За плетката на българската памет
България е сред страните, където сме царе да възхваляваме най-далечното си минало – царските времена на Симеон Велики и Иван Александър, примерно, както и да изпитваме истинска гордост от годините на Възраждането с неговите многобройни герои – църковни и просветни дейци, тайни революционери, поборници опълченци и строители на нова България. И оттам нататък през половин век отричаме предишни достижения и/или едновременно с това се срамуваме от допуснати поражения – национални катастрофи, икономически и културни сривове. Най-често без да сме теглили чертата на центъра в средата формираме отношение в резултат на променена конюнктура по света, съответно и у нас, довело до замяна на партньори със страни от международния спектър. Общо взето в този ракурс е и в началото на втората четвърт на XXI век, когато ситуацията в световен мащаб е още по-сложна като конфигурация, отколкото бе в годините на т.нар. Студена война. Тогава всеки идеологически „кръг“ си имаше своя идеология/доктрина, формира...