кръв и материална разруха. Севастопол е изоставен от руските войски, които при отбраната му губят 102 хил. души, от общо 128 хил., загинали в района при обсадата на Крим. За сравнение – французите губят 46 хил., англичаните – 25 хил.

По време на Кримската война и особено към нейния край и двете воюващи страни развиват оживена дипломатическа дейност в разигравания мащабен дипломатически „шах“ в цяла Европа и в Азия. В него като играчи се включват не само Англия и Франция, и Австрия, Прусия, Швеция, Турция, Германия…Играта е с неизвестен край. В резултат на нея обаче се оформят политически и военни съюзи, които се подготвят да предпоставят ултиматум на Русия.

В средата на м. декември австрийското правителство връчва втора нота с няколко изисквания: смяна на руския протекторат над Молдова, Влахия, Сърбия с протекторат на „великите държави“; недопускане преминаването на каквито и да е ескадри през Босфора и Дарданелите в черно море; забрана Русия и Турция да държат в Черно море военен флот, както и на бреговете му арсенали и укрепления; отказ от страна на Русия да покровителства православните поданици на султана на Османската империя; отстъп на Русия от Молдова и от участък от Бесарабия, граничещ с река Дунав.

Условията са тежки и унизителни за Русия, което прави за нея безизходно положението. За сключване на мирен договор в Париж е свикан конгрес, на който са представени всички страни, участници във войната. Конгресът започва на 25 февруари 1856 г. и завършва на 30 март с.г. със сключен мирен договор, който е неизгоден за Русия. Освен условията от ултиматума, тя трябва да върне на Османската империя крепостта Карс – днес град, разположен в Североизточна Турция, административен център на едноименен вилает, както и да се съгласи на неутралитет на Черно море, отстъпвайки и част от Бесарабия. Така Османската империя печели малко от победата на западните държави, а Русия престава да играе ролята на глава на европейската реакция.

Извод: Кримската война е водена в името на ярко изразени завоевателни колониални интереси и от двете страни. Впоследствие се разширява сферата на влияние за завоюване на морски пространства, както за световно господство. Става ясно, че добре развита икономика, изградена армия и създадена по съвременни правила дипломация при сблъсък на интереси между държави води до победа при военни действия, до налагане на принудително обвързване и съюзи.

По време на Кримската война отрицателна за Русия роля изиграва икономическата и техническата й изостаналост, включително най-вече на нейната армия. Това обрича империята на краен неуспех показания по време на бойните действия въпреки героизма на обикновения руски имперски войник. Голямо е значението и на преговорите за мирни договори след приключване на войната. Те стават изходна база за провеждане на нова политика и стратегия на държавно поведение. Коалиционните войни в епохата на домонополистическия капитализъм намират все по-широко място във въоръжените конфликти между държавите и проявяват тенденции в бъдеще да се превърнат в доминиращ фактор.