През 20 в. е установено, че в българската именна система има над 80 000 имена и фамилии. Силистренецът Огнян Георгиев, който е специалист по някои близкоизточни езици, има в архива си преводите на над 300 фамилии с персийски, османски и турски корени, които са знакови за родове в България. Дай Боже някой ден да видят бял свят накуп, т.е. в тип книга, за да бъдат на разположение на заинтересованите.
Ето, тук от Блиц един интересен материал на подобна тема. Преди това обаче от www.samoistina.com научаваме, че "Имената на българите, винаги са будели недоумение и донякъде презрение у чуждите изследователи. Тази тенденция, позволи много от тях да се загубят завинаги, или ги обрече на това да бъдат слабо познати. Наложи се и схващането, че липсва приемственост, между изконно древнобългарските имена, запазени от историята, и днешните български имена. Хвърли се сянката на съмнението върху безспорният факт, че ние сме наследници и продължители на онова, което ни бе завещано от древните българи.
Днес в нашата именна система ние имаме имена от библейски произход (Мария, Йосиф, Симеон, Самуил, Аврам, Петър, Павел, Марко и т.н.); Съществуват и доста имена от гръцки произход (Георги, Димитър, Николай, Александър и т.н.). Не са малко онези имена, влезли у нас от латински език (Виктор, Валентин, Вера, Игнат и т.н.). В по-ново време от Русия навлязоха и имена като Алексей, Сергей, Олег, Людмил и други, който са нехарактерни за българите.
Освен тези четири основни линии, по които са навлизали имена у нас, в днешно време усилено се вкарват и налагат на българския етнос „модерни” западноевропейски имена, който не си струва да изброявам. Всичко това наложи създаването на един български именник, където да можем да прочетем поне една малка част, от имената на древните и старите българи, защото сме обречени твърде скоро да видим абсолютно всички тези имена да изчезват (с или без етноса ни), ако не поемем решително към курс на реабилитирането им."
Във фамилните имена на българите има влияния от езика на различни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни. Една голяма част от тях са свързани и с културното ни наследство, формирано в течение на петте века господство на Османската империя, обяснява д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклор в Етнографския институт с музей при БАН.
По презимената на българите може да се "прочете" историята на нацията в областта на икономиката, бита, културата, морала, географската принадлежност, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида и др., твърди пред БТА Катя Бакърджиева, която изследва народопсихологията в българските фамилни имена, пише "БГ Нау".
Много от нашите фамилни имена са с турска, персийска или гръцка етимология, за други има и българска и турска дублетика (например Зидаров-Дюлгеров, Железов-Демиров и др.). Фамилните имена, свързани с професии и занаяти са многобройни и са характерни главно за Възраждането - Житаров, Харманджиев, Оризаров, Брашнаров, Овчаров и др. Срещат се и дублетни форми: Овчаров-Чобанов, Биволарски - Мандаджиев (от "манда" - бавен).
Българинът е добър занаятчия и това е оставило следа върху презимената, някои от които се отнасят до минал бит като: Дръндаров (от "дръндар" - чепкало), Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров и др. Други имат своето значение и днес: Златаров-Сарафов-Куюмджиев и др. Присъстват и дублети: Зидаров- Дюлгеров, Пчеларов-Кованлъков, Шивачев-Терзиев. Срещат се и фамилии, които доказват връзката на населението с морето: Гемиджиев-Шаланов, Рибаров-Балъков, Вапоров (от "вапор" - параход), Моряков, Корабов и др. Има и презимена, свързани с професии от културния живот: Даскалов, Калиграфов (краснописец), Газетаров (вестникар), Писаров, Подвързачов и др.
Художествените занаяти намират отражение в имена като: Марангозов (резбар), Зографов, Молеров (художници), Майсторов-Устов и др. Връзка с лечителстовото и езотеризма откриваме във фамилиите: Докторов-Хекимов, Знахаров, Вещеров (лечители), Гледачев, Билкаров.
Фамилните имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера събуждат особен интерес. Сред тях са фамилии като: Белмустаков, Абрашев (луничав), Герджиков-Гюзелев-Дилберов (красив), Слабаков, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Маразов (често боледуващ), Пелтеков (заекващ) и др. Колоритни са презимена като: Сайбиев (добър стопанин), Въртикъщов, Тевекелиев (щедър), Късметлийски, Чалъмов - Чалъшканов (усърден, сръчен), Умников, Губиделников, Тембелиев, Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и др.
Сферата на социалния живот също дава отражение върху фамилните имена. Съществуват две категории от тях - свързани с прослойката на бедните от една страна и на заможните - от друга Първите се отнасят до вида на работа: Гавазов, Измекяров (слуги); до облеклото, както и до прехраната: Голчев, Мамалигаров и др. Имената на заможните показват по-висок ранг: Десподов, Болярски; богатство: Алтънов, Сребров, Тузсузов (богаташ). Не липсва и отрицателна отсянка: Кожодеров, Лихварев и др. Други имена, отразявящи социалното положение: Чорбаджиев, Чифликчиев, Консулов и др.
Християнската религия присъства също във фамилните имена. Най-разпространената фамилия от този вид е Попов, както и Хаджиев (поклонник на Божи гроб). Съществуват и фамилии, които имат връзка с църкви и манастири - Свещаров, Клисаров и др., както и Иконописов, Зографов. По-отвлечено значение имат имената Шейтанов, Духовников, Ангелатов и др. Интересни са фамилиите Черноризов, Чернокапов, Отшелников, дори и Шаманов (езически жрец). Чрез близостта с гръцката църква идват имената Папазов (от "поп"), Парадизов (от "рай") и др.
От взаимодействието на българи и турци са се появили имената: Ходжев (турски духовник), Текелиев (турски параклис), Дервишев (мохамедански калугер) и др. Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена - Гайдаров, Кавалджиев, Сантурджиев (от "сантура" - подобие на китара), Зурлов, Бозуков, Тъпанджиев, Даулджиев. Майсторите на чанове и хлопки носят имената Хлопатаров, Чанов. Презимената Пеев, Пейчев, Орфеев говорят за певческа дарба, а Хороводов - за владеене на танца. Художниците са се изявявали главно в изписване на църкви и манастири, така са се появили фамилиите Иконописов, Зографов.
Фамилните имена, свързани с флората, доказват тясната връзка на народа ни с природата и родната земя - например Боров, Босилков, Брезински, Буков, Върбанов, Върбов-Ракитов, Гиргинов, Горянски, Грозданов, Грудов, Гюлмезов (от "гюл" - роза), Зеленогорски, Зюмбюлев, Луков, Мешеков (вид дъб), Орешарски, Орманджиев (от "орман" - гора), Папуров, Пчелинов, Пиперков, Пънчев-Кютюков, Рапонов (от "ряпа"), Розов, Семков, Сусамов, Съчков, Тополов-Каваков, Трендафилов-Гюлов, Трьнков, Трънски, Фиданов, Флоров, Хардалов, Церов (вид дъб), Чамкориев (от "чамкория" - борова гора), Чамсакъзов (от "чамсакъз" - борова смола), Черешаров, Чимширов, Чинаров-Ябланов, Чушков, Шипкалиев, Шипковенски, Шумков, Шумарев, Щирков, Яворов, Яворски, Ясенов.
Домашните животни са били пръв помощник в работата на селянина - и от тук идват фамилии като: Волов, Говедаров, Жребецов, Катърски и др. Срещат се и такива, които говорят за животни-пазители или вредители: Котев, Мишков, Вълков и др. Фамилиите Свинаров, Мисирков, Кокошкаров, Скумриев идат от названия на животни, които присъстват на трапезата като храна. Други разкриват връзката с дивата природа: Самсаров (от " самсар" - белка), Мечков, както и митични: Змеев-Аждеров, а и обобщаващи: Зверев, Животинов. Богато е разнообразието от имена на птици: Кълвачев, Гълъбов, Соколов и др. И тук се срещат дублети: Сърнев-Караджов, Славеев-Бюлбюлев-Бюлбюлиев и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар