Преди 81 г. прохожда туристическото движение в Силистренския край

На 20 януари 1941 г. в Силистра е стартът на туристическото движение в Крайдунавска Добруджа, научаваме от дописка в бр. 7 на в. „Подем“ от м. март с.г. В нея се разказва за проведеното в тогавашната Административна палата на учредително събрание за създаване в Силистра клон на Български туристически съюз.

Той е наречен „Караджа“ на името на символа на Добруджа, както е написано във вестника „нашия славен революционер-турист (?) Стефан Караджа“, следвайки неговия пример. Избрано е „управително тяло“, в което влизат лекар, адвокати, лесничей и една…госпожица. Представено пред участниците в проявата е значението на туризма „в сегашните времена и неговите високи социални задачи“. В днешно време към БТС има две дружества от област Силистра: Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ в Силистра с настоящ председател Виолета Атанасова, създадено на 24.12.1957 г., и дружество „Караджата“ в Дулово със сегашен председател Валентин Грънчаров, което преди няколко години възстанови дейността си.

Туризмът в Силистренския край се оглежда в издадената преди десетина години книга „Еделвайси в равнината“, написана от Петър Йорданов, дългогодишен секретар на ТД Силистра. От нея може да се научат интересни факти, примерно  преди 60 години е бил проведен първият организиран зимен празник, а две години по-рано - край крепостта „Меджиди табия“ е първата масова пешеходна проява на дружеството. Преди близо 65 години за пръв път силистренци летуват организирано на палатки край морето - на мястото, където е сегашният курорт „Златни пясъци“.

Художник, роден и живял в Силистра, с изложба в Истанбул

В периода 7–29 януари 2022 г. Истанбулската Istanbul concept gallery (www.istanbulconcept.com) е домакин на самостоятелната изложба на Джошкун Сами (роден в Силистра през 1973 г.) , озаглавена „Sumerki“ (рус. - здрач, описващ неопределеността на светлината преди зазоряванеч). В нея са представени най-новите му картини, създадени с маслени бои върху платно и с мастило върху хартия, заедно със селекция рисунки от серията „Absentpaedia“.

Изложбата заема името си от стихотворението на Осип Манделщам „Здрачът на свободата“, публикувано във връзка с първата година от началото на революцията от 1917 г. в Русия. В картините за тази изложба фоксусът на художника е върху несигурността и смътността на историята, на времето и на притесненията за бъдещето на индивидуална основа. Със своите интерпретации за това кое е временно, кое е постоянно и какво може да крие бъдещето, художникът кани зрителя на двусмислено и двусмислено пътешествие.

Г-н Сами планира да покаже своя изложба в Художествена галерия Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от неговите родители – учител - родом от Чернолик, и медицинска сестра, родом от Брадвари, които са в пенсионна възраст и продължават да живеят в крайдунавския град. Според директора на галерията Йордан Колев, имало е възможност изложбата да се случи още през 2021 г., но тогава по различни причини идеята не е осъществена. За нейната реализация предстоят нови уговорки в юбилейната за галерията година, открита най-тържествено преди половин век.

Талантливият творец със силистренски корен е завършил Университет за изящни изкуства в турския мегаполис, където, според сайта му www.djocko.com, редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя самостоятелна изложба (най-малко 3 подобни в досегашната му кариера, една от които във Великобритания). Участва и в различни групови версинажи (над 30 от 2001 г. насам), включително с произведения за илюстрирани списания, книги с поезия, както и театрални плакати. Гостувал е преди няколко години със свои произведения в галерия „Теди“ във Варна, собственост на силистренката Йорданка Торнева. 

Рисунки на Джошкун Сами може да бъдат разгледани на адрес в интернет: www.djocko.com/drawings.html, както и картини: www.djocko.com/index.html. Допълнителна информация от автора чрез неговия имейл адрес: djocko@gmail.com. Свои профили художникът поддържа и в социалните мрежи: Фейсбук (Coşkun Sami), Инстаграм и Туитър, както и в специализирани сайтове за изобразително изкуство.

 

Стара книга възхвалява древна и възрожденска Силистра в проекция към днешното време

 

Град Силистра и Крайдунавска Добруджа не са сред районите у нас, на които са посветени много книги в различните векове на развитието им. В нашето съвремие дори отсъства единен прочит за широката публика, отнасящ се за времето от римския Дуросторум през средновековния български „Дръстър“, османския, следосвобожденския и т.нар. румънски периоди, социалистическите години, та до днешна Силистра. Тези дни от профила във Фейсбук на „Ангел Ангелов“ чрез профила „Преселци от Северна Добруджа“ за потребителите на социалната мрежа стана известна „Една хубава книга за миналото на град Силистра“, както е описал книгата „Силистра“  от 1941 година на автора Филип Д. Македонски инициаторът на публикацията във формат PDF.

Любопитна подробност, заслужаваща допълнителна разшифровка е информацията, че голяма част от снимките са дело на силистренския фотохудожник Петър Христов. Коректно е отбелязано също, че са ползвани снимки и рисунки на други автори, предимно от София, чиито имена са изписани, както и творби на пътешественика Феликс Каниц.

Книгата е издадена в тираж от 5 000 броя през 1941 г. в печатница „Рила“ – град София. За съжаление, търсачката Гугъл не дава допълнителни данни за автора, освен че той е издал и друга подобна книга „Бунтът в Силистра“, отпечатана в печатница „Свободна Добруджа“ в Силистра през 1942 г., която „Книжен пазар“ предлага в единствен екземпляр в онлайн продажба срещу 75 лв. Възможно е историци и краеведи в свои изследвания да са разглеждали автора и въпросинте негови, но те не са достъпни на „първо търсене“.

Книгата „Силистра“ е в 66 стр. и от предговора на Васил Мавродиев разбираме, че е създадена в „лека, популярна форма“, т.е. предназначена е за обикновения читател. Според самия автор, тя се отнася до „един от най-интересните градове на Южна Добруджа“. За него „Силистра е най-свидната перла на нашето богато историческо минало“, защото е важен град „след Велико Търново, Преслав и Охрид“.

По-нататък Македонски споделя впечатлението, че град Силистра е имал голямо значение както в далечното минало, така и заради живото си участие във войните между османската и руската империи, също в годините на Възраждането и във всички най-драматични моменти на епохата.

За него град Силистра е „граничен страж“, „бдително око на Севера“, „важен стратегически ключ“. Той е път към сърцето на Балканския полуостров, към България и към Цариград, също към Близкия изток и Северна Европа, а след Освобождението през 1878 г. „Силистра и неговият буден край са крепост на българщината в Добруджа“. Тези извод му дават повод да заключи, че от миналото на Силистра можем да почерпим вдъхновение и поука. На град Силистра Филип Македонски посвещава и свое стихотворение, което подписва с инициали Ф.Д.М.

За бога с ангелски криле и/или да избереш цунамито от любов

Снимка: Казуално тяло, духовна съдба и разширяване на съзнанието (www.novotopoznanie.com)

Живеем във време, когато Съдбата, включително чрез изкуствени препятствия и болести, някои от които уж познати, но трудно преодолими, ни преподава уроци, от които трябва са вземем поука, за да продължим напред с друго темпо, с различен подход към битието си, с нови рецепти за общуване между хората. И не на последно място - с желанието да използваме резултатно всичките си сетива, дадени от Бог и от Вселената, за да успяваме едновременно да следваме Техните закони и в същото време да се чувстваме сигурни в...себе си. До мен достигна текстът "За бога с ангелски криле и да избереш цунамито от любов" с подпис "Ваша Мери", който споделям пред повече хора, с надеждата, че неговото съдържание може да замисли много хора, а на някои от тях дори да промени мисленето, съзнанието, начина им на живот, отношенията им с другите...

Който не е готов да възприеме новите условия, в които се намираме, сам се изплюва, сам напуска тази среда – тук, на нивото, в което живеем в момента, тук и сега. Да се съберем и да не пилеем излишно дадената ни в изобилие БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. Но принципът на свободната воля е всеки да направи избора си и трябва да е готов да поеме отговорността за резултатите си, без да търси вина в нищо и в никого!

Затова наблюденията и изводите са, че, ако човек не отвори сетивата си за божествената любов, започва да се лекува с предписание по неизпитания още алгоритъм лекарства. Всички сме поставени в нова обстановка. Всичко е ново и нестандартно. Благодарение на официалните медии всеки е в страх и ужас. А пък, търсейки отговори на въпросите и страховете си, влизайки в интернет пространството хаосът става още по-голям.

Аз не си позволявам нито да критикувам „коя съм аз“, нито рецепти и указания да давам – това не е моя работа. А гледайки като страничен наблюдател, вярвах, че рано или късно ще ме удостои моя небесен татко с внимание и любов да ме постави пред свободния ми избор дали със страх, гняв, омраза, сребролюбие, високомерие, кариеризъм и т.н. негативни качества, аз ще обърна гръб и приз глава ще бягам от него и ще срещам от същото по пътя в ежедневието си.

Няма да призная, че имам проблем – да не се изложа, ще се залъгвам, че всичко е ОК. Докога? Та аз съм на висока позиция, крия се зад тъмните стъкла на скъпото ми возило. Нищо, че докато се прибирам минавам по претоварените с автомобил улици, ако улучим и час пик. Все сама, но нали нищо не ми липсва. Стигам до елитния си квартал в затворения комплекс, с охрана и басейн, топъл гараж за удобство точно до асансьора. А може дори с асансьора директно в мезонета, от който целият град е на длан.

Гледам, гледам и си мисля  „Нали всичко имам, нали всичко мога да си купя?“. Списъкът с контакти в скъпия ми телефон са все на важни, влиятелни персони, та аз съм важна и толкова хора зависят от мен! ЗАЩО? Усещам в областта на сърцето студенина и голяма празнота. Налях си чаша скъпо френско вино, за да се опитам да сгрея сърцето си. Отивам, но уви не се получава, значи трябва нещо по-силно!

Дърпам една „линия“ и изпадам в състояние на отпускане, релакс, нирвана и тъкмо да стигна до блаженство, нощта свършва, утрото предложи новия ден, новото начало, но аз имам грижа основно за кариерата, за властта, която упражнявам, и външният блясък ме държаха в своя плен. Пропуснах да изляза от комфорта си – отложих за по-късно. Ще приема божията любов. Да, знам, че съществува, но за сега ми е удобно така. Та аз имам всичко материално. Душата и нейните нужди ще почакат, съвестта и тя е приспана, нали за всички близки поставих скъпи подаръци под елхата.

Подчинените…Те трябва да си знаят мястото си в тази пандемична година – няма да има парти, семинари в чужбина също. Стига им по един бонус в плик, според моето настроение и преценка на кой колко! За мен – далечно пътуване в топла дестинация, та дано се разтопи това ледено сърце, а духовността ще почака и съвестта – също. Връщайки се у дома, на летището ме чакаше шофьорът, той натовари луксозните ми куфари със скъпи подаръци за близките и за онези, на които трябва все пак да се отчета. Трябва да си купя комфорт и у дома. ПЪК И СЪВЕСТТА ДА СПИНКА!

Докато пътуваме до скъпия ми дом, на последния светофар – червено, чух трясък и всичко изчезна. В един момент чувам „Дишай, дишай, дишай!“. Усещах суета, но нищо не виждам. А то, сърцето, се бори за още един тласък, последен електро шок. На монитора – права линия. Чувам „Губим я!“. Ооо, чудеса – бог, на когото не обръщах особено внимание. Видях го с цялото си съзнание. Разперени ангелски криле. Усмихнато благо лице! ООО... ЧУДЕСА, АЗ ИЗБРАХ ЛЮБОВТА. ОТВОРИХ СЪРЦЕТО СИ, УСЕТИХ БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

В болничното легло започнах да си задавам въпроси, за които нямах време да мисля. Успокоих се, смирих се. Проумях, че в един миг всичко, което бях придобила, комфорта и връзките, който имах, не бяха истински, та те са били плод на моето въображение. А аз толкова усилия положих! Вярвайте ми, не бях щастлива, а търсех заместители. Днес проумях всичко, картинката ми се изясни! Аз вече не съм същата! Аз избрах БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Аз избрах доброто с любов и благодарност!

Това си повтарям всеки ден. Сутрин благодаря за слънцето, въздуха и любимите хора които са в живота ми! Правя подаръци и добрини от сърце – не само по Коледа! Без повод! Нека всекидневна е…Коледа! Вечер пак смирено благодаря на Бог за всичко, което имам. И се питам: „ДОСТАТЪЧНО ДОБРИНИ ЛИ НАПРАВИХ ДНЕС?“.

Аз избрах, повярвах в бог, та той беше през цялото време над мен и не позволи да липсвам на детето ми, на съпруга ми, на всички близки и истински приятели. Не от онзи списък в телефона! Аз направих моя избор, а Той направи чудото трансформация. Аз получих моята първа доза любов, направете го и вие! Ще получите сертификат за безплатната ваксина от марка „БОЖИЯ ЛЮБОВ!“. Една е достатъчна за цял живот! С любов ще дочакате и прегърнете цунамито от любов! И никога – „Омикрон!“! Аз повярвах и избрах! Повярвайте!

Медийна среща с Доростолски митрополит Яков - за Бога, прошката, покаянието и за предстоящите добри дела

 

В навечерието на Коледа – „най-топлия семеен празник с усещането, че Христос идва с мир и ангелите пеят за него“, както и на Новата 2022 г. премина една от най-вълнуващите срещи на силистренските журналисти през отишлата си година – с митрополит Яков – духовен водач на Доростолска епархия. За втори път представителите на медиите имаха възможност да беседват с Негово Високопреосвещенство, откакто е въдворен начело на епархията, създадена през 390 г. и възстановена със седалище Силистра на Петия Църковно-народен събор през 2001 г.

На предишната си първа среща с митрополита журналистите разбраха, че беседват със свой „колега“ – владиката се оказа, че е учил радиожурналистика, най-вероятно поради което се чувства освободен в разговорите си в медийна среда.  В рамките на разговора бе потвърдена вече тиражираната идея да се провеждат богослужения в останките от древни манастири в Сухоречието чрез т.нар. подвижен престол. За тази цел от името на епархията е потърсено съдействие от община Алфатар да бъдат почистени от храсти съответни места, където да бъде реализирано уникалното намерение, наречено от митрополита „моя мечта“.

И отново, във връзка с духовните обители в епархията, бе заявено, че приоритет в политиката на сегашния митрополит, предполага се с подкрепата на Епархийския съвет, е възстановяването на стари храмове в населените места, отколкото градеж на нови. Както и създаване на параклиси в квартали, отдалечени от действаща църква, за да бъдат на разположение на вярващите – примерно в кв. „Изток“ в Силистра.

Обявено бе, че има продължение на намерението църквата в село Попина да стане православен център със статут на манастир, като за целта са закупени близки имоти, които са обединени, за да бъде развита обителта (не стана ясно дали мъже или жени ще бъдат нейни обитатели). Споменато бе също, че е закупен голям имот с триетажна сграда в село Айдемир за посрещане на гости на епархията. Междувременно е осветен православен духовен център в село Смилец.

„На сърцето ми е храмът в село Искра, който е проблемен и се нуждае от ремонт – възложил съм на отец Стефан да търси конструктивно решение“, каза още митрополитът. Вярва се, че в близко бъдеще ще е възможно освещаването на храма в село Ветрен, който се изгражда на основата на стара църква от години, както и на новоизграждания в кв. Деленки на село Айдемир.

Припомнено бе, че честването на 20-ата година от възстановяването на Доростолска епархия през 2021 г. е било „отразено в международно отношение“. Разказано бе, че в чест на двама бивши митрополити – Иларион и Амвросий, в Духовния център в Калипетрово е създадена малка музейна сбирка. Изразена бе надежда, че някой ден може да бъде реализирана идеята за създаване на холограмен 3D кръст в района на базиликата в Дунавския парк – на брега на р. Дунав.

Пред журналистите митрополитът сподели и свои мисли: „грехът се изкупува от покаянието, а изкуплението от първородния грях е да вършим добро и с любов“; живеем във време, когато „изкушенията, включително за младите хора, са много“ (модерните технологии ни отделят от доброто, акцентът е върху материалното, а не върху духовното).

И още: „Най-хубавата симфония е да обръщаме внимание не само на материалното, а и на духовното“; „Лишени сме от знание за Твореца, а се интересуваме повече от творението“; „Най-голямата добродетел е смирението, подадената ръка“. Той вярва обаче, че човек е способен да избере своя път – на доброто или на злото. Споделя също наблюдението, че се сещаме за Бога в момент на страдание, както и че „при небесния отец се отива с достойни отговори за стореното на земята приживе“.

Отделено бе внимание и на необходимостта от вероучение в училищата, с уговорката от страна на духовника, че се намираме в период на изпитание (бел.-има се предвид ситуацията с коронавируса) и не е подходящо времето за „преговори“ за въвеждането му. Коментарът бе обаче, че онлайн обучението и без това не осигурява връзката, а когато се говори за духовни неща, „трябва общуване един срещу друг, а не тракане на копчета“.

И отново по повод пандемията: „Тя ни променя в духовно отношение, защото имаме нужда от тази промяна“. Споделен бе опит с православни детски лагери, съчетаващи различни дейности, провеждани в Пазарджишка духовна околия на Пловдивска епархия, където митрополит Яков е  служил в близкото минало. В допълнение за събития преди и след медийната среща: в празничните дни митрополитът проведе среща с ученици - петокласници от ПМГ Силистра, както и с представители на Футболен клуб „Доростол“, които специално благослови, за да постигат повече победи в пролетния дял на първенството в Трета аматьорска лига. Специален гост на митрополита в седмиците преди празника бе и областният управител Ели Тодорова, продължила традицията на своите предшественици да общува непосредствено с духовния водач на православните християни и с колегите му - водачи на официални конфесии.

На въпрос на журналисти бе споделено, че митрополитът общува и с представители на другите вероизповедания, включително мохамеданското, провеждайки срещи с тях, защото въпреки различията „трябва да се сяда на една маса“. В основата трябва да е взаимното разбирателство – във всяка религия се служи на бога, а „страхът Божий ни възпира от много грехове“. За финал бе и традиционното пожелание за Новата година, което митрополит Яков формулира така: „Да е лесна, благодатна, спасителна и благословена!“.