Versinaj

На 3-и март 1878 г. бе възстановена българската държавност и фактически се сложи началото на Третата българска държава, в която, прочее, живеем и сега, и затова тази дата е без аналог в Новата ни история. Затова без алтернатива се поставя от самосебе си на пиедестала „Национален празник на България и българите”, без значение къде живеят! К ато символ т ази дата има нерадостна съдба. К ато ученик п омня, че до 1977 г. тя бе неглижирана, след това частично реабилитирана, но в сянката на други празници. След 1989 г. смислени български политици го обявиха за „водещ” или „първи” Национален празник. Те последваха духа на дедите ни, които, въпреки сложните българо-руски отношения, никога от 1878 до 1944 г. не им "хрумна" да отменят 3 март като Национален празник. Неотдавна обаче „изпълзяха” отнякъде големи „познавачи” на историята ни и историческите знаци - най-кресливите бяха и са съветски възпитаници, които го поставиха под въпрос – направо започнаха да го ругаят. Те и сега не с...

  СЦЕНАРИЙ  ЗА КОНЦЕРТ ЗА 3 МАРТ 2026 Г.   ДАТА И МЯСТО: 25 февруари 2026 г., 17,30 ч. Зала 12 на Художествена галерия Силистра ОРГАНИЗАТОР: НЧ „Доростол“ – Силистра УЧАСТВАТ: Смесен хор „Седянка“ и деца от 2 а клас на СУ „Никола Вапцаров“ АВТОР НА СЦЕНАРИЯ И ВОДЕЩ: Йордан Георгиев В НАЧАЛОТО: Изпълнение/изпълнения на пиано от Христо Георгиев от Школа по пиано с преподавател Ингеборг Нейова - "Рондо" от Ф. А. Моцарт.   ВОДЕЩ: Дами и господа, за поредна година с партньорството на Художествена галерия Силистра НЧ „Доростол“ посвещава своя патриотична проява на „един обикновен ден – пъстър и чудесен“, както го е определил поетът Георги Джагаров. 3 март 1878 г. – дата със запазено място в българската история, независимо от нейния нееднозначен прочит от историци и политици в различените периоди на развитието на Третото българско царство, впоследствие и на Република България. Освобождението ни от петвековно робство, което днес наричаме османско владичес...

Живеем в подмазваческо време - политиците на народа си, като всеки от тях говори на своята си "група" от последователи (в изборна ситуация сме все пак!). Непременно обаче с леки закачки към "периферията", където като премръзнали врабчета са се сгушили неориентираните политически, които с годините станаха неимоверно много. И, няма как, разбира се - това е част от "играта", с непременно явно намигване към "началниците в Брюксел". Сред пресните примери е най-коментираното изявление - това на президента Йотова (и тя не е вчерашна, знае "как стават нещата"). Народът с изключение на поведението на по-смелите в социалните мрежи прави същото, но пред властимащите. Тях напоследък ги сменяме като подложки за бързо сервиране в евтина кръчма. Независимо как вътрешно в себе си ги анатемосваме, защото хората по "върховете" на управленската пирамида, а и по долните ѝ етажи, правят така, че да живеем в паралелни "светове". На пръв ...

По  закона за третината в Южна Добруджа по време на румънската окупация са прибрани - иззети от местното население 160 000 хектара от българи и турци, така също 175 000 хектара държавни, църковни и училищни ниви, за да бъдат предоставени на колонистите, научаваме от "Преселци от Северна Добруджа" във Фейсбук. Коментарите по темата допълват "картината". Примерно, Stanislav Dimitrov казва: " Впоследствие се е изяснило, че поличилите земите арумъни, които наричаме още цинцари/куцовласи са се оказали неспособни да ги обработват. Ето и една хроника от местната преса по онова време (вестник „Добруджа“, София, 20.12.1929г.) в стгатията "Цинцарите бягат от Добруджа" : "Още миналата година между колонизираните в Добруджа цинцари имаше брожение да се завърнат по родните си места, защото неколко годишния им живот тук ги е убедил, че не са годни да обработватземята. И ако досега още стоятпо добруджанските села, то е защото местното население обработва даден...

  В ОУ "Черноризец Храбър" - село Кайнарджа, което носи гордо това си име от 1943 г. насам, бе представена книга за началото на просветното дело в селото ("Извор на светлина"). Неин автор е Дафинка Станева - член на СБП, краевед, общественик и дългогодишна учителка в училището. Книгата е преглед и на образователното дело като цяло като национални училищни събития. Разпределението ѝ е в 7 исторически периода. Авторката твърди, че това е училището, което е първо в Силистренска околия - резултат от възрожденски кипеж, характерен за времето. Малко по-късно подобни вече има в Калипетрово, Айдемир и Алмалий - село в момента в Румъния. Интересна подробност е, че пръв "учител" в Кайнарджа е кожухарят Борис Христов, родом от Твърдица. Първи негови възпитаници са 5-6 момчета в юношеска възраст, обучавани в една стая в къщата на занаятчията. Общо взето това се случва до към 1852 г. на "килийни начала". В следващите години до 1890 г. учебната сграда се ...

И какво сега: "....спреният късен автобус от София за Силистра в 18:30 ч. не е бил нито от квотата на Община Силистра, нито от квотата на Община София, а сутрешният автобус от Силистра за София с час на тръгване 06:40 ч. е бил "софийска квота" (затова ли изчезва от разписанието?)". Накрая излезе, че има значение чия е квотата, а не необходимостта от...нея. Пустите му квоти! Според речника на улицата, търсейки им подходяща рими: "Оти се окоти" е ядовит троснат отговор на типичното за шопския диалект „оти" (защо)?”. Накрая по тази логика май става ясно, че "питащият (който най-често е...недоразбрал) толкова бавно „вдява” за какво става въпрос, че докато това се случи...евентуално, може „некоя мачка (котка) да му се окоти под носо"...му. Жалка история сме в "най-северния север" в първата година на втората четвърт на иначе космическия XXI в.! А някога се тупахме в гърдите, че сме единственият град в България с 4 вида транспорт плюс ком...