Тутраканка разказа историята на майчиния си род от Сливенско през Таврия до Крайдунавска Добруджа

Дългогодишната учителка и краеведка от град Тутракан Анастасия Якова издаде в печатница РИТТ Силистра поредната си книга („Наказания без престъпления“), представяща рода на нейната майка, родом от Таврия. Обществеността на крайдунавския град ще има възможност да се срещне с авторката в края на м. август в една от залите на Обреден дом Тутракан, вкл. и да разбере, че творбата е факт, благодарение на проф. д-р Иван Гаврилов от град София.

Според текста в предговора, предложен от Радослав Симеонов от Регионален исторически музей Добрич, книгата „...насочва вниманието си към една твърде слабо позната на българската общественост тема – драмата на таврийските българи“, откъдето е майката на авторката – Дуся Кирилова. Чрез нейната съдба се проследява „историческата еволюция на българската общност в Таврия“. 

Става дума за историко-географска област в днешна Украйна, заемаща полуостров Крим и част от съседни области в днешна Република Украйна. В заключението на третата си книга (първата е  „Полет“ от 2012 г.) Анастасия Якова казва: „С настоящата хроника се опитах да изпълня своя дълг на дъщерята към другата половина на своя род – тази на моята майка“.

Заедно със сборника „Съхранена памет. Спомени на съвременници“,
второто издание на „Тайните на Дунав“ - и двете отпечатани със
спомоществователството на д-р Иван Гаврилов,
бе подарена на библиотеки в област Силистра,
както и на отличници патриоти от 4 училища
от Силистра и Тутракан, каквато е волята на дарителя.

На практика историята в книгата започва в 1828-1829 г., когато е поредното преселение на българи от Османската в Руската империи (в случая на фамилии от Югоизточна Тракия). Според Адриан Василев, родом от Тутракан, чийто текст предшества истинските разкази в книгата, съдбата на таврийските българи „…скита някъде сред премълчаните истини за изминалия век – може би най-кървавият в човешката история“. Преди година Анастасия Якова издаде книгата си „Тайните на Днуав“, където представя бащиния си род, а с новата си книга отдава дължимото на майчината си фамилия. 

За нея Якова казва: „…един достоен български род, чиито корени са бунтовни и непримирими към османското робство в Сливенския край“. Началото на рода Яневи – Янкови е в с. Жельо войвода – гнездо на хайдути, и негови потомци в момента живеят в пет държави на два континента.

Книгата проследява в стегнат, но по интересно представен начин, дългия път на преселението на българите от Сливенско, Старозагорско, Ямболско и Елховско - за някои от тях то завършило в Тулча, а за други - в Бесарабия, а трета група достига до Крим в прочутата от гърците Таврида – приказна страна и край на огромна степ. Родът на Якова се заселва в село Богдановка до Азовско море. Майка й Домника (Дуся) е осмото дете в семейството, единствена жива и в момента (по време на издаване на книгата е на 90 години).

В десетилетията след ВОСР през 1917 г. семейството на Кирил Янев било в списъците на разкулачваните селяни, защото притежавали 50-60 дка земя, два коня, две крави и няколко овце. Проследени са и резултатите от т.нар. гладомор, от Втората световна война и от други големи събития, вкл. с участието на известната в миналото на СССР организация „Млада гвардия“, както и преселението в България през 1943 г. Разбира се, достойно място заемат спомени и за десетилетията след 1945 г. до наши дни.