В "Албена" - поредна национална среща за медицината като възможности и проблеми

 

За 23-ти път в Курорта „Албена“ започна Национална среща – форум на Фондация МОСТ с председател Юлия Пискулийска, който е на медицински теми и е с участието на лекари, учени от академичната общност, фармацевти, здравни медиатори. Също така на представители на медии от София и цялата страна, включително от Силистра и Тутракан, както на пациентски организации и на бизнеса в сферата на здравната система. Форумът се провежда под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и в него за пръв път се включи министър на здравеопазването в лицето на сегашния – д-р Галя Кондева. Тя поздрави с рождения ден проф. д-р Ивайло Търнев – неизменен участник в срещата от близо 20 години.

Тази година срещата е посветен на неравнопоставеността на здравните услуги. На тази тема е докладът на д-р Димитър Стефанов – кмет на община Тутракан, като по подобен начин тя ще бъде разгледана и за община Троян. Специално за форума е представена фотографскаизложба в памет на актрисата Татяна Лолова, дългогодишен участник в проявата на „албенското семейство“ и носител на заразяваща аудиторията „цветна енергия“.

БНР (https://bnr.bg/horizont/post/102052150): "Участие взеха доц. д-р Нигяр Джафер, професор Ивайло Търнев, доцент Росен Калпачки, д-р Лиляна Димитрова, гл. асистент Елина Петкова, професор Радка Аргирова, проф. Радка Кънева, д-р Тихомир Мустаков и специалисти от различни области на медицината. Те поставиха актуални теми като какви бъдещи вирусни епидемии ни очакват, новости в диагностиката на онкологични заболявания, както и различен ли е достапът до тях в страната. За пореден път на преден план беше изведен проблемът кога ще започнат работа новите центрове за модерното лечение на инсулта. Обсъди се работата на българския геномен проект".

Кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов участва в срещата със свое изказване, в което заяви: „Помагайте на общинските болници – те са социално значими здравни заведения“. Той смята, че държавата трябва да съдейства за развитие на общинските болнични звена с адекватен на техните нужди ресурс. Общинската болница в крайдунавския град разкрива отделения, за разлика от други общини, където ги закриват. Тя има лиценз за обучение на специализанти. В договорни отношения е с Русенския университет за медицински сестри. АГ-отделението е сред най-работещите в страната (бел.-в града има и частен Медицински център "Св. Иван Рилски"). На няколко пъти местният Ротари клуб провежда благотворителни акции в полза на медицинските структури в крайдунавския град, както и прегледи на деца за различни заболявания.

В рамките на форума за подобни проблеми и решаването им на общинско ниво говори в представен пред аудиторията видео запис и кметът на община Троян Донка Михайлова. Изявленията на двамата кметове на малки до средни български общини бе в контекста „неравнопоставеност в предоставянето на медицинска помощ по линията на контраста между големия и малкия град“. В рамките на докладванията и дискусиите станаха ясни и актуални за момента проблеми и наблюдения в медицинската сфера, като наука, практика и социално дело.

Стана ясно, че вече е обявена обществена поръчка за изграждане в 4 града (3 в София и по един в Пловдив, Плевен и Варна) на първите 6 от предвидени за страната 10 центъра за лекуване на инсулти в България, идеята е да има по един център на 700 хил. души население. Според статистиката в 15 административни области няма лекар онколог, а само 1% са ваксинирани от подлежащите във връзка с рака на маточната шийка. България участва в общо европейската инициатива за 1+ милиона генома (1+MG) – потенциална да подобри профилактиката на заболяванията, да позволи по-персонализирано лечение и да подкрепи новаторски изследвания. Пилотният проект по общ стандарт и събиране на надеждни данни от здрави хора у нас цели да акумулира информация за геноми на доброволци на възраст над 18 г.

Геномиката има потенциала да революционизира здравеопазването по много начини. Това може да доведе до разработването на по-целенасочени персонализирани лекарства, терапии и интервенции. Вече са обработени данните от 720 българи, като се оказало, че повече от половината от тях са преминали Ковид-19. И повод тази пандемия е заключението, че проблем по време на нейното неблагоприятно за населението протичане е било двегодишното разнопосочното говорене.

Темата за генетичните редки болести е сред редовните в различните издания на срещата в „Албена“, а те са актуални за 1:17 българи. В България били потвърдени вече 11 случая на Западнонилска треска, но според спецове в бранша те са поне десет пъти повече, а болестта е „забелязана“ още през 2010 г. По темата за вирусите бе споделено, че наблюдения във връзка с тях са започнали още в края на по-миналия век, но тласък в работата в това отношение има след 1970 г. Дискутиран бе и кадровият фактор: в Перник на 1 000 жители се падат 0,3 медицински сестри, а в Плевен – 30, което е пример за здравно неравенство. Развита бе тезата, че при тях няма кариерно развитие и надграждане в професионален план, което прави професията нежелана.

Констатирано е, че здравето при хората зависи в 30% от лекарите, а другите 70“ са различни фактори – образование, градоустройство, икономика, организация и пр. За част от аудиторията бе новост, че в някои страни и САЩ сред тях критерий за неравенство е информацията за състоянието на инфекциозните заболявания. Близо 50% от харчените пари за здраве у нас излизат от джоба на пациента, което  превръща този разход в „косвен данък“. Със задоволство бе коментирано, че наскоро парламентът прие най-после Закон за телемедицината у нас. Сред интересните теми бе тази за трансплантация на роговици. Очертава се изводът, че никой не знае колко са чакащите. Първата успешна е през 1905 г. в Австрия, а истинското развитие в това отношение става след Втората световна война, което продължава през целия минал век, с ренесанс в настоящия век.

В една от темите бе развита прогноза, че топенето на ледовете може да „освободи“ в бъдеще време патогени, т.е. възможни агенти, които да причиняват заболявания, включително непознати на съвремието ни. Това могат да бъдат бактерии, протозои и гъбички, вируси или репродуктивни приони, причиняващи болести и атакуващи защитните системи на организма. В този смисъл образно казано „топящият се сняг е гърмяща болестотворна смес“. По подобен начин стоят нещата и в отношенията на човека с животните от дивия свят.

Обект на внимание бе и СПИН – към днешна дата болест с ефективно лечение – цял живот на лекарства за силно потискане на вируса, но без излекуване, което означава, че вече Синдромът не е фатална диагноза. Извън този контекст бе заключението, че в целия процес, отнасящ се до медицината все повече е голяма ролята на общопрактикуващите лекари (у нас те са около 4 000), които трябва да знаят всичко от „фамилната история“. Имат се предвид наследствените болести и съвременната тенденция за повече генетични тестове и извеждания от тях. Началото на генетичното консултиране е през 1971 г., предшествано от векове наблюдения. В момента у нас има 26 специалисти по генетика.

Според статистиката в световен мащаб от 1980 г. е имало 10 вирусни епидемии, като три от тях са след Ковид. Става дума на основата на РНК -вирус, принадлежащ към III, IV или V група на балтиморската система за класификация на вирусите. Както и на ДНК-вирус – носител на генетичния материал е линейна или кръгова двойноверижна ДНК молекула, а геномната организация в рамките на групата варира значително. Те са дошли от 8 посоки на света.

Според наблюденията географията на вируса се разраства и заема все по-висока изменчивост, което съответно води до бързо  разпространение. Все повече т.нар. тропически болести се придвижват на север. Храните от различни краища на планетата са също преносители на вируси чрез заразяване, поради които има крещяща нужда от „световен документ“ – гаранция за правила за третиране на екзотични храни. Една от тях е млякото. 

Националната среща бе организирана по идея на председателя на фондация МОСТ Юлия Пискулийска, осъществена със съдействието на: Елта-90,Фьоникс фарма, ,Глаксомитклайн, SobiБългария, Синмед България, Евофарма, Пфайзер, Фарматрейд България, Ведраинтернешенъл, Топ хоспитал сървис, „Институт по репропродуктивно здраве”, МЦ „Кортекс”, Биомедика България, Интербизнес 91, Пекамон, „Албена“ АД, и Розаимпекс.