Translate

понеделник, 31 декември 2018 г.

От +15 до -18 през м. януари


ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО ПРЕЗ ЯНУАРИ 2019 Г.
              Астрономическа справка:

В началото на месеца Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 57 мин. и залязва в 17 ч. и 03 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 06 мин. В края на месеца Слънцето изгрява в 7 ч. и 43 мин. и залязва в 17 ч. и 38 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 55 мин.             Фазите на Луната през месеца са: 06.01 — новолуние, 14.01 — първа четвърт, 21.01 — пълнолуние, 27.01 – последна четвърт.
            
Климатична справка:

Януари е най-студеният месец от годината и обикновено той определя характера на зимата – мека, нормална или сурова. Времето обикновено е облачно и мъгливо. При нахлувания на студен въздух от северозапад и североизток вали сняг и се създават условия за снежни виелици, особено в Северна България. Средният брой на дните със снежна покривка в Северозападна България е около 20, а по Черноморието от 2 до 5. В планините често духат силни ветрове, обикновено от северозапад и югозапад. През януари са регистрирани най-големите аномалии на времето в нашата страна. При нахлувания на арктичен въздух след изясняване са достигани най-ниските температури в повечето райони на страната – абсолютният минимум за страната е минус 38,3˚, измерен в Трън през 1947 г. През януари има и интензивни затопляния, при които температурите са се повишавали до 20-23˚.

Прогноза:
           
Тази година през януари се очаква средната месечна температура да бъде около и под нормата, която в Северна България и високите полета е между минус 3 и 0°, по Черноморието, в Горнотракийската низина и долината на р. Струма – от 0 до 3° а в планинските райони – между минус 8 и минус 3°. Месечната сума на валежите ще бъде около и над нормата, която е между 30 и 60 л/кв.м, в планините и най-южните райони – между 60 и 110 л/кв.м.
Най-ниските температури през януари ще бъдат между минус 18° и минус 13°, в котловините - до минус 20°, по Черноморието - около минус 10°, а най-високите – между 10° и 15°.  

През първите дни от януари се очаква нахлуване на студена арктична въздушна маса и през първото десетдневие температурите ще бъдат по-ниски от обичайните, въпреки че в края на периода относително ще се повишат. Към 3-4-ти и в края на десетдневието има повишена вероятност за валежи от сняг.

През второто и третото десетдневие динамиката на атмосферните процеси ще е повишена. Температурите ще бъдат близки до обичайните. Вероятност за валежи има през периода 13-15-ти, около 20-ти, 25-ти и в края на месеца.
                                                        Красимир Стоев – синоптик в НИМХ

четвъртък, 27 декември 2018 г.

Силистренец родом сред най-добрите ветроходци в страната, "Пътепис на един луд" (Стефан Раев)

Вилиян Господинов е вляво с брадата, а Стефан Раев е най-вдясно, който е начело на катамарана

www.bnr.bgФондация "Кор Кароли" връчи ежегодните си награди за най-добро морско ветроходно постижение за 2019 г. Носител на преходната награда Златен Глобус „Кор Кароли” за най-добро морско ветроходно постижение за 2018 година е Стефан Раев, за плаване през опасни райони от Танзания до о-в Лимнос, Гърция. Други над 10 ветроходци получиха награди за различни прояви през годината. Преди началото на церемонията бяха почетени 4 деятели на ветроходството, които ни напуснаха тази година, а юбиляри получиха плакети. 
Раев бе начело на катамарана „Пикола” с екипаж Вилиян Господинов (на снимката с брадата), който е родом от Силистра - майка му Тинка Господинова бе дългогодишна учителка по физическо възпитание в СУ "Н. Вапцаров" - в миналото известна лекоатлетка националка, а баща му Валентин Господинов е също известен в професията си на рехабилитатор, вкл. в някогашното Дружество за физическа култура и спорт "Доростол".
Според www.chernomore.bg лодката „Пикола” е модел Parlay 40, строена в Дърбан, Южна Африка през 2003 г., тя е с дължина 12.2 м и ширина 7,25 м, като гази едва 0,90 м. Плаването е осъществено в периода 2.10.2017 и 12.12.2017 г., тръгвайки от Танзания и завършвайки на о. Лимнос, Гърция.
Описанието на плаването е колоритно, като в него са направени препоръки и е споделен опит за преминаването на екипажа през Червено море, предпазване от пиратски набези, бързо осигуряване на необходимите документи за пътуване в държави като Йемен, Судан и Египет. Също така, шкиперът споделя за тежката умора, от която са страдали и двамата членове на екипажа предвид продължителността на плаването, а и натовареността на района. 
Разказ и снимки в профила 
Реших все пак да драсна два реда, опитвайки да опиша плаването от Танзания до Гърция през Червено море. Година след швартоването на Лимнос, усещам как спомените избледняват и остава само най-екстремното, красивото и опасното. С малкия опит, който имам, не мога да претендирам за някакъв педагогически ефект на настоящото четиво. Но ще се радвам, ако помогна на някой, който се чуди готов ли е или не, сега или после, ами, ако и т.н.
След почти 35 години мечти за велики плавания, изчетени една секция книги, много опит в състезателното ветроходство (швертботи) и почти никакъв – в океанското, се оказах собственик на много хубав катамаран в много лошо състояние на много неизгодна локация от навигационна гледна точка.
Но пък, каква красота...Танзания...Занзибар! Зимата, прекарана там, беше вълшебна, но и изкара на показ скритите дефекти и нужни ремонти, пропуснати при огледа за покупката. А те бяха толкова много (ако и дребни), че първоначалният замисъл за плаване през нос „Добра Надежда” до Карибите се изпари като утринна мъгла.
Полека почна да изкристализира идеята, че или ще трябва да се плава през Сомалийските пирати, или да се продава лодката. Ама това с продаването ми мина много бързо...щото нали... какво ще кажат хората...цял живот мечтал и накрая се уплашил от някакви рибари с пушки на борда. 
А и г-н Куртев ме засрами като мина точно оттам, съвсем сам, с развален двигател, в етап, продължил 56 дена от Шри Ланка до Египет без спиране. Мамка му...и това точно ,докато аз трябваше да вземам решение! Реших, че няма да мога да се погледна в огледалото, ако не мина точно оттам...и докато не минахме всеки ден, се чудех дали съм взел правилното решение.
Както и да е...ще се плава! То човек трябва да внимава какво си пожелава, че може и да се случи! Почна се едно безкрайно четене, мислене и планиране. Общуване с хора, минали по маршрута в последните години, а те никак не бяха много (имам предвид без въоръжена охрана на борда).
За малко да пропусна, че изкарах огромен късмет със спътника си. След като списъкът с желаещи да видят черна манга с пушка или мачете отблизо се скъси до липсата на такъв..., се появи Вили. Без него това плаване щеше да е почти невъзможно, поради честите ремонти, в които той беше много вещ, а аз го гледах с благоговение. Той може да борави със сложни и още по-сложни инструменти като гаечни ключове, ъглошлайф, дрелка и разни, дето се въргаляха по лодката, но аз не знаех за какво са. Както и можеше да смени ремък и филтър, което се налагаше мнооого често...Сигурно и аз ги можех тези неща, но си е друго да имаш технически грамотно лице на борда.
Отплеснах се...При планирането стигнах до извода, че ако трябва да имам всичко препоръчано и нужно за плаването, нямаше никога да тръгна. Горещо поддържам тезата, че съвременните мореплаватели, както повечето съвременни приключенци, са много изнежени, претрупани с информация и сковани от регулации.
Няма съмнение, че модерната техника в по-големи количества на борда облекчава много навигацията, но липсата ѝ не може да бъде причина да не се плава. Обожавам съвременната техника, но реших, че липсата на AIS и радар не може да ме спре да следвам мечтите си. Затова пък имах сателитна връзка чрез Iridium Go и прогнози с PredictWind. И двете свършиха фантастична работа и ги препоръчвам на всеки. Към момента на пазара няма по-изгоден вариант за сат телефония и интернет от Iridium Go. Навигацията основно се случваше на таблета ми, като имах и резервен Navionix на два телефона.
Предстоеше плаване през африкански и арабски държави, в които имаше или пиратство, или гражданска война, затова се запасихме с много части и консумативи за двигателите. Качеството на дизела по пътя бе такова, че като чистих резервоарите след плаването, помислих, че Пришълецът и Хищникът са минали през лодката и са оставили потомство.
Бях се погрижил във всеки възможен порт по пътя да имаме агент за помощ с бумагите и това се оказа една от най-успешните точки от подготовката...В държави като Йемен, Судан и дори Египет за сто долара си спестяваш три дена ходене по мъките в потни коридори и офиси с вързоп документи.
По-неуспешната част от подготовката беше подценяването на бруталната умора при екипаж от двама, плавайки три месеца през натоварени води. Признавам си с риск да ме охулят някои от вас, че често през нощта на вахта заспивах за по 10 минути с навита аларма.
Преди да тръгна, стигнах до убеждението, че дори да си се подготвил що-годе прилично, ще трябва и малко късмет, и много вяра, и ако я нямаш, по-добре не тръгвай. Изчетох маса неща за перфектно подготвени и екипирани яхти и екипажи, потънали или пострадали при черезвичайни обстоятелства, както и за лодки, които трябва да са на Искъра, а пресичат океани и преживяват страховити щормове. Списъкът с възможни нещастия, аварии, травми и т.н. е по-дълъг от рулото тоалетна хартия в банята. Но също толкова дълъг е и този с красивите моменти, оставящи те без дъх...
Ние имахме много от тях – фосфоресциращ планктон в такива количества, че лодката като че ли плува в разтопено сребро, огромен син кит, на който му бяхме толкова през оная работа, че чак беше обидно, вкусните жълтопери туни, които ловяхме в Индийския океан, огромните стада делфини, на които така и не се уморихме да се радваме като деца....
И така, след двуседмична потна и натоварена подготовка на лодката, наближи времето за тръгване. Предвид несигурността по отношение на зареждането по пътя с гориво и провизии, претоварих лодката с един тон гориво и тон вода. Предпочетох по-малка скорост и повече слеминг пред мисълта да останем някъде без гориво или прясна вода и тази стратегия често работеше...
По целия път (с изключение на Египет) нямахме нито една възможност да спрем в пристанище. Често зареждането на каквото и да било отнемаше по половин ден. Първо товариш дингито догоре с празни туби, после ги претоварваш в такси, отиваш до града, после товариш на дингито, после на катамарана и като го направиш това два пъти, ти иде да се гръмнеш. От друга страна, си на места, където не много яхтсмени имат привилегията или нещастието да са били.
Етапът от Занзибар до Сокотра мина както се очакваше – първо плаване в открит океан, първи щормове, щилове, хиляда мили покрай крайбрежието на Сомалия, ремонти, риболов, оплетени и двата винта на дебели рибарски мрежи, двудневни размисли „за” и „против” гмуркането да размотая винтовете, предвид голямата акула, изяла уловената от нас туна на пет метра от лодката в следобеда преди да навием въжетата, двудневният дрейф при нула вятър и без двигатели към скалите на изток от Сокотра, последвалото все пак гмуркане и рязане на въжета с нож, ножовка, трион, макетно ножче и мачете...пълна скука.
Затова пък, стигнахме на Сокотра, където, поне аз, не съм чувал да е бил български ветроходец...голяма гордост. Сокотра е раят на земята...За жалост, Йемен е в гражданска война и до там се стига само с лодка и то с възможна среща с черната манга с пушка и мачете.
Но островът те оставя без дъх..., останал по средата на морето при разделянето на континентите. Като нежелано дете при развод. Огромно количество растения, виреещи само на това място в целия свят, и впечатляващо добри и честни хора, които отскоро имат електричество и топла вода... по няколко часа на ден.
Бидейки на места като Сокотра и Судан, си дадох сметка колко неблагодарни сме за това, което сме постигнали и имаме, и колко по-малко е нужно, за да сме щастливи. Дори година след това плаване, все още усещам, че съм по-смирен, по-малко раздразнителен и по-благодарен за това, което имам.
Етапът от Сокотра до Джибути си беше едно безкрайно и уморително взиране в хоризонта за съмнителни скифове с черни нинджи на борда. 
Тук е моментът да отворя кратки скоби и да разкажа за подготовката ни за очакваните срещи с тях. След изключване на варианта с въоръжената охрана като много скъп, останаха два други: 1) добра застраховка живот и чести и настоятелни молитви; 2) бутафорно показване на сила с ръчно измайсторени оръжия.
Въпреки че съм чувал, че не се вади оръжие, ако не си готов да го използваш, реших да се подготвим за втория вариант. На Вили му хрумна, че от изолацията на хладилника ще стане превъзходен автомат, а на мен, че има голям шанс пиратите като видят въоръжен човек отдалече, да не приближат достатъчно, че да стане очевадна измамата. Осъзнавам, че последното за повечето от вас звучи като безумие и руска рулетка, но така са минали няколко яхти и по принцип пиратите няма да рискуват да се стрелят за някаква мизерна лодка. Но няма да им попречи да я атакуват, ако им се стори безрисково. През целия път в рисковата зона аз бях облечен с камуфлажна жилетка, черна шапка с козирка и автомата на гърдите и на три пъти някакви лодки, идващи към нас, завиваха рязко, виждайки въоръжен командос на носа.
Както и да е...не ни превзеха и стигнахме до Джибути, което е една гадна клоака с отвратително население и много военни бази. Не можахме да отремонтираме двете водни помпи, но поне не ни беше страх от пирати при толкова военни. Предстоеше най-опасният участък – проливът Баб ел Нааб, който е толкова тесен, че и сомалийските, и йеменските пирати общо взето те виждат от брега.
Единствената стратегия, която ми дойде на ум, бе да изчакаме яка прогноза и с много вятър и големи вълни да го прелетим...От една страна, този пролив е последното място, където искаш да щурмуваш, дори попътно, от друга – и пиратът си мисли така най-вероятно. Така и стана...При четири-пет метрови, на моменти сриващи се вълни (вятър срещу течение) не видяхме пукнат пират и влетяхме в Червено море с десет възела на пет квадрата стаксел.
Етапът Джибути – Порт Суакин (Судан) мина при щормове до приятни попътни условия за плаване и пълна катастрофа откъм риболов. Явно в това море риба има само по рифовете. За Судан бях чел само ужасии за геноцида и гражданската война, и очаквах да ни накълцат на парчета или най-малкото бумащината да бъде страшна. Нито едното от двете не се сбъдна. Хората бяха изключително дружелюбни и набожни, готови да помогнат, всеки с каквото може, а местният ни агент взе паспортите и ни ги върна при тръгването...това беше цялата бюрократщина.
А..., за малко да забравя, че все пак щяхме да си умрем там от дизентерия и повръщане, след като изядохме една камила с местно кисело мляко. На мен ми мина за ден, понеже имах няколко години бизнес в Африка и съм ги минал тези гадости, но Вили го удари толкова лошо, че по едно време си мислех, че ще плавам сам до края. Отслабна много и проблемите се проточиха почти десет дена. Понеже нямахме толкова време, си изкара болестта на път и чак в Египет го изследваха сериозно и се видя, че няма някой гаден бацил.
Което ме връща към списъка с възможни проблеми...да не забравя да сложа: мъчителна смърт от дизентерия. Общо взето, Судан се оказа спокойно място без трупове по улиците и без никаква хигиена по ресторантите. Мухите и мръсотията са в такива количества, че преставаш да ги забелязваш и ги игнорираш, както местните правят.
Също така, на най-неочакваното място (Судан), успяха да ни отремонтират и двете водни помпи и то така, че стигнахме с тях до Европа. Преди тръгването всички ни питаха само за пиратите и Индийския океан, но аз бях убеден, че Червено море ще бъде най-тежкият етап. И точно така се получи. Хилядата мили от Суакин до Суец ги взехме за един месец.
Непрекъснат насрещен вятър, къса и стръмна вълна със зверско блъскане и постоянно 24-часово обливане с ужасно солена вода. Безкрайно моторене с никаква скорост, поради всеизвестните лоши лавировъчни качества на катамараните, които в такива условия клонят към нула. Много дни след 12-часово моторене правехме 30 мили преход...
При такива условия и мизерни преходи единственото ти оръжие е търпение и умение да понасяш гадости. Все пак, да отбележа, че плавахме в Червено море два месеца по-рано от идеалното време за преход на север, но ако бяхме изчакали, щяхме да плаваме в Средиземно и Егейско през люта зима. Предпочетох моторенето пред зимните бури в Егейско.
Случи се и да се крием с дни и нощи на котва в някакви заливи при 50 възела вятър в очакване да стихне малко поне. Мамка му... при пиратите поне ветроходствахме! И все пак се добрахме до Хургада и се почуствахме в рая...марини, молове, храна, бира, кайтспотове. Чак сега, след два месеца плаване, се отпуснахме малко и се почуствахме близо до дома...През останалото време имах чувството, че сме по-близо до Луната.
В яхтеното пристанище, като разбраха откъде идваме, станахме известни и ни викаха да изнасяме сказки и да им даваме съвети (имаше няколко яхти дето хем искаха на юг, хем не им стискаше). Един полски катамаран, с чийто екипаж се запознахме, малко по-късно на път за Сейшелите са имали истинско нападение с въоръжени нинджи...Изкарали са страшен късмет, че двигателят на пиратската лодка отказал малко преди да се качат на гости.
След Хургада остана само да минем Суецкия канал и си бяхме у дома. От навигационна гледна точка каналът не е нищо особено и е лесен за минаване, като изключим първоначалния стрес от минаването на гигантски контейнеровоз на метри от тебе...след това минава втори и така цял ден. Много по-трудно беше излизането в Средиземно море през Порт Саид. Огромно количество кораби във всички посоки през нощта, без AIS и радар. Изтекоха ни очите, но се провряхме.
Преди излизането от канала имахме сериозна дилема дали да тръгваме изобщо, защото цялото Средиземно море от Тарифа до Крит и половината Егейско беше ад – страшни насрещни ветрове, дъждове и ниски температури. Само по нашия маршрут до Родос – три дена слънце и малко вятър. Чак не беше за вярване. 12 часа след швартоването в Родос удари 40-50 възела и не спря три дена.
Ако прогнозата се беше променила по време на пътя, можеше да се наложи да се връщаме до Кипър, но ни провървя. Някой отгоре ни изчисти точно пътечката, по която трябваше да минем. Дълго време след плаването съм размишлявал дали не съм поел прекалено много рискове. После се сещам и какво съм причинил на любящото си семейство и ми става съвестно...
Но в крайна сметка, дълбоко в гърдите ми се загнездва чувството, че най-голямото предателство е да предадеш себе си, да предадеш мечтите си и да се откажеш, търсейки извинения. Няма идеален момент и няма идеално подготвена лодка и екипаж. Животът си минава, докато чакаме по-добрата лодка или по-правилния момент..., а с него избледняват и мечтите.
Ветроходството, особено океанското, е опасен спорт и ако не си готов да приемеш факта, че може и да не се върнеш на брега, по-добре не тръгвай. Разбира се, това важи само за случаите, когато си сам или с други като тебе и следваш мечтите си. Ако плавам с чартъри, семейства, деца и т.н., не бих поел и 10% от рисковете, които поехме с Вили по пътя.
Пожелавам на всички от групата, които са в период на мислене или подготовка на някакви плавания, да не се замислят прекалено дълго, че може и да измислят някоя причина да не тръгнат. Хоризонтът е безкраен и ни зове! Алоха!

П.С. Благодарности на Вили Господинов, че изтърпя всичко това с мен и не ме изостави.

събота, 22 декември 2018 г.

Книга за добруджанските шиковци тръгна към сърцата на читатели от няколко страни

22 декември 2018 г., 10 ч. Салон на Народно читалище "Пробуда" село Калипетрово. Коледна проява заедно с Областна администрация Силистра, посветена на културното многообразие в ЕС - представени бяха езиците в страните от Стария континент, както и традициите за честване на Бъдни вечер, Рождество и Коледа.

Водещият Йордан Георгиев: "Уважаеми гости, добре дошли на едно място, където в продължение на много десетилетия е раздвижвана творческа енергия и е показван дух, наследен от нашите предци. Своята изява са имали хора от различни поколения чрез слово, песен и танц. По сцената своите визуални искри са пръскали изящни народни носии и бляскави украси върху стари премени на достолепни мъже и жени.


Днес, само дни преди големите празници Бъдни вечер, Рождество Христово и Коледа, както винаги – в навечерието на Нова година, ще навлезем по виртуален начин в един свят, останал в миналото, но който живее в нашите вени и кръв, дори и без да го съзнаваме.

В същото време – без съмнение, този свят е част от световното културно пространство, той е нашата отлика от други народи, с които образуваме културното многообразие на света. 2018 г. е година на европейското културно наследство.

И по този повод Областна администрация Силистра изпълнява задачи от Комуникационната стратегия на Република България, провеждайки няколко събития, едно от които в Калипетрово - приветствие от заместник-областния управител Илиян Николов, вкл. към участниците в тържеството, и в специалния гост в него - д-р Йордан Касабов - автор на книгата "Шиковското население в Добруджа", което представяме днес и пред специални гости от село Брънещ край Букурещ в Република Румъния, потомци на калипетровци от преди 200 години.

В днешното време на омесени в съмнителна опаковка ценности всяка книга за миналото е портал към информация за хора, събития, факти, начин на живот, философия и форми на общуване, които за повечето от нас са непознати. От една страна, защото най-вероятно никой не ни ги е посочвал като нещо важно и ценно за нашето съвремие, а от друга страна – модата в поведението на хората изисква различност, която понякога се разминава изцяло с традициите на един народ.


В диалектиката има един закон, наречен Закон за отрицание на отрицанието, който е  израз на спираловидния процес на развитие на човечеството, като всеки кръг от спиралата е своеобразно връщане към предишния, но на по-високо ниво.

В хода на цикъла едновременно с унищожаването на старото се открива непреходното в него и то се запазва във възникващото ново, съдържащо необходимостта от своето собствено отрицание в процеса на по-нататъшното развитие.

Така е според философията, а в живота това се проявява с интереса към начина на мислене и живот на нашите предци, чиято история и житейски уроци биха били полезни за всеки от нас, стига да ги познаваме.

Книгата „Шиковското население в Добруджа“ на етнолога но стига само надникнем в отделните глави, за да се натъкнем на умозрение, което ще ни позволи да живеем освободени от оковите на съвременните тегоби.

Защото къде пряко, кога с досещане ще разберем, че животът е текъл и преди трудно, на пресекулки, подвластен на войни и разпри между групи от хора; в среда, зависима от властимащи, от природни катаклизми, от климатични влияния, от лоша енергия, но и от благоприятни стечения на обстоятелствата.

Книгата ни показва на практика как в миналото животът е бил по-подреден, защото са спазвани писани и неписани житейски правила и ритуали, както и изисквания за отношения между хора от различни прослойки, етнически групи и прочие различности.

Със средствата на науката етнология, която е знание за един народ, книгата ни разкрива тайни, които са пред нас – в бита ни, в дрехата ни, в кухнята ни, но ние не познаваме кодовете за тяхното разгадаване. А някога е бил достатъчен и един поглед върху човек или предмет, за да сканираш необходимата информация за него, която да преведеш в съзнанието си, за да знаеш как да постъпиш в съответната ситуация.

И всичко това се е учело не в училище, а вкъщи – и не с дидактически материали, както им казват днес на помощните средства, а направо в средата за живот. При това участвайки пряко в производството на артикулите в целия склад от жизнени условия, изпълващи живота ни, наречени с общата дума „бит“.

Любопитна подробност е, че в миналото българинът, в случая шиковецът, едва ли не от раждането си, е влизал в роли, присъщи за възрастта му, за да научава в движение условните знаци на живота в различните му етапи – детство, юношество, младост и така до старостта.

Всичко това в книгата Йордан Касабов разказва, показва и доказва, вкл. с нагледни материали, събирани в продължение на много години, за да влязат в една систематизирана книга, полезна не само за самите шиковци, които ще намерят в нея себе си, а и за всички, проявяващи интерес към миналото.

В книгата освен етнология има история, психология, модизъм, кулинарност, езиковедство и какво ли още не.  В никакъв случай обаче не е учебник по всичкология, защото материалът е подчинен на етноложкото специализирано изследване чрез етнографско изражение на културните съставки, отнасящи се до група население, представено за пръв път във вида си на мини етнографска подгрупа (шиковци), вклинена в пространството на голямата полянска етнографска група, навлязла широко и в средите на добруджанци.


Пред читателя са разкрити съдбите на десетки личности от етногрупата на шиковци, част от които са признати като важни личностни фактори в развитието на градове като Силистра и Дулово, на села като Калипетрово, Проф. Иширково, Брадвари, Алеково, Добротица, Ястребна, Алмалий (Румъния), Бесарабия (Молдова, Украйна) и др.

Това са предварителните думи към книгата „Шиковското население в Добруджа“, дело на автора й – Йордан Касабов, родом от Брадвари, където е бил директор на училището и кмет на селото. Завършил е история във Великотърновския университет, където е защитил и докторската си дисертация. Останалото е в творбата в над 500 страници, включително и над 50 от тях в цветни приложения."

сряда, 19 декември 2018 г.

В новата книга на д-р Йордан Касабов се проследяват съдбите на шиковските фамилии

В събота, 22 декември, от 10 ч. в коледна проява на НЧ Пробуда в село Калипетрово ще бъде представена книгата на д-р Йордан Касабов „Шиковското население в Добруджа“, според когото „Много от традициите уж ги знаем, пък се оказа, че не ги познаваме“, научаваме от профила на Общинско кабелно радио във Фейсбук. Освен презентацията на книгата, самодейни състави от читалището ще представят музикално-танцова програма. Интерес предизвиква кулинарната изложба от традиционни за Бъдни вечер ястия, приготвени по отколешни шиковски рецепти, някои от които са публикувани за пръв път чрез книгата.

„Книгата, която предстои да представим, е етнографска по своето съдържание и обхваща една малка подетнографска група в състава на голямата добруджанската. Става дума за т.нар. шиковци, които всъщност са една група хора, които идват съртовите, намиращи се между Провадия и Каспичан. От тамошните села са дошлите тук преселници по време на няколко руско-турски войни в периода 1810–1830 година. 

Тези хора са се установили да живеят тук главно в селата Калипетрово и Алмалий, което вече не съществува. Така село Калипетрово продължава да се развива над 200 години вече предимно като шиковско (бел. - има и гребенци). В книгата представяме колко нови села са произлезли от шиковските родове и от Калипетрово - днешните Проф. Иширково, Брадвари, Алеково, Васил Левски и др.“,  споделя д-р Касабов и допълва, че в отделните инвазии и преселения големи части от шиковци отиват в съответните села в Добруджа.

„Шиковското ми потекло и желанието ми да покажа особеностите на това население, неговия бит и традиции ме накараха повече от десет години да събирам този материал „на терен, в срещи и разговори с хората, за да се получи това издание, което и да изглежда малко сложничко и широкообхватно, но то е предназначено за всички - и за специалистите етнографи и за хората, които се интересуват от родовата си памет. Книгата може да им послужи като основа за направата на родословно дърво на различни родове3 и родови групи“, твърди етнографът.

Изследването съдържа 550 страници, като само около 50 страници е снимковият материал. В книгата е представена изконната шиковска носия с характерните и особености и мотиви. „Тази носия се облича от булката, когато вече стане невяста. Характерен за носията е месалът с т.нар. шикя, което пък означава шиене или шевица , от където идва и етимологията на понятието шиковец или шиковци, споделя Касабов. Характерен е и чепакът на задната част на престилката на носията – завишката, това , което завързва престилката на снагата на жената“.

Това е поредната разработка на д-р Йордан Касабов, като се имат предвид трудовете му за казълбашите, книгата „Един народ – две вери“, в която са показани същностните прилики и разлики в класическите религии, които битуват при нас и с много обряди и обичаи, които според Касабов „познаваме, пък не ги знаем“. Предишната му книга е „Богомилите - вечни и живи. Пратеници от древността“. Авторът е дългогодишен кмет на село Брадвари, откъдето е родом, както и директор на тамошното училище.

Добруджанец, покорил Еверест, гостува в Силистра

Юристът от София Стефан Стефанов (специалист по банкови дела), родом от село Окорш и учил в град Силистра, покорил през м. май т.г., връх Еверест“, наричан покрив на планетата, бе гост на Силистра по покана на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов за тържеството за награждаване на десетте най-добри спортисти на Силистра за 2018 г.

Награда - плакет, от областния управител Ивелин Статев. Специална награда и от кмета на общината. Г-н Стефанов е възпитаник на спортния педагог Петър Цветков, носител на тазгодишната награда на община Силистра за дейци на спорта заедно с Димитра Черникова, в миналото националка и майстор на спорта по дълги бягания, а доскоро учителка по физическо възпитание в СУ Никола Вапцаров Силистра. Всички те се снимаха с десетте най-добри спортисти за 2019 г.


На среща с журналисти г-н Стефонов разказа за своя път към най-високия връх на планетата. Преживяванията си той онагледи с няколко минутен филм, представен пред участниците в тържеството, който предстои да бъде представен за съхранение в Държавен архив Силистра.

Хор „Седянка“ приключи годината с фестивал в Хасково


Силистренският Смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева, който представя Народно читалище „Доростол“, бе сред основните участниците в третото издание на уникалния за Балканите Национален фестивал на коледната и новогодишната песен. Той бе проведен в град Хасково като културно събитие на местния „Младежки център“ с подкрепата на общината и на Министерство на културата. Добруджанци бяха сред малкото състави, уважили поканата на домакините да бъдат част  от половината от четирите събития.


Включително главния концерт и празника „С песни край елхата“, проведен на метри от единствения в страната Паметник на завистта, пред който силистренци се снимаха с коледни шапки. За разлика от предната вечер, когато в официалния концерт тенорите и басите бяха с калпаци с коледарски венци, направили впечатление на публиката от близо и далеч. В малкото свободно време силистренци разгледаха и други забележителности на града, сред които и паметника на Богородица, който е в Книгата та Гинес.
В заключителната проява хористите ни пяха обработки на народни песни и коледна песен от съвременен композитор на една сцена с Детски хор „Орфей“ Хасково и с Хора на момчетата от Пловдив, а във вечерната се изявиха с разнообразна програма, заедно с хор „Христина Морфова“ София и Хоровете на младежите и момчетата от Варна.
Във фестивала, който е без аналог и по причина на това, че е съпътстван от конкурс за нови коледни песни – тази година с 13 композиции, от които 4 бяха избрани за изпълнение, се включиха 8 певчески формации с над 250 хористи от София, Пловдив, Силистра, Варна, Свиленград и Хасково. Специално за фестивала гостуваха представители на Български хоров съюз и композитори като Николай Текелиев.
Успешното представяне на „Седянка“ в Хасково е продължение на изявите на хора през отиващата си година в два национални фестивала – в Медовина, Поповско – през м. май в най-новия фестивал за музика на религиозна тема, подкрепян от Светия синод, и във фестивала в град Русе, както и в международния конкурс в град Тузла, Босна и Херцеговина, където хорът зае престижното трето място сред десетки състави от много европейски страни.
За следващата година Смесен хор „Седянка“ кандидатства за участие във фестивали и конкурси в Полша и Гърция, както и в музикални прояви в страната, с надеждата, че ще може основно със собствен финансов ресурс и с частична помощ от читалището, да покрие необходимите разходи, за да продължи представянето на хоровото изкуство на Силистра. И с увереността, че през 2020 години ще има възможност с партньорството на община Силистра да организира 110-годишнината от първия Събор на хоровете от крайдунавските страни в съчетание с 13-ото му издание. 

вторник, 18 декември 2018 г.

Благотворителност преди Коледа в Силистра

Различни благотворителни прояви бяха проведени в навечерието на Коледа в Силистра и в областта - на Областна администрация и община Силистра, на МБЧК, ГЕРБ, БСП, Лайънс клуб, Ротари клуб, ОУ Стефан Караджа село Искра, ПГМТ Владимир Комаров Силистра, ПЗГ Добруджа Силистра и др. Сборният материал е по публикации в профили във Фейсбук.


Областният управител Ивелин Статев, областният координатор на ГЕРБ Силистра Тодор Тодоров, областният организационен секретар Денислав Димитров и ръководителят на местната структура д-р Мария Димитрова посетиха Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващото образование. Повод за визитата им бе дарение в размер на 2 500 лева с цел закупуване на техника за провеждане на обучения за внимание и концентрация на деца от аутистичния спектър и деца с интелектуални затруднения. 

На 16 декември 2018 г. в едно от силистренските заведения с участието на заместник-областния управител Илиян Великов, на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов и на председателя на Общинския съвет д-р Мария Димитрова бе проведена първа от много години насам среща на приемните семейства и децата в тях по проекта Примна грижа. 

И трите институции поздравиха участниците в срещата и донесоха подаръци за децата. „Желанието на организаторите на срещата бе да се осигури общуване между участниците в проекта, както и да се получи внимание от страна на институциите“, съобщи Гинка Колева, областен координатор на Национална асоциация за приемна грижа. 



Благотворителен концерт „Подари криле“ бе организиран от доброволци червенокръстци от Силистра в салона на община Силистра. Със събраните средства ще се осъществява проект „Менторска програма за социализиране на деца и младежи в неравностойно положение“.Проявата бе посветена на 140-а годишнина от създаването на БЧК и на Международния ден на доброволеца. Червенокръстко дружество в Силистра е създадено през 1880-1881 година. Основоположник на червенокръсткото дело в града е възрожденецът Гено Чолаков, чието име е тясно свързано с борбите на силистренци за църковна и политическа свобода. Сега в област Силистра БЧК има 5 566 членове, обхванати в 7 общински организации. 

Областната организация на ПП ГЕРБ Силистра отпразнува 12 години от създаването на партията в навечерието на предстоящите празници Коледа и Нова година. На събитието, организирано от областния координатор Тодор Тодоров и домакина на мероприятието – общинския партиен ръководител д-р Мария Димитрова, бяха събрани средства, с които да бъде закупен апарат за деца със специални потребности от ЦНСТ.

Поредна от 2005 г. насам благотворителна изява в навечерието на Коледа имаше и Ротари клуб Силистра с тазгодишен президент Александър Сабанов – народен представител, за да бъде продължена каузата от неговия предшественик Павлин Иванов – директор на Регионално депо за твърди битови отпадъци Силистра, а именно – монтиране на еко чешми за пречистване на питейна вода в още две силистренски училища – най-вероятно в ПМГ „Св. Климент Охридски“, чиито представители също се включиха в бала начело с директора Анелия Невска,     и в Езикова гимназия „П. Яворов“. Подобни съоръжения вече има в ОУ „Иван Вазов“ и в ОУ „Отец Паисий“, както и в СУ „Никола Вапцаров“ – средствата за тях бяха събрани на Великденски бал на ротарианците. Коледният бал премина с над 100 гости, вкл. от Русе и Тутракан, с участието на рок група „Евърдрийм“, балет „Лиденс“ и гост изпълнителят Виктория Георгиева от Варна, участничка в телевизионното шоу „Екс фактор“.


Своя бал посвети на благотворителността и Лайънс клуб Силистра с президент нотариус Златко Нотев, а събраните средства са наречени за изграждане на площадка за деца с увреждания в един от кварталите на крайдунавския град. Ансамбълът за автентичен фолклор при НЧ „Дочо Михайлов“ Бабук и танцьорите от КСТ „Импресия“ участваха в програмата, за да забавляват гостите. 


Младежкото обединение и ОбС на БСП Силистра събраха над 130 зимни дрехи и обувки, шапки, шалове ръкавици в кампанията „Топла Коледа Ви желаем, предназначени за хора в нужда в Силистренско, които нямат възможност да си закупят облекло за зимата. Събраните дрехи от вчера са оставени на входа на Дунавската градина, на площад „Албена” и в Кризисния център за временно настаняване – гр. Силистра. Мотото на кампанията, която продължи 4 дни, бе „Ако нямаш си вземи, ако имаш остави”.





Младежи ГЕРБ Силистра зарадваха обитателите на Център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства в село Айдемир. Те им подариха комплекти с различно съдържание за предстоящите празници и чисто нова сушилня за нуждите на институцията.

В ОУ "Стефан Караджа" с. Искра се проведе "Благотворителен Коледен базар". Активно участие взеха всички ученици, много родители и цялото училищно ръководство. 

По подобен начин се представиха и учениците от ПЗГ "Добруджа" Силистра, независимо от лошото време, те аранжираха в центъра на Силистра своя щанд. За първа година под ръководството на учителите си Илиян Илиев и Ирена Иванова гимназистите ще имат и коледарска група. 

В гимназията се работи по програма Научи се да даряваш. В един от уроците те са се обединили около идеята за създаване на хранителна банка, чрез която да се подпомогнат ученици от гимназията в нужда, а те са повече от 65% от всички възпитаници. Към момента каузата е подкрепена от ученическия парламент, училищното ръководство и училищното настоятелство. Акцията продължава до 19.12.2018 г., а продуктите ще бъдат раздадем на 20.12.2018 г., за да се допринесе за празничното настроение в навечерието на Светлите празници.


По традиция в Професионална гимназия по механотехника „Владимир Комаров“ Силистра се проведе благотворителна коледна кампания. Тази година учениците, учителите, непедагогическият персонал и родители подготвиха трапеза с български ястия за Дома за стари хора с увреждания в село Айдемир. Учениците поднесоха Коледен поздравителен адрес, пяха и играха с домуващите.





сряда, 12 декември 2018 г.

Двучасов вернисаж на коледна изложба в ХГ Силистра

С двучасов вернисаж на първия етаж в Градска художествена галерия Силистра бе открита Коледна изложба с участието на местни творци, представили стари и нови картини в различни стилове и на разнообразна тематика. Областният управител Ивелин Статев поздрави със свой адрес участниците в проявата.
Сред тях са доайени като Йордан Кисьов и Йордан Колев – съответно дългогодишен и настоящ директори на галерията, Димитър Кулев – председател на групата на СБХ в крайдунавския град, Константин Дончев – новоизбран член на групата, Стефан Пенчев, Георги Куртев, Вихрен Иванов, Пламен Аврамов и др.
Както и млади художници като Йордан Цонев, Боян Вихренов, Деница Георгиева, Христина Гаева, Таня Кулева и др. Общо 22-ма живописци, графици и скулптори са се изявили преди Рождество Христово с близо 80 платна. Някои от тях през годината са носители на награди от изложби в страната. Други са пръв път от много години насам са извадени от фонда, за да бъдат препратка към минали времена, но има и нови картини, върху които погледът се спира с внимание и възхита.


ПМГ и ЕГ с еко чешми след бал на Ротари клуб


Поредна от 2005 г. насам благотворителна изява в навечерието на Коледа проведе Ротари клуб Силистра с тазгодишен президент Александър Сабанов – народен представител, за да бъде продължена каузата от неговия предшественик Павлин Иванов – директор на Регионално депо за твърди битови отпадъци Силистра, а именно – монтиране на еко чешми за пречистване на питейна вода в още две силистренски училища – най-вероятно в ПМГ „Св. Климент Охридски“, чиито представители също се включиха в бала начело с директора Анелия Невска, и в Езикова гимназия „П. Яворов“. 

Подобни съоръжения вече има в ОУ „Иван Вазов“ и в ОУ „Отец Паисий“, както и в СУ „Никола Вапцаров“ – средствата за тях бяха събрани на Великденски бал на ротарианците. Коледният бал премина с над 100 гости, вкл. от ротарианските клубове Русе и Тутракан, с участието на рок група „Евърдрийм“, балет „Лиденс“ и на гост изпълнителя Виктория Георгиева от Варна, участничка в телевизионното шоу „Екс фактор“. 

На търгове бяха разиграни картина на художника Илия Иванов, посветена на река Дунав, кошница с продукти на фирма „Актуал“, екологична елха по идея на „Доби-Д“ и уникална екологична лампа. Специално за участниците бе отворен ротариански „магазин“ с продукти от избите „Кайнарджа“ и „Розов пеликан“, както и за пореден път дарение от фирма „Стеаринос“. Сред най-търсените бяха и продукти от арсенала на „Актуал“.

Йордан Георгиев, секретар на клуба и водещ на събитието