В петъчен ден започна предизборната кампания за нова местна власт, вотът за кметове и общински съветници е в неделния 29 октомври 2023 година

 „Местни избори 2023“ – своеобразен планиран гост в съзнанието на българските граждани, е в ход с първата си стъпка – предизборната кампания на кандидатите за двата скачени съда – местната законодателна и изпълнителна власти, които в подобни формати у нас вече имат традиция в различни варианти от близо век и половина. Още в старобългарския език имаме думата „кмет“, което в древността за българите е означавало „председател на община“.

Според някои източници, думата произлиза от латинската форма comеte(n), т.е. „спътник, другар на владетел или вожд; лице от свитата на владетел“. По-късно започва да се разпознава и като „чиновник“. Върху славянска почва тя развива и нови значения: велможа, висш чиновник, впоследствие и уважаван, както и угледен селянин. Любопитна подробност е, че „кмет“ се родее с „комит/комита“ – формата за родителен падеж на същата латинска дума comete(n). Така ставя ясно, че произвеждащата дума е среднолатинската cometia, comitatus („окръг, област“). От тази гледна точка думата би трябвало да се разбира, че иде реч за „най-из­тък­на­ти­те жители от един окръг, от една област“ (по публикация в www.slovo.bg от 1995 година).

 

В общините от област Силистра са известни регистрираните в общинските избирателни комисии кандидати за кмет на съответната община, като най-голям е броят им в община Тутракан (7). Сред тях е и д-р Димитър Стефанов, явяващ се като издигнат от ИК, побеждавал в предишните няколко издания на местните избори. Срещу него на терена за преборване излизат представители на МК „Свобода“, ПП ДПС, Коалиция „БСП за България“, ПП „Възраждане“, Коалиция „Граждани за Общината“ и ПП „ВМРО-БНД“. Кандидатите за общински съветници са от 8 партии и коалиции.

 

В другата крайност е Кайнарджа със само двама кандидати и там към своя шести мандат върви Любен Сивев от ПП ГЕРБ, а в спаринга влиза единствено представител на ПП ДПС, спасявайки положението кушията да не премине само с един ездач.

 

В най-голямата в областта община – Силистра, петима са желаещите да заменят настоящия кмет д-р Юлиян Найденов, управлявал в продължение на три мандата, като сред тях само издигнатият от ИК Александър Сабанов е бил кандидат за същата позиция и в предишни избори – през 2011 и през 2015 г. Своята заявка за силистренски кмет за пръв път правят Ивелин Статев от ПП ГЕРБ (настоящ народен представител и бивш областен управител); Петко Добрев (ПП „Възраждане“, на два пъти областен управител); арх.-инж. Мария Илчева от Коалиция „ПП-ДБ“ и Петко Драганов от „Пряка демокрация“. Кандидатите за общински съветници са общо над 300 от 14 партии и коалиции.

 

Четирима са кандидатите в община Дулово, начело с настоящия градоначалник д-р Юксел Ахмед – кандидат на ПП ГЕРБ. Срещу него за пръв път в борбата за поста от името на ПП ДПС тръгва жена в лицето на инж. Невхис Мустафа, която е настоящ председател на общинския съвет (другите двама опоненти са от ПП „Възраждане“ и „Заедно за силна община“).

 

Също четирима са кандидатите за кметския стол в общините Ситово и Алфатар, в които поредните си трети мандати се надяват да потвърдят настоящите кметове - съответно Сезгин Алиибрям от ПП ДПС (останалите трима в „карето“ са от ПП „Възраждане“, ПП ГЕРБ и МК „БСП за България“) и д-р Янка Господинова от ПП ГЕРБ – с нея ще се съизмерват представители на ПП „Възраждане“, Коалиция „Левицата!“ и Коалиция „БСП за България“. Кандидатите за местния законодателен орган в Ситово са от 5 партии, а в Алфатар – от 6.

 

Трио кандидати има за кметския кабинет в община Главиница, включително Неждет Джевдет от ПП ДПС, който е настоящ кмет (опонират му представители на ПП ГЕРБ и Коалиция „БСП за България“), докато за Общинския съвет кандидатстват два пъти повече партии и коалиции – 6.

Партийно-политическият разбор показва, че ПП ГЕРБ се явява със свои кандидати за кмет в 6 общини на област Силистра, като в седмата – Тутракан, обявява, че подкрепя независим кандидат. ПП ДПС „пропуска“ да кандидатства за кметския пост само в Силистра и Алфатар. БСП е в коалиционно взаимодействие в 4 общини (Тутракан, Алфатар, Главиница и Ситово), като трябва да отбележим, че за пръв път няма кандидат в общината – областния център, където подкрепя независим кандидат. ПП „Възраждане“ издига кандидати в 5 общини – Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар и Ситово.

Коалиция „ПП-ДБ“ и Пряка демокрация“ имат кандидати в Силистра, МК „Свобода“, ПП „ВМРО-БНД“ и Коалиция „Граждани за Общината“ – в Тутракан, „Заедно за силна община“ – в Дулово, Коалиция „Левицата!“ – в Алфатар. По-разнообразна от партийно-политическо естество е картината в листите на кандидатите за общински съветници, което заслужава отделен подробен разбор, защото по темата има интересни „бележки“ и наблюдения.

Спомени от минало време в книга на юристка от Силистра превърнаха есенен ден в Дулово в духовен празник

В град Дулово адвокат Татяна Тихчева представи двете части на книгата си „Из лабиринтите на моята памет“, издадени в ТИБО – Силистра съответно през 2018 и 2023 г. В над 700 страници чрез текст, копия но документи и снимки е представен животът в градовете Тервел, Силистра и Дулово, както и в селата Брадвари и Сребърна. Книгата е уникална за нашия край, защото е съчетание на различни жанрове – семейна и служебна мемоаристика, документалистика, краеведство и очеркизъм.

„Вие, дуловци, сте автори на тази книга от времето когато заедно градяхме историята града и развивахме общината; тук се родиха случките, за които става дума в книгата в години, когато хората (бел.-става дума предимно за 80-те и 90-те години на миналия век) се лутаха в период от време – врящ казан с тежко изживени събития – сред тях възродителният процес, „голямата екскурзия“, политическите промени, които оставиха в мен трайни следи“, заяви във встъпителните си думи Тихчева (в Дулово известната юристка е живяла 23 години).

В спомените си, подобно на написаното в творбата си, тя наблегна, че в онези години, за съжаление, се е родило деленето и противопоставянето между хората, но въпреки това си ги спомня с доброто. В нейното първоначално изказване ключовите думи бяха „“обич, помощ, милеене, дружен живот“. Тихчева сподели също, че благодарение на пребиваването си в Дулово е успяла да се докосне до непознати за нея до този момент особености в бита, нравите и поведението на населението в района, което е от различни етнографски и конфесионални групи, и конкретно стана реч за докосването до традициите в мюсюлманските общности (турци и къзълбаши).

Мнозина от присъстващите поздравиха със свои изказвания авторката на книгата. Сред тях бе и нейният колега юрист Константин Костов – во момент нотариус, който наблегна впечатлението си, че „Тихчева освен всичко друго е и респектираща като човек и специалист в юридическата наука“. Друга нейна колежка и приятел – адвокат Йорданка Славова, на която при прекратяването на адвокатската си кариера Тихчева е завещала личната си юридическа библиотека, припомни на аудиторията и не на всички познато нейно качество – умението да бъде „душа на компанията“.

Поздрав от себе си поднесе и Ана Батинова, която Тихчева обяви като „своя първа приятелка в Дулово“, организирала творческата вечер, уважена в чисто човешки и в обществен план от инж. Невхис Мустафа – председател на Общинския съвет, която припомни някогашно взаимодействие по редица въпроси, откупувайки със свои средства пет комплекта от книгата за различни библиотеки в община Дулово. Трябва да отбележим, че от името на общинската администрация на Дулово отсъстваше отговорен представител, за да бъде показано отношение и от името на изпълнителната кметска власт. Независимо от заслугите на Тихчева, включително за възстановяването на районен съд в града, както и за учредяване на адвокатска структура.

Вълнуващо бе словото на Йорданка Желева – в миналото деец на БКП и общественик, която сподели спомен за това колко изрядна е била Тихчева като секретар на Окръжен народен съвет – Силистра – това е в продължение на 11 години в 70-те години на миналия век. Според Желева тя е била пример за това как се пишат точни протоколи от заседания, за да е ясно какви точно решения са вземани, за да бъдат стриктно изпълнявани. За някогашни активист на СДС в зората на демократичните промени Георги Димитров „Тихчева е добър и помагащ човек“. Авторът на литературни четива Иван Стоянов подари на гостенката книгата си „Добруджанска орис“, в която неин разказ е превърнат в художествено четиво.

Срещата в Дулово завърши с взаимни пожелания за „воля, енергия и кураж“ както в професионален, така в личен и в обществен план за всички присъстващи на поредния духовен празник, осигурен от една книга от написаното в която разбираме, че и преди тук, в най-северния север, са се случвали трудно всички преобразувания на структури и на стереотипи. По нелесен начин са пречупвани стари и са създавани нови традиции. И тогава не е бил отъпкан пътят до централите на институциите, от които зависи осъществяването на идея, независимо колко оригинална е тя или за какъв кръг от хора е полезна или жизнено необходима.

От текста прозира и наблюдението, че и в предишни времена са били котирани и избирани на постове не толкова дейните, а идейните и верните хора, на които е трябвало да се вземат важни решения, някои по презумпция с проекция за години напред. Кой знае – може би такъв е цветът на добруджанската ни природа, формиран на сложен генетичен принцип и резултат от социални натрупвания. Става ясно също, че, както винаги, много от нещата, които следва да се случат тук, зависят от нечия воля както на регионално ниво, така и още повече в София – в офисите край т.нар. жълти павета.

Преди пет години при представянето в Художествена галерия – Силистра на първата част на книгата „Из лабиринтите на моята памет“ Татяна Тихчева каза: „Аз много харесвам и обичам правната професия и особено адвокатската. Тя много прилича на археологическата. И в двете специалистът се рови  много – единият в законите, а другият в земята. И всеки от тях върти от всички страни правния казус, съответно изровеното парче керемидка, мисли, претегля го и го преценява, докато стигне до пълната истина. Когато съм следвала девиза на правото „Истината и само истината!“ и съм се съобразявала със закона, съм вземала най-правилни решения“.

 

 

Историк от Силистра с книга – принос за изследване на българските извори, представящи истинската ни история

 

На 26 септември 2023 г. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра беше представено четвъртото допълнено издание на книгата с изследователки принос, наречена „История на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход”. Тя е дело на историка Петко Добрев – в миналото на два пъти областен управител на област Силистра, общински съветник в Общински съвет - Силистра, заместник-кмет на община Дулово и кмет на село Окорш - едно от знаковите в историческия смисъл на територията на община Дулово и в Крайдунавска Добруджа.

Пред аудиторията от свои приятели, почитатели и съмишленици – за съжаление сред тях малцина бяха историците, а още по-малко учителите по история, г-н Добрев заяви, че книгата е плод на 30-годишен труд, с уговорката, че предишните ѝ три издания не са представяни до този момент. Причината: като автор той не е бил убеден, че казва всичко по разгледаната тема, тъй като не е успял „да стигне до края“. Живеел е с мисълта как има още какво да се допълни, за да изкристализира истината за българския род. При това благодарение на позовавания изключително на български извори – за съжаление омаловажавани като източници на познание с истинска историческа ценност.

Според Добрев, те са пренебрегвани от академиците историци и дори никога не са издавани на едно място. При написването на учебници се ползвали най-често латински, византийски, руски и др. извори, но не и български. Изследванията му обаче показват, че точно нашите документи разказват българска история, различна от тази, която знаем ние, съвременните българи. И те са своеобразна историческа библия с доказателства за миналото ни на народ, за езика и писмеността, за древната ни държавност и пр.

В резултат на дългогодишната си работа Петко Добрев твърди, че само българският народ има истински спомени за събития от времето на Сътворението на света. По този повод той спомена пред присъстващите, че преди две години е попаднал на т.нар. масови календари от годините на Българското възраждане, където забелязва данни за историческа справка, съотнесени по години към всемирния потоп. И съответно за знанието, което идва след него, за да направи революция в развитието на света.

„И това не се учи в университетите“, каза Добрев. Той е убеден, че в българската памет са кодирани знания хиляда години преди католиците и хилядолетие и половина преди евреите. Става дума за съхраненото в предания, в народното творчество, в песните, дори в гатанките, и даде примери за това. Едно от категоричните му твърдения е, че проектът за заличаване на истинската българска история, като начало, протичане и съдържание, започва със заличаването на българската епископия в края на XVIII в. Разтворена бе темата за индо-европейската цивилизация и за мястото на траките, респективно на българите в него; за връзката с Индия и санскритския език.

Добрев обяви и мнението си, че изкривяването на българската история започва от първите платени историци, които разпространяват коренно-различни от действителните истини за нас, българите. От разясненията му стана ясно, че в топонимичния смисъл „Тема България“ от Белград до Охрид имаме от края на 5 в. Сл.Хр. И още: кирилицата като писменост е позната от много по-ранен период и е дело на друг Кирил Философ, но не на нашия светец, а на негов едноименник от Кападокия, което превръща в една от най-големите измами актуалната версия за делото на учениците на светите братя Кирил и Методий.

На въпроса четат ли книгата му академиците историци, Петко Добрев отговори положително, твърдейки обаче, че те не си позволяват да я коментират, защото първо не могат да оборят тези, извлечени от българската изворова база, и второ – нямат интерес да я популяризират, за да не я прочетат и други хора. И още от Добрев: „Едно от най-големите престъпления на българската историческа наука е твърдението, че нямаме никакво наследство от траките, а около нас гъмжат примери, свързани с тях“. Той припомни, че 12 народа претендират да са наследници на древните българи, като народ преживял Потопа, запазил спомена за него и пренесъл знанието във времето и пространството.

Дали тези прозрения на Петко Добрев не му дават повод да напише на корицата, че книгата му е „Опит за продължение на „История Славянобългарска“ на Паисий Хилендарски“? В този смисъл бе даден примерът за народополезната дейност на Георги Раковски, като учен – полиглот и изследовател, както и на Паисий. Самият той е „предизвикан“ да напише „История…“-та в „отговор“ на Евгениос Вулгарис – гръцки ренесансов философ, хуманист и православен деец на Европейското просвещение, който е от български произход. Като служител на Вселенския патриарх, основоположникът на модерната гръцка национална просвета работи за проекта за възстановяването на Византия. Междувременно свой проект развива и Русия още от времето на Екатерина Велика, който също не е в полза на българите.

 

 

 

 

 

Юристката от Силистра Татяна Тихчева представи в двутомник събития в Крайдунавска Добруджа в рамките на повече от осем десетилетия

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович” на 25 септември 2023 г. бе представянето на втората част на книгата „Из лабиринтите на моята памет” на юристката Татяна Тихчева (за нея конкретно в Блог ВЕРСИНАЖ – www.jordansilistra.blogspot.com, „Адвокат Татяна Тихчева от Силистра с втора част на „Из лабиринтите на моята памет“). Тя е родом от Тервел, потомка е на преселци от Северна Добруджа, работила е в Силистра и в Дулово, живяла е в Брадвари и Сребърна. Била е юрисконсулт, секретар на Окръжен съвет – Силистра, служител в държавен арбитраж, адвокат и съдия. В Дуловския си период е политически активист, а през всичките си съзнателни години е буден и активен гражданин.

Преди 5 години излезе от печат първата част на книгата, представяща обществено-политически събития в силистренския край, включително за отражението им върху живота на хората (www.jordansilistra.blogspot.com, „В творческата вечер на адвокат Татяна Тихчева оживя близкото минало на окръг Силистра“). Намерено е място за редица личности от различни среди на обществото, както и за преживявания на авторката в не една или две житейски ситуации.

По повод втората част на книгата от РБ съобщават: „Творбите на Татяна Тихчева са ценно попълнение в краеведския фонд на Регионална библиотека – Силистра. Мъдрият поглед на авторката, увлекателното описание на бита, обичаите, езика на хората от добруджанския край придават по-добра видимост на описаните важни процеси – преселването на българите от Румъния през 1940 г., т.нар. възродителен процес и „голямата екскурзия“, и др.“.

В диалогичен стил своите впечатления от книгата, а и от общуването си с г-жа Тихчева, изразиха адвокатите Ели Тодорова и Димчо Кьосев, включително се роди идеята да се състави редакционен колектив, който да подготви книгата за адвокатурата в Силистра и областта, която се оказа, че е сред най-младите в страната. Юристката Павлина Георгиева, осигурила с най-голямо уважение и музикален жест към авторката, също припомни нейни забележителни качества – отличен специалист и смела жена, отличаващи я в колегията. Самодейката Кръстинка Пейкова поздрави с песен виновничката за поредния своеобразен духовен празник.

Импровизиран спомен възкреси и етнологът д-р Йордан Касабов от времето на своето кметуване в село Брадвари, когато Тихчева е на отговорна работа в Окръжния съвет – за него тогава тя е била привлекателна като жена и човек на пост, директна в общуването си и в същото време скромна. Той благодари за нейната заслуга в Силистра да имаме уникалния етнографски сборник за Добруджа, издаден преди половин век, който, според Тихчева, се намира на видно място в остъклена витрина в Нюйоркската библиотека.

От свое име, от името на сестра си Силвия и на дъщерите им, живеещи в чужбина – едната в Канада, другата в европейска страна, своята благодарност изрази Мариана Станчева, собственик на издателство ТИБО, отпечатало двете книги на Тихчева. Тя сподели, че след излизането на втората част на книгата майка ѝ е станала някак си по-спокойна, по-здрава и по-обичлива.

Припомнено бе, че покойният ѝ съпруг Велико Великов, е сред хората, които приживе са подстрекали видната юристка да се захване с написването на тази книга. В нея тя събира живота си в над 700 страници, включително и благодарение на архив, събиран с десетилетия и натрупан в 5-6 кашона чакал реда си да бъде раздиплен. В тях са запазени документи, свързани с участието на Тихчева при откриването на Кукления театър в Силистра, на пансиона за стари хора и на други придобивки дв социалната, културната и спортната сфера.

Книгата си Тихчева ще представи на 27 септември и в град Дулово, където работи 23 години. Там е опознала един друг свят – този на мюсюлманските общности. Била е част от разтърсващи събития през 80-те години на миналия век. Участвала е активно в политическите моменти след 1990 година и разказва с подробности за хората, с които е била в борбата за установяване на демократичните промени в Добруджа. Благодарение на книгата от плесента на забравата изплуват имена на лидери на национално и на регионално ниво.

Вирусоложката проф. д-р Радка Аргирова в Силистра: Медицината е наука, здравеопазването – политика, парите за здраве не са разходи, а инвестиции в полза на хората

В зала „Диоген Вичев“ в град Силистра с любезното домакинство на Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе проведена дългоочакваната среща със световно известната специалистка в сферата на вирусологията – проф. д-р Радка Аргирова, и на журналистката Юлия Пискулийска – в миналото дългогодишен секретар по социалните въпроси в Съюза на българските журналисти, а вече над две десетилетия начело на създадената от нея Фондация „Медии, Общество, Семейство, Традиции“. С участието на проф. Аргирова и на други като нея светила в българската медицина преминаха 22-те издания на Медико-медийната конференция, организирани под егидата на „МОСТ“, последното от които бе в средата на м. септември в Курортен комплекс „Албена“, както винаги подкрепено от фирми в различни сфери, включително фармацията.

На труда на вирусоложката със забележителен почти половинвековен научен и практически стаж в областта на ХИВ, ретро- и онкогенните вируси г-жа Пискулийска е посветила книгата „Псевдоним вирус с окраска диверсия“, която бе представена на аудиторията. Част от нея бяха представители на РЗИ Силистра начело със своя директор д-р Теодора Начева, на МБАЛ Силистра, както и на други институции, включително община Силистра чрез Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“, и др.

Те поздравиха двете достолепни дами, които в този формат за пръв път идват в Силистра, а миналата година са имали подобна среща и в Тутракан, както и в други областни градове. Галя Раева – директор на библиотеката домакин на събитието, поднесе уважително приветствие към гостенките, получавайки от тях книги с автограф, предназначени за фонда на най-голямото в област Силистра библиотечно звено. Областният управител Минчо Йорданов изпрати цветя за вирусоложката и журналистката в знак на благодарност, че са уважили крайдунавския град.

Г-жа Пискулийска представи проф. Аргирова в личен и в професионален план, като търсещ и общуващ с много хора човек с плътни знания, за когото музиката е страст, което обяснява и отношението към детайлите на родената в Поповска околия лекарка, защитила степента „доктор на медицинските науки“. „Книгата е посветена за живота на бореща се за хората личност – нежен и добър приятел, който не се страхува от новите неща“. Защото работата ѝ е свързана с нашето оцеляване, при това свързана с непрекъснати битки и сблъсъци с колеги, с институции и с предубежденията на обществото като цяло. Припомнено бе, че проф. Аргирова е сред авторите на важна експертиза във връзка с делото срещу българските медицински сестри в Либия. През 1987 г. тя е натоварена да организира първата потвърдителна лаборатория по СПИН в България, в същата година с нейното активно участие започва и контролът на кръвната банка за вируса.

Проф. Аргирова в сбит преразказ на своята съдба подчерта, че още след завършването на медицинското си образование в края на 60-те години на миналия век е успяла да осъществи закономерното си желание да се занимава с биохимия. Впоследствие и конкретно с ангажименти към вирусологията. Специализирала е в Русия и Германия, била е на работа в Женева, представяла е и продължава да изнася научни доклади на много места по света. Тя изрази неудовлетворение от липсата на разбиране за увеличаване на часовете по вирусология в медицинските университети, за което води сериозна битка. Самата тя е съавтор на два учебника по темата и е написала 40 нови лекции по въпроса. Извоювала е да има курсове по специализация по вирусология, която като специалност е смятана за много важна още от Луи Пастьор.

За присъстващите бе интересно да научат, че за нея „медицината е наука, докато здравеопазването е политика“, с уговорката, че политиката трябва да прилага науката, ако искаме да има положителни резултати за хората. И още „Парите за здраве не са разходи, те са инвестиции“. Важно е също да правим разлика от „решаваме проблеми“ и „управляваме проблеми“. Тя припомни, че има сериозен управленски опит, включително като заместник на министър на здравеопазването преди тридесетина години.

Какво друго научихме от проф. Аргирова, благодарение на отговорите, които тя даде като отговори на въпроси от страна на някои от участниците в срещата: със своите 30% ваксинирани по отношение на Ковид България е отрицателна контрола за Европа, а още в предстоящия понеделник ще бъде обявена нова (моно) ваксина, от която има произведени 13 млрда за целия свят. Конкретно разбрахме, че в момента Ковид-вирусът е в затруднено положение и му се налага да се приспособява, тъй като е страшно много далеч от своите родители, включително от китайския първоизточник. Обяснението бе, че той желае да се „държи“ почти като нов вирус. Характеристиката му е, че ще се разпространява изключително много и на практика с него могат да бъдат заразени всички, но с прогнозата за „слабо инфекциозно протичане“.

Смята се, че ваксинираните няма да забележат, че са заразени, поради което е препоръчително ваксинирането при хората над 60 години, както това се отнася непременно за диабетиците и за хората с други сериозни заболявания, но определено това важи и за медицинския състав. „Бъдещето е всяка година – по една ваксина срещу Ковид“, заяви проф. Аргирова. При това в комбинация с ваксини срещу характерния за периода грипов щам, защото, отстъпвайки, Ковид освобождава нишата за други…видове грипове, включително още от началото на м. октомври т.г. до м. февруари догодина. Това налага занапред да имаме практика за ваксиниране в непрекъсната верига.