Силистра – един от най-старите български градове има своите будители. Благодарение на тях, въпреки превратностите на историята, градът остава български. Те изграждат у силистренци непреклонен национален дух, водят го чрез словото, образование и култура срещу изпитанията, срещу териториалните и асимилаторски ламтежи на съседите. Църквата става фактор за разпространението на българския език, на българщината, за по-дълбоко разбиране на историята като непрекъснат културен процес. И историята на силистренската православна църква е толкова богата, колкото и на града.
Гордост за Силистра е фактът, че след покръстването на българите средновековният Дръстър става седалище на една от 7-те митрополии в българската държава. За съжаление, все още не са открити ръкописи от първите векове на утвърждаване и разцвета на славянската писменост, създадени в Дръстър. Но при наличието на катедрална базилика не може да няма такива. От дописка във в. „България” от 1860 г. силистренският учител Панайот Х. Добрев пише за намерени славянски ръкописи при разрушаване на църквата „Св. Георги”, но не се знае дали са писани тук.
Днес те се намират в библиотеката на Светия Синод в София. Навярно повечето от документите са унищожени или изнесени при пожарите и разрухата още в първите годините на турското робство, заедно с всички културни и социални опори на българското национално съзнание, на православната религия и култура. Случайно до края на 18 в. се съхранява сграда на църквата, наречена „Каменната”, превърната по-късно в склад. Предполага се, че тук са се пазели част от мощите на св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон и св. Параскева, които дръстърските митрополити, търсейки спасение, пренасят в Русия.
Турските завоеватели унищожават българската държава и църква, но не и волята на българина. В културния и и духовен живот през миналите векове на робството продължавали съществованието си местните църкви и манастири. Божиите служители продължавали да свещенодействат и да учат децата на роден език. Вниманието им като духовни пастири е изключително. Те стоят начело на българските махали, които носели техните имена. През втората половина на 17 в. В Силистра имало около 20 свещеници, но няма данни за православни храмове. Сведение има за един манастир извън града, който е упоменат в опис за данъците от 1569 г. По-късно в друг опис, сред другите приходи е записан и ежегоден данък, плащан от българския манастир „Св. Георги”, намиращ се в лозята. От него излизат йеромонасите Исае и Василий, които ходели на поклонение в Зографския манастир.
Строителството на нови православни храмове е почти невъзможно. Но силистренския митрополит Макариос успява да осигури подкрепата на влашкия управител Григорий Гика и построява митрополската църква „Отсичането главата на Йоан Кръстител” през 17 в. От 1691 г. до 1771 г. Силистра е седалище на Дръстърска епархия. Римо-католическият архиепископ Филип дава данни за Силистра от 1659 г. – живеят 5 000 българи и има 12 църкви, от които една катедрална, ремонтирана със султански ферман през 1750 г.
Оскъдни са сведенията за състоянието на образованието сред българите в Силистра от тази епоха. Но наличието на толкова свещеници се предполага, че те са давали грамотност и е имало килийни училища в някои църкви, а и в манастири. За това говори роденият в Силистра Партений Павлович, издигнал се до сръбски владика и първи светски писател. В своята „Автобиография” той пише, че в подобно училище получава първата си грамотност.
Известно е името на видния книжовник Йоан Комнин. Като глава на Доростолска епархия и с трудовете си оказва не малко въздействие върху културно-просветния живот на българското градско общество. През периода 1860-1864 г. се строи нова църква на мястото на старата „Св. Георги”. Средствата са от временното руско управление на града (1830-1837) и fj дарения на силистренци. Строи се от известната Дренска школа под ръководството на майсто, Стойко. Изографисва я по-късно проф. Кожухаров. Днес това е храмът „Св. св. Петър и Павел”.
Във втората половина на 19 в. българите водят почти 20-годишна война за отстояване на своя език и народност срещу фанариотския митрополит Дионисий, заел престола на Доростолска епархия през 1851 г. С откриването на новия български храм започва последният етап в борбата с него. На решението му , но успяват да го изгонят от града едва през 1866 г. През 1861 г. Българската община за издигане на националното самосъзнание подготвя за пръв път честването Деня на светите братя Кирил и Методий.
Силистренци вземат участие в Църковния събор в Цариград като изпращат Сава Доброплодни, известен учител, културен деец и общественик. Едно от решенията е сливането на Силистренска и Русенска епархи. Седалище на Доростоло-Червенска епархия става Русе. Новите условия след Освобождението определят и мястото на църковната институция. Силистренските енории продължават да са част от Доростоло-Червенска епархия. Запазените архивни документи показват, че духовенството има свое място в града, извоювано благодарение на самите неговите служители. Своя следа оставят иконом Руси Стоянов; Енчо Добрев – архиерейски наместник от 1896 до 1940 г., завършил Киевската духовна семинария; свещеник Димитър Рогов, възпитаник на Лясковското духовно училище; свещеник Велико Тончев и др.
Отново, след окупирането на Южна Добруджа от румънците следствие Ньойския договор от 1918 г., църквата започва борба за налагане на българския език при богослужението. Силистренската църква работи с възрожденски плам. Светла е дирята, която оставя свещеник Козма Георгиев, станал истински духовен баща на силистренци в тези тежки години. Развива апостолска дейност с проповеди, статии, подкрепа на благотворителността в града. За периода 1927-1940 г. той остава единственият български свещеник в силистренската църква „Св св. Петър и Павел”, тъй като другите са румънци. С нетърпение очаква българските войски и подготвя пламенно слово. Умира на 7 септември 1940 г. (бел. ред. - в този ден е подписана Крайовската спогодба), според някои в олтара след побой от румънските му колеги.
В края на 70-те години на миналия век храмът „Св. св. Петър и Павел” е обявен за архитектурен паметник и му е направен основен ремонт. Демократичните промени в българското общество постепенно възвръщат полагащото се място на църквата и засилват ролята й след принизяването й в годините на социализма. От особено значение е решението за създаване на Инициативен комитет за възстановяване на самостоятелността на Доростолска епархия през 1992 г., осъществено 9 години по-късно от църковно-народен събор (пръв митрополит през 2003 стана Иларион, а след неговата кончина Амвросий - и двамата почетни граждани на Силистра).
През първите години на новия век храмът и силистренци изживяват вълнуващ момент: изградена е мраморна мощехранителница, в която се поставя раменна кост на св. Дасий Доростолски, един от първите светци с мъченическа смърт в Дуросторум през 303 г. Урната му се епазела в някой от храмовете на града, впоследствие е пренесена в Константинопол, а след превземането му от кръстоносците - в гр. Анкона, Италия. Част от мощите му са подарени от папа Йоан Павел ІІ при гостуването му в България. Мощите са взети от оригиналната урна саркофаг на светеца от VІ в., която и до днес се съхранява в Анкона.
Православната църква в Силистра, независимо от историческите обстоятелства, винаги е била фактор в общественото развитие, пазител и разпространител не само на християнската вяра и ценности, но и на българския дух, съхранен през вековете. Този дух, който ни прави горди, че сме българи и граждани на „яката крепост” Силистра, за да е жива родовата памет.
АРТ Силистра,
По материал на Димитрина Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар