В Смилец спазиха традицията, чествайки празника на динения маджун

 

В силистренското село Смилец вече 6-7 години последната неделя на м. август е специална, защото е посветена на възродена традиция – производството на мед от диня, известен сред добруджанци като…маджун. На посветените им е известно, че, ако е приготвен както трябва и съхраняван според правилата на предците ни, този еликсир може да надживее своите създатели. Като „обичай” от бита на българина от Добруджа той бе пресъздаден с впечатляващ успех на тазгодишния 12-и Национален събор на народното творчество в Копривщица, бидейки част от програмата на област Силистра.

Там самодейците смилечани се представиха достойно пред журито, за да получат и необходимото признание – златен медал за своята игра, изпълнена със защитен с професионализъм творчески ентусиазъм. Своеобразният словесно-музикален и изпълнен с действие спектакъл реално, включително с изкусен местен диалект, пресъздава целия процес (с малки изключения от неговото протичане). Той бе показан в същия дух и на 7-ия празник в обновената и нагиздена като за сбор „Гизлиджа чешма”, посветен на този чудесен дар от природата, подходящ за всяка трапеза - у нас и в чужбина.

Празикът е част от Областен и общински културни календари, като за отбелязване е, че е единствен по рода си в страната. Благодарение на създадената му популярност, както и в резултат на отличната организация, и на съпътстващата програма, разбира се, в него се включват не само добруджанци от Силистра и от съседните села. Примерно, в представянето на деца в раздела „Ревю на народни носии” се включиха 49 момчета и момичета от 1 до 12 г., някои от които бяха обявени като участници от София, Варна, Кюстендил и чак от Смолян. Вероятно те са от семейства, в които поне единият родител е добруджанец родом, но е факт, че за празника се знае и в други краища на България.

Няма как да не споменем, че и към представянето на народни песни и танци интересът е подобаващ, предвид забележителната цифра – 23 групи и индивудиални изпълнители се явиха пред публиката, прииждаща през целия ден. Междувременно за хората бе и възможността да си закупят от динения маджун, да речем от сергиите, стъкмени от производители при домашни условия от селото домакин Смилец, от село Проф. Иширково, от село Любен, където по повод празника и мюсюлманите са възродили традицията.

Всяка подобна проява, свързана с бита на българина от време оно, обикновено е развита и в области, които допълват представата за миналото – в случая става дума за ателиета, едно от тях бе посветено на също отживяло майсторство - точенето на листа за…баница (някъде я наричат и точено), а както е познато за мнозина – маджунът е нейният най-популярен и вкусен подсладител. В празника има и сравнително ново съдържание – ателие за изработка на различни фигури и украси от диня и динени кори, което обогатява друга стара традиция – създаването на фенери, радващи най-вече децата. Няма да отваряме дума за предложенията за консумация на кебапчета и бира, както и за търговските сергии, детските кътове и магазините на открито за дрехи и предмети с шевици, защото те вече са неотменна част от народните празници, по каквито и поводи да са създадени.

Празникът на динения маджун е събитие на НЧ „Светлина” и на кметство село Смилец, подкрепени от община Силистра и от още над 10 спомоществователи – властови институции, търговски дружества, земеделски производители, както и от политически партии. По този начин необикновеният ден, посветен на стари традиции, на които е намерено място и в съвремието ни, се превръщат в колективно творение в името и на доброто настроение. По някакъв начин то е полезно за по-възрастните хора – да си припомнят това-онова от младините.

Приятна изненада е и за младежите – да се запознаят по убедителен начин с дейност, която някога е била част от летните занимания на добруджанци. В името на стремежа им да се подготвят за трапезата си за идните дни, когато ще посрещат гости, с които пак според установени навици на предците ни са чествани заедно сборове, сватби, кръщенета, именни дни и характерни за съответната етнографска област религиозни празници.