Translate

неделя, 25 септември 2022 г.

С добруджанска носия си тръгна от Силистра тенисистката Мануела Малеева


Олимпийската медалистка по тенис на корт Мануела Малеева е поредният адресат на самодейката Мария Христова (организатор на Група "Добруджа" при НЧ "Доростол" Силистра), след като получи по нейна поръчка добруджанска народна носия.

Тя бе връчена на шампионката от Атанас Христов - сам тенесист, син на носителката на награда за граждански принос към община Силистра, присъдена от ОбС Силистра. Носията си Малеева получи на тържество в ресторант "Дръстър". В допълнение - заедно с друг силистренски фолклорист - танцьора Димитър Богданов, известната тенисистка майка на три деца редовно участва в български прояви в Швейцария, където от години живее.

По подобен начин с подарък - носия от колекцията на г-жа Христова, която е родом от Алфатар, но от 60 години живее в Силистра, е изразявано уважение и към други официални гости на града - общо към 20, дошли по различни поводи от Япония, Русия, Полша, Украйна и други страни. Както и към организатори на големи фестивали в България, в които представители.ите на най-старото в Силистра читалище участват с песни, танци и обичаи.

Блог ВЕРСИНАЖ, Йордан Георгиев

петък, 23 септември 2022 г.

Силистренско сдружение работи по проект към Министерство на правосъдието

Силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ с председател инж. Христина Георгиева започна работа по проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие“ по линия на финансиране от Министерство на правосъдието, който трябва да бъде реализиран в периода 15 август – 14 октомври 2022 г. Той е в изпълнение на познатата и от предишни години дългосрочна цел за превенция на домашното насилие в област Силистра чрез ефективно прилагане на Закон за защита от домашно насилие чрез Закон за защита от домашно насилие. Заложени са и краткотрайни цели, насочени към успешна работа в помощ на пострадали от домашно насилие, както и с извършителите, включително в резултат на обучения с тях.

В рамките на проекта са предвидени няколко дейности: „Предоставяне на подкрепа на пострадали от домашно насилие“, а това става при заявка на лица, които се заявяват или са насочени от ДСП, РПУ на МВР и др. институции; „Работа по специализирана програма с извършители на домашно насилие“; „Изработка и разпространение на Ръководство за специалисти, работещи с пострадали от домашно насилие“; „Провеждане на обучения за специалисти в помощ на лица, пострадали от домашно насилие“; „Информираност и публичност“ (вкл. рекламни календари за 2023, разпространени сред институции, училища, кметства и др.).

Проектът е свързан с опазването на основни човешки права, с икономическа и социална интеграция на жертви на домашно насилие; превенция на дискриминацията и равенство на половете и пр. В крайна сметка се разчита да се допринесе за подобряване на качеството на човешкия капитал чрез социална реинтеграция и реализация на пострадалите лица. Не на последно място проектът има значение за повишаване на информираността на местните общности за националните и на европейските политики, свързани с противодействие на насилието.

За българите от от Испания до Китай

По източници от интернет, вкл. чрез Фейсбук бихме могли да опишем над 200 народностни групи, свързани с българите от Испания до Китай: Волжки – казански, бесермени, караки, чуваши, башкортостанци и др.; Кавказки - кумики, карачаевци, балкари; Кипчаци - ногайци, карагаши; Себер – сибири; Чатър – кримци; Иджам – караими; Кара – гагаузи; Мардан – каратаи; Дунавски – България; Тохар – Афганистан; Кимер - Южна Турция; Сирия, Ливан; Калаш – Пакистан; Бахли – Индия; Каспи – Азербайджан; държава с име Сила в Корея, от която произлизат японските императори; и в др. в страни от Западна Европа.

Топоними с българско съдържание: Булгарска гора в Южна Франция (и Урал е нарича Булгарска планина, Булгар планина е имало и в Украйна); градове Булгар в Италия, Волжка България, Унгария, Полша, Чехия, Гърция, Сърбия, Иран, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Индия, Китай, Турция (в южната ни съседка – също три планини и шест реки); старото име на р. Иртиш е Булгарска река; Булгарско море е старото име на три морета:Черно, Азовско и Каспийско; най-голямата в Европа река Волга е била Булгар – Идел – Итил, а в Средното Поволжие има над 100 града, села, реки, гори и планини носили, а някои и все още носят, името Булгар; имаме също река Булгарчай в Азербайджан, както и две реки Булгар в Украйна. 

Манифестът за Независимостта на България се пази в кутии, изработени в Силистра



В кутии, изработени с умелите ръце на майстори от силистренската фирма
Анадар Принт, се съдържа оригиналът на "Манифестът..", с който преди 114 години във Велико Търново е обявена Независимостта на България, която чествахме за 114-и път на 22 сетпември т.г. И така - вече 10 години. Да припомним интересния факт, че истинският манифест е бил написан "на коляно" от тогавашния министър-председател Александър Малинов по време на пътуване в царския влак от Русе към Велико Търното. На гарата в сегашния русенски град Две Могили е разписан от Фердинанд I и от министрите в правителството. Година по-късно по поръчка е изработен манифест на пергамент със сребърен обков, поставен в дървено съндъче.

През м. септември преди 137 години вестникарската преса стартира в град Силистра, а две години по-късно и в град Тутракан

В Силистренския край, днешна Крайдунавска Добруджа, вестникарското дело е с начало през есента на 1885 г. (в Силистра), но понастоящем в административната област със същата територия единствено в град Тутракан излизат регулярно местни вестници, за които има абонамент и продажби в РП. Става дума за два седмичника, единият от които е наскоро навършилият 60 години в. „Тутракански глас“ с главен редактор Калина Грънчарова, получил поздрав за юбилея си от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, а преди 10 години и наградата "Плакет".





Негов събрат е в. „Напредък“ с главен редактор Тамара Спасова, стартирал през 1909 г., но после преустановил за дълго време своята дейност, за да бъде възроден в началото на сегашния век. За отбелязване е, че и двете главни редакторки са дългогодишни членове на Дружество Силистра на СБЖ и в личен план са носители в различни години на наградата на СБЖ „Златно перо“.

Любопитна подробност е, че пресата в Тутракан – в далечното и в по-близкото минало, започва все в м. септември, при това на дати, останали в историята със свои знаци. Първият брой на първия тутракански вестник с име „Бряг” излиза на 6 септември 1887 г. под редакторството на Тодор Кескинев. Дори и за днешното време впечатляващо звучи, че в края на 19 и началото на 20 век в малкия крайдунавски град е имало три действащи печатници – тук е издавано посветеното на българския литературен модернизъм списание „Мисъл”, дело на едноименния „кръг” на д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов. Така до 1915 г. в Тутракан са станали факт общо 11 печатни издания, а 60 са издадените и подвързани книги.

Преди десет години точно в музея бе представена изложба за миналото на вестникарската преса в Тутракан, от която стана ясно какво може да се научи от тутраканската преса за всичките тези години, което остава за историята със своята нееднозначност. Примерно, преди 100 и повече години вестниците са коментирали как трябва да се сменят 50 от светлинните фенери в града и защо е била нужна канализация с дължина 130 м.

И още: как в далечната 1905 г. 3 000 румънци само за една седмица преминали река Дунав, само за да опитат тутраканско вино и да се повеселят, благодарение на него, защото нямали подобно в Олтеница – отсрещен дунавски град, както и в околностите му. Колко трудно е било за рибарите пак тогава, защото останали без поминък за цял месец, когато реката е била заледена.

Вестниците в онези времена стигнали дори до заплахата да публикуват на страниците си имената на всички женени мъже, посещаващи редовно местния шантан, привлечени от „опасни певачки“. Медиите са се вълнували от моралния облик на младежта толкова много, щом са настоявали да се дърпат с възпитателна цел ушите на учениците, пушещи публично. През 60-те години пък на страниците на „Тутракански глас” се ширят карикатури, също целящи да превъзпитават народа чрез възможностите на сатирата. Важно било също да се тръби, че еди кой си гледач на птици се стреми да се отчете с 200 снесени от една кокошка яйца, вместо с декларираните 149.

На изследователите от музея в Тутракан им направило впечатление, че през 70-80-те години на миналия век вестникът става все „по-разчупен”, полемичен и приобщаващ младите хора. В сегашно време в малък град издаването на вестник е едновременно предизвикателство, авантюра и голямо изпитание, но си струва заради признанието на хората. За отбелязване – тутраканци са сред първите в страната, издали и свой общински вестник, макар народът да е смятал за неоправдан паричния разход за списването му. Повече от сто години по-късно решенията на Общински съвет Тутракан също се отпечатват, но във вече споменатите на практика частни издания.

През последните 20 години бе развита практиката всяка община в област Силистра да има свое издание за публикуване на решенията на местния законодателен орган. За съжаление тя все още е актуална само за малките общини Главиница и Ситово, но по подобен начин това ставаше до 2011 г. в община Силистра, до 2015 г. в община Алфатар, сравнително доскоро и в община Кайнарджа. Единствено община Дулово в нито един момент не е имала отношение към тази форма за общуване с гражданите в изпълнение на законодателни изисквания (ЗМСМА и др.). 

В началото на м. септември т.г. стари вестници от Силистра влязоха в мини изложба в Регионална библиотека Силистра по повод 137 години от началото на вестникарството в сегашния областен град, защото според публикация в блог ВЕРСИНАЖ пресата в древното селище има за начало 1885 г. (б.а.- твърдението е на краеведа Вълчо Радев). Да отбележим, че през 2010 г. бе първата и единствена изложба на 70-80 първи страници на някогашни силистренски вестници. Сред тях бе и заглавната страница на в. "Време", първият в Крайдунавска Добруджа "за новини, книжовност и литература", излязъл на 24 септември 1885 г. 

Вестникът се е самоопределил като ежедневник, но се е изявил само в 10 броя. В момента се съхранява в Народната библиотека в София. Две седмици по-късно, на 7 октомври, до читателя достига и първият брой на в. "Телеграф", предназначен "за новини и защита на народните интереси". Издателят му Никола Живков успява да изкара на пазара едва 6 броя. Любопитното е, че създателят на първия силистренски вестник Димитър Бъчваров става отговорник на новото вестникарско издание. Интересно е също, че Живков преди това в Русе е издавал също в. "Телеграф". Малко е известно в Силистра, че той е авторът на текста на бъдещия национален химн "Шуми Марица" и е бил съредактор на поета революционер Христо Ботев.