Един подир друг си отиват от нас светлите личности - ветерани на духовността В случая и Татяна Лолова. (Поклон пред таланта, професионализма и човечността!). Животът е едно петолиние с различна дължина за всеки от нас с написани от съдбата ноти, които не винаги изпяваме правилно - може би защото не ни допада избраната от Нея мелодия. Друг път фалшивеем, вероятно по причина на други ноти, които паралелно твори нашето съзнание. Накрая се оказва, че най-важното е да знаем къде да правим паузи, за да си вземаме дъх, продължавайки с бодър дух уверено напред. До оня последен миг, от който остава спомен, но само у другите, но не и в самите нас.
За едни от нас животът е мелодия - балада, за други е истинска класика - строга и тежка. За трети - джаз импровизация. Има и житейски мелодии, в които по невероятен начин са миксирани рок и всички възможни музикални жанрове. Разбира се, понякога се случват и нотни писания, като че ли диктувани от извънземни същества - толкова странни и непознати, так чак настръхваш от космически смут.
Важното е твоята мелодия да е възможно най-дълга и задължително запомняща се завинаги, поне от страна на най-близките хора. И още - отново по възможност - да сме получили признание за настроението, което е създавала в околните, включително и непознатите, до чийто слух е достигнала. Дори ако е била като далечно ехо, разнесено на пресекулки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар