Translate

четвъртък, 8 септември 2022 г.

Етюд за баладата „Гребенка“ (1895 г.) на Владимир Христов Шиков от Калипетрово

Живеем във времена, в които, предвид много обстоятелства – на световно, континентално, регионално и всякакви други нива, светът се обръща все повече към миналото, за да си обясни настоящето и на тази база евентуално да направи по-реална прогноза за бъдещето. Междувременно, благодарение на целия процес на търсене и на преоткриване, научаваме повече за своя произход – колективен и личен, а това все по-активно ни интригува предвид неразгаданата докрай генетична амалгама на българската нация. И никак не е случайно, че намираме текстове, които ни откриват нови хоризонти по темата, поне за размисъл, за да намерим подходящи отговори на въпроси, дори когато не си ги задаваме публично, но така или иначе те стоят на дневен ред пред нас.

Преди три години в рамките на балчишкия Форум „Българско наследство“ представихме изследователската книга на силистренския етнолог д-р Йордан Касабов, посветена на шиковското население в Добруджа, която е своеобразна енциклопедия по темата. Тогава за света бе подадена пълноценна и разнообразна информация за малката подетнографска група, за която по различни причини дори и нейните потомци, живеещи в различни краища на земята, не знаят достатъчно, за да се обозначат и отличат от останалите подобни групи от голямото българско етно море.


Книгата се оказа полезна и с това, че ни припомня автори на произведения, представящи културата и народното творчество на добруджанци, формирани в продължение на векове, но останали сравнително непознати за широкия кръг учени и за посветените в тази сфера. Миналата година с три съдоклада отново на този форум Ви представихме уникален сборник с народни песни, издаден на два пъти преди близо 125 години. От него има запазени броени екземпляри само в най-големите библиотеки в България – националните ни книжни съкровищници в София и Пловдив. Става дума за песнопойката на народния певец Йордан Николов-Слепия, родом от село Калипетрово, Силистренско.

В настоящото издание на „Форум“-а Ви предлагаме възможност да научите за още един непознат бисер от книгата, посветена на затворената ендогамна група гребенци, както отбелязва за нея д-р Галин Георгиев, явно ползвал разработките по темата на д-р Касабов чрез неговата книга за шиковци, „една от групите старо местно българско население в Североизточна България“, която до късен период не осъществява бракове с представители на други групи население, примерно с шиковци. И пак по Георгиев: „Инак те, от които намираме в редица крайдунавски села, като Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван и др., се наричат също „елийци”, което ще рече земляци, туземци, местни жители”. Разбира се, няма да се спираме на обяснението защо са „гребенци“ и кой отличителен белег дава името на етно групата, защото не това е целта на настоящия материал.

В случая интересното е, че за гребенци и за отликата им от шиковци, които иначе съжителстват в различни населени места, в случая Калипетрово, научаваме от стихотворна творба, наречена „Гребенка“, написана от калипетровеца шиковец Владимир Христов Шиков. Тя е поместена в книгата на д-р Касабов от страница 472 до стр. 478. Творбата съдържа 124 стиха, условно оформени в 10 раздела.

В предварителен план за поемата д-р Касабов заявява: „Пред нас се разкрива драмата на преклонението на групата, на сродниците, на близките, но в същото време – и повелята на предците, заедно с верността към тях; подчертана е чистотата на отношенията между хората, но не е спестено и впечатлението за прекалена строгост и морал в общуването между младите хора“.

Запомнящо се е описанието на мома на име Блага, по произход гребенка, още в първите строфи, от които научаваме за отличителните й черти – румени бузи, сини очи, мило лице, но и весела душа. Щерката на стрина Райка пее, за да весели другите. И е работна – премита двора, шие и кълбо вие, пече бяла пита, за свекър и свекърва се грижи, на нивата работи, сутрин е с менци за вода, а в неделя с дружки на хоро отива. Без нея не минава седянка и е обект на съзерцание от страна на младите момци, които, забележете, „с жадност бърже лапат всяка нейна дума“.

По любопитен начин е предадено отношението към хубавицата гребенка от страна на останалите в селото, поне в нейната общност, а именно: „И в ума си те към Бога молитви възносят да им дари таквиз чада желаят и просят“. По-нататък става ясно, че момъкът Живко, от който „в цяло село по-работен няма“, залюбва Блага хубавица, за която се напомня, че „нийде няма ни в Пирдоп, Златица“. Продължението в четвърта част на поемата обаче повдига въпроса за произхода на момъка, който се оказва шиковец. По темата поетът заявява с думите на бащата, изречени към момата: „На шиковец дъщеря си гребенец не дава; сега ума опичай си, Що ще нека става“.

Следва и обяснението: „Те не думат като нази, като нас не носят, кирията всеки мрази, само свое знаят. Гребенката заговява, мъж й кат се върне, без да гледа в календар когато завърне“. Идва ред и на строгото, нетърпящо коментар предупреждение: „Няма вече на седянка, на хоро да ходиш. Ако говориш с Живка – жива няма додиш. Аз не искам вместо гребен мисал да завиеш, нито чепак непотребен с пояс да покриеш“. Финалът на тази част е повече от категоричен: „Гребенката за гребенец трябва да се жени, махни го тоз шиковец, имами ергени“. По-нататък нещата се развиват още по-драстично, защото бащата заявява на синовете си, че „Блага с Живко щом намерят, да теглят куршума“, явно за момата става реч.

И тъй като разглежданата тема е разделението между гребенци и шиковци, трябва да обърнем внимание, че шиковският творец е погледнал на нещата от позицията, мисленето и навиците на другата етническа група, успявайки накратко да опише нейния бит, носия и стил на поведение в обществото. Събитията в баладичната поема се развиват главоломно, особено когато трябва да се подчертае романтично чувство и драматично развитие на отношенията между двама млади в стил „Ромео и Жулиета“.

От хода на сюжета разбираме, че момата не приема отхвърлянето от страна на родата на нейния евентуален жених, към когото не е безразлична, и тя логично заболява, като цели три месеца лекове не й помагат.  В един момент й разрешават да се види с любимия и „…щом Живко в тревога отвори вратата, Блага са сила от Бога дигна се горката“. Съдбата обаче се оказва неблагосклонна към нея, защото в крайна сметка намира смъртта си. Интересното е, че когато усеща, че няма да я бъде, Блага „…помоли майка мила ризата с нашивка, за сватбата що е сготвила, да даде на Живка“. Както е известно, за много народи и особено за нас, българите, чеизът на момата, обикновено подготвен от самата нея с любов е личен шедьовър, резултат от голям труд, и своеобразен паспорт за бъдещето.

Във финалните строфи поетът повече не се спира на етноложки забележки, защото проследява развитието на събитията след смъртта на личната мома, на която заради междуетносни предразсъдъци не е позволено да се събере с човека, когото обича, защото той е различен от общността, от която тя произхожда. За автора е било важно да заключи, че семейството на момата повече добро не вижда – отнася се за нейните двама братя (казва се „с мъка ги убиха“), бащата се е споминал, след като кон го повлича, а майка Райка „се пощурява и работа не хваща“. Обявен накратко е и резултатът: „Къщата им се разтури. Грехове изплаща“.

Владимир Шиков е написал под творбата си „Гребенка“ датата на нейното сътворяване: 2 май 1895 г., както авторът Йордан Николов-Слепия е обозначил в песнопойката си, че я създава на 17 януари, Антоновден, 1898 г. В годината на съчиняването на „Гребенка“ Шиков отпечатва сборника си „Стихотворения“, отбелязан от него самия като „пръв труд“, посветен със синовна признателност на баща му Христо Вълчев Черковналиев – учител,  свещеник, книгоиздател, и, не на последно място, депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г.

С римувано слово достойният наследник на предците си остава в историята, представяйки със средствата на поезията описание на живота, нравите и традициите в село Калипетрово в края на 19 в. В допълнение – за сведение, в сборник на Цани Гинчев, е поместена творбата „Шиковската сватба“ на друг автор шиковец – Димитър Мъров, за когото си заслужава в друг материал да следите на миналото, оставащи като препратки в разбиранията ни за света в бъдните времена.

Материалът е на Йордан Георгиев от Силистра и бе представен на 24 август 2022 г. в краеведския панел на осмото издание на форум "Българско наследство", проведен в град Балчик.

Няма коментари:

Публикуване на коментар