Наскоро група от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“, което под това име тази година навършва 65 години, гостува на Туристическо дружество „Сърнена гора“ в град Стара Загора - най-голямото в България. Поводът бе впечатляващ – 120 години от неговото създаване, каквато годишнина има връстникът му ТД „Трапезица“ – Велико Търново, както и други техни акрани. Удивляващо са настроението и енергията, когато след години на пандемия в една зала се съберат представители на 11 дружества, предимно от Северна България – от Лудогорието, Добруджа, Черноморието и Балкана, за да изразят взаимната си почит. А и да покажат, че всеки заслужава да бъде зачетена поканата му за негова авторитетна изява.
В силистренския поздрав се казва: „Началото на туризма в една общност е момент на осъзнаване, че, освен трудово всекидневие, всеки човек има необходимост и от прекарване на свободното си време по най-полезен и забавен начин. По възможност – сред природата и в компанията на съмишленици, умеещи да се веселят. В името на живота и на естественото общуване между хора от една кръвна група – с усмивка, с добра дума и с наздравица! Нека и занапред полето, морето и родният Балкан все така ни посрещат гостоприемно, изпращайки ни според извечната българска народна традиция – „по живо, по здраво“. В добавка – за спомен заралийското дружество получи копие на шлем маска от римския период на Силистра и в умален вид – запазената в цял вид мраморна статуя на римска девойка – символ на скромност и красота по тогавашните естетически критерии.
По ирония на съдбата началото на града с най-правите улици в България, носил в историята си осем имена: Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Зара, Железник, Стара Загора, е поставено в една и съща (106-а) година със своя североизточен събрат (Дуросторум, Доростол, Дръстър, Силистра). Силистренци и всички гости отнесоха от своя страна за спомен и консумация отлично изсушено стръкче липов цвят от миналогодишната реколта и магнитче с изображение на фирмения знак на дружеството домакин. По стара туристическа традиция освен словата на гостите в подобни моменти бе предвидено достатъчно време за наздравици, танци и хора.
Както и за вездесъщата томбола, която на мнозина донесе късмет, независимо дали става дума за бутилка вино, кенче бира, петало суджук или дори…за замразено пиле. Отделно – тубичка с „лютеничка за три филии хляб“ или цял буркан заготовка за вкусна манджа. И торта, естествено, в случая дълга като „Сърнена гора“ (планински дял в източната част на Средна гора, разположена на територията на четири области – Пловдивска, Старозагорска, Сливенска и Ямболска), зелена като нея и вкусна, като всяка сладост, подготвена за чудо и приказ. Достатъчен повод за колективно изпълнение на туристическия химн „Хубава си, моя горо…“ и една вечна песен за рожденика, възпят от Веселин Маринов.
За всеки туристи винаги е добра новина, когато в програмата на едно честване има точка от „дневния ред“, отделена за поход, независимо дали е „по равно“ или по криволичещите пътеки на ниски височини, а за най-добрите е чудесно да е предвидено и катерене на планински върхове. В старогорския случай става дума за близо петчасова разходка из местността „Аязмото“ (от 260 до 430 м надморско равнище) – скромно, но достатъчно за раздвижване след ковид-периода, продължил две години. Всъщност аязмото, в което върху древно светилище е изграден днешният внушителен като ръст параклис, официално е наречено Парк „Митрополит Методий Кусев“, но в един период се е казвало и парк „Ленин“. В днешно време почитта е към духовника, който през 1895 започва акция по залесяване на територията, въпреки тогавашните протести на овчари и говедари, предпочитащи тя да си остане за…паша за животните.
Повече от 125 години по-късно върху 3 500 дка са засадени близо 200 вида дървеса и растения. Здрави пейки предлагат моменти за почивка на уморените; посещение на зоопарк, който в момента е в дълъг ремонт, очакващ деца и възрастни, за да се здрависат с видовете животни – сред тях и лъв; кът за деца и подрастващи – игрови въжени предизвикателства, дело на туристите от дружеството, и като бонус - красиви гледки, разбира се. Прави чест на заралии, че в една от съботите в месеца от няколко години насам предлагат на своите съграждани възможност да се включат в някой туристически маршрут, като на поканите се отзовават представители на всякакви възрасти. В момента туристическото дружество в града, което се хвали със стотици членове на своя пешеходен клуб, може би най-многоброен в цялата страна, предлага близо 20 маршрута, завършващи, примерно, при езерото „Загорка“.
И защо пък уморените туристи, гости на годишнината на ТД „Сърнена гора“, и те да не пристигнат там, за да бъдат посрещнати на хладно място с чудесна на вкус гюзлема – гранде. И с чаша-две вино: така с „Наздраве!“ в началото – при посрещането, и в края на проявата. От публикация в Уикипедия научаваме, че „В миналото всяка година на Тодоровден, който е ден на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на „Аязмото“ и се миели с чудотворната вода на извора“. За съжаление, сега вода не се видя дори на чешмичката до входа на храма, наследник на десетина манастири и скитове, за които има сведения от древността.
И още, припомнят ни, че покръстването на княз Борис I е станало тук през 890 г., според стенопис от църква „Свети Теодор Тирон“. Твърди се, че в нея има редки за нашите традиции мозаечни изображения на български светци, повече от две трети от които са „облечени“ в български народни носии, свидетелстващи за обичаите, съответно и за традициите в регионите, където са родени. Туристическата традиция в Стара Загора е почетена в „Аязмото“ с кът на основателя на туризма у нас – Алеко Константинов, създаден още през 1939 г., който години по-късно е възстановяван, за да бъде днес средище за различни прояви. Иначе градът, който в момента е сред най-развиващите се в Южна България, има невероятен модерен музей, в който истинска перла е запазена част от римска улица, превърната в място и за изненадващо приемлива фото сесия.
Подобна улица е открита и извън музея, повод за гидовете му да разказват на туристите за миналото на своя град, някога сред най-важните в тази част на Балканския полуостров. Сред внушителните обекти е разкопаният форум, за който обаче се твърди, че не е единствен, защото се смята, че е имало и друг, какъвто още не е открит. Подобно на град Силистра, и в Стара Загора при всеки строеж се копае…история, създаваща проблеми на инвеститорите, но в същото време се дава възможност на археолозите да откриват нови и нови руини, някои от които може да променят знанието за миналото. При наличие на време всеки посетител на Стара Загора може да отдели внимание на Музея на религиите, в какъвто е превърната бивша джамия, още по-бивш друг вид храм.
Предлага се интересно посещение и в Музея на неолитните жилища, които са най-добре запазените по рода ски археологически обекти в Европа от новокаменната епоха, т.е. средата на VІ хил. пр. Христа. И залата с криви огледала в Стара Загора гарантира добре прекарано време на малки и големи със своите различни отражения, показващи ни по начин, в какъвто никога не сме си представяли, че можем да бъдем. Любопитен е и Музеят на коня и конния спорт, създаден през 2010 г., като наследник на открития подобен през 1971 г. от проф. Рангел Караиванов във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в град София. Градове като Силистра и Казанлък са известни с много неща, но най-вече със своите…римски гробници, с тази разлика, че в силистренската не се влиза „как да е“, защото не е приспособена за безопасни за стенописите й посещения, докато казанлъшката си има свое копие от 1974 г., в което няма проблем човек да влезе, за да я разгледа.
Градът обаче има и още един всепризнат лакмус – Музея на розата, който е неповторима възможност за всеки посетител да узнае как преди векове казан за ракия е позволявал двойна преварка на розов цвят, за да получи оня еликсир, наречен розов гюл (масло от роза), превърнал се в „отвори порти“ дори и в Европа. Днес Стария континент и света от името на казанлъчани в рамките на една година обикаля като техен посланик избираната в края на всяка пролет „Царица на розата“, в каквато се превръща една абитуриентка от съответния випуск. Иначе от написаното научаваме, че най-омайното цвете е описано още в „Илиада“-та и „Одисея“-та, като в легендите са замесени богове и богини, както и майстори на словото като Хораций, Овидий, Вергилий, Цицерон и кой ли още не. Става ясно също, че и най-наситеният с аромат и какви ли не благини розов екстракт може да бъде подправен с масло от здравец и индрише, но фалшивият извлек си е намирал…майстора още преди повече от сто години.
Заслужавало си е да бъде открита още през 1907 г. първата лаборатория, защото при онази техника трудът е бил колосален – от един тон цвят да бъде изкарано количество от един килограм масло, издърпано със специални лъжички. И изобщо не е актуален въпросът „Какво му плащаш?“, защото става дума за 10 хил. евро в днешно време. А питането за това колко работа е необходима изобщо не е излишен, защото розата цъфти хаотично в рамките на по-малко от месец – в периода „май-юни“, което изисква всеки ден беритба. В близкото минало това е налагало хиляди ученици и студенти, а и работещи в други сфери, да участват в някогашните бригади, за да бъде прибрана реколтата. Да, такава е съдбата на живеещите на тази географска ширина – да имат грижа за опитомената дамасцена, розата, привнесена от Дамаск – вероятно от кръстоносци, минаващи през българските земи.
Пътьом е била закупена от предприемчив нашенски търговец, намерил й подходяща кръстоска от условия – почва, въздух, количество валежи и брой слънчеви дни, за да се превърне за векове напред в хит сред над 1 500 могили, огромното мнозинство от които още не са разкопани в долината на царе и императори. За всичко това продължението на историята е в комплекс „Дамасцена“ в село Скобелево – първата в съвремието ни частна дестилерия, започнала през 1991 г. производство на розово масло като малка семейна фирма на двама братя. Началото на комплекса представлява арка с тракийски мотиви, начело с огромна скулптура на царицата. Тридесет години по-късно след направените инвестиции това на практика е място за своеобразна многотемна екскурзия, актуална от 2007 г. насам за над 50 000 туристи от цял свят. Обектът разполага с ресторант и с етно изложба на открито, с розариум и с други полезни кътове, включително магазин за артикули с всякакви аромати.
Силистренските туристи не пропуснаха по своя дълъг път към Стара Загора и един станал отново актуален исторически и религиозен център, какъвто е Храм-паметник „Шипка“ („Рождество Христово“). Както винаги, през едноименния проход пътят до него е сложен и изпълнен с безброй предизвикателства, заради многобройните завои и необходимостта от преодоляване на денивелация. Но, както се казва, трудностите си заслужават, особено след като имаме възможност да видим в обновения вид с държавна лепта строения в продължение на 17 години храм (1885-1902), създаден със средства на потомци на участници в Руско-турската освободителна за България война през 1878-1879 г.
Днес за човешкия героизъм в криптата на църквата, градена в типичен за 17 в. руски църковен стил, свидетелстват саркофази с кости на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Освободителната война в България. Броят на камбаните е 17 (камбанарията е висока 53 м), като най-голямата от тях тежи 11,6 тона. Вътре в храма, стенописан в годината на откриването си през 1902 г. и после през 1957 г. реставрация е имало и през 2003 г. отново с руско дарение, както е изписано на входа на църквата, а вероятно и в други години. Вътре в него върху 34 мраморни плочи са изписани имена на войници и офицери от различен ранг, 4 от са които отредени за българи. Поредното пътуване на туристите от ТД Силистра приключи своята програма във Велико Търново, откъдето и започна.
Първо беше една сравнително нова атракция, каквато е Музеят на илюзиите, разположен в 29 зали в интересна със своята архитектура и разположение многоетажна тясна сграда с трезор, тъй като имотът, намиращ се в сърцето на старата част на града, в близкото минало е бил и седалище на банка. Както се казва в рекламата „музеят преобръща представите за реалност и разколебава доверието в собствените ни очи“ и това се случва на територия от общо 500 кв. м. На пръв поглед са показани обикновени неща, някои от които обаче изискват допълнителни обяснения, за да се разгадае дори написаното в упътването.
Реално тук може и млад, и стар да прекара дълго време сред 100 оптични и физични илюзии, пренасящи ни в друг свят, благодарение на холограми, 3D картини, левитиращи кълба, както и на други предизвикателства, на които стават подвластни човешките сетива. Съвсем естествено е накрая индивидуалният посетител или групата да се наредят за обща снимка пред художествено копие на крепостта „Царевец“, изработена от пясък, за да поискаш отново да видиш някой ден прочутия аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“, към който, по мое скромно мнение, най-доброто място за съзерцание е терасата на хотел „Янтра“.
Съвсем в края на пътуването на добруджанци към вътрешността на страната и малко под нея е поредното приказно посещение, каквото е да попаднеш в експозицията „Мини България“. Блазе им на всички, които си доплатиха към входния билет за уникалната по своето съдържание и форма на поднасяне „лекция“ на гида – едновременно развлекателна, поучителна и запомняща се. Мащабът 1:25 на макетите на най-забележителните в страната сгради, манастири, храмове и други позволява на човек да си потвърди представата за тях или да си създаде в съзнанието друг образ на обема и външния вид на всеки от обектите.
Предвид умалените копия посетителят може за миг да си помисли колко е по-голям от тях, но в същото време да осъзнае колко велики са били авторите на архитектурните решения. През 2022 година пред членовете на ТД Силистра предстоящ още приключения, някои от които са официално планирани в предвидената програма, други ще бъдат незабравима, изпълнена с емоции и преживявания импровизация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар