Назаем от 24 часа: Ако някой има желание да посети дунавски остров, най-лесният начин е да се включи в група

Дунавските острови са малко посещавани и познати. Те са уникално късче от дунавската екосистема, опазени от цивилизацията, от нашествието на хората. Проблемът е обаче, че участъци от тях са замърсени с отпадъци. Това заяви председателят на туристическото дружество "Приста" в Русе Сашо Попов пред БТА.

Рибари жалят за остров, който от български станал румънски

Някои от островите се ползват за стопански цели. Там, например, се засаждат гори от топола за дървесина. Останалата част от островите обаче са диви - парченце джунгла, която е на една ръка разстояние от нас, достижима лесно с лодка. "Може да се види девствена природа - с птиците, с животните, със следите от видра по пясъка, с растителността. Другата красота са фините пясъчни плажове. Когато падне нивото на река Дунав, покрай някои от островите се откриват големи фини пясъчни плажове - по-фин пясък дори от морския. Водата е бистра, няма тиня и кал, подходяща за къпане. Цялата тази красота природата я е защитила, слагайки водна бариера. Достъпът е ограничен и е само за хора, които имат по-специално отношение към реката", казва Попов.

Рибарите се възползват също от островите - за тях е рай. Преживявайки красивата природа, те си практикуват и хобито.

Заради голямата влажност в дивите острови е избуяла страшно много лонгозна растителност. Има зелен взрив от всякакъв вид влаголюбиви растения. На етажи са разположени различните видове пернати. "Най-горе на пирамидата стои морският орел, който всъщност е речна птица. Има десетина двойки, които гнездят в българския участък на река Дунав. Той е царят на птичия свят. Най-многобройни са кормораните, чайките, пеликаните. Има диви прасета, сърни, много видри по брега, чиито лапички виждаме по пясъка. При някои острови водната връзка със сушата през лятото пресъхва и така през канала свободно се движат животни", обяснява председателят на туристическото дружество.

Доброволни акции за почистване на островите

"Нашата традиционна дейност по Дунава като туристическо дружество е да правим водни походи с каяци. Виждайки тези красиви места, но и отпадъците, които реката е изхвърлила по бреговете им, решихме, че трябва да започнем тяхното почистване. Как обаче да стане това - трябва да отидат група хора, да направят верига, да се раздалечат един от друг и в чували да събират отпадъците. Не всички туристи са стигнали до тази идея - освен ходене за удоволствие сред природата трябва да има и почистване на тази природа", казва Попов. Той дава пример, че за почистването на града отговаря общината, но за островите никой няма ангажимент - поне няма практика, не се чистят от никого.

"Решихме, че можем да се захванем с това. Така направихме пробен обход, като видяхме, че наистина има замърсени терени - островите Мишка, Безименен остров, Люляка, Батин, Алеко", обяснява Попов. За да се осъществи почистването, е необходим и финансов ресурс. Така кандидатствали с проект, който спечелили, като през 2015 и 2016 година организирали първите доброволни акции. Включили се хора от различни градове на България. Доброволците събрали повече от 900 чувала с отпадъци само за шест месеца - от юни до декември 2015 година. Участвали 156 души. Отпадъците били събирани разделно и след това извозвани с моторна лодка до брега, а оттам - с камион до пункт за рециклиране или сметище. Сред събраните отпадъци преобладавали пластмасовите бутилки. Имало също стъклени предмети, както и туби от гориво.

Една от основните цели на проекта "Заедно за устойчиво развитие на Дунавските острови" е повече хора да обърнат внимание на проблема със замърсяванията и да се включат в неговото решаване, както и да се повиши информираността за биоразнообразието и възможностите за туризъм на островите по река Дунав. Попов разказва, че продължили да организират акции и след приключването на проекта. След това кандидатствали и спечелили отново финансиране. Проектът, макар и по-малък от предишния, предвиждал още акции. Първата била осъществена в началото на юли тази година и преминала при много голям интерес.

"Пуснахме се от Свищов с лодките. Спряхме на остров Вардим, след което стигнахме и до остров Люляка край Русе. Така за два дни организирахме почистване, като нощувахме край устието на река Янтра. Следващата акция ще се състои през есента", обясни Попов. По думите му островите не са пренаселени - туристите и рибарите, които ходят там, са сравнително малко на брой, и то през почивните дни. Замърсяванията не са от тях, а основно от плуващите по реката отпадъци, които реката е "взела" от нерегламентирани сметища по брега. Друг фактор са корабите, допълва той.

"Имам чувството, че е масова практика в наши води всички кораби - и български, и чуждестранни, да си изхвърлят отпадъците в Дунава. По островите сме намирали опаковки от хранителни отпадъци, бутилки от масло, от перилни препарати, обувки, джапанки, стъклени бутилки. Намирали сме на два пъти дори хладилници", обяснява Попов. Той казва, че се наблюдава и бракониерство по Дунавските острови, но то не било толкова масово и очевидно, както по язовирите. "Намирали сме заложени забранени рибарски мрежи - винтери", допълва той.

Перспективата пред Дунавските острови в българския участък

Председателят на туристическото дружество "Приста" коментира, че на запад от България - в Сърбия, Унгария, са развили инфраструктурата и са включили островите като зона за отдих. "Ако се прекали обаче в тази посока, ще бъде унищожена девствената природа и ще получим съответния парк с плочки и алеи. Нашите острови са в другата крайност - те са изцяло диви. Трябва да се запази природата в най-чист вид", казва Попов. Той обяснява, че островите като живи системи се преместват - от единия край водата отнема, а в другия натрупва. На места се появяват съвсем нови острови, други постепенно намаляват, някои се приближават към брега, като това е много бавен процес, но очевиден. За едно поколение се наблюдава промяната. Например, преди години остров Люляка край Русе е бил с много голяма пясъчна ивица в горния край, а сега тя е в долния.

За да се отиде до Дунавски остров, туристът трябва да може да гребе с лодка или да има кой да го транспортира до там. Нужни са и дрехи срещу слънце, вятър и дъжд. Попов обяснява, че в най-голямата жега е добре да се гребе с бели дрехи с дълъг ръкав и с шапка с широка периферия. Нужен е и слънцезащитен крем - "ние сме на вода, тя е като огледало, силното слънце ни грее директно, но това правят и отразените от водата лъчи. "Задължително е да има вода за пиене, храна и аптечка с най-необходимото - бинт, лепенка, марля, няколко вида лекарства за първа помощ. Важно е да има и плажни обувки", обяснява Попов. По думите му единствено комарите създавали проблем, като за тях са нужни репеленти. Те излизат в определени часове, които човек, ако знае, ще остане в палатката си.

Попов казва още, че има места, където фарватерът /плавателният път/ на реката, по който се движат корабите, минава много близо до брега на някой от островите. "Каякар, който не знае това и не познава обозначителните знаци за корабоплаването, може да изпадне в бедствена ситуация, тъй като може да бъде засечен от някой плавателен съд", обяснява Попов. Той казва, че за щастие досега не е имало подобни инциденти. При поход към остров уведомяват "Морска администрация", а тя информира капитаните на кораби, че в определения участък ще има лодки. Отделно, в групата винаги има водач на малък кораб, каквато правоспособност има и Попов. Така внимават за безопасността.

Туристическото дружество "Приста" организира ежемесечно групови пътувания, казва Попов и уточнява, че ако някой има желание да посети дунавски остров, най-лесният начин е да се включи в група, която прави това постоянно и има опит. Попов припомня неписаното правило - няма лошо време, а има лошо подготвени туристи. 

И пак от 24chasa през www.bigfish.bg: Старите речни “вълци” си познават районите и знаят кой остров чий е, но новобранците могат да се информират от Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, на чиято страница в интернет са публикувани навигационни карти. С изключение на остров Ветрен, който напоследък предизвика спорове дали е наш или румънски, нямаме други конфликтни точки. Конвенция за определяне на речната граница между България и Румъния от 1908 г. определя и принадлежността на островите към едната или другата страна. 

Според конвенцията “речната граница следва средата на реката при най-ниските води, когато те текат в едно-единствено легло, и средата на ръкава, който съдържа талвега на реката, когато реката е разделена от острови на два или повече ръкава”. Островите надясно от границата са български, а отляво - румънски. Другото важно нещо е, за плаването да бъдат уведомени граничните власти и задължително да се носи лична карта. Какво трябва да се знае, когато се избира остров? 

Само най-големият наш остров Белене е обитаван и е свързан с брега с понтонен мост - в едната му част има затвор и стопанство към него. Другата част на Белене влиза в границите на природния парк “Персина”, която включва 4 острова към Никопол и известния Беленски дунавски архипелаг, обхващащ 19 острова, 5 от които са румънски. 

Защитената местност Калимок - Бръшлен е разположена на територията на Тутраканската низина, но включва и българските острови Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок и Радецки. Други защитени острови са Кутово срещу едноименното видинско село, Малък и Голям Близнак срещу с.Цар Симеоново, Цибър, островите Козлодуй, Малък Борил до плевенското с. Байкал, Дойчов остров срещу с. Батин, Пожарево до едноименното тутраканско село, Чайка до с. Айдемир, Вардим, Лакът до Никопол. 

На Дойчинов остров и на островите Китка и Милка напълно е забранено посещението на хора с изключение на такива, свързани с научноизследователска и образователна цел и провеждане на дейности по стопанисване и охрана. За островите Пожарево, Цибър, Малък и Голям Близнак има изрична забрана за паленето на огън. За останалите острови, които не са в списъка на защитените, няма ограничения.