вторник, 29 август 2017 г.

Ха-ха: в края на лятото - без червено вино и червена салата на трапезата

Според народните представи на днешния ден отбелязваме края на лятото, тъй като денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. 

Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви. Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. В различните региони на България е познат и с имената Секновене, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. 

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино.  Радио Варна

Христо Фотев: Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът се блъскаше във роклята, прегръщаше нозете й, докосваше по устните й сянката на залеза и цялата неспирно я люлееше - завиждаха му може би ръцете ми...Завинаги ли? Лятото ме гледаше. Очите му отново обещаваха завръщане, по-хубаво от първото - ний, влюбените, вярваме на лятото.

Ний, влюбените, винаги потъваме в очите му дълбоки - в най-дълбокото, където са зелените съзвездия на сълзите... Ний вечно се усмихваме. И устните ни вечно са уплашени. И вечно, вечно, вечно искаме да задържиме за минута лятото. Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Бързо се притискаме. И махаме с ръцете си... И гларуса, и вятъра, и залеза тържествено ще съобщят на всеки, че за София със влака в десет си замина лятото.

По дяволите! Всичко е известно. Известно е. Но все пак оставете ме да се удавя в погледа на лятото. Да ме вълнува беглото докосване на медните й колене...И в пръстите, замрежили лицето ми изопнато, да прозвучат тръстиките созополски. Какво, че е известно. Оставете ме да й говоря и да вярвам с някакво забравено, детинско изумление, че ме обича, че е много влюбена, че винаги ще ме обича... Лятото ми маха дълго със ръка... Ах, лятото не искаше да си отиде...

Няма коментари:

Публикуване на коментар