Месец март 2021. Аха да пукне пролетта, вече припозната като сезон
от кокичетата и щъркелите (от
пеликани и лебеди – да не останат назад – и те също), а и от овошките. Средата на месеца е почти,
но по нивята има тут-там пресен сняг, по улиците на градове и села - студ и
мраз. Какъв му беше проблемът на времето да бъде „такова“ месец назад, дори два?
Хайде, и през ноември щеше да му прилича, а не тогава да припича слънце и да се
вее прахоляк по площадите. Хем не е добре за бъдещата реколта, както и за
здравето като цяло - нямаше какво да пречисти въздуха, хем фирмите за снегопочистване
са ядец тази зима.
На
всичко отгоре пореден локдаун, макар и без пълно затваряне. При това тъкмо
предизборната кампания да навлезе в разгара си. Така, както върви, тя ще
започне да буксува, защото нито на закрито, нито на открито няма да са възможни
срещи с драгия избирател, тръпнещ да види кандидатите за народни избраници.
Ако на хората изобщо им е до това, вперили очи в телевизора и
наострили уши, за да чуят новите актуални цифри на МЗ и НОЩ. Пък някои,
наредени на опашки за ваксини също не им е до партийни речи и идеологеми (то
май и тях не ги срещаме вече). Има и други, дето спазват традицията - строяват
се в редичка в очакване на доставка на маслини и прочие дефицити вместо спомен от минало време. Впрочем и
за рекламирани намаления на едно или друго, най-често излишни за домакинството артикули.
Както
се казва, 4 април е там, зад завоя на първата пряка. И, както вървят нещата, в
деня на вота за 45-ия парламент ще се сбият твърдите ядра на партиите и
пресните коалиции. Да му мислят тези, които са безядрени и, като ли че, и
безатомни, а някои и безгласни – за тях сигурно няма да научим нищо повече освен имената им.
Надеждата им остава в неориентираните електрони, както и в грешните „хиксове“.
Накрая - колкото – толкова, дори и Мечо Пух няма как да въздейства на процеса,
за да бъдат всички доволни.
Жалко за читалища и театри, както и кръчми, които ще пропуснат наеми – най-често без насрещен документ, още и обороти, защото и там няма да е възможно да се събират хора за облъчване с думи, обещания, лозунги и партийни постулати.
Накратко – настъпи джендърско време. Дано не се наложи да броим пилци (гласове) наесен или в подстъпите на следващата зима, когато сигурно пак ще има световни проблеми, които трябва да решаваме в движение и с компромиси със собственото си здраве, включително психосъстояние. И със съвестта ни, разбира се. Колкото е останала в годините на крах на нравствени ценности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар