Публикации

За Райна Княгиня 150 години по-късно

Изображение
  На 30 април 2026 г. в навечерието актуализирана спрямо календара дата – 1 май 1876 г., от избухването на Априлското въстание, по повод неговата 150-а годишнина бе поредното събитие, този път в София в Зимната градина на  ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей) , организирано от секция „Антропология на словесните традиции“. Там бе представянето на две книги на  д-р Ивета Рашева, посветени на живота и делото на Райна Попгеоргиева, позната в историята като легендарната 20-годишна тогава Райна Княгиня от Панагюрище, ушила въстаническото знаме. Събитието откри Антоанета Титянова от отдел „Връзки с обществеността“ към ИЕФЕМ-БАН. Става дума за книгата „Седем писма до Райкините порти“ ( портите са от семейната къща, някога в края на града в гората ) , това е „художествено продължение на кореспонденцията на Райна Княгиня. Тук ще се срещнете с думите на Захари Стоянов, Добри Войников, Паскал Себах, Васил Дипчев, Петко Николов, Райкя Ф...

Родолюбива среща в Срацимир

Изображение
На 29.04.2026 г. обновената Картинна галерия към НЧ"Иван Вазов-1941" с. Срацимир, отвори врати за една изключително ценна и вдъхновяваща творческа среща. Наш гост беше д-р Йордан Касабов – един от най-известните етнолози, историци и краеведи в Силистренския край. Човек с богата биография и като дългогодишен учител, директор на училището и кмет на родното си село Брадвари (1975-1988 г.). Човек с богата биография и като дългогодишен учител, директор на училището и кмет на родното си село Брадвари (1975-1988 г.). Инициатор е за създаване на Културен клуб "АГАРТА - СИЛИСТРА", който предстои да бъде учреден като средище на хора с научни и изследователски интереси в сферата на историята, етнографията, филологията и пр. На срещата присъстваха и съавторката на някои от последните книги - Добринка Петрова – изявен творец-приложник и майстор на народни носии от Калипетрово, както и Валентин Петков – изследовател, общественик и дългогодишен стопанин на крепостта „Меджиди таби...

Съюз на българските журналисти събра на дискусия експерти за бъдещето на журналистиката

Изображение
Близо десет година различните състави на парламента така и не са разгледали внесените още през 2017 г. предложения на Съюза на българските журналисти за законодателни промени, които могат и трябва да гарантират както защитата на журналистите и техния труд, така и свободата на словото. Този акцент постави във встъпителното си изказване председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова по време на дискусията на тема „Журналистика и медии в огледалото на Етичния кодекс“. Форумът, който СБЖ организира съвместно със Софийския университе „Св. Климент Охридски“, се състоя в едно от знаковите пространства на Алма матер – „Яйцето“, където по думите на един от лекторите „бродят много исторически духове“.   Участниците в  дискусията бяха приветствани от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, генералния директор на Българското национално радио Милен Митев, генералния директор на Българската национална телевизия Милена Мило...

От "13-и коловоз" в София до "девета глуха" в Силистра

Изображение
Пътуването с влак от "жълтите" павета в София до чернозема и "зелените поля на родния край" в Крайдунавска Добруджа е отново цяло пътешествие. Мине не мине време и се почва по добре познат сценарий, за който узнаваш от гишето за продажба на билети: влакът оставя драгите пътници на гара "Разпределителна" в Русе, оттам ги качват на автобус и ги извозват, за да заобикнат Лудогорието през нощта, стигайки по трети петли на гара Цар Самуил. Качване на нов влак и трака-лака росен пресен всеки, тръгнал в първите минути на новините в праймтайма на националната телевизия, за закуска е в Силистра - изморен, но все пак доволен, че е намерил с какво да се прибере. Слизаме на гара Силистра общо 8 души, от които 6 сме пенсионери. Добре, че беше група от Дулово с едни големи куфари, за да има пътници повечко за статистиката. Че не се знае дали няма да повлияе някой ден...в полза на добруджанци. Макар че най-добре да има някоя по-сигурна намеса, да не се окажем "ней-...

Силистра под румънска власт и пътят до освобождението пез 1940 г.

Изображение
        За първото падане на Слиистра под румънска власт има много написани истории, но тук предлагаме и един спомен по темата. Защото прочит заслужава материалът „Робство и освобождение“ във в. "Подем" от м. септември 1943 г. от Драгомир Божинов, написан в 1 л. ед.ч. Материалът е публикуван в навечерието на третата година от освобождението на Силистра през 1940 г., когато е обявено, че ще се чества скромно на 3 октомври, предвид траура за кончината на царя обединител Борис III. Споменът започва от 18 август 1913 г., когато Силистра пада за пръв път под робство. Авторът допуска, че вероятно гражданството е предупредено какво ще се случи, защото няколко дни преди това започва да изнася архиви и ценности. Неговият баща участва в този процес с файтон до Русе откарва църковна утвар, църковни и училищни книги, както и също ценности ( без да влиза в подробности ) . От Силистра отпътуват и по-големите му сестри, макар да не знаели причината за отпращането им. Божинов описва...

1913 г. - Силистра откъсната от България

Изображение
  „Попитай Данев министра защо продаде Силистра?”  (Част от текста на народна песен от 1913 г.) През 1913 г. България за пръв път е принудена да отстъпи част от територията си на своя съседка. Облагодетелствана се оказва Румъния, която присъединява Южна Добруджа. Областта е заграбена поетапно от Румъния в разстояние само на няколко месеца. Първо е откъсната Силистра, а след това цяла цялата южнодобруджанска земя.  За да разберем как се стига до тази първа след 1878 г. териториална редукция на България, е необходимо да се върнем на предисторията на конфликта с Румъния, изправил през 1913 г. двете „приятелски” дотогава държави в остър спор за господство над Добруджа. Спор, който прераства в румънска интервенция, която на свой ред е решаващият фактор за погрома на България в Междусъюзническата война. През 1878 г., след Руско-турската война, като компенсация за възвръщането на Бесарабия към Русия и като награда за значителното румънско участие във войната руският император Ал...

Силистра

  Силистра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. Според последното преброяване на НСИ към декември 2019 година, Силистра е 28-и по население в България с 30 983 жители. Силистра е град с богата история, като забележителности тук се открояват късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия. Градът се намира в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. През него минава Паневропейски транспортен коридор 7. Какво знаем за историята на града. Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуростор...