От вехти времена до днес българите пеят „Хубав ден – Великден, а още по хубав – Гергьовден“

В българския народен календар има празници, на които са подвластни различни етноси, било то защото на един и същи ден си съвпадат подобни едно на друго тържества на духа или по други етноложки, а често и по религиозни причини. Сред тях повече от веднъж е функционален 6 май, известен най-вече Гергьовден, тъй като се празнува свети Георги Победоносец. В съвременността ни той е и със празнично-социално съдържание, натоварен като Ден на храбростта, едновременно с това е и Празник на българската армия.

Публикация от преди години във Фейсбук на силистренския археолог Георги Атанасов, доктор на историческите науки, ни припомня, че „Гергьовден е един от най-светлите празници за православния свят и конкретно за българския народ“. С уточнението, което на малцина от широката публика е известно, а именно: „В средата на ХХ в. католическата църква изключва Гергьовден от църковните празници, а протестантската скъсва със св. Георги още от времето на Жак Калвин – представител на Реформацията през 16 век“.

По-нататък той пояснява: „На 6 май/23 април 303 г. в императорската резиденция на император Диоклециян в Никомедия, намиращ се на малоазийския бряг на Босфора на 40 км от все още невзрачния Византион, е екзекутират офицерът от римската армия (комес/трибун) Георги (на гръцки Георгикос – земеделец/земевладелец) поради привързаността му към християнството и отказа му за следва езическите култове. И тъй като римският закон гарантира гроб на всеки, м
ощите му по-късно са пренесени в палестинския град Диаспол (Лида), където и сега се намира катедралата с криптата, в която са се съхранявани“.

От неговия спомен, след като е посетил Лида, научаваме, че в средата на ІV в. започват процес на тяхното разчленяване и изпращане за освещаване на храмове из целия тогавашен християнски свят. Георги е един от четиримата войни великомъченици, поради което е патрон (закрилник) на византийските императори от Македонската династия, на рицарите кръстоносци, на руските велики князе след Ярослав І, на английските и на сръбските крале, , на българските царе от Тертеровта династия, не на последно място –  на славния български цар Симеон Велики (княжеският му манастир до Равна се нарича „Св. Георги“) и пр. и пр. (От вехти времена до днес българите пеят „Хубав ден – Великден, а още по хубав – Гергьовден“).

В друг ракурс за някои други съпътстващи българския етнос 6 май при алианите е Хъдърлез, а в общността на ромите мюсюлмани е Едерлези (ислямска легенда твърди, че  праведникът Хазър, т.е. „зелен“ или „зеленеещ“, е почитан като свръхестествен пазител от зли духове от пожари и кражби, поради което е олицетворение на живота, растенията и плодоносните дъждове. Според д-р Надие Карагьозова от Кубрат, празникът е „пищен и свещен“ (по статия във в. „Напредък“ - Тутракан).

За разлика от Гергьовден, Едерлези продължава три дни, но подобно на него при възможност във всяка къща се коли агне, от което се раздава и на съседи. Любопитна подробност, приближаваща едната с другата традиция – на софрата компания си правят и запалена свещ. Във въпросните дни се връзват се люлки, на които деца и моми се люлеят. Има и практика на този празник да се гадае бъдещето. Има автори, които смятат, че ромите, близки до християните, припознават Свети Георги за свой светец, защото, видите ли, на всяка икона той е представен с боси крака, вярвайки, че са спасени от изчезване благодарение на него и на Банго Васил.