Translate

вторник, 11 януари 2022 г.

Паметни дати през 2022 г. за личности и събития от Силистренския край

 Човешката памет е заредена с възможността да съхранява спомени за хора и събития, за началото и края на нечий живот или дело, но е и създадена да забравя дори важни моменти от личното или от общественото житие-битие. В днешно време все повече имаме необходимост да припомняме едно или друго, за да изразим уважение по нечий адрес или да вземем пример от миналото, помагайки си в настоящето да изградим визия за бъдещето.

Известна е максимата „Няма нищо по-добро от забравеното старо“ (приписват го на френския писател Жак Песце от преди близо 200 години). Разбира се, и преди него е  имало подобни умозаключения: примерно още през 14 в. Джефри Чосър в една от баладите си казва, че „Няма нов обичай, който не би остарял“. Може би, защото всичко в живота не върви по права линия, а се развива в кръг.

Всъщност, най-добре е да помним и да припомняме, за да знаем достатъчно за хората преди нас, както и за свършеното от тях, макар в днешно време на мнозина не им харесва този подход. От десетилетия Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра създава своеобразен календар за съответната година, отбелязвайки в предварителен план юбилейни, кръгли или полукръгли годишнини, които са повод за допълнителни описания във връзка с тях.

Много често те са подтик към различни люде или институции да проведат събития в тяхна чест, за да откроят значението на личности или на придобивки, както и на случаи, отнасящи се до повече или до по-малко групи от хора. Всичко това е възможност за нашите съвременници да надникнат в историята, за да си вземат поука или поне да сведат глава пред паметта на своите предшественици, оставили следа в живота.

От календара с бележити (паметни дати), подготвен за 2022 г., можем да си припомним, че преди 1 495 г. император Юстиниян I започва възстановяването на крепостната стена при Силистра, а преди 180 години е стартът на градежа на крепостта „Меджиди табия“, около която се развиват действия в Кримската война повече от десет години по-късно. Междувременно в Силистра (Дръстър) преди 1 095 г. християнският водач Дамян – митрополит на тукашната епархия, е провъзгласен за пръв патриарх на България.

За живота в и край мястото, затварящо споменатите по-горе крепости, преди 370 и 150 години съответно разказват пътешествениците Евлия Челеби и Феликс Каниц. Подобно на тях ценни свидетелства оставя за този край роденият преди 220 години руски славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог Юрий Венелин, посетил Силистра през 1830  г.

Богата е палитрата от годишнини, посветена на културата и на духовността. Преди 160 години е осветен православен катедрален храм „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“ в Силистра, в който на  6.12. с.г. свещеник Христо Аврамов отслужва първата по рода си литургия на старобългарски език. Две читалища – НЧ „Дръстър“ град Силистра и НЧ „Христо Ботев“ с. Белица, имат поводи за празници, за да честват съответно 10 и 80 г. Читалището в тутраканското село е връстник на откриването на Римската гробница в Силистра, когато пък езерото „Сребърна“ е обявено за резерват. Първите си десет години се очаква да отбележи и съборът „Алфатарски багри“, провеждан в най-малкия добруджански град.

За отбелязване е, че още през 1872 г., т.е. преди 150 г. или само година след първото театрално представление в Силистра, в града е създадено първото в България Театрално дружество „Деятел“ (професионалният театър в Силистра става факт през 1942 г., т.е. преди 80 години). През годината 35 г. навършват Детски фолклорен ансамбъл „Добруджанче“, създаден при някогашния Пионерски дом Силистра – днес формация при АНТП „Силистра“ – част от НЧ „Доростол“, както и Дружество на писателите Силистра (14.06.1987 г.).

Още: 25 години отбелязваме на Клуб „Амадеус“, чийто пръв концерт е на 29 октомври в залата на Дома на учителя в Силистра. Преди 45 г. в Силистра започва да действа т.нар. Студийно кино към кино „Доростол“, чието начало пък е преди 80 години. Преди половин век е създаден Ансамбъл „Добруджа“ Силистра – първоначално към Селскостопански техникум, а днес – формация към община Силистра; преди 35 г. в Силистра е учредена Окръжна група на фото дейците. Преди 60 години започват да излизат вестниците „Дуловска искра“ – Дулово, и „Тутракански глас“ – Тутракан, който единствен в област Силистра никога не е прекъсвал своя „живот“.

Преди 40 г. в Регионална библиотека Силистра заработва отдел „Изкуство“, като по възраст той се родее с новооткрития тогава паметник на войводата Таньо Стоянов в  град Тутракан. Преди 55 години в Силистра е пуснат първият телевизионен ретранслатор. В допълнение са годишнините и в сферата на образованието: 130 години на Педагогическото училище; 80 г. на тутраканската гимназия; 70 г. на създаването на „горен курс“ в училището в Дулово; 25 години на Факултет Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“ Русе; 115 години на училището в село Проф. Иширково; 40 г. от откриването на 16-класно училище в село Черник, Дуловско. Не на последно място: преди 170 г. в кв. „Волната“ е открито първото в град Силистра училище, а в Тутракан – подобно, но преди 160 г.

В неправителствения сектор също редица годишнини, които заслужават внимание: преди 140 г. – начало на червенокръсткото сдружение в Силистра, като през същата 1882 г. е създадена и първата светска болница в града. Преди 135 г. е основано Ловно-рибарско дружество „Сокол“ Силистра; преди 115 г. – Рибарско-кооперативно дружество „Свети Никола“ в Тутракан; преди 75 г. – Морски клуб Силистра и днешното Филателно дружество „Димитър Дончев“; преди 65 години Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра; преди 35 г. – клуб в Силистра към Дружество на диабетиците; преди 25 години – Асоциация на лозарите и винопроизводителите „Силвин“ Силистра; преди 20 г. – Ротари клуб Силистра, преди 15 г. – Ротари клуб Тутракан и Лайънс клуб Силистра; 30 години – Дружество за защита на резервата „Сребърна“; 20 години Литературно сдружение „Реката“ Силистра.

В миналото Силистра и населените места от Крайдунавска Добруджа са дали живот и начало на мнозина известни дейци на литературата, музиката, театралното дело и изобщо на културата, за които предвид години на тяхно рождение или по друг повод имаме право да ги споменем отново. Преди 75 г. е родена световната оперна прима Стефка Евстатиева; преди 70 години – световната джаз прима Йълдъз Ибрахимова; 80 години – народният певец Георги Жеков (покойник) – на негово име бе започнат песенен фестивал „С песните на….“ в родното му село Айдемир.

В музикално-театрален аспект отбелязваме 120 г. от рождението на Стоян Стоянов – ръководител на Национална опера София и основател на българската кларинетна школа, като негов връстник е Стефан Караламбов – актьор, роден в Тутракан; 115 г. имаме от рождението на актрисата Султана Морфова-Куманова.

Преди 90 г. са родени художниците Йордан Маринов – почетен гражданин на Силистра (покойник), Димитър Арнаудов (110 г.), Бедиг Бедросян – 110 г. Също: Георги Куртев – 90 г., Ангел Станев – 75 г. Писателят и краевед Петър Кънев от Алфатар навършва 80 години. Преди 160 г. в Гарван е роден Димитър Бъчваров – твърди се, че той е първият добруджански журналист. 

В Разградско преди 90 г. е роден Никола Нанев – журналист в Силистра – кореспондент на в. „Работническо дело“ и „Дума“. Преди 140 г. в Тутракан е роден писателят Добри Немиров; 140 години от рождението в Силистра на Ружа Драганова Тенева (първата българска поетеса, завършила Сорбоната, една от съоснователките на Клуб на българските писателки); 95 г. от рождението в Разградско на юриста Борис Илиев, работил в Силистра, създател на похода „По стъпките на Таньо войвода“ от Тутракан до Поповско.

Председателят на ВДРО Аспарух Айдемирски е роден в Дулово преди 130 г., но е живял също в Силистра и в Тутракан, където умира. Преди 120 години е роден Злати Еников – учител и краевед от калипетровски род. Преди 150 г. – читалищният деец и учител Тодор Карагеоргиев – един от създателите на хоровото дело у нас. Друг читалищен деец – Диоген Вичев, умира преди 60 г. Педагогът и дългогодишен училищен директор Иван Байчев – 100 г. от неговото рождение; преди 90 г. в Попина е роден Марин Люлюшев – основател и първи декан на Педагогическия факултет във Великотърновския университет; 85 г. от рождението в Сребърна на Иван Недев – езиковед, преподавател в Педагогическия институт и във Филиал Силистра на Русенския университет. Преди 90 г. умира Антон Пчеларов – родом от Кайнарджа, създател на българския кадастър.

Силистренският край е свързан и с няколко събития, които през 2022 г. също заслужават да бъдат споменати: преди 1 050 г. войските на княз Светослав са обсадени в „Дръстър“ от византийските войски; преди 155 г. през Добруджа край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски; преди 130 г. започват метеорологичните наблюдения; преди 125 г. – бунт на офицерите русофили от Силистра (за това свидетелства паметна плоча на източната фасада на сградата на община Силистра); преди 115 г. Харалампи Джамджиев изгражда в село Поп Кралево първата в района съвременна мелница; преди 85 г. започва т.нар. Сребърски процес срещу дейци за освобождението на Добруджа от румънска окупация; 30 г. от първото честване на Празник на Силистра (14 септември – Кръстовден); преди 45 г. е открит новият гробищен парк в Силистра, а пет години преди това – създадена е първата общинска аптека в Силистра; 80 г. от Великия добруджански събор, проведен в Добрич; 80 г. на герба на Силистра „Скъпа и свещена“, дело на скулптора Павел Метеоров от Силистра; друг герб на Силистра е създаден преди 60 г.

В сферата на спорта също намираме годишнини, за които си заслужава да се спомене:; преди 125 години е създадено Гимнастическо дружество „Добруджански юнак“, дало началото на организирано спортно движение в Силистра; 120 години футболно движение в Силистра (75 г. на ФК с наследник днешният „Доростол“); 70 г. баскетбол в Силистра (бел.-на герба на БК „Доростол“ в момента пише 1951).

Списъкът с личности и събития, които през настоящата година имат свои годишнини по повод своето рождение, кончина или конкретна изява в обществото, е отворен за допълване по идея на всички, за които е важно да познаваме своите предци. Защото по една или друга причина им дължим внимание и благодарност за стореното от тях приживе, независими от житейски обстоятелства, от които са били зависими или с които е трябвало да се съобразяват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар