Търсят се...за парламента четирима депутати от област Силистра

Какво видяхме на политическата сцена в област Силистра в рамките на приключващия предизборен процес?

Приключва още един предизборен цикъл в България за формиране на национален законодателен орган, считано от 1990 г., когато през м. юни бяха първите т.нар. демократични избори – тогава за Велико народно събрание, призвано да утвърди новата Конституция на Република България, заменила година по-късно Живковската от 1971 г. И така: вече 32 години българският политически елит призовава избирателя да изпълни законното си право – на 2 октомври 2022 г. за четиринадесети път, за да намери всеки пълнолетен българин, където и да се намира по света, трасето до избирателните секции, гласувайки за свои народни представители в парламента. Този път в условия на още по-големи проблеми на световно ниво, включително с подчертано военно съдържание, „виновно“ за разнообразен по ефекти рикошет в милата ни родина - политически, икономически и в социален план.

Известно е, че у нас от години е мащабен броят на партиите, участващи с различни цели в изборите. Едни, за да влязат в парламента, и евентуално да управляват, защото им е дошло времето. Други си знаят предварително, че ще бъдат в опозиция, но опитът показа, че и това не е толкова зле. Трети се борят за оня вездесъщ 1% подкрепа, осигуряващ субсидия. Четвърти се явяват като в спорта – в името на олимпизма (по Кубертен: „важно е участието, не победата“). Има и пета фракция, която не знаем защо точно я виждаме в борбата, но иска да бъде вписана в историята поне със своите кандидати (тях догодина можем да ги видим в други листи). Вероятно за създаване на някакъв тип колективно, а в определена степен и серия от индивудиални CV-та, защото в днешно време някои и с това се гордеят, а именно, че са влезли в конкретен „списък“, обърквайки сметките на други хора. И т.н.

След миналогодишните три последователни избора за Народно събрание, вместени в по-малко от време, необходимо за износване на бебе – през месеците април, юли и ноември, при това проведени в условия на пандемична среда, настоящите, макар и нежелани почти от никого, все пак предстоят. Както се казва, само за сведение са тиражираните социологически изследвания, защото не дават информация, на която може да се има огромно доверие. И все пак – те очертават тенденции в евентуални съотношения между коалициите и партиите, които ще влязат в парламента, за да коват закони (стига този път да има време за това) и да формират управляващия отбор. По традиция от 19-и век насам у нас мераклии за министри (слуги на народа по римския принцип от древността?) колкото искаш, а вече и за шефове на многобройните агенции, както и за ръководители на регионални управленски нива.

Ако не друго, на хоризонта ще потвърдят своята харизма и политическа пригодност лидери и техни адепти от по-старата школа, т.е. от управлявалите в различни формати през последните десетилетия. Защото, политическият преход може и да е свършил или поне е пред края си, но все пак не всички от досегашното статукво са за изхвърляне. Добрата новина е, че на фронта на политическото противопоставяне вече не отиват предимно „старците“, знаещи „две и двеста“, но и какъв е „номерът на китайката“. Друг е въпросът, че нищо не е това, което е било, и следователно с изтъркани фокуси точно те не могат да печелят битки.

Част от „играта“ са и доста млади хора, които може да са „зелени“ в управленските процеси, но не пречи, когато са във властта, да действат дори с цената да сгазят лука, съответно да си поемат последствията от това. Стига някой да им подири сметка, разбира се. А, както знаем, у нас това се случва рядко или е ако е ставало, за него имат спомен само някои историци (понякога и журналистите, стига да искат да припомнят това-онова от предишното време), защото свидетелите отдавна са в небитието.

Какво видяхме на политическата сцена в област Силистра в рамките на приключващия предизборен процес?

Съдейки по Фейсбук – много са кандидатите, но не видяхме повечето от тях – някои дори и социалните мрежи не използват, за да се покажат на света. Козирувайки пред билбордове, засичаме няколко формации: „ГЕРБ-СДС“, „БСП за България“, „ДБ-обединение“, „Възраждане“, „Български възход“, „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“…

С уговорката: подчертано впечатление от тях е личностното присъствие на водачи на листи и отделно на някой и друг кандидат от подножието, който няма шанс да бъде избран, но е намерил за необходимо да се покаже, за да даде рамо на партията си. Пък кой знае, може и това да му послужи за индулгенция за ръководен пост в бъдеще време. Намериха се първенци на листи, които залагат предимно на себе си, и дори не показват за масова консумация кои точно делят мегдан с тях по плакатите и ще фигурират като номера в интегралната бюлетина. Има поне три политически сили (ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“, „Изправи се, БГ“), за които лидерът на национално ниво е подчертано много важен, поради което можем да го срещнем по стълбове и стобори в индивидуален план. Отнася се в някаква степен и за „Продължаваме промяната“, впрочем…

Сравнително малко тази година са плакатите, на които на един нос разстояние са водач на листа за съответен район – в случая Силистренския, и партийният лидер на национално ниво. Може би защото половината от амбицираните за успех политически играчи, т.е. планиращи да влязат в парламента, формално са в коалиционна обвивка („ГЕРБ-СДС“, „БСП за България“, „ДБ-обединение“, „Български възход“, „Продължаваме промяната“), макар да е спорно колко тежат някои от вписаните в тях партньори. Накрая се появи и „Справедлива България". Моля за извинение тези, които са останали незабелязани.

В определена степен пандемията от 2020 г. насам, вероятно и опразнените след няколко избора партийни каси, промениха стила на поведение в публичното пространство на кандидатите, а и на самите партийни централи. В смисъл, че единствено ДПС може да се похвали как провежда срещи с относително големи сборища от хора, пред които се представя в духа на „доброто старо време“ с кандидати и съответно със своята програма със задължителен „североизточен“ нюанс. Вероятно и защото в тази политическа среда хората едва ли не се знаят поименно кои са, какви претенции имат и какво очакват от своите избраници. Не бе случайно, че водачът на листата на партията се яви и взе думата на всички празници на общини през м. септември - Алфатар, Силистра, Тутракан.

Коалиция „ГЕРБ-СДС“ също тръгна по предишната инерция да провежда срещи с хора от различни социални среди, но в щадящи спрямо предишни избори размери на количество хора, участващи в тях. Същото с още по-голяма разлика се отнася за „БСП за България“ (противно на традициите на най-старата партия), „ДБ-обединение“, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, като последните три заложиха на отново изпитани форми – срещи с малки групи, но изключително на публични места. 

Хем се спазват противоепидемични мерки, хем контактът е „лице в лице“, с надежда за по-голяма ефективност в резултат на това. Иначе на тукашните кандидати на „ДБ-обединение“ им стигна една Мануела Малеева, долетяла от Швейцария покрай тенис турнир за ветерани, за да свърши малко работа в полза на своите приятели от Коалицията. Е, тръгна си и с добруджанска носия, дар от силистренска самодейка, за да начене с нея бъдещата си колекция от подобни шедьоври на старите БГ-майсторки не везмо.

В настоящата предизборна кампания изцяло отсъства „черешката на тортата“, т.е. концертното начало, може би по организационни и по финансови причини, но най-вероятно заради добре направена сметка, че музиката, песента и танца предизвикват интерес, ала не увеличават гласовете дори в минимална пропорция. А струват пари, понякога много пари...Жалко за изпълнителите ни от различните жанрове, защото имаха необходимост да са самокомпенсират с труда си предвид липсата на възможности да бъдат пред любимата си публика в условия на пандемия вече трета поредна година.

Редно е да коментираме и ИЗползването на медиите на регионално ниво, които не са това, което бяха в предишни години като количество и качество, но все пак съществуват, макар едва кретащи в условия на тотална липса на икономическа реклама. Накратко: скромно присъствие в малкото вестници (по 2 в Силистра и Тутракан) и също в толкова сайтове (на коментар не подлежат новосъздадени с цел ударен пробив в публичното пространство). Наблюдението: от медийността се възползваха предимно „ГЕРБ-СДС“ и „ДБ-обединение“, в по-малка степен „Има такъв народ“ и „Изправи се, БГ“ (изключвам социалните мрежи, защото в тях режимът е друг). 

Както се е случвало да отбелязваме – положението е възможно най-скромно и никак НЕтържествено като отношение към журналистическата гилдия и на нейния продукт – бил той на хартиен носител или в електронното пространство на интернет. На всичко отгоре никоя регистрирана медия не може да си позволи да работи извън правилата на ЦИК, защото има строг мониторинг на нейните действия, съответно и следене на приходи от политическа реклама.

Разбира се, не липсваха и странни подходи, като покана за дебат (бел.-макар че правилното е да става дума за дебатИ) от един партиен кандидат към неговите опоненти по правила, създадени от автора на инициативата за провеждането му. Разбира се, не се състояХА, защото…не се правЯТ по тази формула, поне така казват помнещите практиките в това отношение, а именно: равноотдалечена организация да стои в основата на подобен форум. 

Този път има усещането, че все повече хора надникват в кандидатските листи и се заслушват в това, което предлагат на избирателя под формата на обещания. Но не бихме казали убедено, че повечето кандидати могат да артикулират ясно и разбираемо за какво става дума в главите им и в партийните програми. Да не говорим, че отдавна свърши хубавото време, когато т.нар. основни партии притежаваха свои обширни твърди ядра, на които да разчитат в сублимния момент, а именно: някога пред урните, а понастоящем пред бездушната машина с електронна бюлетина, гладна за…гласове.

И не на последно място: кои лидери на национално ниво или техни пратеници от ръководството биха път до „най-северния север“, за да подкрепят искрено и лично „своите“ в Крайдунавска Добруджа. Общо взето това са обичайните заподозрени, т.е. тези, които разчитат на  приличен резултат в 20-и МИР Силистра и в най-добрия случай да се сдобият с мандат (поне 1 от 4, спечелен напълно или с добавка): Бойко Борисов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Костадин Костадинов, Мая Манолова, Борислав Сандов, Тошко Йорданов...Ако е имало и други като тях, просто не сме разбрали, за което се извиняваме, макар че не е задължително.

В началото на изборите посочихме, че някога добре познато старо правило бе за кандидати в избори да бъдат издигани хора, отговарящи на изискванията „местен, честен и известен“. И по възможност – свестен, за да се получи желаната подкрепа. Както знаем обаче българинът смята честните за луди; за местни вече трудно можем да говорим, защото малцина знаят своя произход и род, а по въпроса за известните – сред тях без конкуренция са т.нар. инфлуенсъри с безброй последователи в социалните мрежи, но те едва ли стават за тази „работа“ – да НИ представляват в органа, наричан Народно събрание.

В крайна сметка най-важното е човекът, за когото ще гласуваме да изглежда в нашите очи…свестен, т.е. да има разум и съзнание. И най-малкото – да продължава да познава избирателите си или поне тези, които имат заслуги за неговото придвижване към парламента, където все още като дамоклев меч виси надписът „Съединението прави силата“. Стара максима е, че пилците се броят наесен, както ще се случи и тази година във връзка с извънредните парламентарни избори, подобно на миналата по това време, всъщност месец по-късно. 

„На избори като на избори“ – с надежда, че ще гласуват достатъчно хора, за да узаконят вота на народа. Дано е и с вяра, че сега ще се спрем на по-надеждни народни представители, имащи коалиционна култура, за да потърсят подходящи партньори, с които да формират по-успешна и дълготрайна дружба в името на развитието на България. Ако не стане, продължението го знаем – председателят на парламента в актуалния му формат удря предсрочно за последен път камбаната и го разпуска, за да предаде за пореден път щафетата на президента, който като държавен глава чрез посочени от него хора да управлява отново за „малко“, организирайки нови избори.