Регионалната журналистика в България е пъзел от проблеми и лабиринт от тревожни тенденции

 На 5 декември 2024 г. по покана на УС на СБЖ в зала „Журналист“ в централата на най-голямата журналистическа организация у нас на ул. „Ген. Гурко“ №4 в София бе проведена дискусия на тема „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България”. Тя е своеобразно продължение на подобни форуми през последните близо 20 години – в Силистра през 2005 г., в Благоевград през 2013 г., а после и поне на два пъти в столицата. В настоящата среща участваха представители на журналистически дружества от София, Благоевград, Варна, Пловдив, Шумен, Силистра и от други градове. Сред предложенията бе и идеята обсъжданията на проблемите по темата да продължат и занапред, но в различни градове на страната в Северна и в Южна България, защото се увеличават предизвикателствата пред медиите на местно и регионално ниво. И още: да се осигури държавно финансиране на регионалните медии, както и защита на достъпа до информация.

Встъпителното слово бе на Снежана Тодорова – председател на СБЖ. В него бе изразена тревога за условията за работа в медийната среда извън София с примери за региони, където журналистите са подложени на натиск, физически и вербални заплахи. Ударение бе сложено и върху продължаващата непрозрачна собственост и във формите за финансиране на медиите.  Подчертано бе, че регионални медии у нас изчезват прогресиращо и че дори в градове като Варна и Шумен няма местни вестници. Г-жа Тодорова информира за участието си преди дни в дискусия за регионалните медии, организирана от Съюза на журналистите в административна област Войводина в Република Сърбия. Стана ясно, че на СБЖ е предложено да съдейства за намиране на съавтори в сайт по проект, наречен „Дунавска медийна мрежа“, като реални са възможностите това да са колеги от градове като Видин, Русе, Свищов и Силистра, като за тази цел ще се търсят партньори – издатели на медии. Идеята е да се работи на принципа с информация от рода на „какво става в моя град“ с материали в писмен вид, с аудио и видео записи, за да достига до други дунавски градове.

В дискусията се включиха представители на Съвета за електронни медии, начело със Симона Велева, която изпълнява длъжността председател, заедно със своите колеги Габриела Наплатанова, Къдринка Къдринова и Пролет Велкова. Както и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. Изготвеният от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода доклад „Разкриването на новинарски пустини в Европа. Рискове и възможности за местните и общностните медии в ЕС” бе представен от екип, воден от доц. Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масова комуникация. Той представи резултатите от проекта „Местните медии за демокрация“. Още в началото на годината излезе първият сравнителен доклад за състоянието на местните медии в ЕС, който сайтът на СБЖ представи подробно. В него е нелицеприятната констатация, че след САЩ преди години „т.нар. новинарски пустини се увеличават и в Европа”, а състоянието на местните медии в България „е тревожно“. Отчита се сериозна криза в сектора на регионалните и местни медии. Припомнено бе как през 90-те години на миналия век имаше истински бум на поява на частния медиен сектор, макар и хаотичен. И съответно на много медии на регионално ниво, но този феномен постепенно отмина с финансовата нестабилност, довела до промени на пазара на регионалните медии, поради което много от тях са закрити, като процесът в това отношение продължава. Нестабилност на пазара на медиите е тенденцията, постоянно присъстваща през последните 30 години, смята Николета Даскалова, която е участник в проекта. Според нея това е важно, защото е свързано и с крехката редакционна независимост.

Тя се спря и на спецификата на т.нар. общностни медии, каквито на практика липсват в законодателството, отбелязвайки, че най-лишени от новини са живеещите в покрайнините на градовете. Тяхна алтернатива са групите в социални мрежи, съществуващи без редакционна отговорност и във фрагментирано състояние. Общият брой регионални вестници по данни на Националния статистически институт намалява през последните пет години и в момента е около 100. Част от погиналите са емигрирали към някои от действащите около 1 000 новинарски сайта, но като проучване за влияние върху аудиторията те са непозната територия – техният регистър е постен и няма данни за обхвата в електронната среда. Общият тираж на регионалните и местните вестници е „минус 63 процента“ за последната петилетка, като най-лишени от тях са живеещите в Североизтока. Причината: малка част от този тип медии по принцип са в регионите в Добруджа, Лудогорието и по поречието на р. Дунав.

При това в подобно на други като тях се работи в условия на податливост на външни влияния и в режим на отсъствие на критична информация към институциите. Като цяло и без регламентирана регулярна подкрепа от държавната и местните власти. Светли петна в страната за властова прозрачност има там, където изпълнителната и законодателната местни власти издават свои вестници – в област Силистра това са общините Главиница и Ситово, а преди подобна практика е имало в общините Силистра – до 2011 г., Алфатар, Кайнарджа и Тутракан.

Преди години отчитахме, че в област Силистра, където традиция за вестникарска преса има от 1885 г., са издавани по едно и също време най-много вестници или общински бюлетини на хартиен носител в по-нови времена. В момента нищо не е същото: реално регулярни самостоятелни вестници има само в Тутракан – при това два седмичника – единият е „Тутракански глас“, излизащ неизменно от 1962 г., поради което е носител на Плакет на СБЖ по повод 50-ата му годишнина. Той е издание на едноименна неправителствена организация, начело с опитна колежка в лицето на Калина Грънчарова – член на Дружество на СБЖ – Силистра, носител на наградата „Златно перо“. Вестникът покрива и две съседни на Тутракан общини с информация за събития в тях – Главиница и Ситово, което ѝ позволява да се издържа по причина и на приличен абонамент, осигуряващ тираж.

Вторият местен седмичник в Тутракан, където още в края на по-миналия век са действали три печатници, е „Напредък“. Той е ведомствено издание с главен редактор Тамара Спасова, също член на силистренското дружество и носител на най-голямата награда на СБЖ. На регионално ниво информираността се покрива в 3-4 страници под надслов „Силистренски бряг“ в петък като част от русенския седмичник „Бряг“ от едноименната вестникарска група с наличие и на негов сайт. На европейско ниво на два пъти са обявявани конкурси за подпомагане на медии, като близо 50 са участвалите, но от България точно само „Бряг“ – Русе е преминал през одобрение за финансиране (в двете конкурсни сесии са раздадени 1,2 млн. евро на 40 медии от страни на ЕС). Вестникът публикува и реклами от региона, но предвид сменената му периодика е възможно вече рекламодателите да търсят всекидневници от София, което е нов теч на ресурси отново към столицата. Спорадично излиза в. Порталът на Силистра.

В региона няма нито една самостоятелна телевизия, като обслужването му в новинарски и репортажен план се осигурява от екипите в Русе чрез РТВЦ към БНТ и от кореспондентските звена на трите най-големи национални телевизия в Русе и Варна. Двама са щатните кореспонденти на национални държавни медии в Силистра – на БНР и БТА. Формално на областно ниво се чува едно радио в затихващ порядък – Радиопрограма Силистра, която излъчва емисии по кабел. Както и още едно със защитен ефир, но в определен периметър – в Дулово, което отново е към общината. Иначе поне 6 са радиостанциите, освен националните, до които имат достъп слушателят от Крайдунавска Добруджа, но повечето от тях са развлекателни и излъчват реклами.

Проблем за кабелните радио оператори е състоянието на инфраструктурата – т.нар. радиоточки, тъй като тя не е поддържана на ниво общини и съответно сигналът не достига до голям брой потребители. Не е сигурно дали тя все още е част от системата за оповестяване при бедствия и аварии, включително чрез комутирано включване през кметствата, както беше в миналото. Друг проблем е кадровият, включително при подбора примерно на втори човек в екипа за БТА (подобни проблеми има дори в голям град като Сливен). На практика няма откъде да бъдат „взети“ обучени журналисти, придобили опит в други медии.

В област Силистра не е впечатляващ и броят на мощните действащи сайтове. Все по-често прави впечатление, че информацията за общини извира чрез Фейсбук, при това чрез личните профили на кметовете на общините. По начало до мейл-листите на журналистите почти не се праща писмена информация редовно – с малки изключения във вид на готови материали, споделени чрез имейли (най-често от ОДМВР и Областна администрация, по-рядко от РЗИ и др. институции), а се разчита на кратка, ударна „новина“ в социалните мрежи – най-често Фейсбук. Разбира се, за ползване на принципа „копи – пейст“, без допълнително задълбочаване в подробностите, предисторията на събитията и т.н. Реално два са сайтовете, покриващи региона, понякога и по теми от национален характер, докосващи се по-мащабно до общините от Крайдунавска Добруджа: Кворум Силистра и Портал Силистра. Подобни на тях са „Силистранюз“, „АренаСилистра“ и др., а интерес към крайдунавска информация проявяват сайтове от Добрич и Шумен.

Накратко изводите за Североизтока, в частност Силистра: медийната инфраструктура е все по-еднообразна в условия на засилени регресивни процеси във финансово и в кадрово отношение. Нова отчетлива нотка е отслабващият професионализъм в гилдията,  както и практиката да отсъства задълбочено отношение към „нещата от живота“. Критичността е сведена до минимум. Вече е бяла лястовица разсърденият журналист, който търси правдата, интересува се от хората, защитава обществени въпроси, пита и разпитва, за да удовлетвори аудиторията. В миналото остана разследващият на регионално ниво. Вече е клише информация по имейл с неясно съдържание, суховато и лишено от цифра, факт и съждение прессъобщение от знаен и незнаен пиар, голословна словесна позивна във Фейсбук или друга социална мрежа – било то покана или новина – каквото и да означава това в днешно време, както и пресъздаването на принципа „1:1“ без допълнителна редакционна намеса.

Нещата дори се случват понастоящем и по още по-перверзен начин: важни за обществото моменти научаваме от коментари във Фейсбук – понякога анонимни, друг път от известни нам хора, но не и от първоизточниците. В Силистренско от години депутатите не говорят пред медиите, ръководителите на държавни служби – изнесени звена на министерства и агенции – също, защото според спуснатите им правила трябва да се минава през централните нива. Засега продължават да са относително достъпни кметовете на общини и кметства, с уговорката, че някои от тях се изхитриха да пускат в личните си профили кратки информации за това, което са свършили или по появил се проблем.

Според споделеното от представителите на СЕМ медийният регулатор се стреми да е в помощ на журналистите с всички свои действия и с множеството си активни позиции, изтъкна председателката Велева. Тя постави акцент и върху новите разпоредби в Акта за свободата на медиите и Акта за цифровите услуги на ЕС, като наблегна, че първият цели да гарантира независимостта на журналистите, да подпомогне медиите и тяхната независимост, включително и на регионално ниво, както и да защити източниците на информация. По нейните думи: „В момента регионалните медии могат да съществуват, ако са на социалните мрежи и имат видимост там. Европейският акт за свободата на медиите казва, че не може да се сваля съдържание, което е на медия и е верифицирано от големите платформи. Има една декларация, която трябва да се подаде и след това правилата, които се прилагат към тези медии, идентифицирани като такива, ще са напълно различни, отколкото, например, статус във „Фейсбук“ или на някоя друга частна организация или лице“.

Според Габриела Наплатанова „Проблемите на регионалната журналистика са проблеми и на националната журналистика, съответно на българската демокрация и на българското общество. И ние не можем да ги замитаме под килима“. Къдринка Къдринова, която в известен период отговаряше за сайта на СБЖ: „Журналистиката е в криза. Страшно е положението и наистина трябва да се обединим, за да работим максимално добре. За да може някак си да оцелее нашата професия, а и демокрацията“. В рамките на дискусията бе подчертано, че Българската телеграфна агенция е единствената българска медия с пълна и постоянна кореспондентска мрежа. Нейният генерален директор обяви: „От 42 кореспондентски бюра само 10 не са постоянни в България. Тази мрежа се изгражда постепенно още от 50-те години на миналия век, като пресклубове има както в областните градове, така също в Казанлък, Свищов, Самоков, Петрич и Троян“.

Пред БТА стои въпросът как оттук нататък да се развива тази мрежа. В момента планът е да се развиваме в градове с над 15-хилядно население, като до края на тази година БТА ще разполага с по двама кореспонденти във всички градове с пресклубове. Агенцията вече има регионални кореспонденти по теми в 5-те региона за развитие, кореспонденти за икономика, култура и спорт, както и фоторепортери. Той направи и извода, че „Кодексът на труда и цялото трудово законодателство в България изобщо не са пригодени за работа на журналистите. Не е възможно да се съчетава ненормирано със сумарно работно време. Необходими са промени и това не е единствената професия, за която трябва да се помисли как да се работи с други правила“. Важно е да се знае, че, както подчерта Кирил Вълчев, кореспондентите на БТА не зависят по никакъв начин от местните власти и бизнес.

Членът на Управителния съвет на СБЖ Анна Заркова подчерта, че „Новинарската пустиня не е географско понятие, нея я има не само в регионите, но и в национален мащаб: новините, репортажите, живите предавания са изместени от съобщения за тях, в които преобладават коментарите. За съжаление, ние работим в превзети медии в държава, превзета от олигархията: корупция е, когато с властта правиш пари, а олигархия е, когато с парите вземаш властта. Системата работи с държачи на микрофони и с прокурори, които пишат статии срещу враговете на властта и срещу конкурентите в бизнеса. Тази система може да бъде разбита единствено от нас самите (бел.-журналистите, гражданите или от всички заедно?)“.

Росинка Проданова от Благоевград посочи в изказването си, че медийният пейзаж в Югозапада не е никак добър и все пак съществува регионална журналистика благодарение на регионалното радио, което е част от БНР, на телевизионния център и на клуба на БТА. Само два вестника в областта са успели да се съхранят – „Струма“ и „Вяра“, останалото са вече сайтове и борбата е за договори за информационно обслужване на общините. Проблем е и съкращаването на кореспондентската мрежа, а трябва да се покриват събития в 3 големи области и 36 общини. Много сериозен е проблемът с качеството на журналистическите материали, което в повечето случаи е компромисно, макар регионалните медии все още успяват да са филтър на дезинформацията. Противно на всякакви писани и неписани правила за поведение на политическия ни елит прозвуча впечатлението, че политиците от национално ниво създават фалшиви новини, когато гостуват в регионите.

Представяйки състоянието на медиите в една от завладените феодални територии, а именно т.нар. „Делиорман“ (бел.-„Лудогорието“), под който обикновено се разбират регионите Шумен, Разград, Търговище, Дияна Желязкова от Шумен, която е член на УС на СБЖ и е главен редактор на независимото издание „Радиан“, заяви: „Не можем да изпълняваме функцията си на кучета пазачи“. Това прави подобни региони не само медийни, но и тотални пустини, защото там няма медии, не влизат никакви журналисти, няма и кореспонденти, има само договори за пиарски услуги с местните власти.

Дългогодишният член на УС на СБЖ доц. Георги Калагларски, който оглавява варненското дружество на СБЖ, съществуващо от сто години, говори за състоянието на медийната структура в черноморската ни столица, където сега има само три медии с характер на обществени – БНР, БНТ и БТА, а „преди време“ във Варна е имало феноменална медийна плътност: , 7 ефирни радиа, 4 всекидневника и още толкова телевизии (През 90-те години на миналия век в Силистра също имаше завиден брой телевизии – 3, и радиа отново 3). За сайтове, които са от региона на Варна, не можело да се говори като за медии, защото работещите в тях нито имат журналистическа подготовка, нито познания по журналистика. В началото на тази година във Варна се проведе среща по повод вековния юбилей на варненската организация на СБЖ. Според Калагларски „След като приключи процесът на икономическо прегрупиране започна да затихва присъствието на медиите, а социалният гняв на обществото значително избледня“. Развита бе идеята в бюджетите на общините да се регламентира определен процент, който да се предоставя на регионалните медии. Пак той предложи СБЖ да подготви меморандум заедно с Националното сдружение на общините за решаване на проблемите на регионалната журналистика най-вече с финансирането.

Диана Славчева от Бургас, която е редактор във в. „Десант“, каза: „Бургас е една пиар джунгла – в 60 сайта излиза едно и също прессъобщение, в което дори се повтарят всички правописни и граматически грешки“. Тя предложи да се създаде държавен фонд за финансиране на регионалните медии, както и да се формират критерии за хората, които могат да упражняват журналистическата професия. Членът на Управителния съвет на СБЖ и журналист от Пловдив Екатерина Кючукова сподели, че „ситуацията и при тях е сходна: първо изчезнаха радиостанциите, после телевизиите и започнаха да се развиват сайтовете“. В същото време „регионалните медии създават имиджа на Пловдив“, което е потвърдено от проведената среща на тема „Медии и туризъм“. И още: „При нас е силно гражданското общество и има няколко платформи, където колегите следят информацията и започват да пишат по кризисни теми, пишат се и проблемни материали“. Любопитна подробност относно общуването между медиите е идеята да се намери място в града, където журналистите от всички медии да се събират и да пишат, за да не обикалят по офисите си. Впрочем в град Силистра има едно подобно място – „споделено пространство“, в което това е възможно  срещу заплащане. И пак в „града на тепетата“ вече е уреден въпросът да бъде именуван площад „Журналист“.

Всичко това се случва във времена, когато по света във всяка една секунда в социална мрежа като Ютуб се качват по 500 минути видео материал. Интересна е статистиката в ЕС, че най-големи проблеми по отношение на сигурността си имат медиите в Гърция, Хърватска и Чехия, а във връзка със социалното включване – Румъния, Унгария, Чехия и България – става дума за отразяване на живота на т.нар. маргинализирани групи от населението. В инфраструктурно отношение отново в Чехия е най-опасна ситуацията, а в България е „средна работа“. В дискусията бе отворена и темата за възнагражденията на журналистите, като по отношение на т.нар. Колективни трудови договори тя е табу за частните медии. Хонорарът отдавна не е познатият стимул за добре свършена работа, а заплащането от години не е адекватно на икономическата ситуация в страната. Всичко това обрича работещите в медиите да нямат предишното разбиране, че „журналистическата професия е гордост, смелост и достойнство“. На фона на всички тези процеси някак несериозно е очакването да се сложи край на все повече налагащата се от само себе си мода – журналистиката да е подчертано диванна, отразяваните събития да са предимно от градските площади и селските мегдани с информация по телефона, а публикуваните материали писани най-често на основата на прессъобщения.

Обзор: Йордан Георгиев, участник в дискусията като председател на Дружество на СБЖ - Силистра, по материали, публикувани на сайта на организацията и на база на собствени впечатления