сряда, 8 януари 2025 г.

Честта да носиш иконата на литийното шествие на Богоявление

Богоявление на 6 януари 2025 г. Йордановден. Силистра. Литийно шествие от катедрален православен храм "Св. св. Петър и Павел" до р. Дунав. Имах щастието да бъда поканен от Негово Високопреосвещенство митрополит Яков да участвам в носенето на иконата, пресъздаваща кръщението на Иисус във водите на река Йордан, извършено от Йоан Предтеча (св. Йоан Кръстител).

При него се появява Бог в своята триединна същност: Син, Свети дух и Небесен отец. По тази причина празникът е наричан още Просвещение и в Православието е един от 12-те велики господови празници.
Благодаря на духовния водач на Доростолска епархия за честта и на всички, които днес ме поздравиха. Благослов е да чуеш по свой адрес добра дума и словесно почитание. Дай Боже всикиму!

вторник, 31 декември 2024 г.

Непредизвикано обръщение от личен характер

Снимка почти в 12-ия час половин ден преди да избухне зарята от емоции в чест на Новата 2025 г. Винаги има начало - за мен "септември 2011 г. беше...ново начало", а в последния ден на декември 2024 г. дойде краят на "един друг живот", започнал в първите години на "моите 50" (години), за да сложи началото на пак...начало, но на "следващ живот" в средата на 60-те (ми).

Колкото - толкова. Когато - тогава. Както - така. Където - каквото. Но никога по течението, а дай Боже да е все по талвега на реката - живот. Не е задължително във всеки момент да сме истински в него, по-важното е човек да е по възможност повече себе си, отколкото да прилича на всички...останали. Защото те така искат или в този вид те харесват. Не можеш на всички да си симпатичен, няма как и на всеки да сваляш шапка. А обичта към някого е нещо безкрайно лично и променящо се, понякога в резултат и на неочаквани екстрасоциални обстоятелства, които са независими от нас.
Бива обаче да спазваме писани и неписани житейски правила, да проявяваме упорство, уважение и капка снизхождение при необходимост. Защото стара е римската максима: "Юпитер, ти се сърдиш? Значи не си прав!". Благодаря на всички, които през годините бяха с мен и зад мен. Разбираха ме и ми помагаха. Прощаваха ми и ме съветваха как да постъпвам в трудни моменти. Благодаря на критиците си, защото ме вдъхновяваха да не повтарям грешки, от каквито никой не е застрахован. Благодаря на петдесетината колеги, с които работих през годините - от политическия кабинет на институцията "Областен управител на област Силистра" и от служителите в различните дирекции в Областна администрация - Силистра.
Благодаря на колегите журналисти за разбирането в случаите, в които не е имало възможност да бъдат отиграни по различен от актуалния за конкретната ситуация начин. Постарах се да бъда коректен към институцията, към себе си, към потребителите на информацията, към гилдията. Бях крак с времето, надбягвайки се с него. Както се казва, каквото можах - направих го с мисъл, чест и надежда, че стореното от мен върши работа на всички, имащи нужда от него - днес или утре. Действах със съзнанието, че случващото се тук и сега няма да учуди света и да направи Крайдунавска Добруджа център на Вселената. И въпреки това работих за идеята повече хора от близки и далечни места да знаят за нас, да се интересуват от нас, да проявяват отношение към нас.
С уважение:
Йордан Георгиев, експерт за връзки с обществеността в Областна администрация - Силистра (9.09.2011 - 31.12.2024 г.), от 1 януари 2025 г . - държавен стипендиант

четвъртък, 26 декември 2024 г.

Всеки празнува както може и го разбира

В днешно време е изобилие от възможности за празнуване на всеки празник и най-вече на знакови, като Коледа и Нова година. Ако приемем, че първият е по-скоро семеен, тъй като вездесъщата Бъдни вечер в нощна срещу Рождество Христово е повод фамилията да се събере край трапезата в името на сакралното преживяване, то премятането на календара е повод за друг тип емоционално общуване. Макар че никак не едно исъщо дали си "сам вкъщи", с близки и роднини, с приятели от дружеския кръг или заобиколен от непознати на пхублично място - у нас или в чужбина. На практика всичко зависи от досегашния опит и на негова основа формираните спомени, от актуалната нагласата, от моментното желание и не на последно място - от финансовата пропускливост.

От Фейсбук обаче научаваме, че има семейства, които празнуват неизменно от десетилетия насам в прастара къща, запазена от поколенията и в тяхна ческт Това разбираме от пост на археолога Георги Атанасов във Фейсбук, при това за поредна година: "Честита Коледа! Поздрави с Витлеемската звезда в пащерата на Рождеството и... за кой ли път от 133-годишната къща на моите деди Гагови-Караорманлийски-Бимбелови в Алфатар, където трапезата бе подготвена за 17 православни близки и роднини! Светли празници!".

Отново в социалната мрежа фото сесия и текст към нея от друга силистренска фамилия - Петър и Кудинка Цветкови, изявена в сферата на образованието и спорта, виждаме, че дядо, син и внук са достатъчни да сформират достойна коледарска група, която да изпълни с тематични песни "Бялата къща" в Богорово. Тук Бойко Цвятков - представител на средното поколение в семейството, споделя с проникновение и поука: "Любимата ми коледарска песен е за Богдан юнак, който се похвалил, че има "ранена коня - гледана коня" и се обзалага със Слънцето, че ще го надбяга. Това е едно състезание с времето, което в различните варианти на песента юнакът или печели, или губи. В любимия ми вариант, казва на "ясното Слънце", че "когато го надмине" иска за награда "силата му". Тази песен пееше дядо ми Цветан и тогава ми се струваше дълга. Сега я пея с баща ми и сина ми, и ми се иска да не свършва! "... да отдам почит, на тези хора принадлежащи на един отминал свят. Свят, където "само мечтата е чертата на хоризонта", където момичета "засенчват" слънцето и юнаци се надпреварват с него... Добруджа на моето детство".

Спомняне за Стоян Дечев с коледарския му ръченик

"Коледарски ръченик", записан преди 4 години, и достъпен в www.youtube.com/watch?v=tWojPnipsW4, ни припомня за почетния гражданин на Силистра Стоян Дечев - акордеонист виртуоз. Преди две години бе представянето на книгата му - сборник с мелодии на народни хора и ръченици от Североизточна България, начерена "От Дунава до Черното море".  Стоян Иванов Дечев е родом от крайдунавското село Гарван, учил е за преподавател в Сливен и за акордеонист на други места в страната. Ръководител на художествени колективи в населени места - училища, читалища и клубове, в различни общини на област Силистра - Силистра, Тутракан, Кайнарджа (ПГМСС Средище), Ситово (НЧ "Дим. Полянов" - с. Гарван). 

Книгата бе издание на Земеделска коперация "16-и декември" - село Гарван, с председател Иван Добрев. Към нея той бе обявил, че ще има и диск с поместените нотирани текстове.  Снимката към материала е от преди близо 12 години от участие на Дечев в концерт в българското консулство в Ню Йорк. За него Версинаж писа през 2014 г.по негово споделяне: "На 28 януари изнесох концерт в консулството на България в Ню Йорк, който беше представен като мой творчески портрет. 


В концерта участваха Донка и Николай Колеви (гъдулка), дъщеря им Мария Колева и Ивайло Кучев (тъпан).  В него проф. д-р. Тодор Бакалов представи книгите на Николай Чапански: "Любими народни изпълнители от цяла България" и "Кой кой е в българската народна музика" и "Антология на български фолклорни музиканти". На практика всички участници в концерта са включени в тези книги."

сряда, 18 декември 2024 г.

Празничен концерт на Градски духов оркестър - Силистра

 

Над 60 години част от предновогодишния културен афиш на Силистра е концертът на Градския духов оркестър. С инструментала "Амор" от репертоара на Хулио Иглесиас - един от първите 10 изпълнители с най-много продадени албуми за всички времена, бе сложено началото на концерта с темата за нежността и страстта в любовта, "без която не можем", както е казал поетът. Програмата продължи със "Свежест валс", в който неизвестен автор е преплел класическата музика с мексикански мотиви. После бе ред на "Сбогом тъга" от филма "Горещ вятър".

В днешно време идеален вариант за един успешен концерт е партньорството с изпълнители от различни жанрове. В този смисъл е чудесна новина участието на Трио "ЕЛМИНА" с ръководител Лилия Пейчева-Тодорова. През годината сестрите Тодорови имаха много награди от конкурси и фестивали. Тяхно бе изпълнението на песните "Слънчице мило" и "Девойко мъри хубава", така също на знаковата за филма "Козият рог" песен "Вървят ли двама" от 1972 г. и коледната "Пожелание". Две бяха песните от репертоара на Емил Димитров, включени в концерта: "Ако си дал" - хит от 70-те години на миналия век, която дори е била забранявана заради текстовите си послания, и "Само един живот".


Преди 50 години една шведска група, всъщност квартет, печели конкурса "Евровизия". Става дума за АББА, чийто инструментал прозвуча по тяхната незабравима песен "Хепи ню иър" или "Честита Нова година". Коледно настроение създаде популярната по цял свят американска коледна песен "Jingle Bell Rock", издадена за първи път от Боби Хелмс през 1957 г. Композирана е от Джоузеф Карлтън Бийл и Джеймс Рос Бут.

Останалите изпълнения бяха по "Бони М" - "Распутин", Майкъл Джексън - "Лош" от седмия му албум от 1987 г., "Хоп-троп" по Атанас Бояджиев - примерна композиция между рокендрол и български ритми, и "Облаци от юг" на Иън Пендерс. На финала на концерта г-н Георгиев благодари на своите колеги, на триото - сестри Тодорови, и на двама млади майстори на ударните инструменти - Боян Станков и Самуил Пейков от школата за ударни инструменти на Дениз Салиев. Изненадата за край на концерта бе класика от 1848 г. - "Радецки марш" на Йохан Щраус-баща, посветен на фелдмаршал Йозаф Радецки.

Ръководителят на оркестъра Йордан Здравков Георгиев, който е и негов солист, бе подготвил разнообразна програма, за да зарадва почитателите на духовата музика. Почти няма силистренец и гост на града, който през лятото да не се е заслушвал най-малко два пъти в седмицата на изпълненията на музикантите в Дунавската градина.

Градският духов оркестър в Силистра е с начало 1963 година след закриването на военния духов оркестър при Висшето военно-свързочно училище в града. Основател и пръв дългогодишен диригент на оркестъра е Петър Карагеоргиев. През годините диригентската палка е била в ръцете и на други диригенти, някои от които са оставили трайни следи в историята на оркестъра: Арам Берберян, Георги Чимширов, Васил Дженков, Мирослав Хафузов, Константин Момчев, Димитър Боев и др. Градският духов оркестър ежегодно участва в национални и европейски фестивали на духовата музика. Награждаван е за своята дейност с грамоти от Съюза на музикалните дейци в България и от Съюза на българските композитори.

Той наследява традиция, заложена след Освобождението на България на османска власт, т.е. след 1878 г. Началото на духовата музика в Силистра се свързва със Силистренския гарнизон, обслужван музикално от русенската военна (духова) музика. Назначеният в новооткритото трикласно училище чешки музикален педагог Карел Махан в периода 1892-1894 г. основава ученически оркестър, в който са включени и духови инструменти. През 1896 година към създаденото от Тодор Карагеоргиев музикално дружество "Гайда" е разкрит смесен оркестър с 23 изпълнители. В годините на румънската окупация - 1918-1940 г., наследник на музикалното дружество "Гайда" става Музикално дружество "Седянка", създадено през 1908 г. То е с диригент Петър Бояджиев, който поддържа смесен оркестър заедно с хоровия и оперетния състави.

Въпреки забраната в румънския период на Силистра, с волни вноски от гражданите са закупени през 1920 година комплект духови инструменти, с които е създаден духовият оркестър на частната Българската мъжка гимназия с диригент Пенчо Пеев. Под възторжените звуци на този оркестър тържествено са посрещнати българските войски на 1 октомври 1940 година, когато Силистра е върната в пределите на държавата. Инструментите на гимназиалния духов оркестър от оркестъра на предшественика на настоящата Природо-математическа гимназия "Св. Климент Охридски" в Силистра.

До септември 1944 година ръководители на оркестъра са последователно учителите Иван Млъзгов и Андрей Папанчев, а след тях традициите на духовата музика в града се поддържат от оркестъра на разквартирувания в Силистра 31-ви Силистренски пехотен полк, от ученическия духов оркестър, така също от любителски и симфоничен оркестри. За популяризирането на духовата музика допринася оркестърът с диригент Александър Кръстев към пребиваващото в града Военно училище в периода, а това е в периода 1951-1963. След него започва славната история на Градския духов оркестър Силистра.

През 1879 г. се появяват първите български органи за управление на държавата, но първият военен оркестър у нас се появява преди това и реално предхожда създаването на първото правителство на старта на Третата българска държава. Според строевия офицер, военен историк и общественик полковник Иван Стойчев първият български оркестър е от края на 1878 г., когато руският комисар в България княз Дондуков-Корсаков нарежда да се състави оркестър при българската войска. На практика оркестровата традиция у нас е дело на руски офицери и на капелмайстори от Чехия. Към 1891 г. в българската войска съществуват общо 31 оркестъра, а година по-късно е създаден Гвардейския оркестър.