Късно е, либе, за китка...
Големият проблем на днешното време е т.нар. "четене с разбиране", но това не отнася за децата от първите отделения, а за нас - непорасващите "деца" на майката природа. Още по-големият, типично български, е, че всеки има мнение за всичко и смята, че неговото е единствено и неповторимо. Супер е и проблемът "липса на телорантност": за мнозина е невъзможно да влязат в обувката на ближния и още по-малко в тези на далечния/чуждия/непознатия/пострадалия/жертвата, че дори и на съгрешилия. Свръх проблем е политизирането на всеки удобен случай, макар да няма нищо общо с "нещата от живота". За да си напомни някой и на себе си, че не е от "другите"...сега. С надеждата, че не се знае какъв е бил - и още как: послушник, сеирджия, предател и бездарна, но нахална марда. А баш проблем е късата памет на масата. Иначе знайно е, че който трябва помни като слон "каквото трябва или му е изгодно", дори през две поколения. За да си измисли правото да...