Историкът Георги Атанасов за археологическото лято в Залдапа – добруджанския Помпей

В личния си профил във Фейсбук историкът и археолог проф. дин Георги Атанасов сподели: „Днес екипът с мое участие, кака също на, д-р Ал. Харизанов от Археологическия институт при БАН, доц. д-р Ал. Миланова от СУ „Св. Климент Охридски, с активното съдействие на проф. Никола Бодри от университет „Римуски“ – Квебек (Канада), арх. д-р Елио Хобдари, К. Клисуранов и др. приключи археологическо „Лято“ 2024 в най-големия римо-византийски укрепен град Залдапа, общ. Крушари, обл. Добрич – т.е. във вътрешността на провинция Скития. Благодарности към кметския екип в Крушари, към г-н Кирил Жендов - ърнопроизводител от добричката община Крушари, към охранителна фирма „Викинг – Секюрити“, която от няколко години пресече иманярските попълзновения!

Тази година акцентът отново бе прелюбопитната тетраконхална (четирилистна) църква, която e без аналог в римските провинции на север от Балкана, по план родееща се със забележителната „Червена църква“ до Перущица. Тази година тетраконхата бе напълно разкрита и нейният план бе „разкрепостен“ от профили, берми  (равно пространство, рафт или повдигната бариера, разделяща зоните по вертикален начин, особено наполовина нагоре по дълъг склон) и пр. буквално „блесна“, да не кажа ослепително! Важно откритие бе, че на 2 м пред притвора на църквата разкрихме тържествена колоната –ексонартекс?) към улицата и стана видно, че апсидата е фланкирана от 2 помещения – скевофелакий/протезис? и….?“.

Поста си Атанасов завършва така: „Ако получим финансиране през следващата година ни предстои да доразкрием колонадата, анексите и преди всичко впечатляващите мозаечни „килими“, които покриват пода на цялата тетраконха… Така също да бъдат документирани и консервирани, но явно ще трябват сериозни ресурси“. 

За Залдапа още във ВЕРСИНАЖ: Криптите на римо-византийския град Залдапа се нуждаят от покрив

https://jordansilistra.blogspot.com/2017/07/blog-post_97.html

Мощи на мъченици са открити в Залдапа - добруджанския Помпей

https://jordansilistra.blogspot.com/2016/09/blog-post_64.html

Патриотични послания и поезия

Литературна вечер в навечерието но Деня на будителите в зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека - Силистра - инициатива на НЧ "Паисий Хилендарски" - село Айдемир, председателствано от учителя и общественик Никола Караколев. Тя премина с участието на поета Валентин Йорданов и на рецитатори от ОУ "Отец Паисий", подготвени от литераторката Ванушка Александрова, както и на ученици от ОУ "Г. С. Раковски" - село Ситово.

Четири книги на Илия Равалиев в едно събитие в силистренската библиотека

В навечерието на Деня на будителите на 29 октомври 2024 г. от 17 часа в в зала Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра ще се състои представянето на четири книги на г-н Илия Равалиев (сред тях и най-новата - с народни песни от Попина, която излиза тези дни от печат), родом от село Попина, община Ситово, деец на просветата и общественик в Силистра.

За три от книгите четете в блог ВЕРСИНАЖ:

* https://jordansilistra.blogspot.com/2024/09/blog-post_2.html - Педагогът и общественик Илия Равалиев с нова книга - този път посветена на православния храм в Попина

* https://jordansilistra.blogspot.com/2022/05/60-5.html - Книга на възпитаник на Силистренското педагогическо училище разказва 60 години по-късно за последните му 5 години

* https://jordansilistra.blogspot.com/2022/10/blog-post_4.html - Книгата „Попина през вековете“ на Илия Равалиев тръгна към сърцата на своите читатели земляци

Става дума за книгите: "Последните години на Педагогическото училище в Силистра", "Попина през вековете" и "Цъ
рквата в село Попина". Отпечатването на две от книгите е дело на печатница "Ковачев" - Силистра, а второто преработено и допълнено издание на "Попина през вековете" дължим на издателство "Пенсофт" - София и лично на проф. д-р Любомир Пенев от БАН, чийто род по една от линиите е попински.

Организаторите на представянето канят любознателните граждани да присъстват на представянето на книгите на родолюбивия попинец г-н Илия Равалиев, включително и попинци родом - най-вече!, негови колеги - учители, краеведи и директори на училища. Разбира се, и бивши ученици - възпитаници на автора, които са съпричастни към историята на педагогическото образование и на родния ни край.

Очакваме Ви! Проявата е със съдействието на дейци на НЧ "Н. Вапцаров" - село Попина! 

Българската и световната митология оживяха чрез етно музика на силистренска сцена

Град Силистра. 22 октомври 2024 г. Драматичен театър – Силистра. За трети път гост на добруджанската публика с неприкрито отношение към етно музиката гостува трио „Варварските цигулки“. То е едно от най-разпознаваемите на Стария континент, когато става дума за този жанр, при това е странен международен микс от българин в лицето на гъдуларя Димитър Гугов – родом силистренец, перкусиониста Фабиен Гуйо – роден в областта Шампан, учил в Ница и живеещ подобно на Гугов в Страсбург, и монголецът Енкхжаргал Дандарваанчиг – човек с трудно име, но със запомнящи се много на брой гласове. Както винаги, програмата им бе въодушевяваща със своите послания, макар и ставащо дума за вампири, таласъми и дяволи – български и чужди. И още – зареждаща с енергия, защото идва от дълбините на родната ни и на световната митология.

И противно на всички очаквания – вдъхновяваща, защото е връзка с корените на предците на всеки от нас, независимо в коя част на планетата живее. Защото, както каза Гугов в един от репризите си, митологичните чудовища са невидими, но съвременните им последователи са видими и са около нас. Ненатрапеният извод е, че е добре да се ориентираме в обстановката и да ги разпознаваме, за да се пазим от тях, както и да се учим от проявленията им.

Разбира се, приличаше  му в програмата, представена в Силистра от триото музиканти, да има и местни таланти – професионалисти и самодейци фолклористи, които да се впишат в канавата на концерта, за какъвто се заслужава да се говори още дълго време. За да достигне ехото за него до ушите на всички, които пропуснаха това пиршество на музикалното предизвикателство. Защото биваше да има повече от 300 души силистренци, платили билети (за разлика от гратиса миналия път), за да чуят уникални музикални произведения, събрани в 4 диска и в 2 грамофонни плочи.

Сигурен съм, че завинаги от това участие в съзнанието ще остане незабравим спомен у 19-те гъдулари и двамата тъпанджии от Музикална школа „Великов“, в душите на певиците от народния хор с диригент Дариела Георгиева, който е част от Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ с главен художествен ръководител Тихомир Лефтеров – най-голямата формация в НЧ „Доростол“ – Силистра и на тамбуриста Тахмин Фаик, който е в състава на народния оркестър към ансамбъла. Не на последно място ще бъде съхранена за поколенията и изявата на кукерите от НЧ „Родолюбиие“ – село Айдемир, заедно с живеещия в Швейцария фолклорист, танцьор и хореограф Димитър Богданов, който стана част от съвместния им „номер“. Техният ритуален танц, макар и характерен с обредността си за друго време – Сирни Заговезни, по естествен начин подпря изпълнението на гостите.

Когато един концерт е добре замислен, в него винаги има и приятни изненади за зрителите, дори когато вече поне веднъж са слушали и гледали някаква част от програмата на изпълнителите. Французинът – специалист по перкусии, свири в Силистра дори и на...измислени инструменти, включително на счупени чинели, както и на различни от Близкия изток. В негово изпълнение на български бе композицията „Крушовица“. Според  анонса на Гугов става дума за най-ниско градусовата ракия – 39, която е по-слаба само от добруджанския еликсир – вездесъщата кайсиевица, и двете достатъчни да подострят настроението.

От своя страна пратеникът на монголската пустош, който е ненадминат майстор на т.нар. кучеглава цигулка, изпя част от емблематичната песен „Мило ми е, мамо, в Добруджа да ида“, при това веднъж с нисък клас, после с най-високия, който може да възпроизведе. „Българската музика е прекрасна“ бе негово признание, изречено на български език. Зрителите обаче разбраха също как е „Благодаря!“ и „Наздраве!“ на монголски. Хитови бяха и изпълненията на „несъществуващ музикален инструмент“, наречен на езика на Чингисхан „топшур“, създаден на основата на казахстански образец „домра“, преправен с българско въображение на...френска земя.

 

За Гунди и филма за него, както и малко спомени от "едно време"

Филмът за Гунди определено е хубав. Това с титрите е добре дошло, защото виждащите и четящите действително разбират всичко, благодарение на тях, а това прави възприемането на кинолентата още по-вълнуващо и пълноценно. Със сигурност текстът за нечуващите е от изключителна полза. Завладяваща игра не само на актьорите в главните роли, но и на колегите им като Димитър Маринов и Стоян Радев. За мен малко в повече ми дойде ДС-линията, която отне и време, и насочи в друга посока филма, а биваше да се остави, с всички рискове, да "върви" в руслото на футбола и любовта. Но в днешно време у нас е така модерно да се хвърля камара от камъни в блатото на миналото - пък който каквото разбрал. На българските продуценти, сценаристи и режисьори винаги им е трудно да се освободят от личните или на представителите на родите си преживявания в едно или друго нееднозначно време. Така или иначе историята е юргански чаршаф и всеки я обръща откъм чистата според него страна, за да я представят с конкретни примери като нещо, което се е отнасяло до повечето от "другите".

И все пак - добре разказана и още по-добре изиграна история за години, когато футболистите ни не са били видимо богати, но са имали успехи и в чужбина, и са били обичани в родината си. При това не само от Бай запалянко, отиващ в събота или неделя на стадиона да изчопли няколко пакетчета слънчогледови или тиквени семки и да изпие една-две бири, дерейки гърло в агитката на своите любимци. Вместо да си стои вкъщи да се самосъжалява - в живота винаги има за какво, а и богатите също плачат; да се драчи с жена си и да подвиква подир немирните си, но безгрижни деца.

Имам и личен косвен спомен с...Гунди. На 30 1971 г., тогава съм на 11,5 години и живея с майка си Мария в село Добротица в къщата на дядо си Ганчо и баба си Петкана на баира над голямата чешма в посока към село Ситово. По това време баща ми вече е учител в град Силистра, но не сме се преместили да живеем при него. Обедно време трябва да е било. Завършил съм четвърти клас и вече сме във ваканция. С други момчета ритаме топка на улицата под електрически бетонен стълб, на върха на който е монтиран високоговорител, предаващ програмата в ефира на Радио "София". Обедни новини. По традиция на финала са новостите за спорта. И изведнъж чуваме говорителят да казва нещо от рода "Днес при катастрофа загина известният български футболист...". Умълчаваме се в очакване да чуем името. И изведнъж някое от момчетата (явно привърженик на ЦСКА) изстрелва с въздишка: "Дано не е Жеков...". Шпикерът забавя думите и завършва новината "...Георги Аспарухов". И отново мълчание. Във въздуха нахлува истинска детска тъга. По-нататък не помня дали сме коментирали това, което сме чули.

Три години по-рано бе прословутият мач, в който "сините" натупаха "червените" със 7:2 във "вечното дерби", както наричат от десетилетия насам двубоите между ЦСКА и "Левски". От филма стана ясно, че с този мач, в който Гунди вкарва три гола, той - президента, както са го наричали, възкръсва за футбола, преодолявайки житейска, семейна и спортна криза. По онова време гледането на телевизия в село Добротица беше голяма мъка. Телевизорите бяха рядкост, а ефирът трудно достъпен. Явно наблизо не е имало предавател, поради което сигналът беше нищожен. Коридорът в училището беше пълен с деца и възрастни, дошли да гледат мача - нямам идея откъде е имало телевизор в школото.

На покрива бе монтирана дълга антена върху не съвсем прав прът. Баща ми, тогава учител в селото, също и футболист с прякор на известен футболист, дето се казва "час по час" се качваше, за да върти антената. Отдолу му подвикваха нетърпеливо кога намаляват снежинките по екрана, за да спре да търси по-хубав сигнал. Нямам по-конкретни спомени от ситуацията, все пак тогава съм бил на около 9 години. Не съм и бил обвързан с емоцията, защото в нашето семейство сме привърженици на "Славия" и никога не сме участвали в спора "за и против" между привържениците на двата най-популярни български футболни отбори. От преди ерата на "орлетата" от Разград, разбира се, които някога влязоха в "Б" група след отказа на "Доростол" като първенец през 2010 г. в Североизточна аматьорска "В" група.

Актьорът Павел Иванов за филма и себе си: https://www.youtube.com/watch?v=IQ1ot2vjuC0.