За Гунди и филма за него, както и малко спомени от "едно време"

Филмът за Гунди определено е хубав. Това с титрите е добре дошло, защото виждащите и четящите действително разбират всичко, благодарение на тях, а това прави възприемането на кинолентата още по-вълнуващо и пълноценно. Със сигурност текстът за нечуващите е от изключителна полза. Завладяваща игра не само на актьорите в главните роли, но и на колегите им като Димитър Маринов и Стоян Радев. За мен малко в повече ми дойде ДС-линията, която отне и време, и насочи в друга посока филма, а биваше да се остави, с всички рискове, да "върви" в руслото на футбола и любовта. 

Но в днешно време у нас е така модерно да се хвърля камара от камъни в блатото на миналото - пък който каквото разбрал. На българските продуценти, сценаристи и режисьори винаги им е трудно да се освободят от личните или на представителите на родите си преживявания в едно или друго нееднозначно време. Така или иначе историята е юргански чаршаф и всеки я обръща откъм чистата според него страна, за да я представят с конкретни примери като нещо, което се е отнасяло до повечето от "другите".

И все пак - добре разказана и още по-добре изиграна история за години, когато футболистите ни не са били видимо богати, но са имали успехи и в чужбина, и са били обичани в родината си. При това не само от Бай запалянко, отиващ в събота или неделя на стадиона да изчопли няколко пакетчета слънчогледови или тиквени семки и да изпие една-две бири, дерейки гърло в агитката на своите любимци. Вместо да си стои вкъщи да се самосъжалява - в живота винаги има за какво, а и богатите също плачат; да се драчи с жена си и да подвиква подир немирните си, но безгрижни деца.

Имам и личен косвен спомен с...Гунди. На 30 1971 г., тогава съм на 11,5 години и живея с майка си Мария в село Добротица в къщата на дядо си Ганчо и баба си Петкана на баира над голямата чешма в посока към село Ситово. По това време баща ми вече е учител в град Силистра, но не сме се преместили да живеем при него. Обедно време трябва да е било. Завършил съм четвърти клас и вече сме във ваканция. С други момчета ритаме топка на улицата под електрически бетонен стълб, на върха на който е монтиран високоговорител, предаващ програмата в ефира на Радио "София".

Обедните новини. По традиция на финала са новостите за спорта. И изведнъж чуваме говорителят да казва нещо от рода "Днес при катастрофа загина известният български футболист...". Умълчаваме се в очакване да чуем името. И изведнъж някое от момчетата (явно привърженик на ЦСКА) изстрелва с въздишка: "Дано не е Жеков...". Шпикерът забавя думите и завършва новината "...Георги Аспарухов". И отново мълчание. Във въздуха нахлува истинска детска тъга. По-нататък не помня дали сме коментирали това, което сме чули.

Три години по-рано бе прословутият мач, в който "сините" натупаха "червените" със 7:2 във "вечното дерби", както наричат от десетилетия насам двубоите между ЦСКА и "Левски". От филма стана ясно, че с този мач, в който Гунди вкарва три гола, той - президента, както са го наричали, възкръсва за футбола, преодолявайки житейска, семейна и спортна криза. По онова време гледането на телевизия в село Добротица беше голяма мъка. Телевизорите бяха рядкост, а ефирът трудно достъпен. Явно наблизо не е имало предавател, поради което сигналът беше нищожен. Коридорът в училището беше пълен с деца и възрастни, дошли да гледат мача - нямам идея откъде е имало телевизор в школото.

На покрива бе монтирана дълга антена върху не съвсем прав прът. Баща ми, тогава учител в селото, също и футболист с прякор на известен футболист, дето се казва "час по час" се качваше, за да върти антената. Отдолу му подвикваха нетърпеливо кога намаляват снежинките по екрана, за да спре да търси по-хубав сигнал. Нямам по-конкретни спомени от ситуацията, все пак тогава съм бил на около 9 години. Не съм и бил обвързан с емоцията, защото в нашето семейство сме привърженици на "Славия" и никога не сме участвали в спора "за и против" между привържениците на двата най-популярни български футболни отбори. От преди ерата на "орлетата" от Разград, разбира се, които някога влязоха в "Б" група след отказа на "Доростол" като първенец през 2010 г. в Североизточна аматьорска "В" група.

За филма "Гунди" чета коментари по всякакви поводи от хора разнообразни по пол, възраст и занятие. За пореден стигам до заключението, че всеки от нас помни едно и също събитие по...различни начини. И съответно разминавания по отношение на аромата и съдържанието на времето, когато то е станало. Вярвам, че това е нормално, тъй като има своето логично и психологическо отношение. И особено когато иде реч на публично обсъждане на художествено произведение, каквото е т.нар. игрален филм. Вероятно някои преосмислят с годините това, което им се е случило някога там при определени обстоятелства. Други сигурно преобръщат спомените си, повлияни от разказите на свои връстници или на днешни изразители на своята "версия".

При едни има "жалба по младост", при други - критично отношение към миналото, формирано от съвременна гледна точка. Включително в резултат на тиражирана политкоретна преоценка на "историята". А всъщност най-важно е съпреживяването на разказаната история за отношения между хора "едно време", съчетано с предизвикана носталгия, умиление, самосъжаление или удивление; възмущение, обвинение или недоумение от поведението на героите във филма.

В крайна сметка всеки е прав за себе си, играейки ролята на нелицензиран кинокритик, на зрител с изразено претенциозно мнение, на което той има право. И т.н. А дали сценарият е действително наситен с пристрастия, включително поръсени от пудрата на прекалено голямото присъствие на екрана на някогашната ДС, или не са спазени точно размерът на футболните врати, модата в дрехите и поведението на участниците в кинолентата, музикалният и танцовият пълнежи, това е по-малко важно, макар да прави впечатление и да се забелязва "на второ гледане".

Единственото най-сигурно нещо в цялата тази какофония "за и против" е, че филмът за Гунди, любовта му към футбола и жената на неговия кратък живот се превърна не само в културен, но и в обществен феномен.

Актьорът Павел Иванов за филма и себе си: https://www.youtube.com/watch?v=IQ1ot2vjuC0.