понеделник, 21 август 2017 г.

Професор, родом от Крайдунавска Добруджа, с идея за проект с поклоннически туризъм

Проф. Попконстантинов при гостуване в Гарван
за юбилей на църквата,
в която като поп е служил баща му
Фрагмент от отнасящата се до интересна идея публикация, озаглавена Невероятна тайна крие тервелското село Оногур. Ще занемеете като разберете, че на българските земи е функционирал уникален..., която може да бъде прочетена в интернет на адрес в www.bgnow.eu.

Проф. Казимир Попконстантинов (бел.ред. - родом от ситовското село Гарван, един от стоте най-известни личности от това крайдунавско населено място) и негови съмишленици, както и общинските власти обмислят подготовката на мащабен проект за поклоннически туризъм, който  да обхваща хронологически сакрални обекти от 5-6 век.
- Вкл. крепостта Дръстър, т.е. днешна Силистра - митрополитски център, където е пребивавал патриархът по време на Първото българско царство; 
- Манастирите край селата Голеш и Скала
- Епископския център край село Оногур (намира се на 50 км от Силистра по пътя за Добрич); 
- късноантичния град Залдапа в Скития (бел. ред.-там работи екип, част от който бе проф. дин Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра); 
- обекти от района на ПровадияМарцианопол (бел.ред.-днешна Девня, където е единственият в България Музей на мозайките, впрочем Дуросторум също е в топ 3 на местата с най-много и най-добри мозайки от времето на римляните); Одесос (б.а.-днешна Варна) и скалните манастири в района, някои от които са от времето на цар Борис Първи. 

От публикацията научаваме още интересни новини:Проф. Казимир Попконстантинов, който е откривател на чудни и неповторими находки, сред които и мощите на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол, заедно с екипа си (14 специалисти от катедрите „Археология“ и „География”, както и четирима от Националния археологически институт с музей при БАН) прави проучвания край Варна в местността „Караач теке“ на княжеския манастир, посветен на Света Богородица от времето на Първото българско царство. 

За добре развити традиции в християнството, мисионерство и богослужебни практики по българските земи още през IV–V век свидетелстват най-новите археологически проучвания на екипа на великотърновския археолог и в района на тервелското село Оногур. След работата там в продължение на два археологически сезона става ясно, че в днешните български земи, тогава византийска провинция, е функционирал важен епископски център, развивал извън столицата Константинопол мащабна мисионерска и богослужебна дейност.




Няма коментари:

Публикуване на коментар