Радетелят на българщината в Букурещ - Лука Велчов-Деде, си отиде от този свят дни преди да навърши 91 години

Фейсбук-профил Podul prieteniei - Мостът на приятелството: Почина Лука Велчов - доайен на българите в Румъния. В събота, 5.10.2024 г., в 10:00 ч. ще има религиозна церемония в римокатолическата църква „Св. Йеремия“ в Китила, Банатско шосе 17, а в 12:00 ч. е погребението в гробището „Свети Пантелимон“ на улица Тракторулуй, последвано от събиране на улица Доамней 14, където е седалището на българското дружество". Той - банатският българин Лука Велчов-Деде - почетен гражданин на Тутракан, ученик на Пирин Бояджиев - също почетен гражданин, но на Силистра, бе голям приятел на Крайдунавска Добруджа. Из "СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛЕН ЛИСТ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА ЛУКА ВЕЛЧОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВО „БРАТСТВО“ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГРАД БУКУРЕЩ - РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ": "СВЕТЛА ДА Е ПАМЕТТА НА ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН – ЛУКА ФРАНЦИСК ВЕЛЧОВ!" (Илиян Великов - областен управител на област Силистра).

В публикация във falmis.org четем: Лука Франциск Велчов е роден на 8 октомври 1933 г. в село Дудещи Веки, (Стар Бешенов), окръг Тимиш, Румъния, в родолюбиво банатско българско семейство. Посвещава живота си на българската кауза в Румъния, за която работи близо 80 години. Завършва първоначалното си образование в родното си село (1941-1945); след това отива учи в Тимишоара една година в престижния Колеж “Лога”, още една в Педагогическата гимназия, както и в 6-а гимназия от Тимишоара (1945-1948). През 1949 г. е вече в Букурещ в известното Българско Педагогическо Училище (1949-1953). В същото, в което и великият Христо Ботев е учил българчетата, и което е носело името на българския революционер и поет. Този период има изключително влияние върху младия банатски българин. Тук негов учител е известният силистренски педагог, учен и преводач Пирин Бояджиев, друга емблематична личност за българите и българщината в Румъния.

На следващата година е приет в Букурещкия университет в специалност "Славистика и българска филология" (1953-1958). Завършва с отличие и веднага се връща в родното си село, Стар Бещенов с мисия да научи младите банатски българи на литературен български език. В периода 1958-1959 е заместник директор на гимназията в селото. Но спомените от Букурещ и съдбата го връщат обратно в големия град, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебниците по български език от II-VIII клас. Работи след това и в румънски училища като учител по румънски и руски езици.

В продължение на осем години е директор на 91-ва гимназия в Букурещ (1961-1969). Учител по румънски и руски езици е в 72-ра гимназия, от 1969 г. до 1973 г. до пенсионирането си през 1989 година е учител по румънски език в 199-та букурещка гимназия. Пенсионира се преждевременно, “за да се отдаде на българската кауза в Румъния” - както сам споделя. През 1990 г. е основател на Българското Културно Дружество в Румъния, на което е негов председател. Тази асоциация се разраства много и през 1992 г. той застава начело на Дружеството “Братство”, което е на българите в Румъния.