Ансамбъл „Добруджа“ - Силистра отбеляза с концерт своята 50-а годишнина

На 5 юни 2023 г. в края на художествено-творческия сезон 2022-2023 г. в салона на театъра в Силистра бе проведен юбилеен концерт за 50-ата година на Ансамбъл "Добруджа" - Силистра при община Силистра. Той е основан през м. ноември 1972 г. в Земеделския техникум в Силистра (ССТ „Добруджа“) от тогавашното му ръководство в лицето на директора Христофор Вълчанов и с пръв хореограф Симеон Симеонов - впоследствие дългогодишен главен художествен р-л на формацията. От 15 г. насам начело на ансамбъла е Димитър Джамбазов.

По повод празника награда „Кристално огърлие“ от Съюз на музикалните и танцовите дейци в Българи – веднъж за ансамбъла като цяло и втори път лично за Димитър Джамбазов – настоящ главен худ. ръководител. Награда „Златна лира“ за Лазар Богданов – в продължение на много години танцьор, а по-късно, както и сега – помощник-хореограф на ансамбъла, работещ в партньорство на същата позиция с Цветанка Морарова - народна певица, която бе водеща на концерта. От сезон 2022-2023 год. Ансамбълъте във взаимодействие и с Женски хор „Пендари“ с диригент Йорданка Димова, който също участва в юбилейната проява, заедно със сборен оркестър.

През годините са реализирани гастроли в над 20 страни на няколко континента, включително в Америка (Кипър, Пуерто Рико, САЩ, Куба, Египет, Австрия, Германия, Унгария, Франция, Италия, Полша, Гърция, Испания, Турция, Холандия, Либия, Израел, Русия, Белгия, Сърбия, Босна – Херцеговина, Хърватия, Македония, Румъния и други). В богатия репертоар на ансамбъл „Добруджа“ се танцуват над 30 танца на известни хореографи, сред които Кирил Дженев, Иван Донев, Любчо Василев, Борис Вълков, Васко Герлимов, Мариян Василев, Атанас Тончев, Тончо Тончев, Румян Занев, Стоил Енчев, Симеон Симеонов, Иван Иванов, Ивайло Сираков, Владимир Курбет и други.

Няма празник, за който да не са пристигнали специални гости, за да изразят почит и уважение към адресата на тържеството. В случая на регионално ниво това бе областният управител инж.- Николай Неделчев, на общинско – д-р Мария Димитрова – председател на ОбС Силистра. Извън областта: Любчо Василев– зам.-председател на Съюз на музикалните и танцовите дейци, в същото време директор и Главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Мизия“ град Търговище.

Както и представители на различни институции, включително читалища и ансамбли от Силистра, Варна, Добрич, Балчик, Кубрат, Тервел, Главиница (Зафирово и Черногор), с. Проф. Иширково. Сред пратилите извън този състав поздравителни адреси: община Силистра, Национална секция на CIOFF България, Фолклорен ансамбъл „Живинице“ (Федерация БиХ).

Силистренци видяха филма за богослова Ваклуш Толев, представен от режисьора му Николай Василев

В края на миналата седмица с еднократна прожекция през кино „Латона“ в Силистра премина филмовият разказ „Ваклуш“, посветен от режисьора Николай Василев на една интересна и малко позната в Крайдунавска Добруджа личност. Става дума за Ваклуш Толев, който е покойник от 2013 г., когато умира на 90 г. След кремацията по негов завет прахта му е разпръсната при Орфеевите скали в Родопа планина. На широката публика в други краища на страната, където е гостувал в миналото (след 1990 г.) той е познат като „познат като богослов с оригинален подход и теоритичен принос към религиознанието“. Негова е книгата „История на религиите“ в три тома, която бе предложена за закупуване преди и след представянето на филма лично от неговия режисьор, работил над 20 години върху документалния материал, избран измежду кадри, събрани в 40 терабайта.

Според Уикипедия, Толев, който е бил малко повече от 10 години политически затворник, , е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. С диагноза в досието си „непоправим“ е местен в поне 5 български затвора Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Шумен, Белене, Варна. За този си период обаче Толев казва: „Сменях обителите“. За автора на кинолентата той е „труден герой“, който, въпреки всичко, което е преживял, твърди: „има развитие – няма страдание“. И още, Василев го определя като впечатляваща личност, чийто дори външен вид показва, че е в същността си е истински мъдрец.

Избраните кадри, снимани при различни обстоятелства, показват живота, идеите и уникалността на родения в Поповица, Пловдивско, мислител, чиято духовност след много четене се събужда в затвора. Така след време неговият свят е там, където са енергиите. Също и където е знанието – на практика това е новата енергия на 21-ия век, която е нещо повече от любовта. Запомнящо се е прозрението, че светът е пияна маймуна, инжектирана с бяс, трябва да я наблюдаваш, докато си играе и в подходящия момент да я хванеш. На Толев е съветът „Не мисли за злото“.

Чрез представянето на филма повечето от присъстващите за пръв път разбраха, че библейски образи като Адам и Ева са съответно носители на ума и на емоцията. Както и, че „егоизмът е метастаза на егото“. Както още: програмирани сме да имаме нравственост, внушена отвън, а Сизиф е метафизичната идея за прераждането на човека. Т.е. неговата история с непрекъснатото придвижване на камъка по нанагорнището е символ на обучителния процес. В митологията това е Атлас, държащ света на раменете си. В същото време Исус държи планетата в ръка. И може би едно от най-важните послания – бог е в нас, той не е конфекция, посредством която общуваме с него, все едно чрез посредник.

Отново по Уикипедия: „В пътя си на будител и духовен Учител Ваклуш Толев (бел.-според него, корена „вак, бак“ на името му идва от санскрит със значение „висша духовна сила“) оформя оригиналните си възгледи, исторически прочит, социални идеи и тълкувания в самостоятелно учение с личностен, социален и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – израз на работещата вече в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта. По идея на Ваклуш Толев е създадено Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане на духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството“.

По думите на Толев, в Третото хилядолетие човечеството влиза с нова нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник“. Отново той предвижда, че „в Третото хилядолетие враждуването ще бъде само вътрешно – в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта“. В общочовешки план Ваклуш Толев сезира Комисията за правата на човека към ООН за включване на допълнителна клауза в Хартата за правата на човека, която да защити правата и на душата. Защото смята, че „Свещен е човекът, а не институцията!“, с което извежда правото и основанието да се променят законите на Институцията.

 

Две временни изложби в Тутракан чакат своите посетители от близо и далеч

В рамките на един ден на 30 май 2023 г. в град Тутракан бяха открити две изложби с експонати, предоставени от частен музей на Фондация "Аретé-Фол", създаден през 90-те години на миналия век, институционализиран през 2009 г. и притежаващ 5 различни колекции. Става дума за експозиции с наименования "Жената" и "Земя на труд и любов". В първата - в Галерия "Жельо Тачев, са картини от 3 поколения известни български художници, а във втората - в зала на Исторически музей - град Тутракан,  малка пластика на известни скулптори, както и графика. Някои от тях са представяни в над 15 музея в страната.

Пред кмета на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, на ръководството и уредниците от Исторически музей - Тутракан, в присъствието на инж. Николай Неделчев - областен управител на област Силистра, специалният гост проф. Димитър Иванов разясни от името на собствениците на произведенията на изкуството техния произход. Както и тяхната "връзка" (звезда), предвид символите на името на Фондацията "Аретé", включваща антични добродетели и ценности, състояща се от пет "лъча" (Вяра - Власт - Бран - Труд - Любов). Техни концептуални образи са Бог - Цар - Воин - Стопани - Мъж.

Двете изложби ще бъдат на разположение на тутраканци и на гостите на града в рамките на два месеца (до края на м. юли т.г.), включително по време на дунавските празници в средата на летния сезон, когато тук идват множество представители на артистичния свят на България, както още туристи от страната и чужбина. Благодарение на професионалните снимки, които уредниците на музея в Тутракан ще направят, проф. Иванов обеща да създадат съвместно каталози на двете изложби. Градоначалникът д-р Стефанов пожела в Тутракан да гостуват и други изложби от многообразната палитра на "Аретé" (античната, възрожденската, тракийската - копия на предмети от съкровища, и др. )

Родена в Силистра актриса с моноспектакъл в родния град

Снежина Петрова е българска театрална и филмова актриса, родена в Силистра през 1970 г. Завършила е ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1994 г. Специализирала е актьорско майсторство при Кшищов Зануси през 1999 г. и по съвременни танцови техники при Робърт Таниън. Участва в множество творчески работилници на Джей Шайбм, Тадаши Сузуки и други. През 2021 г. създава моноспектакъла „Една българка“ по разказа на Иван Вазов, с който ще гостува в Силистра от 16 ч. на 29 май в салона на община Силистра.

През годините е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Младежки театър „Николай Бинев“, Театър 199 „Валентин Стойчев", Театрална работилница „Сфумато“ и други. Работила е с режисьорите Стоян Камбарев, Младен Киселов, Галин Стоев, Явор Гърдев и Десислава Шпатова, която е режисьор и на моноспектъкала.

Снимала се е в 11 филма, вкл. в сериала „Четвърта власт“. Има и два радио проекта, а в творческата си биография е записала и постановка на юбилейния през 2015 г. концерт на оперната прима Райна Кабаиванска. Награждана или номинирана е за награди над 20 пъти по различни поводи и в няколко престижни класации.

Според юрист - писател от Дулово, кълвачът е „Най-честната птица“

 

В навечерието на празника „24 май“ в зала „Диоген Вичев“ пред разнолика аудитория бе представена дебютната книга „Най-честната птица” на Йордан Йорданов. Той е юрист от град Дулово, завършил преди правото Езикова гимназия – Силистра; художник е и на корицата на своята творба (кой знае, някой ден от него можем да очакваме и самостоятелна изложба). Срещата бе организирана съвместно с издателство „Библиотека България”, от чието име участваха редакторите Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.

Сред публиката бяха и много приятели на Йорданов, както и роднини, сред които и родителите му – майка му Цветана Йорданова, която е филоложка, и е заместник-директор на ПГООТ – Дулово, а баща му Минчо Йорданов е по образование историк и до преди по-малко от година за известно време бе заместник-областен управител на област Силистра.

Заедно с автора в стил „радио театър“ авторът и ракторите представиха на старта на срещата един от епизодите в книгата. Става дума за разказа „Жълта пръст“, отличен през 2020 г. с първо място по предложение на авторитетно жури в състав: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова в рамките на Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“.

Отличената творба, за която се казва, че „свършва наникъде“, т.е. предизвиква очакване за продължение или развитие, е включена в сборника „33 разказа“, след което заедно авторът и редакторите от издателството създават в рамките на половин година новелата, включваща въпросния разказ, за да я издадат в самостоятелен вид с финансовата подкрепа на Министерство на културата. По един брой от нея ще получат даром 24 читалищни библиотеки в страната по инициатива на издателството, обявиха Аспарухов и Спиридонова.

В своето встъпление те похвалиха автора заради забелязания от тях „уют в писането“, защото разказва неща, които знаем, но не и в плана какво ще направи главният герой в книгата – Семо, който е от смесен етнически произход (циганин и влахкиня). За стила му заявиха, че не е архаичен, но „за съжаление, вече не се пише по този начин“. Новелата е „пълна с морал“, проследява човешкото оцеляване; тя е за подадената или неподадената ръка, както и за пренебрежението.

И още: за битките, които водим сами; за убийството – за жертвата, но и за убиеца, който впоследствие влиза в същата графа. Редакторите обявиха и своята хвалба, че в новелата има и силни второстепенни герои, което качва нейното качество. Тя отваря и темата за самотата като проклятие и за възмездието като дар и евентуалното извисяване в резултат на това. Всичко това на първо четене е предизвикало у издателите въпроса: „Авторът е много млад човек (бел.-роден е през 1987 г.), но защо пише по този начин?“.

В дискусията за „Най-честната птица“ задочно – чрез предварителен аудио запис, се включи и филоложката Ваня Игнатова – в момента ст. експерт по БЕЛ в РУО на МОН в Силистра, но преди това дълги години преподавател в Езиковата гимназия. Тя е учила и Йордан Йорданов, според чието признание преподавателката го е оставяла в ученическите му години да пише, както си иска, което вероятно означава, че още тогава стилът му е бил различим и различен от този на съучениците му.

За Игнатова „новелата е разказ без време и пространство“, а Семо е „герой, който може да бъде всеки от нас“. Засегната бе и темата „жертва и злосторник“. Не бе разкрита пред непрочелия творбата читател защо кълвачът е за него най-честната птица. Свой положителен пространен отзив за книгата е отправила до издателството и романистката Йова Станкова, която е родственица на класика на Добруджа Йордан Йовков, но не парадира с това. Срещата с автора и с издателите на дебютната му книга завърши с многозначителната сентенция „Много хора в днешно време пишат (книги), но не всички от тях са добри писатели“. А в предварителен план от издателството вече бяха заявили: „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература".