Versinaj

България е сред страните, където сме царе да възхваляваме най-далечното си минало – царските времена на Симеон Велики и Иван Александър, примерно, както и да изпитваме истинска гордост от годините на Възраждането с неговите многобройни герои – църковни и просветни дейци, тайни революционери, поборници опълченци и строители на нова България. И оттам нататък през половин век отричаме предишни достижения и/или едновременно с това се срамуваме от допуснати поражения – национални катастрофи, икономически и културни сривове. Най-често без да сме теглили чертата на центъра в средата формираме отношение в резултат на променена конюнктура по света, съответно и у нас, довело до замяна на партньори със страни от международния спектър. Общо взето в този ракурс е и в началото на втората четвърт на XXI век, когато ситуацията в световен мащаб е още по-сложна като конфигурация, отколкото бе в годините на т.нар. Студена война. Тогава всеки идеологически „кръг“ си имаше своя идеология/доктрина, формира...

Огледалната зала в двореца в Крайова, в която е подписана Крайовската спогодба. Сн.: личен архив от автора В. Киров - Фейсбук. ЗА 2+2, КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА И ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ! Вместо увод. Роден съм и съм израсъл в едно силистренско село. До 1942 година селото се е казвало Доймушлар, днес е Ситово. Някога беше голямо село, даже беше кандидат за град. Днес е сполетяно от горчивата съдба на всички български села. Но в детските ми години беше голямо село. А Силистра ми се струваше едва ли не столицата на света. След като завърших шести кл ас за пръв път посетих София. Гледах на този град, на този съвсем различен свят с очите на сина на хаджи Дончо, малкият Митко от разказа му "Изкласил", който за първи път вижда големия град. Майсторлъкът на Чудомир осъзнавам сега, след като съм обиколил доста свят, след като съм живял в две от големите и значими световни столици… До 1940 г. Южна Добруджа е била румънска. Моето село – също. Още като дете осъзнавах, че хората в селото се делят на м...

  В навечерието на 80-ата годишнина от Великия добруджански събор в град Добрич, разпуснал дружествата от Съюз "Добруджа", създаден през 1919 г. Снимка: https://www.silistra.bg/…/28.09.2015… (Да защитиш достойно българската си самоличност), издание на РИМ Силистра по повод 75 г. от Крайовския договор Още обобщена информация по темата в Уикипедия: www.bg.wikipedia.org. По bolgari.org и други сайтове Преди 80 г. от 3 до 5 октомври в град Добрич е проведен Велик добруджански събор, на който във взръзка с преценката, че окончателно е намерено решение на Добруджанския въпрос се разпускат дружествата "Добруджа". Т.нар. Добруджански въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за пр еминаването на Бесарабия към Руската империя. Както управляващите среди...

В изпълнение на Крайовската спогодба от 07.09.1940 г. на 01.10.1940 г. Южна Добруджа окончателно е присъединена към Отечеството – събитие без аналог в новата българска история през ХХ в. Без аналог, защото ХХ в. е белязан от серия провали на българската външна политика, свързани със загуби на територии, население, ресурси и национален потенциал – една тенденция продължила и през ХХІ в. Причината е в българската политическа класа, която се оказа далеч от висотите на българския народ, на българската интелигенция, на българския търговско-промишлен елит, на българското войнство и офицерство. Действително българката роди, отрасти и възпита цялата палитра строители на нова България – селяни с пословична трудолюбивост, учители с висок морал, интелектуалци с високо европейско образование - за разлика от сега, масово се връщаха и реализираха в Отечеството, успешни фабриканти, изключителни офицери-родолюбци, но относно политическата класа – неуспехът е видим. Не че последните бяха зле образовани...

 Йордан Георгиев В развитието на цивилизациите всяка неформална или формална структура – племе, населено място, държава и пр., има своя история, която по причини на обстоятелства може да бъде разказвана след време по различни начини. В нея неминуемо има място за периоди на възход и на моменти на падения. Силистра е от градовете, създадени с определена цел: да защитава долнодунавските земи на Римската империя от нашествията на варварите от север, която задача продължава в българските царства и по-нататък във вековете на Османската империя. Така в резултат на натрупвания в рамките на 1920 години след началото на крепостта, превърната впоследствие в град, имаме представа за нея, изразена с най-разнообразно съдържание от историци и автори на литературни произведения . Така научаваме: „ Старопрестолна Силистра – патриаршески град, люлка на първото българско царство. Здрава крепост във вид на лък на дунавския бряг. Древен християнски център, осветен от мъченическа кръв на доростолските ...