Броени дни остават до 4 април, когато ще изберем поредната разноцветна в политическия смисъл кохорта от народни представители в 45-ия парламент на Република България. Засега вървим сред шпалир от предизборни плакати с познати до болка или с недотам известни имена и физиономии. Някои от тях тукашно родом, други са пратени като емисари от далечни земи, за да представят някого си пред добруджанския избирател.
Едно е сигурно: ако съставим от слоганите на кандидатите едно цяло изречение, сигурно ще получим сравнително убедителна представа какво трябва да се направи от народното събрание, съответно от правителството, което то ще избере, за да стане животът по-хубав в обозримото бъдеще.
В момента сме все едно в зала за бинго и около очите и ушите ни се въртят бързо цифри, които трябва да запомним, за да не сбъркаме в интегралната бюлетина. Ако сме тръгнали да гласуваме по съвест и симпатия, разбира се. Тези, които са от корпоративния вот да не ги мислим – те репетират как най-правилно да гласуват, защото после трябва да се отчетат, така че нямат право на грешка.
В самия изборен ден ще сме като в казино – върти се рулетката, щрака примамливо и възбуждащо. Залагаш на цифра в черно или в червено, на четно или на нечетно число. И се молиш да не се падне 0, за да не спечели самото казино.
Справка с Уикипедия: „Roulette“ е дума с френски произход, означаваща малко колело. Счита се, че се е появила за първи път във Франция. Според други източници тя е измислена в Китай, а впоследствие доминикански монаси я пренасят в Европа. Най-ранната версия на рулетката е от 1500 г. като карнавална игра. През 1657 г. известният френски математик Блез Паскал предлага много примитивна версия на рулетката, считайки я за вторичен продукт на вечния двигател“.
Та така, залагаме на онова перпетум мобиле, на което разчитаме да работи безотказно, каквото и да означава това, защото винаги ще се върти в нечия полза, без да е сигурно, че от това ще спечели народът. Макар че от него зависи – реално формално, на кого ще даде възможност да се пробва да бъде следващото крупие.
Пак според справката, „Първоначално с думата крупие е означаван стоящият зад комарджия с допълнителни резерви в брой, за да го подкрепи по време на хазартна сесия. Думата, получена от крупа (крупа на кон) е по аналогия с този, който язди отзад на кон. По-късно става дума за човек, който е бил нает да събира парите от игрална маса“.
И след 4 април животът продължава, вече с нови парламентарни ездачи, с определени от тях крупиета и със сменящи се около игралната маса хора от всякакъв род, произход, образователен ценз, имуществено състояние, политически разбирания и прочие особености на характера и мястото им в обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар