Майсторката на традиционни български занаяти Виктория Денева, която от години е сред стожерите на непреходното ни народно изкуство в Крайдунавска Добруджа, публикува в профила си във Фейсбук снимка с българските участници в т.нар. проява "Индиански лагер", провеждан в Република Чехия.
По долу - откъс от материал по темата от преди няколко години, поместен на сайта www.peika.bg.
„Книгите на Карл Май, четени от милиони по света, и филмите по неговите романи, реализирани през 60-те, популяризират индианската тема, но и създават стереотипна и невярна представа за различните индиански народи и техните традиции. В крайна сметка не всички индианци живеят в конусовидни шатри, наречени “вигвами”, не всички вярват във Великия дух Маниту, носят „корони” от орлови пера, яздят коне и ловят бизони или ползват канута от дървесна кора и т.н. - списъкът на тези заблуди е твърде дълъг. Но макар тези книги и филми (включително червените уестърни от 70-те с участието на Гойко Митич, в които индианците са изцяло положителни герои) да не се отличават с историческа достоверност или културна автентичност, успяват да възпитат в поколения.
А интересът на европейците към Новия свят и местното население съвсем не е съвременен феномен. От първия миг, в който сведенията за живота на туземците заливат Европа, тя изпада в екстатично опиянение. Всъщност това опиянение създава сериозни главоболия за властимащите. „Те населяват онзи златен свят, за който пишат древните, и живеят в него скромно и невинно без да им се налагат закони отгоре”, казва духовникът Пиетро Мартире Д' Ангхиера през XVI век. За да се справи с вълната на възхищение към „благородния дивак”, наводнила Стария континент и вдъхновила писатели като Джон Лок, Жан Жак Русо и Франсис Бейкън, европейският елит създава теорията за „дегенерацията”. Според нея американският климат покварявал всичко живо на континента – животни, растения, индианци и разбира се, всеки заселник, положил крак на американска земя.
Още през XVII и XVIII век представители на различни американски коренни народи посещават европейски държави. През първата половина на XIX в. американският художник и етнолог Джордж Катлин гостува във Франция и Англия, придружен от голяма група индианци от няколко племена. Те представят на европейската публика песни, танци и други прояви на традиционната си култура. В края на същия и началото на следващия век Уилям Ф. Коди, известен под псевдонима Бъфало Бил, гастролира с огромен успех в редица европейски страни със своето „Шоу на Дивия Запад”, в което участват и множество коренни американци.
Самата Чехия, къздето се организират лагери с индианско съдържание като начин на живот, забава и пр. дейности има дълги традиции по отношение на връзките си с коренните жители на Америка. През XVIII-и век моравската църква започва да проповядва Божието слово сред местните в Пенсилвания, Кънектикът и Ню Йорк, но за разлика от другите мисионерски мисии тя подхожда с много повече толерантност и разбиране. Не само че пречи на колонистите да мамят местните и да крадат земите им, но и не държи индианците да захвърлят дрехите, бита и обичаите си, за да бъдат покръстени в новата религия. Нещо повече - самите моравски братя се превръщат в крепители на индианската култура.
Неслучайно в катедралата Сейнт Витъс в Прага могат да се видят портрет на индианец и маска, приличаща на тези, които народът на делауерите са използвали в своите ритуали. Век преди това бохемският изследовател-пътешественик Аугустин Херман картографира съвсем точно регионите на заливите Чесапийк и Делауер, в замяна на което получава огромна плантация, която кръщава „Бохемия”. Или пък вождът Сагауестон, който е пленен от британците и пратен да се бие в Бохемия по време на 30-годишната война в Централна Европа.
България също има своите индиански сподвижници, обединили се под името „Орловия кръг”. Тя е една от най-младите организации от този вид в Европа (за сравнение най-старото индианско дружество в Унгария е създадено още през 1936 г). У нас учредяването й е през 1990 г. с настъпването на демократичните промени, които обхващат Източна Европа и които дават нови възможности за получаване на информация и комуникация с други индиански клубове и движения.
Индианските лагери са събития, по време на които се пресъздава животът на някогашните индианци сред природата. Предметите от града са сведени до минимум, за да се научат участниците да работят с природните дадености, каквито са огънят, водата, растенията, камъкът и глината. Няма запалки, кибрити, челници, спални чували, пластмаса. Всичко се приготвя от естествени органични материали, а огън се пали с кремък или със свредел. Направен е компромис и по отношение на неща като фотоапаратите – не са забранени за тези, които искат да отнесат спомена от преживяванията си, но градските предмети трябва да се носят в традиционни торби".
Няма коментари:
Публикуване на коментар