Политиката е маратон, по трасето на който отпадат неподготвените, надценилите себе си, както и специалистите в други дисциплини

Поредните избори в България вече са в историята. Победителите не ги съдят – които и да се окажат накрая, както помним от една стара максима, приписвана на кого ли не, дори на руската императрица Екатерина Велика. Някъде в интернет прочетох, че „победител“ означава още „отговорност“, „смелост“, „умения“.

Това са все качества, които хората ще искат да видят занапред при консумацията на властта от тези, на които ще им се „падне“ да я яхнат за пореден път, при това пак от името на народа. С надеждата той да усети в практиката по-нормално и ефективно общуване между нейните „етажи“ и всички останали сегменти на обществото.

Защото суверенът се произнесе, този път безпристрастно – чрез машинен вот, макар и при ниска избирателна активност, за която не са виновни само лятото и ограниченията срещу купуването на гласове. Поредните извънредни парламентарни избори бяха предизвикани от фала от предишните през м. април т.г., резултатите от които не доведоха до стабилен парламент, склонен и способен да излъчи правителство.

По позната българска традиция, за недоволните, кой знае защо забравили приказката за кривата ракета, сигурно отново космосът ще е виновен за постигнатите проценти от изборите, проведени в Деня на човечеството и на светите Доростолски мъченици (11 юли). А истината е, че по неписано правило след очакван или непланиран провал се прави ревизия на стратегията и тактиката.

Както още на посланията (включително на девизите от плакатите) и не на последно място – на членовете на отбора, на неговия треньор и на капитана на състава. В някои случаи си струва да бъде сканиран и спонсорът (явен или таен, тукашен или иноземен), който е и ментор на начинанието. Със сигурност за оглед плачат и техническите екипи, обслужвали целия процес, понякога осъществяван с години чрез едни и същи средства. И все повече извън медиите, в отсъствие на вещи съветници, лоялни  застъпници и пиари с въображение.

Победителите е добре да си направят равносметка дали успехът не се дължи предимно на грешки на противника, както и на повелята на времето, поискало някаква промяна. Примерно в нечия полза, за да изгрее звездата на някой нов политически спътник, излизайки на светло. Или в ущърб на друг обект от кръга на постоянните съзвездия, който е трябвало да бъде погълнат от непредизвикана среща с „черна дупка“, за да остане насаме със себе си и да се погледне отстрани.

В подобни ситуации, като днешната в България, обикновено страда резултатът на този, който дълго е бил най-отгоре и е държал толкова много купата с надпис „Шампион“, че чак са му умалели ръцете. А и му е писнало от уж благодарни, но всъщност фалшиви усмивки на всеки, който го поздравява за победата, очаквайки от него отплата за подкрепата.

По същия начин го „отнася“ и дежурният вицешампион, защото явно не му стигат силите да се пребори за първото място, но е забравил, че в подножието на върха се завихрят бури, които в един момент го свалят от пиедестала и го пращат извън зоната на медалите. За него, слезлия от стълбичката на призьорите, също може да се окаже полезно пребиваването на почетното четвърто място. Там той ще си почине от завистливите погледи на по-слабите от него, от укора на привържениците, недоволни от липсата на развитие във формата и постиженията му, както и от снизходителното отношение на първенците.

Разбира се, в едно състезание винаги има и отбори, които надминават себе си и постигат невиждан в своята история резултат – обикновено като ефект от добре премерени действия и от съюзяване с подходящи партньори, но много често и благодарение на обстоятелства. Такива играчи също е добре да си направят преглед на участието, за да си изяснят как са се самонадскочили и какво следва нататък. За да се предпазят от провал в следваща надпревара, която може да е по-скоро, отколкото им се иска, за да не се окаже, че не са се подготвили за нея.

И накрая – както и в спорта, така и в политиката, има и участници, които или знаят, че са част от борбата само за участието – на олимпийския принцип, или правят услуга на някого, който има необходимост едни заблудени гласове да отидат някъде там, а не където трябва.

Всъщност, никога не се знае при следващ цикъл дали незабелязани до този момент субекти няма да се съюзят помежду си и при следващ съдийски сигнал да дотрапат до заветния финал, обърквайки сметките на състезателите с вирнат нос, живеейки с мисълта, че са абонирани за медалите. Сигурно затова казват, че политиката е маратон, по трасето на който отпадат неподготвените, надценилите себе си, както и специалистите в други дисциплини, пуснали се в най-дългата дистанция  единствено, за да се пробват дали могат да издържат на предизвикателствата.

Честити да са новоизбраните депутати, които за кратко време ще запишат в биографиите си по няколко непълни мандата. Някои от тях по този начин ще объркат линиите на собствените си съдби, защото няма да имат време да се докажат пред избирателя. Дано поне част от прощъпулниците от новия състав на парламента успеят да се изявят с хъс, сърце и душа, както и с политически умения, за да направят нещо по-добро за народа. А той ги е избрал да го представляват в органа, призван да потвърди, че „Съединението прави силата“, както пише на фасадата на сградата на Народното събрание.