четвъртък, 10 август 2017 г.

100 км пеши ход по римския друм в мистичната Родопа планина

В днешно време, когато предложенията за туристическа почивка както у нас, така и в близката или в далечната чужбина, са под път и над път, вкл. с обещания за лелеяния „ол инклузив“ и други мечтани екстри, не е лесно събирането на група за пеши походи из планините в България, при това с раница на рамо.
В музея в Перущица
Отсъствието на опит и навици у поне две поредни поколения българи; инстинктивният страх от високото и от тежестта на самара; неудовлетворителните по принцип битови условия по хижите у нас, призвани да изкарват хляба на собствениците – обикновено небогати туристически дружества, не винаги оправни арендатори и непрощаващи комисиона си туристически посредници; липсата на реклама на маршрути и забележителности – това са все основания заелият се с организацията да трепери месеци наред, преди да каже – готови сме за предизвикателството, наречено екскурзионно летуване. И тръгваме – Бог пред нас и ние след него!
Примерно, близо 50 души – наполовина ученици – наполовина възрастни – от 12-годишния ирландец с български произход Ерик, баба му Искра – млада пенсионерка – по професия учителка по география, и до 69-годишен учител – опитен планинар, се втурват смело към мистичната Родопа планина, за да извървят – има-няма – 100 км из гори и поляни. За да дишат свеж боров въздух, независимо от августовската жега, да се взират в лятната омая в красиви природни картини, а вечер да купонясват кротко – кой повече, кой – с мярка, в сладка раздумка и с приятелски наздравици.
А началото, както винаги за силистренци, тръгнали на път, е трудно, предвид разстоянията и условностите на транспортната система в България. И все пак – до Варна с автобус, оттам нататък до Пловдив – с влак – приличен като условия и епично като пътуване, но важното е, че е ефективно, т.е. трака-лака те доставя до изходната точка. Накрая – куп таксита те изпращат за минути за нощувка до студентско общежитие на ул. „Марица“.
Църквата в Перущица с костница
Разбира се, преди часовете за „Лека нощ“, е дежурната кратка разходка в маранята – непременно и винаги из „Стария Пловдив“ – все така примамлив с възрожденската си атмосфера и с тесните си – широки до един аршин улици, както и с вълнуващата си история от време „оно“ до днес, когато се готви да бъде европейска столица на културата през 2019 г.
И сигурно ще се справи успешно и с това си упражнение, защото има славата на космополитен град още от древността – вече 6 хил. години, като Евмолпия, Тримонциум и Филипопол, а по по-после и като Филибе, Пубпудева и Пловдив. И няма как иначе, след като винаги е бил част от Виа Диагоналис (т.нар. Цариградски друм от Белград до Константинопол – 924 км) – транспортна връзка между Запада и Ориента, започната при император Нерон и завършена при „колегата“ му Траян. Има я и днес, за да крачим гордо по запазено като по чудо каменно трасе, по което са скърцали колела на колесници и волски коли, натоварени с римски войници, хранителни запаси и богатства.
Пловдив
Пловдив – градът на еретиците, както го наричат още, защото през 343 г. в митрополитската му катедрала е проведен църковен събор на еретиците ариани, изгонени от официалния Вселенски събор на православната църква в Сердика (днешна София), е най-старото у нас селище, развиващо се върху руини, подобно на Силистра и други градове – наследници на древността и на различни цивилизации.
За съжаление, малко встрани от туристическите дестинации остават някои близки до града населени места, знакови в българската история, вкл. и заради прослава, получена чрез литературата. Става дума за Перущица – в момента град община, където местната църква – трикорабната псевдобазилика „Св. архангели Гавраил и Михаил“, градена в периода 1847-1849 г. с единствена възстановка – дървен покрив от 1927 г., е едно от свидетелствата за последиците от ненавременно избухналото Априлско въстание през 1876 г., но благодарение и на жертвите от което е ускорено освобождението на България от османско робство две години по-късно.
Да покалемим малко...
Близо 350 души – предимно старци, жени и деца, загиват невинни за свободата на България, като почти половината от тях стават жертва в резултат на разрушения божи храм, в който като в истинска крепост са намерили закрила наследниците на стари боляри и на богати златичани. И където Кочо Честименски и други горди българи като него са предпочели смъртта на семействата си пред верското и гражданско поробване.
Тридневна защита с оръжие без вода и хляб. Специално идва 500-членна армия с артилерия, за да се справи с 600-те корави перущенци, за героизма на които на силистренци разказа в местния музей Стоян Стоянов – млад учител по история от Пловдив и по съвместителство екскурзовод. През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, според когото след зверското клане при потушаване на въстанието, извършено от редовна войска и от паравоенни мюсюлмански части, в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2 000 души. Впоследствие костите на мъчениците са събрани и погребани в костница в същата тази черква в името на паметта.
От помашки Тъмраш нищо не е останало -
вече имаме модерна дървена хижа
и каменен параклис
Екскурзоводът води групата и до намиращата се в съседство ремонтирана по проект сграда на старото училище, в което няколко години е преподавал по взаимоучителната метода известният по-късно книгоиздател Христо Г. Данов. Музеят е една възможност на днешните младежи, свикнали с пиршеството на съвременната аудио и визуална техника, да видят как „едно време“ се е пишело първо върху пясък, после с калем и накрая с перо, натопено в мастило. Отделно – сметало с размери на човешки бой, показва как са излизали верни до грош сметките на старите българи.
Темата за Перущица ще продължи и след пристигането до х. „Върховръх“, намираща се в едноименната местност, и представляваща масивна двуетажна сграда с капацитет 100 места. Самият връх е на 1 633 м на същия рид и под това име е от 1960 г. В района, в който има и ловно стопанство, е изградено селище с около 350 частни вили, вкл. и парк хотел „Родопи“.
Наблизо е село Чурен, където в момента се възстановява православен храм „Св. Илия“. „Всеки от нас в селото дава по 50 лева за църквата“, казаха строители, предимно в предпенсионна възраст, без да стане ясно дали са сред 50-те останали местни жители. През селото се минава на път за обезлюденото днес село Тъмраш, което е със злополучна съдба.
С раница на гърба по стария римски път
Свидетелство за живот в него е само нова модерна дървена хижа и недовършен параклис, явно граден по нечия воля, но без големи шансове да бъде признат от духовничеството в епархията, както твърдят пак строителите от съседното село. Освен център на областта, „селото“, сведения за което има още от 1489 г., е било „столица“ и на т. нар. Тъмрашка република. Иде реч за самоуправляваща се общност на помашки села, известни още като „непокорните“ и „непредадените“, появила се след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Селото е изгорено веднъж през 1877 г., както и повторно, но окончателно, през 1912 година от българи християни за отмъщение на местните българомохамедани, участвали активно в потушаването на Априлското въстание, подпалвайки и разграбвайки селата Бойково, Делово и Перущица.
Доскоро основите на 300 къщи и две гробища са били свидетелства за съществуване на селото, но с годините материалът от тях е бил ползван за градежи в съседни населени места. По време на Балканската война по-голямата част от жителите на селото се изселват в Турция в село Елегьол край Одрин и в Измир; основават и село Тъмрашкьой в област Коня, но потомци тъмрашчани има също в Пловдив и в Смолян
--
Напред е х. Персенк - очаквайте II част.
Екскурзионна група от ученици от Силистра – най-често начинаещи туристи, и възрастни планинари, ошетали не една височина по планинските върхари в БългарияПериод на предизвикателството: 30 юли – 7 август 2017 г.

Ръководител: Грета Михалева – учител по английски език.

Водач: Тодор Николаев – учител по история. 

Маршрут: 

град Силистраград Пловдив (автобус и влак през град Варна) град Перущицах. „Върховръх“ вр. „Върховръх“ с. Тъмраш  – „Чудни“ и „Скални“ мостовевр. „Персенк“ х. „Изгрев“ през м. „Глухи камъни“ (частично по централния античен трансродопски път през Средни РодопиСмолянска област, известен като Стар римски пътс. Широка лъкас. Гела (събор „Гайдарско надсвирване“) – град Девин (аквапарк и еко-пътеки) и околности („Орлово гнездо“)  – град Пловдивград Силистра (автобус и влак през ж.п. гарите Синдел и Самуил).









Няма коментари:

Публикуване на коментар