Над 60 години част от предновогодишния културен афиш на Силистра е концертът на Градския духов оркестър. С инструментала "Амор" от репертоара на Хулио Иглесиас - един от първите 10 изпълнители с най-много продадени албуми за всички времена, бе сложено началото на концерта с темата за нежността и страстта в любовта, "без която не можем", както е казал поетът. Програмата продължи със "Свежест валс", в който неизвестен автор е преплел класическата музика с мексикански мотиви. После бе ред на "Сбогом тъга" от филма "Горещ вятър".
В днешно време идеален вариант за един успешен концерт е партньорството с изпълнители от различни жанрове. В този смисъл е чудесна новина участието на Трио "ЕЛМИНА" с ръководител Лилия Пейчева-Тодорова. През годината сестрите Тодорови имаха много награди от конкурси и фестивали. Тяхно бе изпълнението на песните "Слънчице мило" и "Девойко мъри хубава", така също на знаковата за филма "Козият рог" песен "Вървят ли двама" от 1972 г. и коледната "Пожелание". Две бяха песните от репертоара на Емил Димитров, включени в концерта: "Ако си дал" - хит от 70-те години на миналия век, която дори е била забранявана заради текстовите си послания, и "Само един живот".
Преди 50 години една шведска група, всъщност квартет, печели конкурса "Евровизия". Става дума за АББА, чийто инструментал прозвуча по тяхната незабравима песен "Хепи ню иър" или "Честита Нова година". Коледно настроение създаде популярната по цял свят американска коледна песен "Jingle Bell Rock", издадена за първи път от Боби Хелмс през 1957 г. Композирана е от Джоузеф Карлтън Бийл и Джеймс Рос Бут.Останалите изпълнения бяха по "Бони М" - "Распутин", Майкъл Джексън - "Лош" от седмия му албум от 1987 г., "Хоп-троп" по Атанас Бояджиев - примерна композиция между рокендрол и български ритми, и "Облаци от юг" на Иън Пендерс. На финала на концерта г-н Георгиев благодари на своите колеги, на триото - сестри Тодорови, и на двама млади майстори на ударните инструменти - Боян Станков и Самуил Пейков от школата за ударни инструменти на Дениз Салиев. Изненадата за край на концерта бе класика от 1848 г. - "Радецки марш" на Йохан Щраус-баща, посветен на фелдмаршал Йозаф Радецки.
Ръководителят на оркестъра Йордан Здравков Георгиев, който е и негов солист, бе подготвил разнообразна програма, за да зарадва почитателите на духовата музика. Почти няма силистренец и гост на града, който през лятото да не се е заслушвал най-малко два пъти в седмицата на изпълненията на музикантите в Дунавската градина.
Градският духов оркестър в Силистра е с начало 1963 година след закриването на военния духов оркестър при Висшето военно-свързочно училище в града. Основател и пръв дългогодишен диригент на оркестъра е Петър Карагеоргиев. През годините диригентската палка е била в ръцете и на други диригенти, някои от които са оставили трайни следи в историята на оркестъра: Арам Берберян, Георги Чимширов, Васил Дженков, Мирослав Хафузов, Константин Момчев, Димитър Боев и др. Градският духов оркестър ежегодно участва в национални и европейски фестивали на духовата музика. Награждаван е за своята дейност с грамоти от Съюза на музикалните дейци в България и от Съюза на българските композитори.
Той наследява традиция, заложена след Освобождението на България на османска власт, т.е. след 1878 г. Началото на духовата музика в Силистра се свързва със Силистренския гарнизон, обслужван музикално от русенската военна (духова) музика. Назначеният в новооткритото трикласно училище чешки музикален педагог Карел Махан в периода 1892-1894 г. основава ученически оркестър, в който са включени и духови инструменти. През 1896 година към създаденото от Тодор Карагеоргиев музикално дружество "Гайда" е разкрит смесен оркестър с 23 изпълнители. В годините на румънската окупация - 1918-1940 г., наследник на музикалното дружество "Гайда" става Музикално дружество "Седянка", създадено през 1908 г. То е с диригент Петър Бояджиев, който поддържа смесен оркестър заедно с хоровия и оперетния състави.
Въпреки забраната в румънския период на Силистра, с волни вноски от гражданите са закупени през 1920 година комплект духови инструменти, с които е създаден духовият оркестър на частната Българската мъжка гимназия с диригент Пенчо Пеев. Под възторжените звуци на този оркестър тържествено са посрещнати българските войски на 1 октомври 1940 година, когато Силистра е върната в пределите на държавата. Инструментите на гимназиалния духов оркестър от оркестъра на предшественика на настоящата Природо-математическа гимназия "Св. Климент Охридски" в Силистра.
До септември 1944 година ръководители на оркестъра са последователно учителите Иван Млъзгов и Андрей Папанчев, а след тях традициите на духовата музика в града се поддържат от оркестъра на разквартирувания в Силистра 31-ви Силистренски пехотен полк, от ученическия духов оркестър, така също от любителски и симфоничен оркестри. За популяризирането на духовата музика допринася оркестърът с диригент Александър Кръстев към пребиваващото в града Военно училище в периода, а това е в периода 1951-1963. След него започва славната история на Градския духов оркестър Силистра.
През 1879 г. се появяват първите български органи за управление на държавата, но първият военен оркестър у нас се появява преди това и реално предхожда създаването на първото правителство на старта на Третата българска държава. Според строевия офицер, военен историк и общественик полковник Иван Стойчев първият български оркестър е от края на 1878 г., когато руският комисар в България княз Дондуков-Корсаков нарежда да се състави оркестър при българската войска. На практика оркестровата традиция у нас е дело на руски офицери и на капелмайстори от Чехия. Към 1891 г. в българската войска съществуват общо 31 оркестъра, а година по-късно е създаден Гвардейския оркестър.
.jpg)
