Публикации

Още един погрлед към девширмето като практика в Османската империя

Изображение
ДЕВШИРМЕТО: „КРЪВЕН ДАНЪК“, НАБОРНА СИСТЕМА ИЛИ ФАБРИКА ЗА ЕЛИТ? Хасан Ефремов, Фейсбук Когато днес чуем думата „девширме“, обикновено си представяме османски войници, които влизат в християнско село, отнемат децата и ги превръщат в еничари. Истината е по-сложна. Девширмето действително е принудителна държавна повинност. Семейството няма общо право да каже: „Не давам сина си“. Но системата не представлява безразборно отвличане на деца и не всяко взето момче става еничар. Османската държава извършва подбор. При определен набор чиновници обикалят определени християнски райони и избират момчета по установени критерии. Гледат възраст, здраве, телосложение, семейно положение и произход. Съществуват различни ограничения и изключения, а практиката се изменя през вековете. В нормативните описания се среща ориентир от едно момче на около четиридесет християнски домакинства . Ако приемем условно средно домакинство от около пет души, това би означавало приблизително едно избрано момче на двеста д...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Християнството по света в цифри и факти

Изображение
Човечеството посвещава две хилядолетия, изписва тонове пергамент и изразходва неизброимо количество барут в търсене на смирението, вярата и любовта към ближния. Резултатът от тази грандиозна духовна одисея днес може да бъде представен и по съвсем съвременен начин — като лъскава инфографика, наподобяваща финансовия хит-парад на Forbes.  Добре дошли във висшата лига на спасението на душата — място, където праведността сякаш се измерва с броя на вярващите, а вечността има нещо като абонаментна система.   Първото място, при това с космическа преднина — 1,345 милиарда души — заема най-старата „корпорация“ на западния християнски свят: католицизмът.  Неговият франчайз се изгражда векове наред. През 1054 г. римските легати и константинополският патриарх тържествено се отлъчват взаимно от църквата — събитие, останало в историята като Великата схизма. Рим избира строга вертикала на властта, централизирано управление, стройна администрация и, когато се налага, индулгенции. Док...
Публикуване на коментар
Прочетете още

За плетката на българската памет

Изображение
България е сред страните, където сме царе да възхваляваме най-далечното си минало – царските времена на Симеон Велики и Иван Александър, примерно, както и да изпитваме истинска гордост от годините на Възраждането с неговите многобройни герои – църковни и просветни дейци, тайни революционери, поборници опълченци и строители на нова България. И оттам нататък през половин век отричаме предишни достижения и/или едновременно с това се срамуваме от допуснати поражения – национални катастрофи, икономически и културни сривове. Най-често без да сме теглили чертата на центъра в средата формираме отношение в резултат на променена конюнктура по света, съответно и у нас, довело до замяна на партньори със страни от международния спектър. Общо взето в този ракурс е и в началото на втората четвърт на XXI век, когато ситуацията в световен мащаб е още по-сложна като конфигурация, отколкото бе в годините на т.нар. Студена война. Тогава всеки идеологически „кръг“ си имаше своя идеология/доктрина, формира...
Публикуване на коментар
Прочетете още

За Крайовската спогодба

Изображение
Огледалната зала в двореца в Крайова, в която е подписана Крайовската спогодба. Сн.: личен архив от автора В. Киров - Фейсбук. ЗА 2+2, КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА И ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ! Вместо увод. Роден съм и съм израсъл в едно силистренско село. До 1942 година селото се е казвало Доймушлар, днес е Ситово. Някога беше голямо село, даже беше кандидат за град. Днес е сполетяно от горчивата съдба на всички български села. Но в детските ми години беше голямо село. А Силистра ми се струваше едва ли не столицата на света. След като завърших шести кл ас за пръв път посетих София. Гледах на този град, на този съвсем различен свят с очите на сина на хаджи Дончо, малкият Митко от разказа му "Изкласил", който за първи път вижда големия град. Майсторлъкът на Чудомир осъзнавам сега, след като съм обиколил доста свят, след като съм живял в две от големите и значими световни столици… До 1940 г. Южна Добруджа е била румънска. Моето село – също. Още като дете осъзнавах, че хората в селото се делят на м...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Великият добруджански събор

Изображение
  В навечерието на 80-ата годишнина от Великия добруджански събор в град Добрич, разпуснал дружествата от Съюз "Добруджа", създаден през 1919 г. Снимка: https://www.silistra.bg/…/28.09.2015… (Да защитиш достойно българската си самоличност), издание на РИМ Силистра по повод 75 г. от Крайовския договор Още обобщена информация по темата в Уикипедия: www.bg.wikipedia.org. По bolgari.org и други сайтове Преди 80 г. от 3 до 5 октомври в град Добрич е проведен Велик добруджански събор, на който във взръзка с преценката, че окончателно е намерено решение на Добруджанския въпрос се разпускат дружествата "Добруджа". Т.нар. Добруджански въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за пр еминаването на Бесарабия към Руската империя. Както управляващите среди...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Защо се спогодиха България и Румъния преди 86 години в Крайова?

Изображение
В изпълнение на Крайовската спогодба от 07.09.1940 г. на 01.10.1940 г. Южна Добруджа окончателно е присъединена към Отечеството – събитие без аналог в новата българска история през ХХ в. Без аналог, защото ХХ в. е белязан от серия провали на българската външна политика, свързани със загуби на територии, население, ресурси и национален потенциал – една тенденция продължила и през ХХІ в. Причината е в българската политическа класа, която се оказа далеч от висотите на българския народ, на българската интелигенция, на българския търговско-промишлен елит, на българското войнство и офицерство. Действително българката роди, отрасти и възпита цялата палитра строители на нова България – селяни с пословична трудолюбивост, учители с висок морал, интелектуалци с високо европейско образование - за разлика от сега, масово се връщаха и реализираха в Отечеството, успешни фабриканти, изключителни офицери-родолюбци, но относно политическата класа – неуспехът е видим. Не че последните бяха зле образовани...
Публикуване на коментар
Прочетете още