Назаем от www.sabori.bg. Отбраната на Шипченския проход била организирана от генерал Столетов на гребена на Стара планина при вр. „Св. Никола”. Тя е била поверена на 36-и пехотен Орловски полк и на пет български опълченски дружини. Общият брой на бранителите възлизал на 5 500 души, разполагащи с 27 оръдия. Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около с. Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия.
От 21 до 25 август на Шипченския проход се водили епични боеве. Боевете за Шипка - 21 август Към 13 часа, частите на Реджеб паша успяват най- сетне да се разгърнат на изходните си позиции и с около 7 табора, вместо планираните 16, атакуват Стоманената батарея на Св. Никола. Артилерийският огън забавя и постепенно спира атакуващите, които накрая са отблъснати.
Те обаче тръгват пак, вече във взаимодействие с частите на Шукри паша, но отново са отхвърлени по същия начин. До вечерта това се повтаря още три пъти. Вече след смрачаване турците опитват една внезапна атака към Стоманената батарея, но и тя е отбита без особени трудности. На следващия ден, 22 август, назначената атака се отлага от Сюлейман паша. Междувременно през нощта турците успяват да оборудват батареята от 8 оръдия на връх Малък Бедек и да качат едно оръдие на вр. „Демир тепе”, което открива огън във фланг.
Ответния огън на руската артилерия скоро го сваля от там и подавя стрелбата от Малък Бедек, но тази турска батарея продължава да е сериозна заплаха. Частите на Реджеб паша на десния фланг са усилени с още пет табора и 8 оръдия, а още по-вдясно скрито се изнасят още 5 табора, които под командването на Вейсел паша имат за задача да отрежат от север шосето за Габрово и да излязат в тила на руската позиция. Заедно с това от запад по хребета откъм вр.Малуша се разполагат 4 табора и 8 оръдия под командването на Ресим паша.
На 23 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Налага се да се включи част от резерва, след което тя е отразена. Едновременно с това турците откриват от изток силен артилерийски огън, последван от атака с шест табора Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2, 3 и 5 опълченска дружина и 8 рота на Брянския полк и се втурват в атака. 2 и 3 дружина ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно.
Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които без всякакво колебание контраатакуват и отхвърлят противника. Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.
По същото време отряда на Ресим паша е усилен с още 6 табора, а южното направление на атаката – с още четири. Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Дори и тогава овладяването на Кючук Йешил тепе остава единственият по-съществен успех на турците.
Обаче опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 23 август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично. Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ. На Шипка пристига лично и ген. Радецки.
От движение 16 рота от 4 батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе; там русите не постигат успех, но изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват от изток и защитниците успяват да удържат позицията. През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 24 август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Десет батальона са настанени директно в прохода, а други 19 се съсредоточават в тила на позицията.
Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13 стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу Стоманената батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението.
Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. Включването на резерви позволява на руснаците да изтласкат противника и да го разколебаят за нови атаки. От запад частите на Ресим паша на няколко пъти се вдигат в атака, но със силен огън отбраняващите се ги връщат на изходни позиции. По обед Радецки заповядва атака на Кючук Йешил тепе, което е ключова височина, но опитите да се завладее не успяват и руснаците се оттеглят с много жертви.
Привечер интензивността на огъня спада, но Ресим паша още не се е отказал. Той моли главнокомандващия за помощ и получава още 4 табора, но не успява да постигне нищо съществено. На 25 август боевете са съсредоточени главно около Йешил тепе. Руснаците упорито атакуват вълна след вълна и това ги довежда почти до успех, когато на помощ на Ресим паша се притичват войските на Вейсел паша, след като извършват изключително труден и опасен преход. Разбити, руските части преминават в отбрана, ограничена на запад до Кючук Йешил тепе. Така руските позиции продължават да са обхванати от три страни, като противникът владее господстващите височини. На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба.
Започва прословутото „стоене на Шипка”, при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.
Архив ВЕРСИНАЖ (16 август 2016 г.). „И в миг насреща, между перките на ветрените генератори изплуват двата монумента – паметникът, известен като „Шипка“, и онази величествена чиния, изградена с толкова голям бузлуджански мерак да бъде идеологически символ, видим отвсякъде, но станала непотребна по повелята на политическите трансформации, така характерни за нашите географски ширини. За да се превърне в един от десетте обекта от този род на планетата, посещаван с върло любопитство от туристи от цял свят, без да платят и пукнат лев за сеанса. За да се начудят на градоманщината ни в минало време и на липсата на умения понастоящем изграденото да се ползва, ако не по първоначална същност, то поне по последвал я икономически интерес. Друг е въпросът, че около скапващата се сграда с изчегъртана грамаданска петолъчка отдавна няма градини от макове и рози. Дори около двете прегърнали се факли-сестри е разруха. За сметка на това наоколо две поколения от конски табун пасат спокойно и си вършат необезпокоявани…работата в подножието на партийното НЛО, изоставено като позив, чието мастило е изтрито от времето, за да не се чете написаното в него.
А иначе наблизо са два уникални и достолепни паметника.
На Хаджи Димитър и на неговите съратници хайдути – общо 128 души от цялата страна, та чак от днешни Бесарабия и Македония; и на първите социалисти, начело с Димитър Благоев, сложили основите на лявата идея в България, използвайки през лятото на 1891 г. „под прикритие“ отбелязването на годишнината от краха на четата. И тук историкът Николаев не пропусна поредния си открит урок за първото в българската история партньорство между двама славни войводи (другият е Стефан Караджа), на практика създатели на българската народна войска.
Разбира се, паметникът на вр. „Св. Никола“, символ на победата в защитата на Шипченския проход през м. август 1887 г., е основен акцент в района, поради което заслужи и обстойна обиколка, както на експозицията в самия обект, така и на „Орлово гнездо“, на паметника в памет на Александър Втори, и на другите съпътстващи го паметници, вкл. и този, под който лежат костите на командири и бойци на няколко славни полка от руската войска.
От няколко години край пътя на прохода „Ротари клуб“ Габрово вее знамената на сегашни европейски държави, чиито представители са били заедно с българското опълчение и с руските войни в последната руско-турска война, чието отбелязване като Национално честване „Шипченска епопея“ (т.г. на 26-27 август под патронажа на президента на Република България Румен Радев).”
Няма коментари:
Публикуване на коментар