Публикации

Етнологът д-р Йордан Касабов: "Важна е работата на терен и не трябва да се бяга от фо́рмата"

Изображение
  В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „П. Павлович“ – Силистра бе проведена поредната родолюбива вечер, този път посветена на 75-ата годишнина на етнолога д-р Йордан Н. Касабов. От древността до днес юбилеят се отнася до кръгла или значима годишнина от рождението на човек, от основаването на организация или за отбелязване на достойно паметно събитие. Най-често това е правилно да се отнесе до 25, 50, 75 или 100-годишнини. Към юбиляра свои послания със спомени и идеи за партньорства, както и за впечатления от неговата научна и обществена работа отправиха Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Яков, зам.-кметът на община Силистра Стилиян Стойчев, директорът на Държавен архив – Силистра Драгомира Тодорова, зам.-директорът на РБ-Силистра Мануела Енчева, председателят на НЧ „Доростол“ Маргарита Любомирова, , Валентин Петков – НД „Традиция“, д-р Наталия Минчева – уредник в РИМ Силистра, Николинка Николова – СНЦ „Европейски компас“, общинският съветник Свилен Димит...

За празника 3 март и още нещо

Изображение
В българската история със сигурност, но вероятно и по света не са изключения подобни съвпадения, а именно, че има събития, които са "спорни", защото наистина е "така", т.е. има различни гледни точки към тях, или защото на определени среди така им се "иска". За да бъдат ползвани по определени поводи по-често с цел, но понякога "просто така", без отговор на въпрода "Защо?". "Една обикновена дата" - 3 март 1878 г., която за поета е "ден обикнововен, но пъстър и чудесен",  за нас, българите, е една от "тях". Тя разделя на "за" и "против" не толкова обществото като цяло, колкото историците и политиците. И ако за първите спорът "А дали е така?" е здравословен, тъй като изостря научното мислене до оборване на избраната теза, то за политиците е дъвка за многократна употреба в подходящи случаи пред местни и външни "господари", актуални за съответни житейски  моменти .  За исто...

Историкът Георги Атанасов от Силистра: "Защо 3-и март е единствено възможната дата за национален празник на България?! "

Изображение
На 3-и март 1878 г. бе възстановена българската държавност и фактически се сложи началото на Третата българска държава, в която, прочее, живеем и сега, и затова тази дата е без аналог в Новата ни история. Затова без алтернатива се поставя от самосебе си на пиедестала „Национален празник на България и българите”, без значение къде живеят! К ато символ т ази дата има нерадостна съдба. К ато ученик п омня, че до 1977 г. тя бе неглижирана, след това частично реабилитирана, но в сянката на други празници. След 1989 г. смислени български политици го обявиха за „водещ” или „първи” Национален празник. Те последваха духа на дедите ни, които, въпреки сложните българо-руски отношения, никога от 1878 до 1944 г. не им "хрумна" да отменят 3 март като Национален празник. Неотдавна обаче „изпълзяха” отнякъде големи „познавачи” на историята ни и историческите знаци - най-кресливите бяха и са съветски възпитаници, които го поставиха под въпрос – направо започнаха да го ругаят. Те и сега не с...

Трети март - една обикновена дата

  СЦЕНАРИЙ  ЗА КОНЦЕРТ ЗА 3 МАРТ 2026 Г.   ДАТА И МЯСТО: 25 февруари 2026 г., 17,30 ч. Зала 12 на Художествена галерия Силистра ОРГАНИЗАТОР: НЧ „Доростол“ – Силистра УЧАСТВАТ: Смесен хор „Седянка“ и деца от 2 а клас на СУ „Никола Вапцаров“ АВТОР НА СЦЕНАРИЯ И ВОДЕЩ: Йордан Георгиев В НАЧАЛОТО: Изпълнение/изпълнения на пиано от Христо Георгиев от Школа по пиано с преподавател Ингеборг Нейова - "Рондо" от Ф. А. Моцарт.   ВОДЕЩ: Дами и господа, за поредна година с партньорството на Художествена галерия Силистра НЧ „Доростол“ посвещава своя патриотична проява на „един обикновен ден – пъстър и чудесен“, както го е определил поетът Георги Джагаров. 3 март 1878 г. – дата със запазено място в българската история, независимо от нейния нееднозначен прочит от историци и политици в различените периоди на развитието на Третото българско царство, впоследствие и на Република България. Освобождението ни от петвековно робство, което днес наричаме османско владичес...

За времето и подмазването

Живеем в подмазваческо време - политиците на народа си, като всеки от тях говори на своята си "група" от последователи (в изборна ситуация сме все пак!). Непременно обаче с леки закачки към "периферията", където като премръзнали врабчета са се сгушили неориентираните политически, които с годините станаха неимоверно много. И, няма как, разбира се - това е част от "играта", с непременно явно намигване към "началниците в Брюксел". Сред пресните примери е най-коментираното изявление - това на президента Йотова (и тя не е вчерашна, знае "как стават нещата"). Народът с изключение на поведението на по-смелите в социалните мрежи прави същото, но пред властимащите. Тях напоследък ги сменяме като подложки за бързо сервиране в евтина кръчма. Независимо как вътрешно в себе си ги анатемосваме, защото хората по "върховете" на управленската пирамида, а и по долните ѝ етажи, правят така, че да живеем в паралелни "светове". На пръв ...

Третината в Добруджа

По  закона за третината в Южна Добруджа по време на румънската окупация са прибрани - иззети от местното население 160 000 хектара от българи и турци, така също 175 000 хектара държавни, църковни и училищни ниви, за да бъдат предоставени на колонистите, научаваме от "Преселци от Северна Добруджа" във Фейсбук. Коментарите по темата допълват "картината". Примерно, Stanislav Dimitrov казва: " Впоследствие се е изяснило, че поличилите земите арумъни, които наричаме още цинцари/куцовласи са се оказали неспособни да ги обработват. Ето и една хроника от местната преса по онова време (вестник „Добруджа“, София, 20.12.1929г.) в стгатията "Цинцарите бягат от Добруджа" : "Още миналата година между колонизираните в Добруджа цинцари имаше брожение да се завърнат по родните си места, защото неколко годишния им живот тук ги е убедил, че не са годни да обработватземята. И ако досега още стоятпо добруджанските села, то е защото местното население обработва даден...

Училището в Кайнарджа на 195 години

Изображение
  В ОУ "Черноризец Храбър" - село Кайнарджа, което носи гордо това си име от 1943 г. насам, бе представена книга за началото на просветното дело в селото ("Извор на светлина"). Неин автор е Дафинка Станева - член на СБП, краевед, общественик и дългогодишна учителка в училището. Книгата е преглед и на образователното дело като цяло като национални училищни събития. Разпределението ѝ е в 7 исторически периода. Авторката твърди, че това е училището, което е първо в Силистренска околия - резултат от възрожденски кипеж, характерен за времето. Малко по-късно подобни вече има в Калипетрово, Айдемир и Алмалий - село в момента в Румъния. Интересна подробност е, че пръв "учител" в Кайнарджа е кожухарят Борис Христов, родом от Твърдица. Първи негови възпитаници са 5-6 момчета в юношеска възраст, обучавани в една стая в къщата на занаятчията. Общо взето това се случва до към 1852 г. на "килийни начала". В следващите години до 1890 г. учебната сграда се ...