Публикации

Силистра под румънска власт и пътят до освобождението пез 1940 г.

Изображение
        За първото падане на Слиистра под румънска власт има много написани истории, но тук предлагаме и един спомен по темата. Защото прочит заслужава материалът „Робство и освобождение“ във в. "Подем" от м. септември 1943 г. от Драгомир Божинов, написан в 1 л. ед.ч. Материалът е публикуван в навечерието на третата година от освобождението на Силистра през 1940 г., когато е обявено, че ще се чества скромно на 3 октомври, предвид траура за кончината на царя обединител Борис III. Споменът започва от 18 август 1913 г., когато Силистра пада за пръв път под робство. Авторът допуска, че вероятно гражданството е предупредено какво ще се случи, защото няколко дни преди това започва да изнася архиви и ценности. Неговият баща участва в този процес с файтон до Русе откарва църковна утвар, църковни и училищни книги, както и също ценности ( без да влиза в подробности ) . От Силистра отпътуват и по-големите му сестри, макар да не знаели причината за отпращането им. Божинов описва...

1913 г. - Силистра откъсната от България

Изображение
  „Попитай Данев министра защо продаде Силистра?”  (Част от текста на народна песен от 1913 г.) През 1913 г. България за пръв път е принудена да отстъпи част от територията си на своя съседка. Облагодетелствана се оказва Румъния, която присъединява Южна Добруджа. Областта е заграбена поетапно от Румъния в разстояние само на няколко месеца. Първо е откъсната Силистра, а след това цяла цялата южнодобруджанска земя.  За да разберем как се стига до тази първа след 1878 г. териториална редукция на България, е необходимо да се върнем на предисторията на конфликта с Румъния, изправил през 1913 г. двете „приятелски” дотогава държави в остър спор за господство над Добруджа. Спор, който прераства в румънска интервенция, която на свой ред е решаващият фактор за погрома на България в Междусъюзническата война. През 1878 г., след Руско-турската война, като компенсация за възвръщането на Бесарабия към Русия и като награда за значителното румънско участие във войната руският император Ал...

Силистра

  Силистра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. Според последното преброяване на НСИ към декември 2019 година, Силистра е 28-и по население в България с 30 983 жители. Силистра е град с богата история, като забележителности тук се открояват късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия. Градът се намира в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. През него минава Паневропейски транспортен коридор 7. Какво знаем за историята на града. Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуростор...

Туризмът в област Силистра

Изображение
Туризмът като дейност в област Силистра отдавна е ясно, че не заслужава "похвално слово" по много причини - обективни, но вероятно все повече и по субективни причини. Да видим резултатите и възможностите? Основни показатели в стастиката към 2024 г.: места за настаняване - около 28 обекта (хотели, къщи за гости, хижи и др. Леглова база: около 825 легла. Общ брой нощувки: 40 428 нощувки, от които  чужденци: 6 725 (≈16–17% от всички). Допълнителни месечни данни (пример – декември 2024): функциониращи обекти с 10 и повече легла: 24  с легла 762, нощувки 2 563 - от тях българи 2 314, чужденци 249, приходи  ~180 хил. лв.  Сравнителен контекст: туризмът в област Силистра остава слабо развит в сравнение с други области - спрямо Русе: ~173 хил. нощувки, спрямо Велико Търново: над 350 хил.  Това показва, че регионът има ограничен туристически поток и по-слабо развита туристическа инфраструктура. [b]Основни изводи:[/b] туризмът в о бластта е малък по обем и предимно...

КУЛТУРАТА В СИЛИСТРА ПРЕЗ 50-ТЕ, 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК

З дравеопазването и физическата култура в града и околията са също под грижите на администрацията на града ни. Особенно дейни в края на 50-те години са кметицата на града Милка Гинева, председателят на Околийския народен съвет Иван Миленков и секретарят на Околийският комитет на БКП Атанас Орлоев. Лекарите в града ни са все още недостатъчни. С почит и уважение се ползват д-р Чернев, д-р Янков, д-р Мижорков и др. Силистренската болница в началото е само с вътрешнохирургическо и инфекциозно отделение. Първият родилен дом се създава през 1945 година, първият рентгенов кабинет започва да функционира през 1947 година, а първата линейка е доставена през 1950 година. Младежите още през 1944 година създават физкултурно дружество „Доростол” и работнически спортен клуб „ Левски”, които през 1946 година се обединяват в спортен клуб „Септември”. В него освен футбол са застъпени: волейбол, баскетбол, бокс, гимнастика и колоездене. През 1948 година на производствен принцип се изграждат доброволните ...

Българската връзка на румънския символ Дракула

Изображение
Родословно дърво на Йоан Владислав III (Влад Цепеш) - Дракула. Потомък е на български аристократи и родственик на Българския царски род. Това родословно дърво представя клона на Дракулещите (династия Басараб), към който принадлежи Влад III Цепеш (Дракула). Връзката с българската история и произход е многопластова и се основава на няколко ключови исторически факта: 1. Български произход на династията Басараб Много историци посочват, че основателите на Влашкото княжество (династията Басараб) имат куманско-български корени. През XIII и XIV век елитите на север от Дунав са тясно свързани с Второто българско царство. Първите влашки владетели често са наричани „воеводи на земята Угровлахийска“ и са се считали за наследници на българската държавна традиция. 2.Език и писменост Обърнете внимание на имената и титлите в дървото: Титли: Използва се титлата „Йоан“ (като Йоан Владислав III), която е задължителна за българските царе като символ на легитимност. Език: До XVII век официалният език на ка...