Хапка маджунена халва за участници в научна конференция в Тутракан

17 октомври 2024. Обреден дом Тутракан - великолепен образец отвътре и отвън на добре запазена архитектура от преди сто години. Приютил е този път Научната конференция "Културни наследства и общности", дело на Исторически музей, Община Тутракан и Регионален исторически музей - Русе. Тя бе посветена на 50-ата година на Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене". Началото бе хапка "Маджунена добруджанска халва" от диня по стара народна рецепта за...."Добре дошли!" - алтернатива без питиѐ на налагания напоследък по чужд образец т.нар. Уелкъм дринк. Инициатор на мехлема на душата бе Калина Михайлова от село Шуменци - педагожка, презвитера и собственичка на етнографска сбирка. Тя също бе участничка в конференцията със свой тематичен доклад. Както винаги, Калина бе облечена със забравила годините си "преселска" носия, наследство по родова линия от запазилите българщината в Северна Добруджа, възвърнали се към родината България след Крайовския договор от 1940 г.

В Разград Теодосий Спасов доказа, че и от кавал от ПВЦ може да се изкара достойна мелодия

Кавалджията на планетата Теодосий Спасов - достоен син на Лудогорието и Добруджа, неведнъж е доказвал, че освен отличен музикант е и добър човек с богата и отзивчива душа. Случвало се и в Силистра да го потвърди по един или друг повод и начин -  последно на концерта, посветен на Джордж Гершуин в компанията на колегите си певци Хилда Казасян и Васил Петров. Преди 6 години бе гост и на Събора на хоровете от крайдунавските страни, за да участва заедно със Смесен хор "Седянка", на когото предостави свои композиции. А преди много години имаше интересен случай, когато в крайдунавския град трябваше да проведе благотворителен концерт - не помня каква бе каузата. 

Тогава още неизменен бе Негово Величество афишът, като форма гражданите да научат за една или друга проява. Концертът трябваше да бъде в неделен ден, но за него се оказа, че никой не научил по простата причина, че никой не бе взел афишите от магазията на железопътната гара. И съответно те не били разлепени из града. В почивния ден пред театъра бяха само Спасов, неговата свита, инициаторите на концерта и ние...неколцина журналисти. Сградата бе заключена и съответно концертът пропадна. Няма да забравя как Теодосий - син на общественици и читалищни дейци от село Белица, примирено и кротко каза нещо от рода на "Еми, нищо. Ще дойда друг път". Както всъщност и направи, за да подкрепи идеята на инициаторите.

Сетих се за тази случка и това достойно поведение на творец и човек с голям Ч по повод едно негово признание, гарнирано със снимка във Фейсбук-профила му. На нея той, майсторът на кавала, разполагащ сигурно с прекрасни образци на своя велик инструмент, свири на вариант, изработен от Красимир Кутев от Разград. Самият Кутев казва в своя профил в социалната мрежа: "Теодосий Спасов пробва направения от мен пвц кавал! Най-известният в света български кавалджия, показал, че с кавала може да се свири всякаква музика!". Става дума за направата на кавала от изкуствения материал поливинилхлорид, за кратко наричан ПВЦ /PVC/ - вид полимер, произведен от смес между различни пластификатори, стабилизатори, пълнители и пр. съставки. Ситуацията напомня за някогашното призивно заключение "Българската нация - нация техническа", като за момент забравяме народната поговорка "От всяко дърво свирка не става". Оказва се, има изключения, когато не говорим за творение на природата от сферата на флората.

Силистра е била възможност за професионален прощъпулник на актрисата Мария Статулова, но тя избрала да дебютира в Кърджали

В миналото завършващите висше образование имаха задължително държавно разпределение за 3 години, в които да осъществят своя официален професионален прощъпулник. Най-често, ако абсолвентът на използва "връзки", направлението е на свободен принцип - който, където попадне или който у откъдето е "поискан". Някога имаше държавна политика за снабдяване на някогашните окръзи с кадри в различни направления, включително в сферата на изкуството. Най-често артистите попадаха в категорията на тези, на които им се дава билет...за някъде, където има професионална театрална трупа. 

Там бъдещите звезди на Мелпомена, на "синия екран" (телевизора) и на белия му събрат - киното, трупаха опит и самочувствие. Макар и понякога да са се чувствали в...изгнание. Имаше и неписано правило да сменят театри за постоянна изява, за да не омръзват на публиката, а и да имат възможност да усвояват други пространство. По този начин и градове като Силистра, винаги отдалечени от големи центрове на културата, като София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и т.н., имаха възможност да разполагат с таланти, на които публиката да се радва.

От "Вечерното шоу" на БНТ стана известно, че примамвали актрисата Мария Статулова с...кайсиева ракия, докато е студентка в НАТФИЗ, за да дойде да играе в силистренския Драматичен театър. Целият неин клас се е представил с постановка пред зрителите в крайдунавския град в "най-северния север". Поне четирима от тях, сред които и незабравимият Кольо Михайлов, все пак са предпочели крайдунавието, за да доказват своите театрални дарби. Помнещи миналите години твърдят, че тя им е идвала на гости, защото тогава имаше самолет до Силистра и не бе отчайващо да се пътува до другия край на България. А и кайсиевият еликсир като комка и повод за наздравици никога не се забравя и никак не е за пренебрегване. Макар че софиянци така и не разбраха, че в Силистра и изобщо в Добруджа тя не тече от чешмата, макар в мазите винаги да е имало за добри приятели.

Завършвайки театралната академия, в която е приета да учи в класа на Боян Дановски сред 4 000 кандидати, тя е имала избор между трупите в театрите в Силистра, Шумен и Кърджали. В крайна сметка отива по разпределение за 3 години в Родопите срещу заплата от 160 лева. Спомена си театралната и филмова актриса разказа с характерното си чувство за хумор пред Тончо Токмачиев - водещ на предаването.

Колекционер остави в параклис албуми със снимки на кино и музикални звезди от "доброто старо време"

В параклиса "Св. Димитър" край чешмата в района на паметника на Иван Стайков някой е оставил три албума със снимки - подредени и надписани. От тях гледат лицата на звезди на световното кино от 50-те години поне до 90-те. Те са един своеобразен калейдоскоп - свиден спомен за представителите на поколението Х. Бяха времена без интернет, дори и телевизия, да не говорим за светски рубрики във вестниците. Тогава филмите от белия екран - първоначално също черно-бели, бяха прозорец към света и в частност към Запада. Сега подобни образци на киното гледаме в световната глобална интернет мрежа или в ТВ-канали, като Носталгия, Синемания и др. Чрез тях оживява истинското европейско кино, което е забравено от днешните оборотни телевизии, макар и да ни е завещано от достойни творци от...доброто старо време.

Два хора от Силистра участваха в прощъпулника на нов песенен фестивал в Ловеч

Първи Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в град Ловеч (19-20.10.2024 г.) Участие взеха четиринадесет състава, от които два от Силистра - Смесен хор „Седянка" при НЧ „Доростол“ и Църковен хор при катедрален православен храм „Св. св. Петър и Павел“ - Доростолска епархия. Проявата е дело на Сдружение „Ключ“, подкрепена от Община Ловеч, НЧ „Наука“ и Ловчанска епархия: „Всички състави показаха вложения от тях творчески труд и разкриха потенциала си! С организаторите си пожелахме още повече талантливи участници за догодина". На домакините от Ловчанска епархия начело с митрополит Гавриил от името на силистренци от църковния хор Цветана Цанова от Епархийския съвет на Доростолска епархия - Силистра връчи икона на Доростолските мъченици.

       Снимката е от участието на седенкари в Габрово предната седмица

Фестивалът се реализира по инициатива на Димитрина Дренска, диригент на Катедралният църковен женски хор „Достойно есть“, която бе удостоена с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на Община Ловеч. Участниците във фестивала получиха статуетка, диплом за достойно представяне, партитури с хорова музика на Панайот и Любомир Пипкови. Диригентите на светските хорове бяха удостоени с диплом за съхраняване традициите на хоровата песен и хоровото дело, а на църковните – за принос в популяризирането на православната музика.

                 Снимката на църковния хор е пред силистренския храм 

В първия концерт се изявиха Градски духов оркестър – Ловеч, смесените хорове „Панайот Пипков“ при Ловчанското читалище „Наука 1870“, „Царевец“ – Велико Търново и „Проф. Венета Вичева“ – Шумен, а във втория участие взеха Детски хор „Бонка Големанова“ – Ботевград, Дамска вокална студия „Аойда“ – Ловеч, Хор „Бонка Големанова“ – Ботевград, както и смесените хорове „Седянка“ – Силистра и „Черноморски звуци“ – Балчик.

Програмата за деня завърши с православни песнопения в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. На него се представиха Катедрален църковен женски хор „Достойно есть“ – гр. Ловеч, Детско-юношески хор „Архангелский глас“ при Ловчанска св. митрополия, Детски църковен хор „Свети Серафим Софийски“ – София, Църковен хор при храм „Успение на Пресвета Богородица“ – Ботевград, Смесен хор на транспортните работници – София, Православен църковен хор при Катедрален храм „Св. първовърховни ап. Петър и Павел“ – Силистра, Смесен хор „Проф. Венета Вичева“ – Шумен.

В Неделя подир Въздвижение бе проведена св. Божествена Литургия, възглавена от Високопреосвещения Ловчански митрополит Гавриил, на когото съслужиха предстоятелят на храма свещеноиконом Михаил Ковачев и ст. ик. Любомир Казашки. По време на богослужението с литургични песнопения се включиха някои от участниците във фестивала. В края на богослужението митрополит Гавриил се обърна с благодарност към организаторите и участниците в Първия Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в гр. Ловеч, който се вписва тепърва в традициите на духовната култура на старославния град Ловеч.

По информация на Фейсбук-профила Ловчанска Епархия