Започна походът към формирането на колективния политически сбор „Народно събрание“

Месец март 2021 г. Зимата се подготвя да ни каже сбогом, защото, както винаги по това време на годината, „Отвънка ухае на люляк, отвънка е синьо небе…Отвънка е пролет! Здравей!“. Дори и в условия на световна пандемия, хората очакват периода на възраждане на природата, за да подновят духа си.

Междувременно в подстъпите си е и 12-ият час за поредния избор кой да ни представлява в най-важния орган в държавната йерархия на България – колективния политически сбор, известен като „Народно събрание“. Жребият за него вече е хвърлен и 30 партии започнаха своята задължителна предизборна маршировка в похода си, за да пресекат успешно заветната река Рубикон. Това е вездесъщата бариера от 4% електорална подкрепа в деня „Х“, определен за вота на народа – 4.04.2021, за когато според метеоролозите се очаква дъжд от лайкове в интегралната бюлетина, поне за част от кандидатите.

Обществена тайна е, че повечето партии, регистрирани в ЦИК и съответно по места в избирателните райони, са само, както се казва, „за борбите“, или участват на олимпийския принцип. Някои ще имат и тайна мисия – да оберат луфта на заблудените гласове, подпомагайки своите поръчители, най-често финансови благодетели с планове за управленско бъдеще в най-скоро време. Има и формации, на които ще им е достатъчно да преминат по-ниската летва от 1%, за да се наредят на тезгяха със субсидиите от държавата.

И така: картите са на масата. Засега козовете са скрити в ръкавите на основните играчи. Имената на кандидатите са известни, като в първите редица по традиция са представителите на т.нар. постоянно присъствие. Някъде около тях са приближените в момента последователи на лидерите или на спонсорите им.

В ареала на листите са и хората – част от пейзажа, които като във всяка голяма пиеса са в ролята на първи или втори храст. Някои от тях после ще ги видим на позиции в администрацията и едва тогава ще ги забележим като физиономии и имена. Чак по-късно по-любопитните медии или активистите в социалните мрежи ще тръгнат да чоплят биографиите им, търсейки кал под ноктите, дипломи със съмнителен произход, както и да им броят точките, като на калинки с разноцветни пелерини.

Наслука на играчите! И дано хороводците не объркат стъпките на предварително композирания партиен танц, за да получи всеки заслуженото! Великден идва. Неслучайно тази година е на 1 май – Ден на труда, а само пет дни по-късно е Гергьовден.

Тогава според народната традиция започва новата селскостопанска година и след този ден чорбаджиите се пазарели, за да наемат ратаи за селската работа, които разпускали чак по Димитровден.