Translate

вторник, 16 август 2022 г.

Четири нови легла са доставени за Кризисен център Силистра след събрани в акция средства

От профила във Фейсбук на живеещата в село Българка британка Бернадет Легет, която се занимава с благотворителност от години по адрес на различни социални групи, научаваме с допълнение, че е получена доставката с 4 нови легла за Кризисен център – Силистра, който като социална услуга е на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“. Това е благодарение на събраната в рамките на три дни благотворителна разпродажба, осъществена наскоро в центъра на град Силистра със съдействието на Общинска администрация., предоставила една от дървените къщи.

Г-жа Легет отбелязва също: „Имаме необходимост от още 4 легла и се надяваме да съберем средствата на 14 и 15 септември“, когато явно акцията ще продължи. Юристката на Сдружението Галя Иванова уточнява: "От базара събрахме близо 880 лв. Бернадет изцяло пое организацията и провеждането на базара. През септември ще има пак базар - ще се постараем да съберем средства за още 4 легла и да подменим всички стари. Организатор е пак Бернадет, която за целта вече е говорила с общината“.

 



понеделник, 15 август 2022 г.

Кримската война в гравюри от Силистра през Варна до Севастопол

 

Уважаеми дами и господа, участници във Форум „Българско наследство“ – Балчик 2022, подготвил съм настоящата изложба с гравюри, свързани с Кримската война в средата на 19 в., за да я видим като форма, представена със средствата на изкуството. На практика това са запечатани за времето картини, отразяващи военни действия на различни места по света в рамките на една война, оставили трайни следи в историята на човечеството.

Кримската война (1853-1856), водена и на територията на днешна България, е сред най-известните военни събития по света през последните столетия. Тя е наричана „типична коалиционна“ и е възникнала в много сложна политическа обстановка. Основната причина за изострените противоречия между Англия и Франция – от една страна, а от друга – Русия. Всяка от тези три държави е имала претенции да бъде господстваща над богатството в  района на Близкия  и Средния Изток. Управляващите им кръгове са се опасявали, че може да бъдат изпреварени от свои конкуренти със същата цел при очакваното разпадане на прогнилата Османска империя.

През 1853 г. руският император Николай I прави сондажи, за да изясни възможностите за англо-руско споразумение относно съдбата на османските владения, но получава решителен отказ. Междувременно се изострят отношенията между Русия и Франция по повод т.нар. свети места. В началото на същата година Луи Наполеон заявява на османското правителство, че желае да обнови всички католически храмове м Йерусалим и Витлеем, получени през 1740 г., за което султанът дава своето съгласие.

От страна на руската дипломация последва протест, основан на предимствата, дадени на православната църква над католическата, съгласно условията на Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г. Извън темата – днес мястото, където е сключен договорът, е част от организацията „Мрежа на мира“, в която общинският център членува от няколко години. Край чешмата, където се смята, че е станал факт договорът, е изграден Посетителски туристически център, а до него са два знакови паметника – на Екатерина Велика и на граф. Румянцев.

В този период – средата на по-миналия век император Николай I иска да разшири влиянието си в „Турция“, претендирайки за ролята на защитник на всички православни поданици на султана. Това означавало да придобие правото на постоянно дипломатическо вмешателство във вътрешните работи на Османската империя. Също в началото на 1953 г. в Истанбул с кораб пристига генерал Александър Меншиков със задача да предяви исканията на руския император. Така започват дипломатически интриги между османците, англичаните и руснаците., в резултат на което на 21 юни с.г. руските войски минават река Прут и навлизат в Молдова и Влахия.

До официално обявяване на война не се стига. Френският военен флот се отправя към Егейско море, като същото прави и английският. Подбуден от Англия и Франция, след няколко месеца – през м. октомври, султанът обявява война на Русия. На 18 ноември адмирал Павел Нахимов разбива турския флот в Синопския залив – битката с тактически стандарти от средата на XIX век е мимолетна: за три часа, обгърнати в пламъци, 15-те кораба на османците потъват на дъното на морето.

Това обърква френските и английските политици и ги кара да вкарат в действие въоръжените си сили, независимо че от февруари 1853 г. имало споразумение между двете страни да не се намесват без предварителна договорка. След консултация обаче на 4 януари 1854 г. англо-френският флот навлиза в Черно море, а в края на м. март Англия и Франция обявяват война на Русия.

В онзи период въоръжението на руската армия изоставало в техническо отношение: примерно, стари кремъчни и гладкоцевни пушки, зареждани откъм дулото. В същото време всеки трети от френските войници бил снабден с нарезна пушка, както и всеки втори от английските. Благодарение на голямата численост на народа в империята Русия събира армия от 1,4 млн. души. Насреща си има 600 хил. френски опоненти и 120 хил. – английски. Флот – 200 кораба с 4 763 оръдия и 39 хил. моряци. За сравнение – турската армия е от 400 хил., флот – 70 кораба с 4 000 оръдия и 15 хил. моряци. Сардиния – 80 хил. моряци. Кратък коментар: Коалицията срещу Русия е по-добре въоръжена, предвид броя на оръдията и количеството на пушките, състоянието и мощта на флота – параходи и линейни кораби.

Първоначалните планове на руското командване се основава на предположението, че ще се воюва само срещу Турция, поради което се предвижда удар срещу Истанбул и то с помощта на флота. Този иначе многообещаващ успех план бива отхвърлен. Изготвен е нов план, по който трябвало да се овладее Балчик в днешните български земи, както още Варна и Бургас, а след това да се настъпи както по суша, така и по море, отново срещу главния град на Османската империя. След намесата във войната на Англия и Франция този план също пропада.

На 14 юни 1953 година руските войски под командването на генерал Михаил Горчаков завземат дунавските княжества и достигат река Дунав. Главните сили са разпръснати по границите на Австрия и Прусия. Направлението е избрано от Коалицията армии с цел нанасяне на главния удар на Кримския полуостров, където е преценено, че са слаби силите на руснаците.

Съгласно плановете на английското командване, от Русия трябвало да бъдат откъснати Крим, Кавказ, Бесарабия, Полша, Прибалтика и Финландия.. В тях обаче намират отражение противоречия между Англия и Франция, всяка от които се стреми да увеличи владенията си за сметка на своя…съюзник. На дунавския театър на военните действия турското командване съсредоточва 140 хил. войници под командването на Юмер паша.

През м. март 1954 г. 45 хил. руски войници форсират река Дунав при Браила, Галац, Измаил, завземайки Исакча и Тулча, достигайки и обсаждайки и крепостта при Силистра. Поради опасения, че Австрия ще се намеси на страната на Коалицията, обсадата на града е снета: на 11 юни руснаците се оттеглят, а месец след това напускат и дунавските княжества.

След като Англия и Франция обявяват война на Русия, техните войски започват действия при няколко морета: Черно , Балтийско и Бяло, както и в Далечния изток. Корабите на Коалицията влизат в престрелка с руски кораби, бомбардирайки Одеса, но не предприемат решителни действия. През лятото на 1854 г. в град Варна са стоварени сухопътни войски с численост 60 хил. и с необходимите муниции с цел десант в Крим. Двама българи запалват складирания барут и консумативите за въоръжение, предназначени за поразяване на жива сила и военна техника, разрушаване на съоръжения и укрепления, а също така за изпълнение на специални задачи.

Войските на Коалицията да разпръснати по няколко фронта: Дунавски, Кавказки, Кримски. Морски ескадри са се завърнали от Далечния изток, Балтийско море и Бяло море са се завърнали след претърпени успехи на фронтовете. Съюзниците решават да насочат своите усилия за завладяване на основната база на руския флот в Севастопол. Със завземането му те считат, че целият Кримски полуостров ще падне в техни ръце.

За отбраната на крепостта са работили контраадмирал Истомин, както още вицеадмиралите Корнилов и Нахимов. Общото ръководство на отбраната е възложено на подполковник Тотлебен, който се справя успешно със защитата на Севастопол. В Крим е стоварен нов френски корпус със 100 хил. души, както и 25 хил. англичани. Турците са 27 хил., а сардинците – 15 хил. В същото време руските войски в Крим са 110 хил. души, от които 70 хил. са в отбраната на Севастопол. Междувременно Николай I умира през м. февруари 1855 г. и на негово място идва Александър II.

От м. май до м. август е време на атаки, престрелки, бомбардировки и ожесточени продължителни битки с много кръв и материална разруха. Севастопол е изоставен от руските войски, които при отбраната му губят 102 хил. души, от общо 128 хил., загинали в района при обсадата на Крим. За сравнение – французите губят 46 хил., англичаните – 25 хил.

По време на Кримската война и особено към нейния край и двете воюващи страни развиват оживена дипломатическа дейност в разигравания мащабен дипломатически „шах“ в цяла Европа и в Азия. В него като играчи се включват не само Англия и Франция, и Австрия, Прусия, Швеция, Турция, Германия…Играта е с неизвестен край. В резултат на нея обаче се оформят политически и военни съюзи, които се подготвят да предпоставят ултиматум на Русия.

В средата на м. декември австрийското правителство връчва втора нота с няколко изисквания: смяна на руския протекторат над Молдова, Влахия, Сърбия с протекторат на „великите държави“; недопускане преминаването на каквито и да е ескадри през Босфора и Дарданелите в черно море; забрана Русия и Турция да държат в Черно море военен флот, както и на бреговете му арсенали и укрепления; отказ от страна на Русия да покровителства православните поданици на султана на Османската империя; отстъп на Русия от Молдова и от участък от Бесарабия, граничещ с река Дунав.

Условията са тежки и унизителни за Русия, което прави за нея безизходно положението. За сключване на мирен договор в Париж е свикан конгрес, на който са представени всички страни, участници във войната. Конгресът започва на 25 февруари 1856 г. и завършва на 30 март с.г. със сключен мирен договор, който е неизгоден за Русия. Освен условията от ултиматума, тя трябва да върне на Османската империя крепостта Карс – днес град, разположен в Североизточна Турция, административен център на едноименен вилает, както и да се съгласи на неутралитет на Черно море, отстъпвайки и част от Бесарабия. Така Османската империя печели малко от победата на западните държави, а Русия престава да играе ролята на глава на европейската реакция.

Извод: Кримската война е водена в името на ярко изразени завоевателни колониални интереси и от двете страни. Впоследствие се разширява сферата на влияние за завоюване на морски пространства, както за световно господство. Става ясно, че добре развита икономика, изградена армия и създадена по съвременни правила дипломация при сблъсък на интереси между държави води до победа при военни действия, до налагане на принудително обвързване и съюзи.

По време на Кримската война отрицателна за Русия роля изиграва икономическата и техническата й изостаналост, включително най-вече на нейната армия. Това обрича империята на краен неуспех показания по време на бойните действия въпреки героизма на обикновения руски имперски войник. Голямо е значението и на преговорите за мирни договори след приключване на войната. Те стават изходна база за провеждане на нова политика и стратегия на държавно поведение. Коалиционните войни в епохата на домонополистическия капитализъм намират все по-широко място във въоръжените конфликти между държавите и проявяват тенденции в бъдеще да се превърнат в доминиращ фактор.

 

 

 

 

 





























 

петък, 12 август 2022 г.

Внушително участие на представители от Силистренския край в 8-ия Форум „Българско наследство“ – Балчик 2022

В периода 24-26 август т.г. в град Балчик Сдружение „Българско наследство“ ще проведе едноименния осми по ред форум. По традиция в него участват представители на различни организации, както и в индивидуален план добруджанци от Силистренския край. Те се включват и в двете части на проявата, начело на която е Маруся Костова – председател на Сдружението и главен редактор на в. „Балчишки телеграф“.

Става дума за частта, в която се представят доклади и съобщения на разнообразни теми: тази година акцентите са върху научна конференция „Йордан Йовков и войните“ по повод 85-ата годишнина от кончината на класика на българската литература (в този панел медиатори са доц. д-р Румяна Лебедова от Силистра и д-р Кремена Митева от Добрич), както и по въпросите около неизчерпаемата тема за етнологията на българите.

С какво ще се представят силистренци:  „Йордан Йовков и митът „Златна Добруджа“ (доц. д-р Румяна Лебедова); „Полемистът Паисий – ученик и последовател на Константин-Кирил Философ и Черноризец Храбър" (доц. дфн Тодорка Георгиева); „Идеята за българската Шамбала (неоткрития рай) – страна на вечната младост и на световната мъдрост“ (д-р Йордан Касабов); „Етюд за баладата „Гребенка“ (1895 г.) на Владимир Христов Шиков от Калипетрово“ (Йордан Георгиев); „Представяне на изложба на копия на гравюри за Кримската война с кратки анотации“ (Валентин Петков). 

„Идеята за свръхчовека в разказа „Индже“ на Йордан Йовков“ е общ доклад на двама учители от Езикова гимназия „Пейо Яворов“ Силистра: Влади Владев – преподавател по „Български език и литература“, и Иво Димов – преподавател по философия.  „80 г. от Великия добруджански събор в Добрич през 1942 г. – малко познати дейци на добруджанското освободително движение“ е материалът на Валентин Събков – историк изследовател от Варна, родом по бащина линия от Алфатар, инициатор за паметника на Стефан Боздуганов в най-малкия град на областта)

С доклади ще участват и двама докторанти във Филиал Силистра на Русенския университет, които са учители в СУ „Васил Левски“ – Дулово: „Стилистика на светостта в повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков“ (Ивелин Илиев) и „За една интересна употреба на прости изречения с отстъпителна семантика в разказите на Йовков“ (Донка Илиева). Краеведът Михаил Гавазов също е заявил тема за свое участие. Обикновено представители на община Тутракан се включват на свой ред с интересни разработки от краеведски и литературен характер.

В рамките на форума в Балчик се събират освен учени, краеведи и изследователи от България, така също представители на българските общности от Молдова, Румъния, Украйна. Работата на форума стартира на Срещата започва на 24 август от 10 ч. в Културно-информационен център „Мелницата“ с фотографска документална изложба за житейския път и творческото дело на писателя Йордан Йовков, организирана от специалистите на Дом паметник „Йордан Йовков“ – Добрич.

В 16 ч. ще бъде представен 7-ми брой на сп. „Форум“, в който обикновено са отпечатани материали от предишното издание на форума, след което е началото на познатата от предишни години конференция на тема „Етнология на българите“ с водещ доц. д-р Елена Рацеева – българист от Молдова, декан на факултета „Хуманитарни технологии“ в университета „Висша антропологическа школа“. 

На 25 август в НЧ „Паисий Хилендарски 1870“ от 10 до 18 ч. е фолклорният конкурс, в който освен от България ще има и състави от чужбина. Сред тях са деца от с. Белица, община Тутракан, с худ. р-л Антония Камбурова, като фолклористката Калина Михайлова от село Шуменци е заявила също свое представяне с ефектни притежания от своята колекция, завещани от нейните деди.  В салона читалището, но на 26 август от 18 ч., е концертът на състави от Молдова: Ансамбъл „Лале“, Народен хор „Севда“ и оркестър „Дуй Гум“. На финала ще се изяви певческа група при НЧ „Напредък – 1942“ от с. Дончево. 

вторник, 26 юли 2022 г.

Добруджанци от ТД „Дочо Михайлов“ обходиха във върло лято м. „Узана“ и Габровския балкан

 В България има много известни местности и населени места по един или друг повод – природен, исторически и прочие, които са дежурен обект на внимание както на случайния, така и на организирания турист. Покрай някои от тях свой живот имат и градове, които най-често в миналото са били средища с икономически, културен и като цяло с цивилизационен вътък още от времената на империи, оставили следи и информация за себе си в безкрайното пространство на времето.

Град Габрово и околността му в най-широкия възможен смисъл е сред тези центрове, които могат да се похвалят с подобни възможности да привличат хора и общности, първо заради самите себе си, а после и във връзка с прилежащи обекти. Примерно това може да са паметникът на вр. Шипка, комплексът „Бузлуджа“ – върхът, паметниците около него и спорната, но интересна и привличаща внимание едноименна „чиния“ – завещание от периода на комунизма, доколкото го е имало у нас, оставено на отговорността на природата; Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“, Архитектурно-историческият резерват „Боженци“, местността „Узана“ и други.

При повечето от тях ние, българите, отиваме поне веднъж в живота си, понякога за да изразим съжаление как нищо не е както е било преди, а друг път, за да изживеем забравена или изненадваща емоция. Случва се по тези места човек да отбележи участие и в неповторимо събитие, което ще остави задълго драска в съзнанието му.

В средата на лятото на 2022 г. членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра проведоха поредното си планирано пътуване в Габровския балкан, за да усетят за пореден път магията на възрожденското начало в „българския Манчестър“ и досега с непреходната старопланинска природа, този път по повод празника „Узана поляна фест“ (22-24 юли). Разбира се, в тежката юлска жега настроението не винаги е еднозначно, но натрупването на впечатления от едно-друго го подостря до максималната възможна степен, за да подреди нов албум в споменика. Може би не в същия ракурс като преден момент, но при всички случаи и в актуализирания покрай вече запаметени страници ще се наместят бъдещи поводи за прелистване поне чрез публикациите в социалните мрежи.

Един от най-дългите в България градове, разположени общо взето покрай р. Янтра и в дял на Стара планина, е известен в миналото със своята икономическа мощ още от годините на Възраждането, но за него хората знаят повече заради „габровските шеги“, представящи образа на хора пресметливи в бита и поведението си. Логично при това положение е посещението на Дома на хумора и сатирата, чиято цел е да събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на визуалните изкуства, литературата и фолклора, веселите празници и маскарадни традиции по света. Той е повод и за уникалния карнавал, провеждан в чест на празника на града през м. май – вече 57 години, кой знае защо наричан „петото годишно време“ (тази година под мотото „Кот доди, гад доди“).

В момента самият дом не предлага експозиции, които непременно трябва да видиш, но дори само заради залата с огледалата си струва да го посетиш. Отделна е възможността да докоснеш носа за късмет на въздесъщата котка, чиято метална опашка сигурно също е отрязана, като в широко известния габровски майтап. Разбира се, бива да се снимаш безплатно във върла мараня пред ефектните и артистични железарски паметници на Дон Кихот и Санчо Панса, особено ако си се охарчил за това-онова от магазина за сувенири, където цените не лъжат. Иначе в Габрово има достатъчно поводи за фото сесии, примерно с паметника на Рачо Ковача.

С ръка на сърцето мога да кажа, че най-интересният в момента музей в Габрово е Интерактивният, посветен на индустрията. Вярно, изграден с много пари – поне 6 млн. евро по европейски проект, но си заслужава вниманието. При това е подходящ за любознателни хора от различни възрасти. Отделно той повдига самочувствието на габровци, че са били сериозен икономически център в миналото, а и днес до някаква степен. Под сурдинка казано, Севлиево – вечен съперник в междуградското пространство, не тстъпва в това отношение, но друга е темата за междуградското съперничество.

В Интернет четем: „Забравете всичко, което знаете за музеите в България. Добре дошли в един музей от бъдещето, който разказва за миналото!“. И е вярно за музея „без аналог в България“. Едно на ръка е виртуалният гид и възможността сам да избираш от един момент нататък кое да видиш и колко време да му отделиш. Любопитното е, че музеят е от малкото, в които можеш да снимаш и да пипаш експонатите на воля. Дори можеш да потъчеш парче черга на мини стан, да покараш състезателен болид, както и да гръмнеш някоя канара, избивайки стената, за да видиш какво има отсреща. Както е указано предварително, „Отделено е и място за габровския хумор – можете да се заснемете в анимирани габровски шеги (в една от тях гониш котка да й режеш опашката; в друга тропаш хоро по терлици пак по известна хумореска, в трета си видна дама, клатеща глава пред ветрило) и да качите видеото в интернет.

Представено е и едно завидно изобретение на музея: виртуален прозорец във времето, чрез който може да надникнете в бъдещето и да видите как биха изглеждали светът и Габрово след около две хиляди години. Разходката завършва в 3D киносалона на музея с друго впечатляващо изживяване – триизмерен филм за Габрово (бел.-признавам си, мен ме измъчи с качеството си). Част от кадрите показват града от птичи поглед, както и други забележителности в околността – Етъра, Боженци, Соколския и Дряновския  манастири, и други“.

И като стана дума за Боженци, понякога пътят наистина непременно води натам, макар че май вече не е това, което беше – някак запустяло, вероятно заради пандемията има неусвоени или по-скоро освободени от присъствие пространства, предимно заведения. Но въпреки това, както винаги, мястото е подходящо за приятна разходка покрай архитектурни образци от минали етапи от развитието на цивилизацията.

В днешно време всеки от нас е въоръжен чрез телефона си с всевиждащо око, запечатващо тутакси всеки миг, оставяйки за спомен човешки образи на фона на красиви гледки от балканджийски тип. Разбира се, за мнозина са най-важни печатите за книжката „100 национални туристически обекта“, а за други – възможността да поседнат на кафе или чаша бира.

Както е известно, близък подобен обект е „Етъра“, но входът срещу определена сума в него напоследък спира посетителя, помнещ други времена. Макар че тук архитектурният облик не е променен с десетилетия и винаги стопля погледа, разбутвайки в душата емоции и чувства. Мирисът на пресен пухкав геврек, начмиран симит е вечен спомен от детството, който остава незабравен и тук винаги иска да бъде проверен чрез вкусовия рецептор.

Близо 60 години по свой начин остава непреходно въздействието на възстановката на български балканджийски  бит, култура и занаятчийство от преди един-два века. Не е случайно, че всяка година тук в своеобразния музей на открито се провежда международен панаир на занаятите, а на Лазаровден е арена за тематичен празник.

Без съмнение, град Трявна е сред неизменния трафик в графика, когато човек е по тези места, защото неговият уют е завладяващ. Улицата със занаятите и заведенийцата по нея те предизвикват да ги проверяваш всеки път какво ново и различно ти предлагат за покупка. Понякога това е и просто еликсир от борови връхчета, събрал духа на планината, за да ти бъде полезен, когато ще загубваш дъха си в тежките есени, изпълнена с нездравословни мъгли. Архитектурната непосредственост на градчето е забележима и запомняща се нотка, тъй като е характерна и галеща окото със своята мекота и символна традиция, напомняща за старите майстори. Почти вкопаната в земята църква също те прездизвиква да надникнеш в нейния здрач, и, ако имаш късмета, да чуеш монотоното и опиянняващо православно пеене, ще си тръгнеш окрилен.

В Балкана манастирското начало си има свое запазено място в опознаването на България. Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски, е действащ девически манастир на Българската православна църква. Незабравима е неговата атмосфера, благодарение на уникалния храм, каменната чешма с 8 чучура, дело на Кольо Фичето в памет на убити бунтовници. Както и със спомена за пребивавалите тук Васил Левски, Капитан Дядо Никола, четата на Цанко Дюстабанов и със завещаното ни знание от просветителите ни през 19 в. Манастирът е бил и болница по време на Руско-турската, освободителна за нас, война през 1877-1878 г.

Друга обител в района е също винаги привличаща туриста за пореден път да бъде уважена с посещение. Става дума за средище на българската просвета и култура в лицето на Дряновския действащ мъжки манастир „Свети Архангел Михаил“, основан от цар Калоян и разположен в клисура, също заредена с история от древността до днес. Според Уикипедия, „Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. тук влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в актуалния за района революционен окръг, а и в България. Обградени от турците, тя води 9-дневна битка и повечето от четниците загиват за свободата“. През 2019 г. туристи от ТД „Дочо Михайлов“ бяха свидетели на традиционната възстановка на тази славна битка.



И така, постепенно да си дойдем на думата – тазгодишният повод силистренски туристи да изберат Габровската дестинация бе конкретен и нацелен специално. Изразена бе възможност за участие в празника „Узана поляна фест“ с отсядане в комплекс „Еделвайс“, от който се открива прекрасна гледка към цялата местност от висока гледна точка. При това на хвърлей място от вр. Исполин – изкачен от добруджанци още преди години при предишно посещение по тези географски ширини. И сега обаче не бе пропуснат Географският център на България.

При всички случаи инициаторите за празника, чиято цел е посветена на екологията и на природата, както и на общуването, включително със средствата на музиката, са намерили най-подходящото място. Добрата новина е, че община Габрово и нейните партньори са направили и добра организация, за да посрещнат гости от близо и далеч. Защото туристът иска да повърви на воля, да поседне – задължително и на трапеза (е, както винаги, цените могат да бъдат и по-умерени), но, както се казва, от дегустация ще го докараме.

И от духовна храна, естествено, каквато тази година осигуриха състави с различно звучене и сред тях тези от съкровищницата на фолклорните шедьоври – примерно от загадъчните, но безаналожни образци като „Тригайда“ и „Булгара“. И най-важното, покрай комерсията, която обикновено шества у нас и по света във връзка с подобни прояви, организаторите са намерили начин да привлекат по ефектен и приятен способ деца и подрастващи с различни форми за игра и забава. Дори за домашни любимци като кучетата, с които са дошли не малко семейства, има пространство за изява. Ако си падаш по йога – и това ти дават възможност да опиташ при явил се на празника гуру. Желаещите да опитат вятъра могат да пуснат хвърчила, а мераклиите да ритат топка в състезателен ритъм – да се включат в турнира на малки вратички върху естествен тревен килим.

Силистренските туристи, независимо че са деца на равнината, са от тези, които не пропускат и пешите походи по подобни места. В случая избраната дестинация си заслужи вниманието и хилядите крачки срез борови гори в иначе жежкия юлски ден. Защото стопаните на х. „Партизанска песен“ са винаги гостоприемни и не пропускат да предложат вкусни ястия – защо не покрай сланината да не хапне човек и супа от горски гъби – дано са брани от доказани познавачи!

По-любопитните туристи биха променили маршрута, отбивайки се и в комплекс „Балканци“, защото гледката си заслужава – виждаш планински върхове и пред погледа като на длан са градове и села, през които вече си минал с транспортно средство. А и кухнята си заслужава, защото гурме удоволствието за туриста е мехлем след дългия път в шубрака и под дебелите сенки на дърветата, някои от които помнят пушкалата на въстаниците, а вероятно и на партизаните от по-ново време.

Хубавото на всяко туристическо пътуване е общуването „на чашка“ избрано питие, донесено от Добруджа или предоставено срещу определена лепта от собственика на съответното място за нощувка. Е, понякога мезето може да се окаже…препълнена с кайсии купа, макар и не от най-вкусните, но това само добруджанец може да коментира доброжелателно, макар и професионално-укорително. Важното е, че всеки, на когото му се смее го прави в приятна компания. Друг просто вдига приятелски наздравици и в погледа на сътрапезниците си търси съюзници за разпускащо настроение. Някои ще си тръгнат и с китка балкански билки, за да се превърнат след време в чай, припомнящ поредното пътуване до добрия стар български хайдушки Балкан.

Проектът за психологията на българското семейство на ЖС "Екатерина Каравелова" и ВТУ върви към анализ на националното изследване

Силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова” продължава в партньорство с Великотърновския университет проекта, част от който е провежданото изследване в България за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на домашното насилие, както и на насилието, основано на пола.

То е по проект № ACF/817 „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.   През 2022 г. студенти от цялата страна събират емпирични данни, т.е. от практиката, за насилието във всички 28 области на страната. Те ще бъдат обработени, за да послужат за измерване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие. 

В 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор вече изследването е проведено чрез пряк контакт с хора, като е използван т.нар. метод на фокус групите, както още на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. 

Какво показват суровите резултати по темата? Примерно, областен град в централна България: участниците в изследването приемат като най-съществени разлики в разбирането за семейството преди и сега девалвацията на ценностната система, стреса в живота, липсата на общуване, усещането за безнаказаност и влиянието на новите технологии. 

Основните фактори, провокиращи насилие, според тях са финансовите, различните видове зависимости, насилието с проява като агресор и жертва, ревността, желанието за надмощие, липсата на комуникация, образование и възпитание, безпаричието, психопатната личностова структура, нарцистичното поведение.  

И още: малко населено място в един от най-бедните райони на страната: според участниците в изследването разликите в разбирането за семейство от преди и сега са в отрицателна посока, тъй като „през годините имаше срам, сега липсва”. Нивото на развитие на родителите е ниско, супер горделиви са и имат изисквания (претенции). Децата са по-агресивни, растат в „свободия” и разполагат с по-голяма „власт“. 

Образованието не е критерий за възпитание. Децата нямат уважение към нищо. Между поколенията е имало респект, сега го няма, така авторитетът на родителя „увисва”. Структурата на семейството сега е различна – неясна е и е разчупена. Жената има повече отговорности, а мъжете често са безработни, поради което имат по-ниско самочувствие, но често им е удобна тази „роля“.  Основните фактори, провокиращи насилие според участниците, са свързани с възпитанието. Мъжът често става враждебен и нападателен заради усещането си непълноценност, а и поради…народопсихологическа традиция. 

Има и „тиха“ агресия, прилагана по-често от жените към мъжете. Докато при физическата агресия има видими резултати, „при тихата резултатът е в…кръчмата“.  Изследването в национален мащаб ще приключи през есента на 2022 г., като до началото на следващата година се предвижда анализ на резултатите с последващо публикуване в два наръчника. 

Предстоят също провеждане международна научна конференция за по-широко обсъждане на проблемите, свързани с насилието, основано на пола и на равенството по отношение на пола, работна среща в Европейския парламент. Работни срещи са предвидени и в НС на Република България за обсъждане на подходящи политики за предотвратяване на домашното насилие и на насилието, основано на пола.  

За  проекта четете на адреси в интернет


- http://jordansilistra.blogspot.com/2021/08/blog-post_11.html: Силистренско сдружение стартира проект, насочен към проблеми в семейството

- https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/10074211: Силистренско сдружение стартира проект, насочен към проблеми в семейството; 

- https://silistranews.net/2021/10/28/vav-velikotarnovskiya-universitet-shte-uchat-psihologiya-na-balgarskoto-semejstvo: Във Великотърновския университет ще учат „Психология на българското семейство”; 

- https://silistranews.net/2022/06/08/zhs-ekaterina-karavelova-i-velikotarnovski-universitet-realiziraha-proekt: ЖС „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет реализираха проект